РЕШЕНИЕ
№ 13668
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110115685 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба на ****, ЕИК ***,
представляван от Р. И. М.-Т., с адрес ГР. С., УЛ. Р. П. К., № *, ЕТ. *, срещу Н.
В. В., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от
1 011.96 лева (хиляда и единадесет лева и 96 стотинки), представляваща
остатък от дължима главница по договор за потребителски паричен кредит
№4140877/27.05.2020г., сключен между длъжник и "***" ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени в полза на заявителя с договор за продажда и
прехвърляне на вземания от 20.07.2021г., ведно със законната лихва за периода
от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането, а в условията на евентуалност се
предявява осъдителен иск за това вземане.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми
по заповед от 09.06.2022 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 27461/2022 г., евентуално осъдителен иск по чл. 79 от
ЗЗД. Вземането произтича от неизпълнението на договор за потребителски
паричен кредит № 4140877/27.05.2020г., сключен между длъжник и "***"
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с договор за
1
продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2021г., за което според
твърденията на заявителя, длъжникът е бил надлежно уведомен.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
вземанията произтичат от неизпълнението на сключения между “***” ЕАД и
Н. В. В. Договор за потребителски паричен кредит № 4140877/27.05.2020г. и
от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.07.2021 г. по силата на който “***” ЕАД е прехвърлило на „***“ ЕООД
вземането си спрямо ответника в настоящото производство.
Ответникът Н. В. В., чрез адв. Б., е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, в който заявява, че
оспорва исковете като частично недопустими, респ. неоснователни. Оспорва
наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, както и да е уведомяван за предсрочната изискуемост.
Твърди, че поради наличие на нищожни клаузи за лихви е недействителен
договора за кредит, поради което главницата се дължи на друго основание – на
извъндоговорно основание.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от представеното заверено копие, на 27.05.2020г. между Н. В. В.
и " ***" ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит
№4140877/27.05.2020г., по силата на който на ответника е отпуснат заем в
размер на 4 841.94 лева при годишна възнаградителна лихва от 20.00 % и ГПР
21.94 %. Дължимите по кредита суми следва да бъдат изплатени на 51
месечни анюитетни вноски с падежи в периода 21.06.2020г.-21.08.2024г., всяка
от които по 154,46 лева. Съгласно представения по делото погасителен план е
уговорено за първите шест вноски да има гратис по главницата и да се дължи
само частта за лихви.
Видно от представеното заверено копие, с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 20.07.2021г. и Приложение № 1 към
него (л. 11-15), вземанията на заемодателя по договора за кредит спрямо
ответника са прехвърлени на "***" ЕООД. В случая ответника е бил надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания с писмо с изх.№
МА300063325/28.07.2021г., което е надлежно получено от него на дата
2
03.08.2021г.
На 19.11.2021г. до Н. В. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение, като му е дадена възможност в 15 дневен срок да погаси
задълженията си по договор за потребителски паричен кредит
№4140877/27.05.2020г. като му е указано, че в случай на неизпълнение от
негова страна, цялото му задължение ще стане незабавно
дължимо(предсрочно изискуемо), считано от шестнадесетия ден на
неизпълнението, като ще се пристъпи към принудително събиране на всички
вземания в пълен размер ведно с лихви, неустойки и разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
"***" ЕАД и ответника Н. В. В. са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски кредит
№4140877/27.05.2020г. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК
и ЗЗД.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е установило, че сумата в размер от 4841,94 лева е изцяло
усвоена от заемателя Н. В., като същия е е погасил по кредита сума в размер
на 535лв, като плащанията са преустановени на 28.05.2021г. и кредита е
продаден на цесионера - "***" ЕООД. Задължението на последния в общ
размер от 4841,94 лева по потребителски кредит № 3729324/12.06.2019 г. е
реконструирано в ново кредитно задължение от 03.08.2021г., сключено между
"***" ЕООД и Н. В..
Видно от допуснатата съдебно счетоводна експертиза на 03.08.21г.е
сключено споразумение между и "***" ЕООД и В. за разсрочване на парично
задължение с което страните са се споразумели, че общото задължение
възлиза на стойност 5451,70лв. Съгласно чл.4 от Споразумението длъжника е
признал задължението си по основание и размер и се е задължил, считано от
датата на подписването му да погаси задължението си при следните условия, а
именно 12 вноски по 155лв, при обща сума на споразумението 1860лв.
От представената счетоводна справка на цесионера "***" ЕООД след
сключване на договора за цесия, има постъпили плащания от Н. В. в общ
размер на 1335лв. С посочената сума дългът е частично погасен, като е
погасена и дължима договорна лихва в размер на 609,76лв, както и част от
главницата, след което е останало непогасено задължение само за главницата.
3
След депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, В. е заплатил
по банкова сметка на ЕОС сума от 200 лв., като е останал дължим остатък по
главницата към 19.10.2022г в размер на 3916,70лв.
След последното плащане от 19.10.2022г. други суми по кредита не са
погасявани. От ССчЕ се установява, че към 05.06.2024г. задълженията по
договора за потребителски кредит №4140877/27.05.2020г. е в размер на
3916,70лв(остатък дължима главница).
От приложеното ч.гр.д №27461/2022г. е видно, че издадената заповед за
изпълнение е в размер на 4296,70лв, като с възражение в срока по чл.415 ГПК
ответника Н. В. е признал задължението в размер на 3284,74лв и е оспорил
дължимостта на сумата от 1011,96лв.
Първоначално предявеният иск е бил за сумата от 3916,70лв., като
впоследствие след уточнителна молба от 25.04.2023 г. размерът на иска е
уточнен на 1011,96 лв., в какъвто смисъл са дадените от съда указания по реда
на чл. 415 от ГПК по заповедно производство по ч.гр.д. № 27461/2022 г.,
доколкото длъжникът в заповедното производство е оспорил единствено
вземането за главница в размер на 1 011.96 лв., а изрично е признал
основателността на вземането за сума в размер на 3 284.74 лв.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е уговорено
писмено. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът намира за установено от
горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор
по Договор за потребителски паричен кредит № 4140877/27.05.2020г., а
ответникът е заемополучател.
Съдът намира, че кредиторът “***” ЕАД е предоставил заемната сума,
чрез преуреждане на отношенията по договор за кредит № 4140877, което се
установява от заключението на вещото лице по ССЕ. Видно от изготвеното
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/,
4
приета в открито съдебно заседание на 19.06.2024 г., по отношение на
изпълнението на задължението за внасяне на дължимите суми на равни
месечни вноски по получения заем от страна на ответника, не се установява
същият да е платил задължението си в цялост, като е заплатил частично суми
от общо 1 335 лв. след датата на цесията 20.07.2021 г. и 200 лв. в хода на
заповедното производство на ищеца *** ЕООД. С тези суми са погасени
задължения за договорна лихва в размер на 609.76 лв. и част от главницата,
която е била в размер на 4 841.94 лв., като дължимия остатък е бил в размер на
4 116.70 лв. Затова съдът намира, че същият дължи връщане на получената
заемна сума по иска за главница.
Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен
договор за цесия от 20.07.2021 г. с “***” ЕАД, съгласно който на ищеца са
прехвърлени вземания, сред които е налице и вземането спрямо ответника в
настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл. 99 ЗЗД и във връзка с
момента на възникване на процесното вземане, съдът счита за установено по
отношение на задължението за уведомяване на длъжника от страна на
дружеството кредитор или упълномощения от него цесионер по договор за
цесия, че уведомлението от страна на ищеца в настоящото производство е
било надлежно изпратено до длъжника, който факт се удостоверява с
приложеното към исковата молба уведомление от 28.07.2021 г., като видно от
известие за доставяне /л.25 по делото/ същото е било редовно връчено на
29.11.2021 г. В тази насока следва да се има предвид, че ответникът е
извършил 8 бр. плащания именно на ищеца, а и още 2 бр. плащания в хода на
заповедното производство. Ответникът е сключил и споразумение за
разсрочване на задължението, видно от неоспорената ССЕ, поради което
съдът намира, че същия е бил надлежно уведомен за цесията.
На следващо място, с оглед твърдението на ответника, касаещо
евентуална неравноправност между съдържанието на приложения Договор за
потребителски паричен кредит № 4140877/27.05.2020г. и сключения Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2021 г., длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
5
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в
посочената разпоредба. В настоящият случай правното основание на
процесния договор за цесия безспорно е продажба, като страните в са
посочили начина на определяне на покупната цена, срока и начин на
плащането й.
Съдът счита, че не се установи наличие на договорна клауза, която да е
сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и да създава
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните и като резултат да е във вреда на потребителя. С оглед на така
изложеното, съдът намира че страните са валидно обвързани от сключения
между тях договор. В тази насока следва да се има предвид и че годишна
възнаградителна лихва по договора е 20.00 %, а ГПР 21.94 %, като не са
налице такси по договора, както и застрахователни премии. Това означава, че
не е налице допълнителни възнаграждения и такси, които да оскъпяват
кредита и да създават съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните. Не се установяват предвидени клаузи
като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Това е
така, защото съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
6
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата
предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените
максимални размери. Единствено за пълнота на изложението съдът намира, че
дори да беше нищожен договора за кредит съдът не споделя възражението на
ответника, в какъвто смисъл е и цитираната от него съдебна практика на някои
окръжни и апелативни съдилища, за това, че чистия размер на кредита се
дължи по реда на иск за неоснователно обогатяване, тъй като по въпроса има
произнасяне на ВКС. В този смисъл е решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д.
№ 3855/2021 г. по описа на ВКС IV ГО, в което съдът е приел, че дори „ако
тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК.“
На следващо място съдът намира, че възражението на ответника за
недопустимост на иска е частично основателно. Това е така, защото ищецът не
е съобразил заплатената сума в размер на 200 лв. в хода на заповедното
производство, като в тази част той няма правен интерес от предявяване на иск
и производството следва да бъде прекратено по отношение на иска за тази
сума. В останалата част възражението е неоснователно, тъй като след
уточнителна молба от 25.04.2023 г. размерът на иска е уточнен на 1011,96 лв.,
в какъвто смисъл са дадените от съда указания по реда на чл. 415 от ГПК по
заповедно производство по ч.гр.д. № 27461/2022 г.
В контекста на изложеното, съдът намира иска за основателен, което се
7
обосновава от обстоятелството, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин наличието на неизпълнение в пълен размер от страна на
ответника на Договор за потребителски паричен кредит от №
4140877/27.05.2020г., вземанията по който договор са прехвърлени в полза на
ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2021 г. в
частта за главница в размер на 811.96 лв., а до пълния предявен размер от
1 011.96 лв. искът следва да бъде оставен без разглеждане.
С оглед изхода на делото по главния установителен иск и искането на
ищеца съдът да се произнесе по осъдителния иск единствено в случай, че
намери, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника, съдът намира,
че не следва да се произнася по евентуалния осъдителен иск.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на
371.41 лева за държавна такса и експертиза, с включени разноски по ч.гр.д. №
27461/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд. Искането на
ответника по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК е основателно за сума в размер на 40
лв., платими на адв. Михаел Любомиров за предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 от ЗА в заповедното производство и 80 лв., платими
на адв. К. Б. за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА в
исковото производство, съгласно договор за правна помощ и пълномощно,
приложени към отговора на исковата молба, като възнагражденията са
определени по минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД, по иска предявен от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.-К.“ № *, представлявано от Р.
М.-Т., в качеството и на управител, против Н. В. В., с ЕГН **********, със
съд. адрес: гр. С., ул. „Г.“ № *, офис партер, чрез адв. Б., че Н. В. В. дължи на
„***“ ЕООД, сума в размер на 811.96 лв., представляваща остатък от дължима
главница по договор за потребителски паричен кредит №4140877/27.05.2020г.,
сключен между длъжника и "***" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в
8
полза на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.07.2021г., ведно със законната лихва за периода от 26.05.2022 г. до
изплащане на вземането, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска до
пълния предявен размер от 1 011.96 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.06.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 27461/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Н. В. В., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. С., ул. „**“ №
*1, офис партер, чрез адв. Б., да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. М. д., ул. „***“ № **,
представлявано от Р. М.-Т., в качеството и на управител, разноски в размер на
371.41 лева, с включени разноски по ч.гр.д. № 27461/2022 г., 90 с-в, по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.-К.“ № *, представлявано от Р. М.-Т., в
качеството и на управител, да заплати на адв. М. Л. Л. ЕГН **********, със
съд. адрес: гр. С., ул. „***“ № *, офис партер, сума в размер на 40 лв.,
представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ по ч.гр.д. №
27461/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, представлявано от Р. М.-Т., в
качеството и на управител да заплати на адв. К. И. Б. ЕГН **********, със
съд. адрес: гр. С., ул. „Г.“ № *, офис партер, сума в размер на 80 лв.,
представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ по исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9