РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Търговище, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101605 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с пр. осн. чл. 26,ал.1,пр. първо от
ЗЗД вр. чл. 143,т.5 от ЗЗП и чл. 146,ал.1 от ЗЗП на главния иск, на евентуалния иск-чл.
26,ал.1 пр. трето от ЗЗД.
Ищцата Л. АЛ. М. от *****, действаща чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв. М.М.-АК Пловдив, твърди в исковата молба, че между нея и ответника
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД(с предишно наименование „ТЕЛЕНОР”), ЕИК *********,
гр.София, " били налице сключени договори за мобилни услуги, по силата на които
получила няколко бр. мобилни номера на абонаментен план и телефони на лизинг, а именно:
**************************************************, всички под клиентски №
*********. Излага, че прекратила договорите за няколко от номерата, като активни останали
съотв. ***************************************.Сочи, че в началото на м.ноември
2021г. ищцата получила фактура с включена в нея неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 1046,21лв., начислена за периода от 10.07.2021г. до
09.08.2021г., получила и фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 1001,45лв. за периода от 10.08.2021г. до 09.09.2021г.Ищцата
счита, че така начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите е
неравноправна и противоречаща на добрите нрави, като излага подробни съображения за
неравноправността на клаузата за неустойка по см. на чл. 143,т.5 от ЗЗПотр., считайки
същата за нищожна на осн. чл. 146,ал1. От ЗЗПотр. В условията на евентуалност излага, че
така начислената неустойка противоречи и на добрите нрави, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и
1
излиза извън безщетителната и обепечителна функцшия на неустойката; цитира съдебна
практика.Поради изложеното ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове за прогласяване нищожността на така начислените
неустойки като противоречащи на закона, а в условията на евентуалност-като
противоречащи на морала и добрите нрави, претендира разноски. В съдебно заседание
ищцата не се явява и не се представлява.Постъпили са писмени бележки от процесуалния й
представител адв. М.М.-АК Пловдив, с искане за уважаване на предявения главен иск, в
евентуалност-за уважаване на евентуалния такъв, претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител адв.С.К. -САК, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни.Излагат се подробни съображения по въведените твърдения на ищцовата
страна за противоречие на клаузата за неустойка от договорите за мобилни услуги с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, като се твърди, че ищцата сама е инициирала предсрочно
прекратяване на договорите поради пренос на четири от мобилните номера към мрежата на
друг оператор, а начислените неустойки по чл.9 от договорите са в размер на трикратния
месечен абонамент; иска се отхвърлянето на исковете, претендират се разноски. Не се
оспорва а сключването на процесните договори за мобилни услуги между
страните.Направено е искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на
ответника; претенидрат се разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се
явява.
С определение № 83/25.01.2022г., постановено по делото, съдът е приел за съвместно
разглеждане предявеният от ответника насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от
общо 2047,66лв., дължими неустойки по прекратените договори за мобилни услуги, като с
определение № 151/14.02.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил производството
по насрещния иск , на осн. чл. 129,ал.3 от ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото договори за мобилни услуги, както и от заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно
и отговарящо на поставените задачи се установява, че между страните са били сключени
множество договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни устройства(л.36-118), като
поради искане на ищцата за пренос на мобилни номера към друг оператор, а именно-на
номера *******************(видно и от приложените заявления за пренасяне на мобилни
номера в мрежата на „А1 България „ЕАД(л.119-122) и същите са пренесени, съотв. в
периода 15.07.2021г.-28.07.2021г.Вещото лице е установила още, че за оставалите номера-
*************************, са били двустранно спрени на 30.07.2021г. и деактивирани на
03.09.2021г.Установила е, че кредитно известие № **********/10.08.2021г. са начислени
неустойки за услуги и устройства 1046,21лв. и по конкретно: По Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ************от 07.06.2021г.
е начислена неустойка за услуга за мобилен номер ************- месечната такса е
2
43.22лв.без ДДСхЗ-129.67лв., както и неустойка за устройство за мобилен номер
************е 139.78лв. или общо неустойката за мобилен номер ********* е
269.45лв./129.67+139.78/.По Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен номер *************от 07.08.2019г. е начислена неустойка за услуга за мобилен
номер ************- месечната такса е 58.32лв.без ДДС х 3 =174.96лв. и неустойка за
устройство за мобилен номер ************е 19.35лв. или общо неустойката за мобилен
номер ***********е 194.31лв./174.96+19.35/. По Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с мобилен номер ***********от 05.05.2021г. е начислена неустойка за
услуга за мобилен номер ***********- месечната такса е 40.19лв.без ДДСхЗ-120.57лв.,
както и неустойка за устройство за мобилен номер *********е 289.42лв. или общо
неустойката за мобилен номер **************е 296.68лв./120.57+296.68/. По Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ************от 23.12.2020г.
е начислена неустойка за услуга за мобилен номер ************- месечната такса е
18.31лв.без ДДС х 3 =54.94лв., както и неустойка за устройство за мобилен номер
*************е 117.52лв или общо неустойката за мобилен номер ***********е
296.68лв./54.94+117.52/.
На следващо място, във фактура № **********/10.09.2021г. е начислена неустойка за
прекратяването на всеки от другите договори за услуги за останалите номера на ищцата, а
именно- - ********************, които са били двустранно спрени на 30.07.2021г. и
деактивирани на 03.09.2021г., която е в общ размер на 1001.45лв., като договорите са
следните:Договор за мобилни услуги от 09.03.2021г.за мобилен номер ****************с
месечен абонамент за първоначалния срок на договора 26.99лв.на месец за 24
месеца;Договор за мобилни услуги от 05.05.2021г.за мобилен номер ***********с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора 25.99лв./лоялен клиент/;Договор за мобилни
услуги от 07.06.2021г.за мобилен номер ************с месечен абонаментен план за
първоначалния срок на договора 9.99лв.на месец за 24 месеца и 15.99лв.на месец след
изтичане на първоначалния срок на договора;Договор за мобилни услуги от 07.06.2021г. за
мобилен номер ************с месечен абонамент 19.99лв.на месец;Договор за мобилни
услуги от 27.11.2020г.за мобилен номер ******************с месечен абонамент 20.99лв.на
месец;Договор за мобилни услуги от 02.07.2020г.за мобилен номер **************с
месечен абонамент за първоначалния срок на договора 51.99лв.на месец за 24 месеца и
Договор за мобилни услуги от 06.04.2020г.за мобилен номер **************с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора 12.99лв.на месец и 15.99лв.на месец след
изтичане на първоначалния срок на договора.В съдебно заседание вещото лице изрично
посочва, че размерът на всяка от така начислените неустойки е формирана от трикратния
размер на дължимите месечни такси. Видно от съдържанието на ОУ към договорите за
мобилни услуги, подписани от ищцата, в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока, посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя, при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта по отношение на която
е налице прекратяване:а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
3
прекратяването до изтичане уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.Месечния абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на
плана, а в б.”б” е посочено, че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгл. посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чиито срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството(в брой, без абонамент), съгл. ценова листа, действащата към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му(в брой или съотв. обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.По делото ищцовата страна е представила и съдебна практика, която съдът приема
за неотносима, не само защото се касае до решения на РС и ОС, които не са задължителни и
липсват данни да са влезли в сила, а и защото правните спорове по тях касаят
правоотношения, възникнали преди сключването на споразумение между ответника и КЗП
от 12.01.2018 г. по гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Основните доводи на ищцата са за това, че така начислените неустойки
противоречат на закона поради неравноправността им, евентуално - противоречат на
правилата на морала и добрите нрави, при което приема, че за нея е налице правен интерес
от предявяване на настоящите установителни искове за прогласяване нищожността на
посочената клауза за неустойка по прекратените договори като противоречаща на закона-
чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр. чл. 146,ал.1 вр. чл. 143,т.5 от ЗЗПотр., в евентуалност- като
противоречаща на правилата на морала и добрите нрави по см. на чл. 26,ал.1, пр. трето от
ЗЗД.
По главния иск с пр. осн. чл. чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр. чл. 146,ал.1 вр. чл.
143,т.5 от ЗЗПотр., съдът приема следното: Видно от събраните писмени доказателства по
делото, ответникът е начислил неустойки за предсрочно прекратяване на договорите,
сключени с ищцата, като част от тях са прекратени по нейно желание за пренос на четири
мобилни номера към друг оператор, а останалите, поради двустранно спиране и
деактивиране. Основният въпрос е дали е налице нищожност на посочената по-горе клауза
от ОУ за начисляване на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите поради
нейната неравноправност, като нарушение на разпоредбите на ЗЗПотр.Установено по делото
е обстоятелството, че се касае до договори, сключени през 2020г. и 2021г., в чиито ОУ е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договорите в размер на оставащите до
края на срока на договора месечни абонаменти, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния им размер, т.е. уговорено е, че максималния размер на
неустойката не може да надвишава сумарно три месечни абонамента, което е изцяло в
съответствие с постигнатото споразумение между ответника и КЗП от 12.01.2018 г. по гр.
дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд , освен това съобразно размера й и
начина на определянето й, същата не е нито нищожна, нито неравноправна, тъй като така
определена, при общ срок на договорите от две години, клаузата за дължимост на трикратен
4
абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, обстоятелство, обуславящо неоснователността на
предявения иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка при предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, въз основа на която на ищцата е начислена
неустойка в размер общо на 2047,66лв. и отхвърлянето му, на осн. чл. чл.26,ал.1,пр.
първо от ЗЗД вр. чл. 146,ал.1 вр. чл. 143,т.5 от ЗЗПотр. (в този см. т. 3 от ТР № 1/2009 г.
от 15 юни 2010 г. по тълк.дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, ВКС).
Доколкото съдът е отхвърлил предявения главен иск, дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност такъв, а именно-за нищожност на клаузата за
неустойка поради противоречие с добрите нрави, обуславящо правно основание по чл.
26,ал.1,пр.трето от ЗЗД, като в тази връзка, съдът приема следното: Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка
на другата. За да се приеме за основателно така наведеното възражение е необходимо да е
налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на
едната страна да е в размер, който чуствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави
е непротиворечива, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението
на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна
преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договора ( респ.
както е в случая-отделна негова клауза) нищожен поради накърняване на добрите нрави.В
конкретния случай, без да се повтаря изложеното по-горе, съдът приема, че с определянето
на размера на неустойката в трикратния размер на месечните такси, ответникът изцяло е
съобразил постигнатото споразумение с КЗП, посочено по-горе, поради което този размер на
неустойката не цели обогатяване на ответника, още повече, че интересът на кредитора от
изпълнението е свързан не само с абонаментните такси, а и със заплащането на цените на
изходящи гласови повиквания, съобщения, трафик на данни за мобилен интернет и пр.
Тяхната дължимост следва да се отнесе към договорения двугодишен срок на предоставяне
на услугите, тъй като преценката за нищожност на неустойката се прави към момента на
5
сключване на договора, поради което съдът приема, че доводите на ищцата в тази връзка са
неоснователни, обуславящо отхвърлянето и на евентуалния иск за прогласяване
нищожността на клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги, въз основа на която на ищцата е начислена неустойка в размер общо на 2047,66лв.,
поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен, на осн. чл. 26,ал.1пр. трето от
ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищцата дължи на ответника разноските по
делото, но доколкото с писмения отговор такива не са претендирани, липсва и представен
списък по чл. 80 от ГПК от страна на ответника, разноски в негова полза не се присъждат,
на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от ********************,
действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив против
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД(с предишно наименование „ТЕЛЕНОР”), ЕИК *********,
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от
**********************, иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, начислена в размер общо на
2047,66лв., поради противоречие със закона, като неоснователен, на осн. чл. чл.26,ал.1,пр.
първо от ЗЗД вр. чл. 146,ал.1 вр. чл. 143,т.5 от ЗЗПотр.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от ********************,
действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив против
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД(с предишно наименование „ТЕЛЕНОР”), ЕИК *********,
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от
***********************, евентуален иск за прогласяване нищожността на клауза за
неустойка при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, начислена в размер
общо на 2047,66лв., поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен, на осн. чл.
26,ал.1пр. трето от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6