Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260007
гр.Бургас, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа
НАХД № 4813 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от В.Д.А. ЕГН ********** чрез адв. Т.Т. с
адрес *** против наказателно постановление № 251а-325/09.10.2020г., издадено от
Старши комисар К. К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с
което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
С
жалбата се иска отмяна на НП като счита, че твърдяното нарушение не нарушава
Заповедта на Министъра на здравеопазването, тъй като било налице съобщение относно
заповедта на сайта на Министерство на здравеопазването. Било нарушено правото
на защита, не било обсъдено подадено срещу АУАН възражение, връчения АУАН бил
нечетлив, което препятствало възможността жалбоподателят да се запознае със
съдържанието му. Заповедта не произвела действие, тъй като не била обнародвана
в Държавен вестник. Счита, че е налице чл. 28 ЗАНН, тъй като семейството било в
Приморски парк, за да разходи кучетата си, били с маска, без да общуват с други
граждани, било налице официално съобщение на електронната страница на Министерство
на здравеопазването, че гражданите имат право да посещават паркове и градини,
за да разходят своите кучета. Не били застрашени живота на други граждани. Моли
за отмяна на НП и присъждане на разноски като жалбата се подава на основание
чл. 38 ЗАдв.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, депозирано е писмено становище от адв. Т.Т., който поддържа
жалбата.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище срещу жалбата, с която се намира за
неоснователна и моли да се потвърди НП, а в случай, че се отмени прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На 09.04.2020г. св. Т.Т. съставил АУАН срещу В.Д.А.
за това, че на 09.04.2020г. около 10;10 часа посещава обществено място – П. п.,
до заведение „Т.“ като се разхожда, с което е нарушила въведената в т. I, подт. 1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 Закон
за здравето, а именно - Преустановява се посещенията на паркове, с което бил
нарушен чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подт. 1 Заповед
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
АУАН
е връчен лично на нарушителя на 09.04.2020г., който е вписал, че има
възражения, които ще изложи писмено. Вписано е, че разхожда кучета в близост до
блока си.
В
срока по чл. 44 ЗАНН е депозирано заявление, което има характер на възражение
срещу АУАН, в което В.А. сочи, че е разхождала домашни любимци като в сайта на
МЗ било посочено, че домашни любимци могат да се разхождат, разхождала
домашното куче не повече от 15 минути сутрин и вечер като се съобразявала с
извънредното положение.
АНО
е възприел фактите, описани в АУАН и на 09.10.2020г. било издадено НП, с което
на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Тези
факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН
и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съдът
не споделя възражението, че АУАН е нечетлив, същият е четим като жалбоподателят
се е запознал със съдържанието му и се е възползвал от правото си да подаде
възражение.
АУАН
и НП са издадени от компетентен орган съгласно Заповед 251з-1247/24.03.2020г. и предвид разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 ЗЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от
13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г. като съгласно т. 2. Възложи на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването
издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка,
които впоследствие бяха многократно изменяни. Така съгласно Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1 се предвиди, че считано от
00:00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места. Впоследствие изм. и доп. със Заповед №РД-01-153/25.03.2020г., доп.със
Заповед №РД-01-167/30.03.2020г., доп.със Заповед №РД-01-188/09.04.2020г., доп. със
Заповед №РД-01-196/10.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-239/26.04.2020г., изм.
със Заповед №РД-01-248/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването.
Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед №РД-01-263 от
14.05.2020г., който прекратява действието на предходния, т.е. по волята на
самия издател, първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в
правния мир.
Към
момента на съставяне на АУАН обаче Заповедите са създали задължения, непосредствено
са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица.
Изрично със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1 се
предвиди, че считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места, в която част към 09.04.2020г. заповедта
е била действаща. Едва с изменение със Заповед №РД-01-239/26.04.2020г. се
предвижда т. 1а, б „б”, че посещенията на градски паркове и градини се
разрешава само на лица-собственици на кучета, но не повече от един, във времето
до 09,30 часа и след 18,30 часа всеки ден.
С
описаното деяние, което съдът приема за безспорно установено от събраните по
делото писмени доказателства и гласни такива се установява, че жалбоподателката
заедно със съпруга си е била в парк П. – гр. Б. на 09.04.2020г., около 10;10
часа като е разхождала домашен любимец – куче в нарушение на Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1. Същата е нарушила и на
последващата Заповед, на която се позовава жалбоподателката, но не е била
действаща към момента на съставяне на АУАН - Заповед №РД-01-239/26.04.2020г.,
тъй като домашният любимец е бил разхождан от повече от един придружител.
Липсват ангажирани доказателства собственици на домашния любимец да са двете
придружаващи лица, а отделно от това съгласно Заповедта се разрешава
разхождането да се извършва от не повече от един собственик. Нарушение се
установява и относно времето, по което се разхождат домашните любимци като съгласно заповедта
това не може да се осъществява след 09,30 часа и преди 18,30 часа.
Представеното
копие от сочената страница на Министерство на здравеопазването не е достатъчно
да обвърже съда, че действително съобщение с подобно съдържание изхожда от Министъра
на Здравеопазването – липсва информация за авторството на съобщението (подпис и
печат на издател), както и достоверна дата.
Не
се споделя възражението, че нарушителят не е знаел за издадената заповед и че
същата не е произвела действие поради това, че не била публикувана в Държавен
вестник. Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, е издадена на основание чл. 63, ал.1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и
разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла
на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА)
с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой
лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение
п.х.д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд).
АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е
налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде
общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ,
както и на страницата на Министерство на здравеопазването.
Проследявайки
уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г.
е отменена със заповед от 14.05.2020г., но тази отмяна не се отразява върху
отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала
конкретна забрана до неопределен кръг от лица – забрана да се посещават
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и
с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но
това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през
периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за
нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид посоченото не се касае
и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и
отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна
разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение
Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. №
2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната
на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита
отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи
административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им
като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към
датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно
правно действие на територията на Република България (в този смисъл Решение от
16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд –
Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020
г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.). Предвид
посоченото съдът намира, че жалбоподателят е допуснал нарушение на Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 г. - т. I, подт. 1 от нея като е посетил заедно с
друго лице обществено място – парк П. гр. Б. на 09.04.2020г., която заповед е
издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.).
Съдът
обаче при служебна проверка намира, че са налице процесуални нарушения при
издаване на НП. От една страна АНО при издаване на НП не е обсъдил депозираното
от жалбоподателя възражение в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, не е обсъдено,
че впоследствие действително е била издадена заповед, която е разрешавала
разхождането на домашни любимци и в този смисъл само формално е посочено, че не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Не
е извършена преценка на промените, които е претърпяла уредбата на ОАА и на
нормативната уредба. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като наказателното постановление посочва за нарушена законова разпоредба,
която не съответства на словесното описание на нарушението. Наказателното
постановление е издадено точно шест месеца след съставянето на АУАН, през който
период ЗЗ претърпя изменения, както бяха многократно изменяни и издадените от
Министъра на здравеопазването заповеди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на издаване на наказателното
постановление се предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв.
Санкционната
разпоредба не предвижда наказание за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. АНО е
следвало изрично да посочи коя редакция на закона трябва да намери приложение
като липсата на ясно посочване на конкретната законова разпоредба, която е
нарушена винаги води до съществено засягане на правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, още повече, че в
конкретния случай се касае за уредба, която е регулирана и чрез общи
административни актове и липсата на ясно посочване на конкретните законови
разпоредби води до съществено засягане на възможността на жалбоподателя да се
защити. Недопустимо е в съдебното производство да се подменя волята на АНО и да
се тълкува коя разпоредба е имал предвид. АНО е този който носи тежестта да
установи нарушението и законосъобразното ангажиране на отговорността на
нарушителя. НП ясно трябва да посочва нарушените законови разпоредби, което
правило в случая не е спазено.
Цитираната
в АУАН и НП Заповед не само е изменена, но както се посочи е и отменена, което
обстоятелство е останало незабелязано и несъобразено от АНО, който не е обсъдил
подаденото възражение при издаване на НП. Не е съобразено, че впоследствие, но
преди издаване на НП, се разреши разхождането на домашни любимци, което и макар
да не е основание да отпадне отговорността на нарушителя следва да се отчете
като смекчаващо обстоятелството, което обосновава приложение на чл. 28 ЗАНН
като се отчита и това, че любимците са били разхождани от семейство, без да са
установени други граждани, в близост до дома на жалбоподателя. Съдът намира, че
в конкретния случай обществената опасност е значително по-ниска от други
подобни случаи и приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
като случаят е маловажен, отчитайки, че нормативната уредба е променена,
разхождането на домашни любимци е било от семейство, без да се поставя в
опасност живота и здравето на други граждани, на открито, в близост до
обитаваното жилище.
Поради
изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съдът
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая
право на такива има жалбоподателят, който претендира на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 Закона за адвокатурата. Представя се договор за правна защита и
съдействие, в който е предвидено за договорено възнаграждение – безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2
ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнагражденито е 300 лева, което
следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 251а-325/09.10.2020г., издадено от Старши комисар К.
К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на
основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на В.Д.А. ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Бургас да заплати на В.Д.А. ЕГН ********** сумата в размер на 300 (триста)
лева – възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.