№ 158
гр. Шумен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20233600100063 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на М. Е. С., ЕГН ********** срещу К. Г. С.,
ЕГН **********.
Ищцата твърди, че ответницата е нейна дъщеря. Същата била с диагноза „ Умерена
умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение
„. За нея били полагани грижи от двамата й родители и близките им. След откриване на
заболяването ответницата била подложена на лечение с множество медикаменти, което
обаче не довело до подобрение в състоянието й, което било необратимо и нелечимо и
непрекъснато се влошавало през последните години. Тя била агресивна, както към себе си
така и към околните. Никой не бил в състояние да влияе на поведението й и не било
възможно да бъде контролирана. Била силно конфликтна, раздразнителна, враждебна.
Чупела предмети и покъщнина. Рядко излизала навън заради поведението си. Не била в
състояние да контактува дори и в семейна среда, а с непознати било още по-трудно.
Реакциите й били непредвидими. Дразнела се на въпроси при някакъв контакт и това
предизвиквало агресия и свръхвъзбуда. След като навършила 18 години, възникнала нужда
да извършва действия лично, което било невъзможно. Даже посещението в дадена
институция било истинско изпитание за семейството й. С ответницата било невъзможно да
се проведе смислен разговор, не била в състояние да се справя с ежедневните си нужди и
реално зависела изцяло от хората, които се грижат за нея. През м. май 2022 г. била
преосвидетелствана от ТЕЛК, като й била определена 100% загуба на трудоспособност и
необходимост от чужда помощ. Многократно била приемана в ДПБ – Царев брод за лечение
и овладяване на тежката симптоматика. Вече като пълнолетна самата тя трябвало да даде
съгласие за лечението си или постъпване в лечебно заведение, което било неосъществимо.
1
Състоянието й налагало за защита на нейните интереси да бъде поставена под пълно
запрещение. Предвид изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да
постави К. Г. С. под пълно запрещение. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата
К. Г. С. не е депозирала отговор на исковата молба.
Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е
заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба –
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При изслушване на ответницата съдът констатира, че същата не установява очен
контакт, не желае да отговаря на част от поставените й въпроси и проявява раздразнение
към присъстващите. Поведението й е инфантилно и несъответно. Създава впечатление, че
страда от интелектуален дефицит и е силно уязвима от към адекватно вписване в средата, в
която се намира.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното:
Ответницата К. Е. С. е родена на 25.12.2003 г.. От приложените 2 бр. епикризи №
125/2021 г. и 73/2022 г. се установява, че през 2021 г. и 2022 г. е била лекувана в ДПБ –
Царев брод, където й е била поставена диагноза умерена умствена изостаналост, значително
нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. С ЕР на ТЕЛК при МБАЛ –
Шумен № 91280 от 98/26.05.2022 г. й е призната пожизнено 100% трайна
нетрудоспособност, с чужда помощ, поради заболяване умерена умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.
Според заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като
обективно и компетентно дадено, при ответницата не се установява наследствена
обремененост с психични разстройства. Родена е от първа, нормално протекла бременност, с
усложнения при раждането и асфиксия. От ранна възраст била с изоставане във физическото
и интелектуалното развитие. Моториката и говорът се развивали забавено и останали
непълноценни. Започнали автоагресивни действия. Посещавала помощно училище и
получавала ресурсно обучение, но не усвоявала учебния материал и останала неграмотна.
По повод двигателни нарушения й била поставена диагноза холопрозенцефалия.
Изморявала се от незначителни усилия и се налагало всеки следобед да спи около три часа.
Не се включвала в домашни дейности. Често проявявала раздразнителност и агресия спрямо
предмети и хора. Нямала развити умения за самообгрижване, нуждаела се от постоянно
наблюдение, контрол и подпомагане. Във връзка със зачестили възбудно-агресивни прояви и
деструктивни действия два пъти била лекувана в ДПБ – Царев брод, където е приемала
поддържаща терапия. Периодично имала консултации с психиатър, приемала поддържаща
терапия, но без особен ефект върху поведенческите отклонения. При извършеното психично
изследване, експертът е констатирал, че състоянието на ответницата се характеризира с
психомоторна ретардация, с епизодични импулсивни възбудни актове, негативизъм и
враждебност, отсъствие на очен контакт, прояви на еклективен мутизъм, речева дислалия,
несъответен емоционален фон, често неустойчив – с прояви на ефекти реакции, засилено
2
пасивно внимание, неустойчиво активно внимание, повърхностна автопсихична ориентация,
отсъстваща алопсхична ориентация, беден по съдържание, конкретнообразен и много
ограничен понятиен апарат, зле структуриран информативен мисловен процес, отсъствие на
активна психопатологична продукция с епизодични зооморфни изживявания,
дезорганизирано и непродуктивно поведение, неавтономно, ограничено предимно в
домашна среда функциониране, много висока степен на зависимост от грижи, интелектуален
дефицит на ниво умерена умствена изостаналост. В заключение вещото лице сочи, че от
анамнезата, медицинската документация и находките от психичното изследване се
потвърждава поставената и потвърдена от ТЕЛК диагноза – умерена умствена изостаналост
– значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Умерената умствена
изостаналост представлява психично разстройство, което започва в ранна детска възраст и
персистира през целия житейски цикъл на засегнатия. Настоящите медицински
възможности не осигуряват лечение на това разстройство. Прилаганата медикаментозна
терапия има частично въздействие върху отклоненията в емоциите и поведението.
Страдащите от умерена умствена изостаналост не съумяват да натрупат знания и развият
умения, позволяващи им независим живот. Те остават зависими от грижи, нуждаят се от
постоянно подпомагане и контрол. Умерената умствена изостаналост покрива критерия „
слабоумие “ по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Поради наличие на това заболяване К. Г. С. е
напълно неспособна да се грижи за своите работи.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.И.Г. / майка на ищцата и баба
на ответницата / и Г.К.С. / съпруг на ищцата и баща на ответницата / се установява, че К. С.
изостава видимо в развитието си от ранна детска възраст, поради което е неграмотна и не е в
състояние да се грижи сама за задоволяване на потребностите си. Има нужда от помощ при
къпане и поддържане на други хигиенни навици, не може да пазарува и да си приготвя
храна, не е в състояние да осъществява дейности свързани с домакинството, не може да
излиза сама от дома си. От раждането си досега разчита изцяло на грижите на родителите и
близките си и има нужда от постоянен контрол, тъй като поведението й е непредвидимо.
Общува само с познати и се изнервя при контакт с непознати. Изисква вниманието да е
насочено изцяло към нея, а ако не е или е недоволна в ситуацията, в която се намира,
проявява раздразнителност и агресия, насочена към вещи и хора, включая към
обгрижващите я. Единственото същество, към което не е проявявала агресия е домашното й
коте. Понякога е склонна и към автоагресия. Има желание да прави много и различни неща,
но бързо губи интерес, а за по-голямата част от тях й липсват и умения да се справи.
Реакциите й са винаги непредвидими и неконтролируеми, и често агресивни. Поведението й
е инфантилно, изпитва речеви затруднения, интересите й са като на дете в 1 – 3 клас. Слуша
музика и гледа телевизия, предимно детски филмчета, но не успява да осмисли това което
вижда. Няма приятелски кръг и излиза от дома си само с придружител. С навлизането й в
пубертета се наблюдава ескалиране на проявите й, но не по начин, че да са фатални за нея
или за околните.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
3
Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на
иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест
или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.
Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на
лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. -
слабоумието).
В конкретния случай, от приложените документи и заключението на вещото лице по
допуснатата СПЕ, се установи, че ответницата страда от умерена умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, като това й
заболяване покрива критериите за „ слабоумие „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС, с оглед на
което съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС.
Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните
по делото доказателства се установи с категоричност, че именно вследствие заболяването й
и, въпреки предоставяните й грижи и подкрепа в семейството и общността, при ответницата
е налице необратимо и нелечимо увреждане на личността, характеризиращо се с
неспособност за пълноценно функциониране, липса на възможности за градивно личностно
развитие и семейна, социална и трудова реализация, невъзможност за осъществяване без
чужда помощ на дейности, свързани с полагане на грижи за опазване на собствените й
здраве, живот, права и интереси - лични и имуществени. В защитена среда ответницата
функционира задоволително, но винаги с чужда помощ по отношение задоволяване и на
най-елементарните й нужди, като извън нея е лишена от интелектуални възможности и
житейски опит за самостоятелно съществуване във всички сфери от живота. Същата е
неграмотна, не е в състояние да планира дългосрочно и да си поставя реални цели, които да
постига, не може да поддържа самостоятелно домакинство и бит, да ръководи адекватно
действията си и да оценява последствията от тях, няма способност за реална оценка и
критичност по отношение на заобикалящата я среда и своите и на другите постъпки, поради
което и е неприспособима към възникващите около нея събития и не би могла да ги
ръководи в свой интерес, нито да защитава правата си. Не разполага с капацитет да се
представлява сама в гражданския оборот и при осъществяването на правни сделки, тъй като
състоянието й не позволява да осъзнае ролята си в тях, съдържанието, значението и
последиците им, нито да формира и изрази съзнателна воля и да изпълнява задълженията си.
Склонна е към агресивни прояви, насочени както към нея, така и към околните хора и
предмети.
В съответствие с изложеното, заключава, че, поради заболяването й К. С. е
неспособна да прави адекватна преценка за условията на средата и последиците от нейните
и на другите действия, да отстоява и постига конкретни цели, да защитава себе си и своите
интереси, както и да участва самостоятелно в гражданския оборот, което налага извод, че не
4
е в състояние без чужда помощ да се грижи за себе си и своите работи.
Ето защо, приема, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически
критерии за поставяне на ответницата под запрещение.
Доколкото, според експерта болестта на К. С. е изразена в степен, която засяга
базисните й годности за адаптиране и функциониране в домашна и социална среда,
ограничава способността й да разбира свойството и значението на постъпките си и да може
да ги ръководи, и я лишава от възможността да насочва и управлява самостоятелно волята
си за постигане на определени цели, да възприема, анализира и оценява факти и
обстоятелства от действителността, както и действията на другите лица и да контролира
собственото си поведение съобразно тези факти и действия, счита, че ответницата следва да
бъде поставена под пълно запрещение, поради което разглежданата молба е основателна и
следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ К. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. .... № 146
под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община – Шумен, за определяне настойник на лицето,
по реда на гл. ХІ от СК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5