Р Е Ш Е Н И Е
№1550
гр. Пловдив, 15
август 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети юли, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Теодора Цанова, като разгледа административно дело №1041 по описа на
съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
“СИМАР
Е” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №14, ет.5,
ап.13, ЕИК *********, представлявано от Е.Г.- управител, чрез адвокат Д. у.Н.А.-
пълномощник, обжалва Решение №РТД-3000-577 от 17.03.2022г. към митническа
декларация MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/
№21BG003009126765R2 от 13.08.2021г., на директора на Териториална дирекция Митница
Пловдив в Агенция “Митници”, с което на дружеството жалбоподател са определени
за доплащане по посочената декларация общо 1 017,15 лв. мито и общо
2 297,76 лв. данък върху добавената стойност (ДДС).
Претендира се отмяна
изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
Териториална дирекция Митница Пловдив (ТДМП) в Агенция “Митници” (АМ), чрез
юрисконсулт П.Г.- пълномощник (лист 70), изразява становище за неоснователност
на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично
възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата, съдът констатира следното:
Оспореното решение
(листи 12-15) е получено лично от управителя на дружеството жалбоподател на
31.03.2022г., според положено от него подпис върху решението (лист 15а). От
своя страна, жалбата (листи 4-11) е подадена чрез ответника на 12.04.2022г. или
в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
На 13.08.2021г. в Митническо
бюро (МБ) Пловдив жалбоподателят регистрира МД с МRN №21BG003009126765R2 (листи
40-42), с която са поставени под режим “допускане за свободно обращение“ две
стоки, а именно:
- стока №1/2 с описание
в ЕД 6/8 “Пътнически автомобил употребяван, марка BMW модел 328 XI (xi), бензин, брой места 5,
товароносимост: 0, първа регистрация
2013/01/01, цвят бял, работен обем 2000 куб. см., мощност 176 KWDIN,
двигател без номер, шаси №WBA3B3C56DF543952, с държава на изпращане Канада,
държава на произход Европейска общност, общо бруто тегло 1731,00 кг., общо нето
тегло 1731,00 кг., код по ТАРИК 8703 23 90 00, с декларирана митническа стойност
в размер на 2 628,85 лв. и цена на стоката от 1 300,00 канадски долари (CAD), с левова
равностойност от 1 964,73 лв. (при валутен курс за месец 08.2021г. от 1,30982 лв./CAD).
- стока №2/2 с описание
в ЕД 6/8 “Пътнически автомобил употребяван, марка: HONDA, модел CR-V, бензин,
брой места 5, товароносимост: 0, първа регистрация 2012/01/01, цвят бял,
работен обем 2400 куб. см., мощност 125 KWDIN, двигател без номер, шаси
№2HKRM3H53CH000384, с държава на изпращане и произход Канада, общо бруто тегло
1683,00 кг., общо нето тегло 1683,00 кг. и код по ТАРИК 8703 23 90 00, с
декларирана митническа стойност в размер на 2 348,47 лв. и цена на стоката от 1
300,00 CAD,
с левова равностойност от 1 702,77 лв.
Към процесната МД са
представени приложени търговски фактури (листи 43, 50, 51, 52 и 53); инвойс
№Т8067 от 13.07.2021г. за морски транспорт (лист 46); фактура №1051 от 02.08.2021г.
за терминални такси (лист 47); фактура №1052 от 02.08.2021г. за извършен
транспорт, разтоварване, скенер и почистване (лист 47), банково авизо за внесен
ДДС (лист 48) в размер на 1 275,01 лв.; извлечение от разплащателна сметка
на “СИМАР Е“ ЕООД (лист 49).
С писмо Рег.индекс:
32264365 от 17.08.2021г. (лист 39) на началник на МБ- Пловдив, се уведомява
жалбоподателят за започнала проверка по реда на чл.188 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (Митнически кодекс на Съюза (МКС)), с оглед на което и на основание чл.89
от МКС, във връзка с чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Правилник за прилагане на Митническия
кодекс на Съюза (ППМКС)), следва да предостави обезпечение за декларирания внос
в общ размер на 4 871,25 лв. в 7-дневен срок от уведомяването му.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на преводно нареждане от 18.08.2021г. (лист 38),
удостоверяващо направен превод на сумата от 4 871,25 лв. по сметка на
ТДМП.
За нуждите на
извършваната проверка по процесната МД, на основание чл.188, б.“б“ от МКС, във
връзка с чл.6 от ЗМ, с писмо Рег.индекс №32-274510 от 26.08.2021г. (лист 36) на
началник на МБ- Пловдив, е изискано от жалбоподателя представянето на допълнителни
документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоките, в 7-дневен срок от получаване на писмото.
Посоченото писмо е
връчено на 31.08.2021г. на Т.Х.- пряк представител на дружеството, видно от направено
отбелязване в писмото.
Като приложение към
писмо с Вх.№32-285951 от 08.09.2021г. (лист 25) на управителя на “СИМАР Е” ЕООД
в ТДМП постъпват: поръчка към изпращача за закупуване на два броя употребявани
автомобили (лист 26), фактура за морски транспорт (лист 27), фактури за
терминални и други такси и вътрешен транспорт (лист 28) и банков СУИФТ, банково
извлечение за извършено плащане от разплащателната сметка на “СИМАР Е” ЕООД (лист 30) и три броя фактури (листи 32-34).
При преглед на
допълнително представените документи в подкрепа на декларираната МС от жалбоподателя,
е прието за установено, че не е представена кореспонденция, водена по e-mail, с
изпращача/продавача на стоката, който е онлайн търговец, липсва информация за
това в каква валута /CAD, USD, EUR/ са посочените суми и какъв вид търговски
документ са същите /фактура, проформа фактура или др. вид документ/. Прието е
за установено, че приложената поръчка към изпращача /order of sale/ от
19.04.2021г. (лист 26) за закупуване на двата автомобила е без номер и не
кореспондира с останалите документи. Не са представени и документи, които да
доказват техническото състояние на автомобилите. От дружеството не е приложено
банково извлечение за направено плащане по фактура №Т8067 от 13.07.2021г. (лист
27, 55) за извършения морски транспорт. В морска товарителница /Bill of Lading/
№74251-2 (лист 45), прави впечатление, че за пристигането на стоките, следва да
се уведоми “ЕЛКО“ ООД, ЕИК *********, р. Габрово. Липсват и документи,
удостоверяващи какви са взаимоотношенията на “СИМАР Е“ ЕООД с “ЕЛКО“ ООД по
отношение на извършения транспорт.
Изготвено
е Становище с Рег.№32-15374 от 17.01.2022г. (листи 20-24) от началник на Отдел
“Митническа дейност“ (О“МД“) в Териториално управление (ТУ) при ТДМП,
адресирано до началника на МБ- Пловдив, според което становище, МС за стоките
по процесната МД, следва да бъде определена на основание чл.74, §3 от МКС,
както следва:
- за стока №1/2 в размер
на 6 200,00 лв. на база МД с MRN
21BG001008038765R9 от 03.08.2021г. (листи 74-75);
- за стока №2/2 в размер
на 8 948,94 лв. на база МД с MRN 21BG002002062663R2 от 16.12.2021г. (листи
72-73).
С писмо Рег. Индекс:
№32-25579 от 24.01.2022г. (лист 19) на ответника по делото жалбоподателят се
уведомява, че съмненията относно декларираната МС, съгласно чл.70, §1 от МКС, по
процесната МД не са отпаднали… въз основа на направените констатации и на
основание чл.140, §2 от ППМКС, митническият орган ще определи МС по метод,
различен от този по реда на чл.70, §1 от МКС, а именно по реда на чл.74, §3 от
МКС. На жалбоподателя се предоставя възможност да изрази становище в 30-дневен
срок от получаване на писмото.
Посоченото писмо е
получено на 24.01.2022г. от Т.Х.- пряк представител на дружеството жалбоподател,
според нарочно отбелязване в писмото (лист 19а).
На 09.02.2022г. в ТДМП
постъпва писмено възражение с Вх.№32-44497 (лист 16) от управителя на
дружеството жалбоподател, според което не е водена търговска кореспонденция по e-mail с продавача на
автомобилите (1st AUTO GROUP); цените на автомобилите са в канадски долари, което е
видно от Order
of sale от 19.04.2021г. (лист 26); техническото състояние на автомобилите е
отразено във фактурите за закупуването им, поле с наименование “Additional
info and condition of sale“ и за кола с марка Honda CR-V – Water
damage, flooded, electrical problems. Not running (лист 33, 51), а за кола
с марка BMW 328i – Transmission problem, electrical problems, module defective.
Not running (лист 32, 43). Не разполага с информация и не може да изрази отношение
относно връзката и отношенията между изпращача (продавача) с “ЕЛКО“ ООД, ЕИК
*********, гр. Габрово…
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Настоящият състав на
съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от материално, териториално
и персонално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.7 от
ЗМ, според която норма, за целите на прилагане на чл.29 от МКС, решения, взети
без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл.29 от МКС установява,
че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното
лице да е подало предварително заявление. А според разпоредбата на чл.56 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), начисляването на данъка при
внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се
взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Според разпоредбите на
чл.70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните
условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или
ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i) ограничения,
наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза; ii)
ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат
препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата
стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от условия или
съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на
подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от всяка
последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се
получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща
корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла
върху цената.
Според чл.74, §1 от МКС,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
А според посочената като
основание за издаване на оспореното по делото решение разпоредба на чл.74, §3 от
МКС, Когато митническата стойност не
може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от
Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата
и търговията; в)
настоящата глава.
Съгласно чл.144, §1 от ППМКС, При определяне на
митническата стойност по член 74, §3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането
на методите, предвидени в член 70 и член 74, §2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
Според съдържанието на
оспореното решение, за изпълнението на това условие, новоопределената
митническа стойност на подлежащите на остойностяване стоки е определена въз основа
на вече приети митнически стойности на стоки със сходно описание. Последните са
определени въз основа на следното: за стойността им не са или не биха
възникнали съмнения относно коректността на декларираната митническа стойност и
не са или не биха били идентифицирани рискове, свързани с измами или опити за
измами, чрез деклариране на занижена митническа стойност, включително такива,
чиято стойност не отразява реалната икономическа стойност. Пак според съдържанието
на оспореното решение, същото е издадено при изследване на метода, съгласно
чл.74, §3 от МКС и извършена справка в Системата за предоставяне на информация
за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИСЗА), за сравнителни
цени на допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни стоки.
Респективно, въз основа на МД с MRN 21BG001008038765R9
от 03.08.2021г. (листи 74-75), предмет на която е деклариран внос на
“Употребяван пътнически автомобил, марка: BMW, модел 328 XI (xi), тип: бензин, брой
места 5, товароносимост: 0, първа регистрация 2013/01/01, цвят бял, работен
обем 2000 куб. см., мощност 241 HPSAE, двигател без номер, шаси №WBA3B3C59DF538311, с
държава на изпращане Канада и държава на произход Европейски съюз, общо бруто
тегло 1580,00 кг., общо нето тегло 1580,00 кг. и митническа стойност, изчислена
в размер на 6 200,00 лв. Както и въз основа на МД
с MRN 21BG002002062663R2 от 16.12.2021г. (листи 72-73), предмет на която е
деклариран внос на “Употребяван автомобил, марка: ХОНДА, модел ЦРВ, тип:
бензин, първа регистрация 2012/01/02, цвят: червен, работен обем 2345 куб. см.,
мощност 134 KWDIN, двигател без номер, шаси №2HKRM4H36CH102010, с държава на
изпращане и произход Канада, общо бруто тегло 1683,00 кг., общо нето тегло
1683,00 кг. и митническа стойност, изчислена в размер на 8 948,94 лв. Пак
според последно посочената МД, цената на стоката е 6 300,00 CAD, с левова
равностойност от 8 260,56 лв. (при валутен курс за месец 12.2021г. от
1,37676 лв./CAD).
Разбира се, от страна на
ответника по делото не са представени документи, съпътстващи вноса по двете
“сравнителни“ МД, за да може да се направи евентуално преценка за техническото
и експлоатационно състояние на автомобилите, чиито митнически стойности (цени
на придобиване) са използвани за сравнение, предвид обстоятелството, че във
фактурите за придобиване на двата процесни автомобила е отразено “Not
running“
(не работи, респективно не е в движение).
За нуждите на съдебното
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (СТЕ), с вещо лице И.Н.С.
и задачи, подробно формулирани в жалбата (лист 11).
Според заключението на
вещото лице С. (листи 98-100, 102-104), прието неоспорено от страните и което
съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на
останалите по делото доказателства, е налице съответствие между платената цена
на стоките и декларираната такава по процесната МД.
С инвойс (всъщност два
броя инвойси) от 29.04.2021г. и Order of sale към него, са закупени от доставчик
„1 st AUTO GROUP“ Канада автомобил употребяван марка Хонда - 1300 CAD и
автомобил употребяван марка BMW - 1500 CAD. На 20.05.2021г. е нареден валутен
банков превод (листи 30-31) в размер на 5400 CAD (всъщност на 4060 CAD, с левова равностойност
от 5400 лв., в това число и 60 CAD такса “превод“ за банката) към контрагент, с
който са заплатени стоките по инвойс (инвойсите) от 29.04.2021г. - 2800 CAD
(1500 + 1300), а разликата (1200 CAD) е отнесена като плащане по друг инвойс (от
19.04.2021г., на стойност 1200 CAD (лист 34, 50)).
С процесната МД са
внесени и обмитени - автомобил употребяван марка Хонда - 1300 CAD /стока 2/, с
митническа стойност – 2 348,85 лв. (всъщност 2 348,47 лв.) и автомобил
употребяван марка BMW - 1500 CAD /стока 1/, с митническа стойност – 2 628,85
лв. В счетоводството на дружеството жалбоподател са взети стопански операции по
инвойс (инвойси) от 29.04.2021г. - Дебит сметка 304 Стоки на Кредит, сметка
4012 Доставчици аналитична партида доставчик „1 st AUTO GROUP“ - автомобил
Хонда 1300 CAD = 1 706,20 лв. и автомобил BMW - 1500 CAD – 1 968,69 лв.
Във връзка с извършения банков превод са взети следните стопански операции -
Дебит сметка 4012 Доставчици на Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева
банка “Уникредит Булбанк“ АД.
В
табличен вид (лист 100, 104) експертът представя изчисление на средна цена
между процесната МД и двете МД за “сходни стоки“.
На следващо място, Според
чл.144, §2 от ППМКС, Когато не може
да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи
методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа
на някое от следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на
Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система,
при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две
възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на
изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности,
които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални
митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.
В случая, настоящият
състав на съда намира, че оспореното по делото решение е постановено в нарушение
на установената от чл.144, §2, б.“б“ от ППМКС забрана, тъй като определените
нови митнически стойности на внесените два автомобила са определени единствено
и само като са взети по-високите митнически стойности по двете “сравнителни“
МД.
Последно посоченото,
както и обстоятелството, че от страна на митническите органи не са положени
усилия за установяване на действителното техническо и експлоатационно състояние
на двата автомобила по процесната МД и автомобилите по “сходните“ МД,
използвани за нуждите на административното производство, позволяват формирането
на извод, че оспореното по делото решение е постановено в нарушение на
относимите материалноправни разпоредби на МКС и ППМКС.
Аналогично, направеното
определяне на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на неправилно и
незаконосъобразно направеното изменение на митническата стойност на
декларирания от жалбоподателя внос също се явява направено при липсата на
фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите норми на
ЗДДС.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че оспореното по делото решение е незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се
изход на делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на Агенция “Митници“ е неоснователно и като такова не следва да бъде
уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за
една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела с определен материален интерес (в случая 3 314,91
лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1
000 лв. до 5 000 лв. е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв. или 462,04
лв. в случая (300,00 лв. + 7% от 2 314,91 лв. (162,04 лв.)). А съгласно
§2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за
регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Според точка 3. от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна
защита и съдействие от 11.04.2022г. (лист 81) с Адвокатско съдружие “Б., Т., И.
и А.“, БУЛСТАТ *********, (съдружник в което е адвокат Д. у.Н.А.), е заплатено
възнаграждение в размер от 750,00 лв. и ДДС в размер на 150,00 лв., за което по
делото е прието заверено копие на фактура с №361 от 11.04.2022г. (лист 82). За
образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в
размер от 50,00 лева (лист 63), а за назначената по делото ССЕ е заплатена сумата
от 250,00 лева (лист 89).
При това положение и с
оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно и такова следва да се присъди на
жалбоподателя в минимален размер от 462,04 лв., както и следващия се ДДС в
размер на 92,41 лв.
За разноските следва да
бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения
акт, каквото в случая се явява Агенция “Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №РТД-3000-577
от 17.03.2022г. към митническа декларация MRN /Movement Reference Number,
Референтен номер за движение/ №21BG003009126765R2 от 13.08.2021г., на директора
на Териториална дирекция Митница Пловдив в Агенция “Митници”, с което на “СИМАР
Е” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №14, ет.5,
ап.13, ЕИК *********, са определени за доплащане по посочената декларация общо
1 017,15 лв. мито и общо 2 297,76 лв. ДДС.
ОСЪЖДА Агенция “Митници”,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “СИМАР Е” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “***” №14, ет.5, ап.13, ЕИК *********, сумата от общо
300,00 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски; както и
сумата от 554,45 (петстотин петдесет и четири цяло и четиридесет и пет стотни)
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/