№ 12715
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110109976 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А.“, ЕИК:..., със седалище и
адрес на управление гр..., с която са предявени осъдителни искове срещу Агенция „П.И.“ със
седалище и адрес на управление гр.....
Ищецът твърди, че като застраховател по имуществено застраховане по застраховка
„Каско на МПС” е изплатил застрахователно обезщетение за увредения от застрахователно
събитие – ПТП (станало на 03.07.2018 г. на републикански път II-82 Самоков – София – от
км 81+400 до км 86+700) автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“ с рег. № СВ 3995
ВХ, управляван от М. Т. М., застрахован по имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № **********, валидна към датата на произшествието (срок на
валидност 29.11.2016 г. – 28.11.2019 г.), по образуваната щета № 100 180301 18844 в размер
на 1233,62 лева, поради което се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение. Поддържа твърдения, че причина за
настъпване на произшествието е наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на горепосочения път, представляващ републикански такъв, стопанисван от
ответника. Претендира осъждане на ответника за сумата от 1243,62 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни разноски по
щета, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (24.02.2023 г.) до
окончателното плащане, тъй като ответникът носи задължение за поддържане и
стопанисване на пътя, на който е настъпило соченото ПТП, както и за сумата от 378,96 лева,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода от
24.02.2020 г. до 24.02.2023г. деня на подаване на исковата молба. Представя писмени
документи, прави доказателствени искания, претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер по подробно изложени в отговора съображения. Счита, че ищецът не е
представил относими към датата на ПТП Общи условия. Релевира доводи, че не е приложен
протокол за ПТП, издаден от компетентен орган, възразява за липсата на изготвен снимков
материал към него. Твърди застрахователят да не е извършил проверка за наличие на
изключения по общите условия, при които не се заплаща застрахователно обезщетение.
Счита претенцията за недоказана. Твърди принос/съпричиняване/ за настъпване на
произшествието да е поведението на водача на увредения автомобил, който не е съобразил
движението си с изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. Навежда възражение за давност.
Претендира разноски и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отселно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД
В чл. 411 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което встъпва в правата
на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 411, ал. 1
КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилия по имуществено застраховане
обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна,
обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния
резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията
на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране
на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи
отговорност за бездействията на тези лица.
АПИ носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител,
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
2
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Пътищата от втори клас, какъвто е процесния републикански път II-82 Самоков –
София, са част от републиканска пътна мрежа, за чието поддържане и ремонт по закон
отговоря именно АПИ – чл.3 ал.2, вр. чл.30 от ЗП.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.32 от
делото, че към дата 03.07.2018 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Фолксваген
Джета“ с рег. № СВ 3995 ВХ е съществувал договор за имуществена застраховка със
съдържание описано в общите условия.
Действително, представените по делото общи условия не носят подписа на
застрахования. Това не е и необходимо, на първо място, тъй като в самата полица се
съдържа декларация, че застрахования е запознат и приема общите и специалните условия
по застраховки „Каско“ и „Злополука“. На следващо място, доколкото застрахователният
договор е търговска сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293,
според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска
сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ,
неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения
договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се
позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението и може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не
би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на
страните недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него
задължения, както е в случая. Такава е константната практика на СГС, така напр. Решение
№ 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.; Решение № 1416 от 11.03.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от 23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
9344/2023 г. и др. Датата не е задължителен реквизит на общите условия, както счита
ответника, а само на застрахователната полица. Без значение също е, че представените общи
условия са влезли в сила на 01.12.2014г. Няма данни след тази дата, до датата на сключване
на договора на 28.11.2016г. да са били одобрени различни/нови общи условия на
3
дружеството, съответно приложими са представените.
Установява се от представените по делото платежни нареждания, че на собственика на
автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № СВ 3995 ВХ е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1011,68 лв. и на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД сумата в размер на
221,94 лв. или общо 1233,62 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, свидетелски
показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и
мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на
същата.
Липсата на протокол за ПТП може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на
производящите спорното право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона
доказателства, в това число - свидетелски показания. Така напр. Решение № 7815 от
22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5161/2017 г.; Решение № 5938 от 22.07.2013 г. на СГС по
в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение № 5940 от 15.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г.
и др. Съдът намира, че такова доказване е проведено от ищеца в хода на производството.
Също така следва да се посочи, че в случая посещението на органите на Отдел „Пътна
полиция“ на МВР не е било задължително. Съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП службите за контрол
на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди. В случая се установява от свидетелските показания на св. М., че
след ПТП-то автомобилът се е движел на собствено ход, още повече след смяна на спуканата
с резервната гума той е продължил движението си.
Също така следва да се допълни, че по делото е налице и снимков материал на
процесното МПС и щетите по него от 04.07.2018г. /денят след датата на ПТП-то/, в разрез с
твърдяното в отговора на исковата молба.
На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя и мястото на ПТП-то
се извеждат от показанията на св. М. М., водач на „Фолксваген Джета“ с рег. № СВ 3995 ВХ,
които съдът кредитира като пълни, точни и непротиворечиви. Свидетелят сочи, че движейки
се с автомобила си по републикански път II-82 Самоков – София, с посока гр. София, е
попаднал в необезопасена дука на платното за движение. Сочи, че преди настъпването на
ПТП-то се е движел в колона с приблизително 50-60 км. в час, като автомобилите пред
неговия са успели да избегнат препятствието, но той не е могъл. Намира, че дупката
всъщност е била изрязване в асфалта с цел извършвани ремонтни дейности, които не били
обозначени. Описва причинените щети като спукана гума, увредена джанта и спукана или
издраскана предна броня. Съдът намира възприетите пряко свидетелските показания
относно вида и размерите, мястото и липсата на обозначаване на дупката за изключително
подробни и точни, съответно достоверни.
4
За наличието на този механизъм и настъпването на тези вреди може да се съди още от
представеното по делото уведомление-декларация, описа на щетите, декларация на водача
на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, със
схема към нея, и приложения към делото снимков материал.
Механизмът на ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице, прието от
съда като пълно и обосновано, без възражения от страните.
С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на
ПТП-то, а именно:
На 03.07.2018 г. на неопределен километър от републикански път II-82 Самоков –
София, л.а. „Фолксваген Джета“ с рег. № СВ 3995 ВХ се движел с посока гр. София, където
превозното средство попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, в следствие на което получило увреждания по предна дясна гума, предна дясна
джанта и предна броня.
Следва да се допълни, че е без значение точният километър, на който се е намирало
необезопасеното препятствие на платното за движение, доколкото е доказано, че същото е
на път от републиканската пътна мрежа, за която отговаря ответника.
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, както
твърди ответника. Напротив, от показанията на свидетеля М. М., водач на „Фолксваген
Джета“ с рег. № СВ 3995 ВХ, се извежда, че същият се е движел със съобразена скорост от
около 50-60 км.ч., извън града. Също така няма данни водачът да е знаел за наличието на
такава дупка на платното за движение. Напротив, свидетелят, сочи, че е възприел дупката
едва след като движещият се пред него автомобил е завил рязко, за да я избегне. По делото
няма данни, които да противоречат на показанията му в тези им части. Още повече, водачите
нямат задължение да избягват всички необозначени препятствия по пътя, които не са могли
да възприемат. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Така напр. Решение № 6241 от 5.10.2018 г. на
СГС по в. гр. д. № 5823/2018 г.; Решение № 2831 от 14.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
12052/2023 г.; Решение № 263653 от 4.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2019 г. и
множество др.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно на републикански път II-82 Самоков – София.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизмът на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
Налице е покрит риск по застраховката, противно на соченото от ответника. Съгласно
т.8.3 от Общите условия за застраховки на МПС „Каско“ на дружеството, които са
5
неразделна част от договора, покрит риск е авария, произлязла от сблъскване на МПС
помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от
препятствия по пътното платно, като земни скални маси и др., нарушения на цялост на
пътното покритие, падащи дървета и клони,….
За да бъде отхвърлен искът ответникът е следвало да докаже наличието на изключени
рискове, като ги посочи конкретно, което не е сторил. Общото оплакване, че
застрахователят не е изследвал за наличието на такива преди плащане на обезщетението, по
никакъв начин не изключва отговорността на ответника по исковете.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на
щетите на лекия автомобил е в размер на 1233,62 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 1233,62 лв., което му се дължи.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
6
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Установява се от САТЕ, а и
служебно известно на съда е, че обичайните разноски за определяне размера на
обезщетението са в размер на между 10 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се
претендира сумата от 10 лв., която също следва да бъде присъдена.
Следователно, искът подлежи на уважаване в пълен размер от 1243,62 лв.
Вземането не е погасено по давност, както твърди ответника. От датата на ПТП-то
03.07.2018г. до датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2023г. не е изтекъл 5-
годишен давностен срок.
Всички останали възражения на ответника, съдът намира, за неотносими.
Също така следва да се отбележи, че поведението на ответника, а именно въвеждането на
многобройни очевидно неоснователни възражения по настоящото дело и по други подобни
дела, е изключително недобросъвестно и не подобава на административна структура.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е изпаднал в забава на 15.11.2018 г., в деня след получаване
поканата за плащане, входирана на 14.11.2018 г. в СО. В настоящата хипотеза не е
приложима нормата на чл. 108 КЗ, доколкото СО не е застраховател, а възложител на
делинквента, т.е. прилага се ЗЗД. Ищецът претендира лихва от един по-късен момент, а
именно от 11.10.2020г. Лихвите за забава, изтекли върху вземането на ищеца за
претендирания период от 24.02.2020 г. до 24.02.2023г., изчислени от съда по реда на чл. 162
ГПК с общодостъпен лихвен калкулатор, възлизат на общия размер от 381,66 лв., който
надвишава претендирания. Съответно искът следва да се уважи до пълния търсен размер от
378,96 лв.
Това вземане също не е било погасено по давност, както твърди ответника, тъй като се
претендира за срок от 3 години преди датата на депозиране на исковата молба.
Относно разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски в
пълен размер. Разноски на ищеца: ДТ – 100 лв.; Депозит свидетел – 30 лв., Депозит АТЕ –
350 лв., Юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото производство
100 лв. или общо 580 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“ с адрес: гр. ... да заплати на ЗАД „А.” АД с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр...., както следва:
-на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 1243,62 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № СВ 3995 ВХ въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 03.07.2018
г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното
платно на републикански път II-82 Самоков – София, посока гр. София, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 24.02.2023г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 378,96 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 1243,62 лв. в размер на законната лихва за
периода от 24.02.2020 г. до 24.02.2023г.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 580 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8