№ 86
гр. К. , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Административно
наказателно дело № 20211850200145 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от ЕТ „С.-Е.-СТТ-С. М.“, ЕИК
*****, гр.К. против наказателно постановление (НП) № К-0049197/12.04.2019
година, издадено от Директора на РД на КЗП, с което на основание чл.59
ЗАНН му са му наложени три имуществени санкции в общ размер на 4000
/четири хиляди/ лева. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното Наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за
неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на констативен протокол от 15.10.2018 година и АУАН от
25.10.2018 г. за установяване на административно нарушение, на 12.04.2019
годна е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя са наложени три имуществени санкции, както следва: на
1
осн.чл.208, вр.чл.114, т.2 от Закона за туризма (ЗТ) - в размер на 1000,00
(хиляда) лева; на осн.чл.210, вр.чл.115, т.1 от ЗТ – в размер на 1000,00
(хиляда) лева; на осн.чл.213, ал.2, вр.чл.116, ал.1 от ЗТ – в размер на 2000,00
(две хиляди) лева.
Съдът, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП намира,
че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя, видно от представените заповеди.
При съставянето на АУАН и КП обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което води до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и е ограничило правата му. АУАН е издаден при неспазване
на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да може да бъде
съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът изисква
нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да не
се яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се разбира като
целенасочена покана за явяване за съставяне на АУАН, т. е. от съдържанието
недвусмислено да се извлича волята на актосъставителя за намерението му да
състави определен АУАН за установено вече нарушение и предупреждение
до засегнатото лице за последиците от неизпълнение на задължението да се
яви при съставяне на акта.
Законосъобразното действие е следвало да бъде изпращане на покана
за съставяне на АУАН на конкретната дата, а не своеволното му съставяне в
отсъствието на засегнатото лице.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в
присъствието на нарушителя цели и гарантира охраняване на правото му на
защита, като от самото начало следва да му се обезпечи в пълен обем
непосредствената възможност да участва в действията на администрацията,
която разполага с властовите елементи да търси, установява и санкционира
лицата, извършващи нарушения. В този смисъл нарушителят има право
непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето му и верността на посочените в акта обстоятелства.
2
Нарушаването на обсъжданото правило ограничава правата на нарушителя да
направи възражения по неспазване на процедурата, които биха били
установими именно при неговото присъствие. То нарушава и правото му в
последващ момент да организира и осъществи в пълен обем защитата си в
образуваното против него производство, включително и пред съда чрез
обжалване. Тази нередовност не може да бъде отстранена по реда на
института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може да бъде и санирана в
производството пред съда. След като правото му не е гарантирано в пълен
обем във всички стадии на производството, а административнонаказващият
орган не е констатирал нарушението и е издал обжалваното НП, последното
се явява незаконосъобразно и това предизвиква отмяната му.
В конкретния казус не са налице данни на кое лице е връчен КП
(посочено е лице, различно от представителя на фирмата, без да е посочено
неговото качество), а АУАН е подписан от лице – пълномощник – л.34 от
делото, но в него липсва изрично делегиране на права за получаване и
подписване на АУАН.
Тъй като административнонаказателната отговорност е лична,
в ЗАНН са уредени правила за лично участие - лично при физическите лица
или чрез представляващия при юридическите лица. В съдебната практика се
приема, че отклонение от това правило може да се допусне само при изрично
упълномощаване от наказаното лице за тези процесуални действия /в този
смисъл Решение от 13.03.2013г. по к.а.н.д. № 12/2013г., Решение 05.03.2013г.
по к.а.н.д. № 27/2013г., Решение от 14.03.2013г. по к.а.н.д. № 29/2013г.,
КНАД № 139/2018 г., на Адм.съд-К./. Чрез изричното упълномощаване
лицето се е съгласило съответното процесуално действие да бъде извършено в
негово отсъствие. Друго отклонение от правилото за лично участие е
недопустимо, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Изискването на чл.43 от ЗАНН е нарушителя да се запознае лично със
съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него
административнонаказателно производство, нарушението, в чието
извършване е обвинено и да му се даде възможност да изложи веднага своите
обяснения и възражения. Видно е от материалите по делото, че АУАН не е
бил надлежно предявен и връчен на законния представител на нарушителя
или на изрично упълномощено за това лице, поради което и наказващия орган
3
незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Преди то да бъде
издадено, е следвало съобразно правилото на чл.52, ал.2 от ЗАНН, АУАН да
бъде върнат на актосъставителя за предявяване на нарушителя по
законоустановения ред.
Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-0049197/12.04.2019 година,
издадено от Директора на РД на КЗП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
съобщенията, пред Административен съд – София област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4