Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр.
Варна, XXIX състав в публичното заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Кремена Данаилова
при секретаря Деница Кръстева като разгледа докладваното от съдията административно дело №1131/2022 г.
по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Производството е след отмяна на Решение №
1238/07.10.2021г. по адм. дело №282/2021 г. по описа на Административен съд
Варна с Решение № 4465 от 11.05.2022 г. по адм. дело№ 11811/2021г. на Върховния
административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Образувано
е по жалба на К.М.Д. ЕГН ********** и М.А.К. ЕГН ********** против Заповед №
06/06.01.2021 г. на Кмета на Район „Приморски“-Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал.1, вр. с чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ е наредено на двамата жалбоподатели да изготвят и представят за
одобрение в едномесечен срок план за
безопасност и здраве за премахване на строеж „Двуетажна масивна сграда“,
находяща се в поземлен имот /ПИ/ 10135.2515.1329 по КК на гр. Варна, по плана
на СО „Ален мак“, гр. Варна и да премахнат същия строеж в двумесечен срок от
одобряването на плана за безопасност и здраве.
Жалбата
съдържа доводи за издаване на обжалваната заповед от некомпетентен
административен орган, при неспазване на административно-производствените
правила и в нарушение на материалния закон, поради несъответствие при прилагането му с
действителните факти по случая. Иска се отмяна на обжалваната заповед. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения представител на
жалбоподателите, включително с
представената писмена защита. Претендира се за разноски за всички
инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът
- Кметът на Район „Приморски“ при Община Варна изразява становище за отхвърляне
на жалбата като неоснователна. Счита заповедта за законосъобразна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том ІІІ, рег. № 3027, дело № 327
от 22.03.2018 г. на нотариус Кр. К., акт № 175 от 26.03.2018 г.,
жалбоподателите К.М.Д. и М.А.К. са закупили от О.Ч.М.недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“, а
именно поземлен имот с идентификатор 10135.2515.1329 по одобрената със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008 г. КККР на гр. Варна, с площ от 580 кв. м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, ведно с построената в него
еднофамилна вилна сграда на един етаж с идентификатор 10135.2515.1329.3 съгласно изменението на КККР по Заповед
№ 18-1588/23.02.2018 г. на началника на СГКК-Варна, със застроена площ от 100
кв. м, както и всички подобрения и приращения в имота.
При извършване на покупко-продажбата е представено
Удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г. на главния архитект на Район
„Приморски“, преписката по което е изискана и приобщена към доказателствения
материал по делото. Видно от съдържанието му, същото е за едноетажна сграда със
застроена площ 100 кв. м, намираща се в ПИ 10135.2515.1329 по плана на с.о.
„Ален мак“, град Варна. Удостоверението е издадено по заявление на О.Ч.М.до
главния архитект на Район „Приморски“, към което е приложена нотариално
заверена декларация, в която същото лице
е декларирало, че строителството на сградата е извършено преди 31.03.2001 г.
Удостоверението е издадено въз основа на геодезическо заснемане, изготвено от
инж. Р., в което в ПИ 10135.2515.1329 е нанесена сграда с неправилна форма по
външните очертания на сграда с идентификатор 10135.2515.1329.1 и сграда с
идентификатор 10135.2515.1329.2 по КККР преди изменението й със Заповед №
18-1588/23.02.2018 г. на началник СГКК-Варна – заключение на в.л. инж. Г. и
в.л. инж. М. А.. В графичната част на заснемането – скица на сграда /геодезична
снимка/ не е посочена площта на сградата. Информация за това се съдържа в
обяснителната записка към нея, в която е отразено, че застроената площ на
сградата е 100 кв. м, колкото е и разгъната й застроена площ, като сградата се състои от един етаж и един
полусутерен.
С коментираната по-горе Заповед №18-1588/23.02.2018 г. на началник СГКК-Варна,
издадена преди закупуването на имота от жалбоподателите, е изменена КККР в частта за сграда с
идентификатор 10135.2515.1329.1 с площ 42 кв. м и сграда с идентификатор
10135.2515.1329.2 с площ 23 кв. м, при което двете сгради са заличени, а на
тяхното място е нанесена сграда с идентификатор 10135.2515.1329.3 с площ 100
кв. м на един етаж. Според обяснителната записка на проекта за изменение на КК,
застроената площ и разгънатата застроена площ на сградата е 100 кв. м и се
състои от един етаж и полусутерен – с каквито данни е строежа по
удостоверението за търпимост. Преписката по заповедта за изменение на КККР е
приобщена към доказателствата по делото /адм. дело № 282/2021 г. на Адм. съд -
Варна/.
На 07.10.2020 г., служители на Район „Приморски“ - Община
Варна са съставили Констативен акт № 20, в който са посочили, че при извършена
проверка в отсъствието на жалбоподателите са констатирали, че в ПИ
10135.2515.1329 по плана на с. о. „Ален мак“, гр. Варна, К.Д. и М.К. са
реализирали строеж, представляващ двуетажна масивна сграда на етап груб строеж
с частично извършени довършителни работи, с плосък покрив, с приблизителна
застроена площ 110 кв. м и разгъната застроена площ 220 кв. м. Сградата е описана с приблизителни размери:
10 м/11 м и височина 7 м с положена външна топлоизолация и частично положена
външна мазилка с хидроизолационно покритие на покрива. Посочено е, че изпълнението на строителството
е извършено през периода: м.03.2018 г. -
м.08.2020 г. Същото е квалифицирано като строеж от пета категория, изпълнен без
разрешение за строеж и „строителни книжа“ в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Към констативния акт е изработена окомерна скица на строежа.
Въз основа на констативния акт, е издадена оспорената
Заповед № 06/06.01.2021 г., в която е прието, че жалбоподателите като
собственици на ПИ 10135.2515.1329 по КККР на гр. Варна са изпълнили в него нова
двуетажна масивна сграда с посочените в КА параметри, с различен контур от контура на сградата по
геодезическото заснемане към Удостоверението за търпимост и с различна площ и
етажност от тази по удостоверението.
Отразено е, че годината на строителството е 2018 г., поради което обектът не
попада в хипотезата на § 16 от ЗП на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и тъй
като строителството се изпълнява без одобрени проекти и разрешение за строеж, същият
е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Посочено
е също, че имотът е разположен на територия с наложена строителна забрана със
Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МРРБ във връзка с опасността от появата
на негативни геодинамични процеси. На основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено неговото премахване.
Към доказателствата по делото са приобщени копие на КП на
с.о. „Ален мак“ от 1989 г. и от ПНИ от 2003 г., в които в имота са отразени две
сгради в контурите и с параметри на сграда 1329.1 и сграда 1329.2 по КККР преди
изменението на КККР, одобрено със Заповед №18-1588/23.02.2018 г. на началник
СГКК-Варна – СТЕ на инж. Г. и на инж. А.. Представена е Заповед №
РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МРРБ за налагане на строителна забрана в
свлачищни райони на Община Варна и други територии.
В проведеното съдебно производство са разпитани четирима
свидетели /при първоначалното и настоящото му разглеждане/, които установяват следното:
Свидетелят О.Ч.М.- продавач по сделката, заявява, че е притежавал имот в с.о. Ален
мак“, гр. Варна с площ около 580 кв. м, придобит по наследство от неговата
майка Валентина Николаевна Д. /вписана в КККР като собственик/. Имотът, който е
получил след смъртта й, представлява място с къща, изградена в периода от 1984 г.
до 1986 г. И двамата били с постоянно местожителство в гр. София, поради което
строителството й продължило по-дълго. След завършването й през 1986 г. ползвали
къщата през лятото. Сградата е с един
приземен етаж, вкопан в земята и един надземен. Изградена е от тухли и бетонови
плочи, общо три на брой, като третата се явява и неин покрив. Сградата е с
правоъгълна форма, никога не е била с начупена, изпълнена с плосък покрив.
Площта й е 100 кв. м, като винаги е била с тези параметри и площ - от
построяването до продажбата й през 2018 г. Свидетелят посочва, че е посетил
имота по-късно и е констатирал, че е налице промяна – къщата била със сменена дограма, освежена в много
добър вид, „вече реставрирана“. Обемът й обаче бил същия.
Свидетелката Р.Н.А., която заедно със съпруга си са
семейни приятели с О.М.от повече от 40 г., близка и на неговата майка В.Д., установява следното: В.Д., а след смъртта й О.М.са
притежавали поземлен имот в местността “Ален мак“ в площ около 650 кв. м. През
1984 г.-1985 г. /1986 г./ са построили в него къща, която са ползвали през
лятото, когато са били във Варна. В останалото време са живеели в София.
Свидетелката често посещавала имота на Д., респективно на М. и когато те отсъствали
от гр. Варна, на нея са били поверени ключовете - първоначално ключовете за
имота, а след построяване на къщата и ключовете за нея, за да я наглежда и поддържа.
Свидетелката подробно описва имота на М.. Обяснява, че до него се стига по
тясна уличка, от която се влиза направо в сградата. След входа има антре и три
стаи и по стълби се слиза на долния етаж – приземен, като там били разположени
две стаи – по-голяма и по-малка. Свидетелката уточнява, че когато се влиза от
уличката се вижда един етаж, но след като се слезе надолу откъм двора са две
нива, като от по-ниското се излиза в градината. Свидетелката посочва, че къщата
е с правоъгълна форма, с плосък покрив и с площ на всяко от нивата по 100 кв. м,
изпълнена с тухли и бетон. Изрично заявява, че след като са построили къщата,
собствениците й не са изграждали нищо допълнително към нея, не са я променяли -
била им е достатъчна за пребиваване през лятото. Извършвано е единствено
вътрешно боядисване. Свидетелката посочва също, че през последните 7 - 8 г. къщата не се поддържала добре, била
занемарена, но стабилна. След като О. я
е продал, е посетила с него преди
година-две имота, могла е да го види отвън, при което е констатирала, че къщата
е измазана, със сменена дограма, реновирана, но си „е била същата стара къща, само
че в по-добър вид“, без да е пристроена или надстроена. Свидетелката изрично
посочва, че констатираната сграда след продажбата й не е новоизградена.
Свидетелят И.К.И., съученик на жалбоподателя установява,
че К.Д. е закупил през 2018 г. къща в местността „Ален мак“ и го е завел да я види. Къщата била масивна,
изградена от тухли и бетон с правоъгълна форма, на две нива. При закупуването
тя била занемарена и „изоставена“. След придобиването й, К. подменил всички
дограми, направил хидроизолация, подменил ел. и В и К инсталацията, направил
външна изолация, сменил улуците и замазките. В резултат на извършения ремонт не
е увеличаван обема на сградата, не са изпълнявани нови плочи. Приблизителната й
площ е около 100 кв. м на етаж, покривът й е плосък. Свидетелят посочва, че е
посещавал многократно имота след закупуването му, за да помага на жалбоподателя
при ремонта. Последно е ходил там през декември 2020г.
Свидетелят Д.В.В. – познат на жалбоподателя от много
години установява, че К.Д. си е закупил
къща в местността „Ален мак“ през 2018 г., която посетил непосредствено след
това. При влизане в нея, имало антре и на същия етаж три стаи. По стълби се
слизало на долното ниво, където имало две стаи – по-голяма и по-малка с излаз
на двора. Къщата била масивна с бетонови плочи и тухлени зидове, с правоъгълна
форма и плосък покрив. Свидетелят посочва, че къщата е на едно ниво откъм
улицата. Когато се застане на двора се виждат две нива. Площта на всяко от
нивата е около 100 кв. м. При закупуването, сградата била в „лошо“ състояние - „мазилката поронена, откъртена – отвън и
отвътре“; плочките, вратите, дограмата
били за смяна. Санитарните помещения били в окаяно състояние и трябвало да се
отремонтират. Свидетелят посочва, че впоследствие е ходил 5-6 пъти да помага.
Били поправени В и К и ел. инсталацията,
сложени нови контакти, сифони, изпълнена била нова мазилка – вътрешна и външна,
хидроизолация на покрива, нова замазка на пода. Подменена била дограмата –
прозорци и врати, сменени били улуците. Свидетелят изрично посочва, че не са
изливани нови плочи, не е подменян покрива, не са изграждани нови стени. Свидетелят
заявява, че в резултат на ремонта, е запазен обема на сградата, като за
последно е бил там през втората половина на 2020 г. Свидетелят е категоричен,
че „къщата не е събаряна“ и в имота не е изграждана нова сграда. Извършвани са единствено ремонтни дейности на
наличната закупена от жалбоподателите стара сграда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са последователни
и непротиворечиви, в съответствие са със събраните по делото писмени
доказателства – Удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г., преписката по
него, Заповед №18-1588/23.02.2018 г. на началник СГКК-Варна, преписката по нея,
както и установяванията на изслушаните СТЕ.
По делото са приети две СТЕ – от в.л. инж. Г. /основно и
допълнително заключение/ при първоначалното му разглеждане и от в.л. инж. М. А.
– при настоящото. Втората експертиза потвърждава изцяло установявания на
първата, като дава по-подробно и изчерпателно заключение по някои от поставените
въпроси.
Вещите лица установяват следното:
Предмет на премахване по заповедта е жилищна сграда в
с.о. „Ален мак“, гр. Варна с идентификатор 10135.2515.1329.3 по КККР на гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., изменена със Заповед № 18-1588
от 23.02.2018 г. на началника на СГКК-Варна. Сградата е масивна, със стоманобетонова
конструкция и тухлени стени, изградена на уличната регулационна линия. Улицата,
която обслужва имота е задънена /тупик/. Сградата е изградена в северната част
на имота, на калкан с имот 1330. Лицето на имота по ПУР е 13 м. Процесният имот
е с голяма денивелация – от северната до южната му граница е около 10,70 м.
Жилищната сграда е с правоъгълна форма и с плосък покрив. Влизането й е
директно от улицата.
Съгласно дефинициите за надземен етаж и полуподземен етаж
/т.50 и т.49 от ДР на ЗУТ/ сградата се
състои от един надземен етаж и един полуподземен – спрямо улицата е наличен
един етаж, таванът на който е на повече от 1,50 м от котата на средното ниво на
прилежащия терен /улицата/. Този етаж е надземен. Поради голямата денивелация
на терена, под надземния етаж е изграден още един етаж, таванът на който е на
0,35 м над котата на средното ниво на прилежащия терен към улицата, а подът
достига до нивото на терена на дворното място. Този етаж е полуподземен и
достъпът до него е единствено по вътрешни стълби от надземния етаж.
Разгънатата
застроена площ на сградата, определена
съгласно §5, т.18 от ДР на ЗУТ /като
сбор на застроените площи на всички надземните етажи, вкл. и застроените площи
в подпокривното пространство/ е 100 кв. м
– колкото е площта на надземния й етаж. В сградата няма подпокривното
пространство, което да се прибави към площта на надземния етаж, тъй като е
изпълнена с плосък покрив.
Вещото лице инж. А. е направила съпоставка на сградата по
КА и заповедта, по удостоверението за търпимост и съществуващата на място
такава, като е констатирала, че:
В Констативен акт
№ 20/07.10.2020 г., процесната сграда е описана като „новоизградена двуетажна
масивна сграда на ниво плосък покрив със ЗП около 110 кв. м и РЗП около 220 кв.
м. Сградата е с приблизителни размери: дължина 10 м, ширина 11 м и височина 7 м.
По аналогичен начин е описана сградата и в оспорената заповед. По окомерната
скица към КА, сградата е с правилна форма, каквато е на място /обяснение на
в.л. А. в с.з./
Удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г. е издадено
за строеж: Едноетажна сграда, намираща
се в ПИ 10135.2515.1329 по плана на с.о. „Ален мак“. Удостоверението е за стара
сграда на един етаж, състоящ се от един етаж и един полусутерен със ЗП 100 кв. м
и РЗП 100 кв. м, съгласно обяснителната записка. Формата на сградата при
геодезическото заснемане е неправилна – отразена е по външните контури на
сграда с идентификатор 10135.2515.1329.1 и сграда с идентификатор 10135.2515.1329.2
по КККР преди изменението на КККР, одобрено със Заповед № 18-1588/23.02.2018г.
на началника на СГКК-Варна.
Установената на място сграда е стара масивна, състои се
от един надземен етаж и един полуподземен етаж със застроена площ 100 кв. м,
съгласно §5, т.15 от ДР на ЗУТ /площта, ограничена от външните очертания на
ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, вкл.
площта на проветрителните шахти и проходи в тези очертания/и разгъната
застроена площ 100 кв. м, съгласно §5, т.18 от ДР на ЗУТ. Изградена е от
бетонови плочи и тухлени зидове. Формата на сградата е правоъгълна. Светлата
височина /по измерване на място/ на надземния етаж е 2,70 м, височината на
полуподземния етаж е 2,90 м, а височините на двете плочи /междуетажната и
покривната/ са по 0,15 м. Общата височина на сградата е 5,90 м.
При анализ по посочените констатации, може да се направи
извод, че сградата по КА и заповедта се отличава от констатираната на място –
както по площ, така и по етажност и размери, а също и относно момента на
изпълнението й. В първия случай сградата е определена като нова, а
съществуващата на място – като стара, изпълнена в периода 1984 – 1986 г. според
свидетелските показания. Общото е, че както сградата по заповедта, така и
съществуващата на място е с правоъгълна форма.
От друга страна - описанието
на сградата по удостоверението за търпимост и на съществуващата на място
напълно се припокриват /по площ, етажи, ЗП, РЗП/. Единственото несъответствие е
относно очертанията /конфигурацията/ - по геодезическото заснемане към
удостоверението за търпимост сградата е с неправилна форма, а съществуващата –
с правилна, правоъгълна такава. В тази връзка, вещото лице посочва, че сградата
в ПИ 1329 съответства изцяло на сградата по Удостоверението за търпимост №
200/22.12.2017 г. на гл. архитект на Район „Приморски“ по площ - ЗП и РЗП /100 кв.
м/, етажност /един надземен етаж и един полуподземен/ и местоположение
/разположени в ПИ 1329 по КК на границата с пътя /улицата/.
Експертизите установяват също, че при издаването на
Удостоверение за търпимост № 200 от 22.12.2017 г. е изготвена геодезична снимка
на сградата от инж. Ст. Р., на която тя е отразена като една обща по външните
контури на отразените в старите кадастрални планове и в действащата към този
момент КККР две сгради: сграда с идентификатор 10135.2515.1329.1 - 42 кв. м и
сграда с идентификатор 10135.2515.1329.2 - 23 кв. м, измерени графично с обща
площ 65 кв. м. Тези сгради впоследствие са заличени с изменението на КККР, одобрено
със Заповед №15-1588/23.02.2018г. на началника на СГКК-Варна. Вещото лице инж. А.
пояснява, че посочената застроена площ на сградата по удостоверението за
търпимост /100 кв. м/ не съответства на площта на сградата по геодезическото
заснемане на инж. Р. /65 кв. м/, като достига до извода, че в него е неточно
отразена конфигурацията на сградата. Експертът счита, че тъй като към момента
на изготвяне на геодезическото заснемане в процесния имот са били заснети две
сгради /сграда с идентификатор 1329.1 с площ 42 кв. м и сграда с идентификатор
1329.2 с площ 23 кв. м/, геодезистът е отразил сградата в заснемането по
външните им контури, за да съответства на КККР, а не както е в действителност,
което се потвърждава от последващото изменение на КККР от м.02.2018 г. Като
резултат се е получило и несъответствие в площите на сградата /в текстовата
част на удостоверението за търпимост тя е с площ 100 кв. м, а в графичната по
геодезическата снимка – 65 кв. м/. Вещото лице заключава, че ако площта на
сградата е 100 кв. м, както е отразена в обяснителната записка към
удостоверението за търпимост и с каквато площ е приета от административния
орган при издаване на удостоверението, не би могло сградата да е с
конфигурацията по геодезическото заснемане, където тя е с
площ 65 кв. м.
И двете експертизи установяват, че сградата по скицата-проект,
въз основа на която е била изменена КККР със Заповед № 18-1588/23.02.2018 г. на
началника на СГКК-Варна съответства напълно на наличната в ПИ 1329 сграда – по
местонахождение, площ и конфигурация.
Заключенията на вещите лица установяват още, че
процесният строеж е допустим по действащите градоустройствени планове и
правилата и нормативите, съгласно ЗУТ. В тази връзка, с експертизата на инж. М.А.
по т.4 – неоспорена в тази й част, е направен подробен анализ на действащите в
момента градоустройствени планове, относими към процесния имот – План за улична
регулация /ПУР/, одобрен от Общински съвет Варна през 2009г. и Общ устройствен
план /ОУП/, одобрен от МРРБ през 2012г.,
като е достигнато до извод, че процесният строеж е допустим, съобразно техните
предвиждания. Според ОУП, ПИ 1329 попада в устройствена зона Жм2 /жилищна
устройствена зона с ниско застрояване и допълнителни специфични изисквания/ с
предвидени показатели: плътност 20%, Кинт 0,6, озеленяване 70%, височина до кота
корниз 7м. Строежът в ПИ 1329, със статут на жилищна сграда, съответства на
предназначението на зоната по ОУП, като постигнатите показатели за имота са
изцяло в границите на предвидените.
Процесната сграда е в съответствие и в действащия план за улична
регулация - застроена е на самата улична регулация, което е допустимо за класа
на улицата, която граничи с имота. Спазен е и чл.32, ал.1 от ЗУТ, тъй като
разстоянието на жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо
от височината на сградите. Конкретно за процесния имот няма подробен
устройствен план.
Вещото лице инж. А. изключително подробно е изследвала
приложимите строителни правила и нормативи в момента, като е достигнала до обоснования извод за
тяхното спазване по отношение на процесния строеж. Същият представлява еднофамилна жилищна сграда, състояща се от
надземен етаж, на който са разположени входно антре, три спални, сервизно
помещение, склад и тераса, както и полуподземен етаж – дневна с кухненски бокс,
спалня, сервизно помещение и склад. Посочено е, че всички жилищни помещения в
сградата са ориентирани към най-благоприятната по отношение на слънчевото
огряване посока, съобразно изискванията на чл.114, ал.1 от Наредба №7/2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Отчетено е също съответствието на жилището в сградата с изискванията на
чл.40 от ЗУТ и чл.108, ал.1 от Наредба №
7/2003г. – разполага със самостоятелен вход, с 4 жилищни помещения /при изискване
за най-малко едно/ с кухненски бокс, баня-тоалетна и складови помещения.
Налични са и комуникационни площи-входно антре, коридор, вътрешни стълби, както
и открити площи - тераса. Стаите са осветени, съобразно изискванията, осигурено
е проветряване, светлата площ на жилищните помещения отговарят на предвидените
норми, конкретно посочени и цитирани от вещото лице. Жилището разполага с комин
- в дневната, както изисква чл.112, ал.1
от Наредба №7/2003г. Като масивна, изпълнена със стоманобетонова конструкция и
стени с тухлена зидария, сградата отговаря на изискванията на чл.169 от ЗУТ.
И двете експертизи са анализирали вида на материалите при
направените разкъртвания на произволни места на стените в сградата отвътре
/обяснения на в.л. инж. Г. в с.з. от 28.09.2021 г. по адм. дело № 282/2021 г./,
при която са констатирали, че вида на тухлите са производство преди 1990 г. – в
момента няма такива на пазара. Дадено е заключение, че вида на разкрития бетон
и тухлена зидария съответстват на масовата практика за изпълнение на
строителството за подобен тип обекти от 80-те години. Направен е извод за
възможността периодът на строителството да е преди 1989 г.
Изхождайки от показанията на разпитаните свидетели и
установеното при огледа относно извършените ремонтни дейности в сградата след
закупуването й – полагане на топлоизолация и замазка на подовете, хидроизолация
на покрива и терасата, подмяна на дограмата, шпакловане на стените, ремонт на В
и К инсталацията и електрическата инсталация, вещото лице инж. А. определя
същите като текущ ремонт, съгласно дефиницията му в §5, т.43 от ДР на ЗУТ –
подобряване и поддържане в изправност на сградата. Аналогично заключение дава и
в.л. инж. Г..
Експертизата на в.л. М. А. установява изрично, че според
действащия Общ устройствен план на гр. Варна, одобрен през 2012 г.,
разпоредената за премахване сграда попада в терен, обхванат от зона Жм2 -
жилищна устройствена зона с ниско
застрояване и допълнителни специфични изисквания. Така част от ПИ 1329 /северната/ попада в
тази зона – Жм2, а останалата – южната му част – в зона със строителна забрана.
Линията между двете зони по ОУП минава през имота, като северната част от него,
където е и сградата, остава извън зоната със строителна забрана. На Приложение №
3 към експертизата, вещото лице е представило извадка от ОУП в относимата част,
в която е посочена линията, отделяща имотите със строителна забрана /в син
цвят/, ведно с легенда, показваща начина, по който е отбелязана зоната със
строителна забрана по плана. Представена
е и извадка от КККР в частта за ПИ 1329 върху която е отразена
/“пренесена“/ линията, разделяща двете
зони по ОУП – зона Жм2 и зона със строителна забрана. В тази част експертизата
не е оспорена от страните.
Към експертизата на инж. А. са изработени и други две
приложения – извадка от ПУР от 2009 г. в относимата част и комбинирана
скица с границите на имота и сградата по
КП от 1989 г., по ПНИ от 2003 г., по геодезичното заснемане към удостоверението
за търпимост, по КККР преди изменението и по действащата в момента КККР.
Съдът кредитира изслушаните експертизи по отношение на
горните установявания, независимо от частичното им оспорване от ответника.
Същите са обективно и компетентно дадени, въз основа на притежаваните от вещите
лица специални знания.
При така установените факти и обстоятелства,
съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима – видно от датата на съобщаване на оспорената заповед /18.01.2021
г./ и датата на поставения от Район „Приморски“
рег. № на жалбата /27.01.2021 г./, същата е подадена при спазване на 14-дневния
срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Процесният строеж е пета категория,
съгласно чл. 137, ал.1, т. 5 б. “а“ от ЗУТ. Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, на когото са делегирани правомощия със Заповед
№ 0508 от 7.02.2020 г. на кмета на Община Варна, но при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3
от АПК и в противоречие с материалния закон по смисъла на
чл.146, т.4 от АПК.
По делото
няма спор, че процесната сграда представлява незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - тя е
изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж.
Незаконните строежи подлежат на премахване освен ако представляват търпими
строежи по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ
или § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Изложената в оспорената заповед констатацията на административния орган, че
процесната сграда не представлява търпим строеж по смисъла на тези две
разпоредби е направена при допуснато от него съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – релевантните в това отношение факти
не са били изяснени, така както се
изисква от нормата на чл. 35 от АПК. Едно от необходимите нормативни условия за наличието на търпимост на строежа представлява
периода на изграждането му. В
тази връзка, съобразно наличните в преписката данни за извършване на строежа преди 31.03.2001 г. според приложената нотариално заверена на 19.12.2017
г. декларация на О.М.и издаденото от главния архитект на район
„Приморски“ Удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г., органът е бил
длъжен да изследва условията за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ обн.
ДВ, бр. 82 от 2012 год. Изискване на нормата
за наличието на търпимост е изграждането на строежа до 31.03.2001 г.,
т.е. изградените след тази дата
незаконни строежи не могат да бъдат търпими дори да са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени
или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.
С оспорената заповед, органът приема период на изграждане от м.03.2018 г. до м.08.2020 г. основно по две причини – първата е свързана с
документа за придобиване на собственост от страна на жалбоподателите, а втората
- с констатацията при извършената на място проверка, според която е
установена разлика в контура на съществуващата сграда и контура на
геодезическото заснемане към удостоверението за търпимост. Съгласно
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в доказателствена тежест на административния
орган е да установи съществуването на фактическите основания,
посочени от него в оспорения административен акт. В тежест на ответника е да установи точния
период на извършване на строежа, така както го е посочил в административния акт
и тази доказателствена тежест му е указана от съда още при първоначалното
разглеждане на делото.
Съответно, на жалбоподателя при първоначалното разглеждане
на делото е указана съществуващата за него доказателствена тежест за
установяване условията за търпимост на процесния строеж при условията на §16 от
ЗР на ЗУТ, а при настоящото същите са конкретизирани във връзка с указанията на
ВАС и са сведени до установяване на: времето на изграждане на процесния строеж
във вида, в който е към 06.01.2021 г., когато е издадена заповедта,
допустимостта на процесния строеж по правилата и нормативите на ЗУТ,
осъществяване на посочените дейности в Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на
МРРБ за отпадане на строителната забрана за процесния имот.
Правилата на доказателствената тежест предполагат
реализиране от страна на ответника на пълно и главно доказване на горепосочения
юридически факт, с което според съда той
не се е справил. Установеното при огледа различие в контура на процесната
сграда в сравнение с контура по приложеното към удостоверението за търпимост
геодезическо заснемане, съпоставено с датата на нотариалния акт, с който
жалбоподателите придобиват имота, не установява
извършен в периода м.03.2018 г. - м.08.2020 г. нов строеж, какъвто е
описан в обжалваната заповед. Установеният при огледа контур на сградата е
показан в правоъгълна форма на скицата към Констативен акт № 20/7.10.2020 г.,
като той действително се различава от контура в скицата от геодезическото
заснемане на инж. Р. към удостоверението за търпимост, но съвпада с контура, нанесен в КК при изменението й със Заповед №
18-1588/23.02.2018 г. на началника на СГКК- Варна /л.48-49 от адм. дело № 282/2021
г./. Това изменение на КК е извършено
преди двамата жалбоподатели да придобият имота на 23.03.2018 г., т.е. именно
този факт не е бил установен от административния орган, а той сочи по
недвусмислен начин, че посочената в обжалваната заповед правоъгълна конфигурация
на процесната сграда е съществувала не след, а преди м. 03.2018 г. – по
аргумент от чл.2, ал.5 от ЗКИР, според който данните в кадастралната карта са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното.
Такъв извод следва
и от посоченото в Заповед № 18-1588/23.02.2018 г. правно основание - чл.54, ал.1
от ЗКИР за изменение на одобрената през
2008 г. кадастрална карта, поради допуснати непълнота или грешка. Заповедта представлява влязъл в сила административен
акт, като с нея се поправя допусната още
през 2008 г. грешка по смисъла на чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР относно конфигурацията
и площта на нанесените тогава в кадастъра сгради с идентификатори 10135.2515.1329.1
и 10135.2515.1329.2., която най-вероятно е била допусната и в посочените от
ответника предходни КП от 1989 г. и ПНИ
от 2003 г., данните от които са послужили при одобряването през 2008 г. на КККР. Изцяло водещи към същото заключение са и
установяванията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка св. О. Ч. и св.
Р. А. установяват категорично, че сградата още от построяването й през 1986 г. /т.е.
преди първия наличен КП от 1989 г./ е била с правоъгълна /правилна/ форма и със
ЗП 100 кв. м /площ от 100 кв. м на всяко
от нивата й/, т.е. както е заснета по действащата КККР. Свидетелите не говорят
за съществуването на две сгради в имота, долепени една до друга, съответно с
площ 23 кв. м и 42 кв. м /СТЕ/, каквото е било отразяването по КП от 1989 г., по ПНИ от 2003 г. и по КККР до изменението й
от м.02.2018 г., несъответстващо на действителното положение към съответните
моменти на одобряване на тези планове.
Не е отчетено от административния орган и
допуснатото при геодезическото заснемане
към удостоверението за търпимост явно противоречие между отразената в скицата
конфигурация и посочената в обяснителната записка площ на сградата – при
нанесената в неправилна форма конфигурация,
застроената площ би следвало да
бъде 65 кв. м /СТЕ/, а в обяснителната записка тя е отразена като 100 кв. м. Въпросното противоречие в геодезическото
заснемане очевидно има характера на допусната при отразяването на конфигурацията грешка, тъй като посочената в обяснителната
записка и в самото удостоверение за търпимост ЗП от 100 кв. м напълно съвпада с
посочената в издадената два месеца по-късно Заповед № 18-1588/23.02.2018 г. на
началника на СГКК – Варна, като посочва ЗП от 100 кв. м на сграда с идентификатор
10135.2515.1329.3, за която в т.7 от извършената съдебно-техническа експертиза
на инж. Г. /л.79 от адм. дело № 282/2021 г./ и в т.3.4. от експертизата на инж.
М. А. е дадено заключение за идентичност с процесната по оспорената заповед
сграда. В този смисъл е и заключението на в.л. инж. А., която изрично е
отразила, че конфигурацията на сградата по геодезическото заснемане към удостоверението за търпимост е неправилно
отразена, тъй като не би могло площта й да е 100 кв. м /както е отразена в
обяснителната записка, част от преписката по удостоверението, в самото удостоверение
за търпимост и в изменената КККР от м.02.2018г./ и същевременно да е с
конфигурацията по заснемането, където тя е 65 кв. м.
Изложеното налага извода, че посоченият в заповедта
период за извършване на строителството м.03.2018 г. - м.08.2020 г. не е доказан от
страна на ответника.
От друга страна, за
да обоснове извършването на изцяло нов строеж, а не пристрояване или
надстрояване на впоследствие заличените от кадастъра сгради с
идентификатори 10135.2515.1329.1 и 10135.2515.1329.2, административният орган посочва в издадената
от него заповед различни етажност, ЗП и РЗП, в сравнение с тези, отразени в Удостоверение за
търпимост № 200/22.12.2017 г., а именно: сграда на два етажа /един по
удостоверението/, ЗП 110 кв. м / 100 кв. м
по удостоверението/ и РЗП 220 кв. м /100 кв. м по удостоверението, според
обяснителната записка към геодезическото заснемане/. За тези констатации, както в обжалваната заповед,
така и в Констативен акт № 20/7.10.2020 г., единствено са посочени размери на сградата за дължина от 10 м, ширина 11
м и височина 7 м. Данните
за котата на средното ниво на прилежащия терен не са били изследвани от административния орган, с
което той е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като същите според
дефинициите на т.47, 48, 49 и 50 от §5 от ДР на ЗУТ са необходими за определяне
етажността на процесната сграда в смисъл
такъв, че посочената в удостоверението за търпимост едноетажност има предвид
само понятието за надземен етаж по
смисъла на §5, т.50 от ДР на ЗУТ без да включва понятията за подземен етаж по смисъла на т.48 и за полуподземен етаж по смисъла на т.49. Горепосочените факти по оспорената заповед са опровергани със
заключенията и на двете вещи лица, според които съобразно изследваните от тях
данни за котата на средното ниво на прилежащия терен /улицата/ и извършените
замервания на външните очертания на ограждащите стени по смисъла на §5,
т.15 от ДР на ЗУТ, сградата се състои от един полуподземен етаж и един
надземен етаж, и има ЗП и РЗП от 100 кв.м. В т.1 от заключението на в.л. инж. М. А.
изрично е посочено, че спрямо улицата е наличен един етаж, таванът на който е
на повече от 1,50 м от котата на средното ниво на прилежащия терен към улицата
и определя същия като надземен. Поради голямата денивелация под надземния етаж
е изграден още един етаж, таванът на който е на 0,35 м над посочената кота, а
подът достига до нивото на терена на дворното място. Този етаж е определен от
в.л. като полуподземен, съгласно правилото на §5, т.49 от ДР на ЗУТ, тъй като
отговаря на изискванията, заложени в тази точка.
Съгласно дефиницията на §5, т.18 от ДР на ЗУТ, РЗП включва единствено сбора от ЗП на
надземните етажи и не включва ЗП на
подземния и полуподземния етаж, т.е. след като не е доказано съществуването на
два надземни етажа, съдът приема за правилни и обосновани заключенията по всяка
една от експертизите за наличието на един надземен етаж със ЗП от 100 кв. м,
съответно за РЗП със същият размер от 100 кв. м.
Във връзка с изложеното, следва да се отбележи, че двете
експертизи по абсолютно еднообразен начин са отговорили на коментираните
въпроси. Макар и оспорени в тази им част, ответникът не ангажира доказателства
за опровергаването на експертизата на инж. А., изслушана в настоящото
производство. С оглед на това и при
отсъствие на установявания в административното производство, свързани с котата
на средното ниво на прилежащия терен към улицата, от която се извежда извод за
вида на етажите, респективно за РЗП, няма основания заключенията да не бъдат
кредитирани от съда.
Установената по този начин еднаквост на ЗП, РЗП и
етажността на процесната сграда със същите, посочени в удостоверението за търпимост
/потвърдено от извършената съпоставка - отговор на въпрос 2 от заключението на
инж. М. А./, опровергава по категоричен начин и другата изложена в оспорената
заповед констатация за извършен след
2018 г. нов строеж. Подкрепящи този извод са и показанията на свидетелите И.К.И.
и Д.В.В., според които след закупуването на имота жалбоподателите са извършвали
само саниращи сградата действия.
Независимо от така допуснатите от административния орган
съществени процесуални нарушения при установяване на фактите,
законосъобразността на заповедта за премахване на незаконния строеж е обусловена и от успешната доказателствена
дейност на жалбоподателите за установяване наличието на търпимост.
В тази връзка и за разлика от издаденото на техния праводател
Удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г., същите се позовават на
разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, процесуални пречки за което не
съществуват, тъй като въпросното удостоверение не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ поставя
изискване за извършване на незаконния строеж в периода до 7.04.1987 г. и
определя търпимостта в зависимост от две алтернативни условия, първото от които
е за допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите действали по време на извършването им, а второто за
допустимост съгласно разпоредбите на ЗУТ.
Чрез показанията на свидетеля О.Ч.М./извършител на
строежа заедно с неговата майка/ и Р.Н.А./близка на семейството му и очевидец
при изграждането/, жалбоподателите
установяват начало на строежа през 1984
г. и завършване през 1986 г. Тези
показания съдът намира за достоверни, тъй като те се подкрепят от заключението
по т.2 от допълнителната
съдебно-техническа експертиза на инж. Г., респективно от заключението по
т.5 от експертизата на инж. М. А., според
които извършените разкрития /снимки към заключенията/ установяват използвани
при строежа материали, които са характерни за строителството през 80-те години.
Съдът не отчита противоречие между показанията, дадени от
св. О.Ч.М.и заявеното от него в подадената декларация пред главния архитект на
Район „Приморски“ от 19.12.2017 г., в която е посочил, че строителството на
сградата е извършено преди 31.03.2001 г. Периодът – 1984 г.-1986 г. без
съмнение е преди 31.03.2001 г., като с показанията си пред съда, св. М.
конкретизира точния период на изпълнение на сградата. Видно от съдържанието на
декларацията, в нея не е посочен период, а единствено крайната дата, преди
настъпването на която е извършен строежа.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства и изслушани
експертизи, Съдът намира, че изпълнената през 1986 г. сграда с оглед нейното местоположение,
площ, етажност, конфигурация, форма, покрив, вътрешна организация, брой
помещения и други характеристики е запазила вида си към момента на продажбата й
през 2018 г., а също и към началото на 2021 г., когато е издадена заповедта.
Свидетелката Р.Н.А., разпитана по повод дадените указания от ВАС в тази връзка,
подробно описва процесната сграда, която многократно е посещавала, като
описанието й напълно съответства на установеното от вещото лице при огледа.
Свидетелката изрично заявява, че след построяването й, сградата не е
надграждана от Д. и сина й, извършвано е
само вътрешно боядисване. В същия смисъл са и показанията на св. О. М., който
заедно с майка си са организирали строителството и е стопанисвал имота докато
го е продал на жалбоподателите. Същият посочва, че сградата е изпълнена с
правоъгълна форма и с площ от 100 кв.м. и винаги е била с такава площ и
конфигурация - от построяването до
продажбата.
След закупуване на имота и сградата в него,
жалбоподателите са извършили подобрения. От разпитаните по делото свидетели – И.К.И.
и Д.В.В. се установява, че сградата при закупуването й била занемарена /потвърдено
и от останалите двама/, в лошо състояние. Независимо от това, свидетелите са
категорични, че жалбоподателите не са пристъпили към събарянето й, респективно
към изпълнение на нова сграда, а са извършили ремонт на закупената постройка.
Положили са топло- и хидроизолация на покрива и терасата, направили фасадна
топлоизолация и нова мазилка, подменили дограмата, шпакловали стените. Извършен
бил ремонт на ВиК инсталацията и на електрическата инсталация. Всички тези
обстоятелства са установени и от вещото лице инж. М. А. при извършения от нея
оглед. Аналогична констатация е направила и в.л. инж. Г. при изслушването й в
с.з. Според свидетелите при ремонтните дейности не са изграждани нови плочи,
стени, не е подменян покрива, т.е. не са извършвани конструктивни промени.
Изслушаните експертизи също не установяват извършването
на нов строеж. Напротив – дават заключение, че според използваните материали,
от които е изпълнена сградата се касае за строителство от 80-те години на
миналия век.
От друга страна, анализът на данните по представеното
удостоверение за търпимост и Заповед № 18-1588/23.02.2018 г. на началника на
СГКК-Варна и преписките към тях не отричат, а подкрепят възможността строежа да
е изпълнен в периода и във вида, посочен от свидетелите. Аргумент за това са
изводите на съда, изложени по-горе, че описаната по заповедта сграда
категорично не е изградена в периода, посочен от органа /март 2018 г. - август
2020 г./, а много преди това.
Събраните доказателства, преценени в тяхната цялост и
взаимосвързаност налагат категоричното заключение, че наличната в имота сграда
в момента, описана от вещото лице инж. А. /т.1 и т.2 от заключението/ като
стара масивна, състояща се от един надземен и един полуподземен етаж със
застроена площ 100 кв. м, РЗП 100 кв. м,
изградена от бетонови плочи и тухлени зидове, с правоъгълна форма, плосък
покрив и височина 5,90 м, е изградена в периода 1984 г. – 1986 г. Сградата е
била в този вид от изграждането й и към момента на издаване на заповедта за
нейното премахване.
Действащите за периода на изпълнението й устройствени
планове за територията, в която попада процесният имот са проверени от вещото
лице инж. Г.. В тази връзка е дадено
заключение по т.1 от допълнителната експертиза, според което в периода
1984 -1986 г. не е имало действащ подробен устройствен план, а единствено е бил
одобрен с Решение ТСУ-7 на КТСУ при МС с № РД-0302/46/ от 31.12.1982 г. Общ устройствен план, според предвижданията
на който имотът попада в зона „Ниви“ или „Пасища и мери“, т.е. територията е
определена с предназначение „земеделска“. Съгласно тогава действащите правила и
нормативи /посочени в допълнителната експертиза/, в земеделските територии се
допуска застроена площ до 35 кв. м и тъй
като процесната сграда има ЗП от 100 кв. м, то категорично същата не отговаря
на горепосоченото първо условие за търпимост.
Същевременно
не е спорен факта, че при действието на ЗУТ, със Заповед № РД-02-14-2200/3.09.2012 г. на
министъра на МРРБ е одобрен Общия устройствен план на Община Варна.
Предвижданията на същият по отношение на територията, в която попада процесния
имот са изследвани от двете вещи лица, които дават заключение, че тя е с
отреждане за устройствена зона Жм2 /жилищна устройствена зона с ниско
застрояване и допълнителни специфични изисквания/. Доколкото се установява, че
за ПИ 1329 не е одобряван подробен устройствен план, то релевантно е
съответствието с предвижданията на ОУП. В
случая процесния строеж напълно съответства на отреждането за зоната, в която
попада имота по този план – жилищно. Устройствените показатели на Жм2 са
изчерпателно посочени и в двете експертизи /допълнителната при първото
разглеждане на делото и т.4 от основната на инж.А. - неоспорена от ответника в
тази й част/, като е установено съответствие с постигнатите показатели за ПИ 1329. Дадено е и заключение, че извършеното
в ПИ 1329 застрояване не нарушава
предвижданията на одобрения през 2009 г. план за улична регулация на СО „Ален
мак“.
Наред с това, по указание на ВАС, в т.4 от експертизата си /неоспорена от
страните/, в.л. инж. А. е установила, че сградата е допустима по действащите
правила по ЗУТ, Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони и другите подзаконови актове
по прилагането на закона. Вещото лице подробно е изследвала строителните
правила и нормативи в момента и е достигнала до категоричното заключение за
тяхното спазване по отношение на процесния строеж. Същият представлява
еднофамилна жилищна сграда, състояща се от едно жилище, съответстващо на
изискванията на чл.40 от ЗУТ и чл.108, ал.1 от Наредба № 7/2003 г. – разполага
със самостоятелен вход, с четири жилищни
помещения /при изискване за наличие на най-малко едно такова/, с кухненски бокс, баня-тоалетна и складови
помещения. Налични са и комуникационни площи - входно антре, коридор, вътрешни
стълби, открита площ-тераса. Всички жилищни помещения в сградата са ориентирани
към най-благоприятната по отношение на слънчевото огряване посока, съобразно
чл.114, ал.1 от Наредба № 7/2003 г. Отворите на вратите и прозорците на
сградата осигуряват безпрепятствено осъществяване на функциите на сградата и на
жилището в нея и отговарят на хигиенните изисквания за безопасност, съгласно
чл.101, ал.1 от Наредба № 7/2003 г. Осигурено е проветряване, светлата площ на
помещенията отговаря на предвидените в нормите, конкретно посочени и цитирани
от експерта. Жилището разполага с комин в дневната, както изисква чл.112, ал.1
от Наредба № 7/2003 г. Като масивна, изпълнена със стоманобетонова конструкции
и стени от тухлена зидария, сградата, отговаря на изискванията на чл.169 от ЗУТ.
Обжалваната заповед не съдържа изложение на каквито и да
било конкретни факти за
недопустимост на процесния строеж съгласно разпоредбите на ЗУТ, а единственият
посочен като релевантен в това отношение факт за височина на сградата от 7 м /в действителност тя е 5,90 м според СТЕ
на инж. А./ потвърждава допустимост по
разпоредбата на чл.23, ал.1,т.1 от ЗУТ -
налице е ниско застрояване, каквото е допустимо съгласно приетата с ОУП
устройствена зона Жм2.
По тези съображения за допустимост на процесният строеж съгласно разпоредбите на ЗУТ, съдът намира, че
същият представлява търпим строеж, съгласно горепосоченото второ условие от
нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Като търпим строеж, процесната сграда не подлежи на премахване, поради което
обратно разпореденото с обжалваната заповед прави същата материално
незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и
съответно подлежаща на отмяна като такава.
В съответствие с показанията на свидетелите, които съдът кредитира и констатираното
при огледа на място от вещите лица, съдът намира, че извършените в сградата
ремонтни дейности след закупуване на имота представляват текущ ремонт по
смисъла на §.5, т.43 от ДР ЗУТ, свързан с подобряване и поддържане в изправност
на сградата, в който смисъл е и заключението на в.л. инж. А.. За същия,
съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ не се
изисква разрешение за строеж.
По отношение на посоченото в заповедта, че строежът е в
имот, разположен в територия с наложена строителна забрана със Заповед №
РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МРРБ, съдът споделя изложените доводи на
жалбоподателите и намира следното:
На първо място – според заключението на
вещото лице инж. А. /т.6/ и Приложение № 3 към експертизата, процесната сграда
е разположена върху територия, която е извън зоната със строителна забрана по
Общия устройствен план на гр. Варна. Този план като изготвен и одобрен през
2012 г. - след посочената заповед от 1997 г., отразява териториите, за които е
наложена с административен акт строителна забрана, за които не е отпаднало
действието й. В Обяснителната записка към ОУП /публикувана на интернет
страницата на Община Варна http://agup.varna.bg/oup_2012/Tom_I/Tom_%20I_01.pdf/
изрично е упомената Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МРРБ /стр.31/ и
същата е отчетена при изготвяне и одобряване на плана, т.е. наложената с нея
строителна забрана е залегнала в предвижданията му. В легендата към ОУП изрично е дадена
маркировката на „зона със строителна забрана“. Процесната територия, където е сградата
безспорно е извън територията на наложената с посочената заповед строителна
забрана, т.е. извън нейния обхват.
На второ място - с
оглед възприемането на съда, че сградата е изпълнена в периода 1984 г. - 1986 г.
/показанията на св. М. и св. А./, е без
правно значение наличието на наложена по-късно през 1997 г. строителна забрана,
дори и да беше на територията, върху която е изпълнена сградата. Към момента на
изграждането й, забрана за строителство
не е имало, поради което и извършеното такова не би могло да се третира в
нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита по чл.225, ал.2, т.6 ЗУТ. Впрочем такова основание изобщо не се сочи в
обжалваната заповед.
Нещо повече - в
оспорената заповед не са изложени фактически основания за построяването на
процесната сграда при действието на Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на
МРРБ. Не са посочени конкретни факти относно етапа на извършването към този
момент на предвидените с цитираната заповед противосвлачищни мероприятия за
територията, за да се направи извод относно наличието или отпадането на
строителната забрана, респективно за осъществяване на основанието по чл.225,
ал.2, т.6 от ЗУТ. Както бе посочено вече,
в оспорената заповед липсва позоваване на тази разпоредба, както и
излагане на фактически обстоятелства относно допуснати нарушения на
изискванията за строителство в територия с особена териториалноустройствена
защита по смисъла на §5, т.4 от ДР на ЗУТ. В този смисъл е прието от ВАС по
адм. дело № 12317/2021 г., второ отд. по идентичен случай във връзка с издадена
заповед на друг строеж /подпорни стени/ в същия имот.
Оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага
отмяната на същата.
Жалбоподателите са сторили следните разноски: държавна
такса в размер на 20 лева /2 х 10 лева/
и 720 лева платени възнаграждения на вещите лица при първото и при настоящото
разглеждане на делото, общо 740 лева. В производство пред ВАС не са представени
доказателства за сторено възнаграждение за адвокат и не е било направено искане
за присъждане на такова, поради което не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. На основание чл. 143, ал. 1 АПК
сторените от жалбоподателите разноски в общ размер на 740 лева, следва да бъдат
възложени в тежест на бюджета на район „Приморски“ при Община Варна, по
аргумент на чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА.
Предвид изложеното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.М.Д. ЕГН ********** и М.А.К. ЕГН **********,
Заповед № 06/06.01.2021 г. издадената от Кмета на Район „Приморски“ при Община
Варна.
ОСЪЖДА район „Приморски“ при Община Варна да заплати на К.М.Д.
ЕГН ********** и М.А.К. ЕГН ********** сумата от 740 /седемстотин и
четиридесет/ лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: