РЕШЕНИЕ
№ 1473
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4616680, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Б. Н. К. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Б.К. в жалбата си оспорва Електронния фиш /ЕФ/ като
незаконосъобразен и неправилен, прави искане за неговата отмяна. Редовно
призован жалбоподателят, не се явява в съдебно заседание, не се явява и
процесуалият му представител – адв. Н.. Постъпило е писмено становище от
адв. Н. в което иска отмяна на ЕФ. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище от ст.
юрисконсулт Б., в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден,
като се претендират и разноски. При евентуално уважаване на жалбата се
прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
предвидения в Наредбата минимум.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение,
извършено на 10.03.2021 г. в 10:56 ч. на Републикански път II-64 км 50+500 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд извън населено място при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h МПС лек автомобил
"Рено лагуна", с рег. №**** се е движил със скорост от 106 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 46 km/h и това е установено с TFR1-M
529. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача.
Установено било, че горепосоченото МПС е било собственост на Б. Н.
К.. За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на същият е
наложена глоба в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, включително и въз основа
на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар –
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за
движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно
начина на установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
2
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има
предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ е необходимо
техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е
констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно
чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.
По делото липсва валидно копие на Протокол № 2-32-20 за лабораторна
проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение - № TFR1-M 529, доколкото от представеното по делото копие на
същият липсва втората страница от която би следвало да се установи
заключението от извършената проверка и датата на извършването й. Съдът
намира, че от изготвеният Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи се установява, че
използваното АТСС е преминало метерологична проверка с Протокол № 2-
32-20 на 12.06.2020 г. и е валидно до 12.06.2021 г., а процесното нарушението
е било установено на 10.03.2021 г. Предвид това, следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство.
От Протокол по чл.10 от Наредбата се установява още, че на дата
13.03.2021г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела
статични изображения с номера от 37220 до 37279, с начален час на работа
08: 10 ч. и краен час на работа 11: 40 ч. и с посока на движение на
контролираните МПС от гр. Пловдив към с. Труд.
От приложените по преписката четири броя снимки от клип № 37261 се
изяснява, че измерена скоростта на движение на "Рено лагуна", с рег. №**** е
109 км/ч., преди отчитане на толеранса на измерената скорост от минус 3 км/ч
в полза на водача, а заснемането е извършено на 10.03.2021 г. в 10:56 часа.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушение, се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на жалбоподателя Б. Н. К.. В случая няма
данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало процесният автомобил
към момента на твърдяното нарушение.
Предвид факта, че в Протокол рег. № 6207р-3526/11.0432021 г. е
3
отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и отстояние на АТСС
от него 250 м., и предвид представената снимка на която се вижда пътен знак
В26, разположен на процесното място и съобразявайки се, че в допълнителна
молба по делото с вх. № 50647/21.06.2022г. жалбоподателят не оспорва
наличието на такъв поставен пътен знак, то безспорно се приема за
установено наличието на поставен пътен знак въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 km/h.
Относно възражението на жалбоподателят, че процесният пътен знак не
е поставен в съответствие с изискванията на Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, съдът намира, че въпросът относно
редовността на поставяне на пътния знак, неспазването на който представлява
констатираното нарушение, излиза извън предмета на настоящото
производство.
Така се прима в Решение № 1063/10.06.2022 г. Пловдивски
административен съд, ХХ касационен състав, КАНД № 743 по описа за 2022
год, Решение № 1060/10.06.2022г. Пловдивски административен съд, ХХ
касационен състав, КАНД № 744 по описа за 2022 год., Решение №
1026/07.06.2022 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен
състав, КАНД № 748 по описа на съда за 2022 г, Решение № 986/31.5.2022г.
Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, КАНД № 948 по описа за 2022
г.
Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки,
законосъобразно на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил
съставен АУАН, респ. издадено НП.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в извън населено място от 41 до 50 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При горните съображения съдът приема, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ и
същият следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН
и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
4
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4616680, издаден от ОД
на МВР Пловдив, с който на Б. Н. К. ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 400.00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Н. К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5