Определение по дело №14398/2016 на Софийски градски съд

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

Гр.София, 08.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14398/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Х. ЕООД, с която са предявени искове както следва:

1). Иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, предявен срещу А.М.Х., че ищецът е собственик на основание придобивна давност на 90,75 % ид.ч. от недвижим имот, представляваща едноетажна жилищна сграда на ул. *******

2). Иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.77 ЗС, предявен срещу Столична община, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба на 90,75 % ид.ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда на ул. *******

3). Иск, предявен при условията на евентуалност, с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, предявен срещу Столична община, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., че ищецът е собственик на основание придобивна давност на 90,75 % ид.ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда на ул. *******

С влязло в сила определение на САС от 05.12.2019 г. по ч.гр.д. №5338/2019 г. искът по т.1). е прекратен поради отвод за висящ процес. С цитираното определение е прието, че преди образуване на настоящото производство на 21.11.2016 г., на 13.06.2016 г. е било образувано производство по иск за делба на процесния имот, предявен от А.М.Х., срещу Х. ЕООД и други ответници. Производството по съдебна делба е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и осъществява потестативното право за делба. То може да се развие опростено – като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност, но може да бъде и усложнено – когато се иска ликвидиране на спорна имуществена общност, в който случай наред с иска за съдебна делба се съединяват за общо разглеждане и разрешаване редица други искове, включително инцидентни установителни или конститутивни искове относно правоотношения, които са преюдициални по отношение на потестативното право за делба /относно произход, брак, осиновяване, прехвърляне на наследствен дял, завещание, или неговото унищожаване или намаляване, и др., когато са подсъдни на делбения съд/. В конкретния случай, от представената по делото Искова молба вх.№8012782/13.06.2016 г. /на л.60/ се установява, че ищецът А.М.Х. е предявил иска за делба срещу ответника Х. ЕООД, но изрично е посочил, че този ответник неоснователно претендира да е съсобственик в имота, но в действителност той няма дял в съсобствеността върху сградата, тъй като собствеността върху сградата е възникнала по приращение само за собствениците на поземления имот – ищеца с дял 9,25%, и конституираните като ответници Столична община, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., като собственици на останалите идеални части. С така предявения от А.М.Х. иск за делба фактически е предявен и съединен за съвместно разглеждане в първата фаза на делбеното производство и отрицателен установителен иск против Х. ЕООД, във връзка с преюдициалното по отношение на производството за съдебна делба правоотношение относно наличието на вещни права на Х. ЕООД върху имота – предмет на делба. Ищецът по дело за делба има правен интерес да предяви за съвместно разглеждане в делбения процес този отрицателен установителен иск, с който отрича претендираните от друго лице права в съсобствеността, доколкото в производството по съдебна делба следва да участват всички съсобственици /в случай, че спорното право бъде признато от съда за съществуващо/. В цитираното определение САС приема, че този иск е с идентичен предмет с предявеният в настоящото производство от Х. ЕООД против А.М.Х. положителен установителен иск за собственост на същия имот. По тези мотиви въззивният съд е приел за основателно релевираното от ответника възражение с правно основание чл. чл.126, ал.1 от ГПК, за недопустимост на производството по положителния установителен иск за собственост, предявен от Х. ЕООД против А.М.Х., поради наличие на по-рано образувано производство между същите страни със същия предмет.

Същите мотиви са изцяло относими и относно останалите предявени в настоящото производство установителни искове – на Х. ЕООД ***, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М.. Посочените лица са страни в производството по исковата молба с вх.№8012782/13.06.2016 г., по която е образувано гр.д. №31927/2016 г. на СРС, 141 състав и с отговора са оспорили правото на Х. ЕООД на собственост върху имота и правото да участва в делбата. В производството по съдебна делба съделителите са задължителни необходими другари и всички имат двойно качество - на ищец и ответник по иска за делба. Пред делбения съд могат да бъдат повдигани преюдициалните спорове, включително против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса и т.н. В цитираното по-горе определение на САС се приема, че тези повдигнати пред съда преюдициални въпроси представляват отрицателни установителни искове за собственост, идентични по предмет с иска за собственост в настоящото производство. Така практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, приема, че както уважаването, така и отхвърлянето на отрицателен установителен иск формира сила на пресъдено нещо, като във втория случай отхвърлянето на иска има защитна функция за ответника, идентична с тази на предявен от него положителен установителен иск - виж Решение № 85 от 22.06.2015 г., гр.д. №2/2015 г., I ГО: „При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен. По тази причина при заведения от него ревандикационен иск за същия имот ищецът не трябва повторно да доказва, че е собственик.“ От тук следва, че спорът за собственост, повдигнат с отрицателен установителен иск, формира сила на присъдено нещо относно притежанието от ответника на право на собственост върху имот.

По изложените съображения и в съответствие с възприетото в определение от 05.12.2019 г. на САС по ч.гр.д. №5338/2019 г., следва да се приеме, че установителните искове, предявени от Х. ЕООД ***, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., имат идентичен предмет с повдигнатите в гр.д. №31927/2016 г. на СРС, 141 състав преюдициални въпроси по иска за делба. Видно от постановеното по делото първоинстанционно решение, което не е влязло в сила – решение от 12.07.2017 г. по гр.д. №31927/2016 г. на СРС, 141 състав (л.103 и сл.) в първата фаза на делбата са разгледани освен оспорване на участието в делбата на ищеца по настоящия иск Х. ЕООД и отрицателни установителни искове за собственост срещу Столична община. Въпросите са разрешени от съда с решението по първа фаза на делбата. Доколкото искът за делба е предявен с искова молба от 13.06.2016 г. – преди образуване на настоящото производство и предметът му, макар и по-широк, включва предмета на настоящото производство (по оспорванията на правото на участие на Х. ЕООД в делбата като предварителен въпрос ще се разреши спорът относно притежание от ищеца на правото на собственост със сила на пресъдено нещо по отношение на всички съделители), то на основание чл.126, ал.1 ГПК настоящото производство, като по-късно заведено, следва да се прекрати.

По тези съображения и на основание чл.130, вр. чл.126, ал.1 ГПК исковата молба в частта й по исковете с правно основание чл.124 ГПК – главен и евентуален, предявени срещу Столична община, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., следва да бъде върната.

 

Поради което Софийският градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №14398/2016 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, в частта й по исковете, предявени от Х. ЕООД ***, В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.77 ЗС, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба на 90,75 % ид.ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда на ул. *******и предявения при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на 90,75 % ид.ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда на ул. *******

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: