№ 56
гр. Ихтиман, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200398 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0274-000746/04.06.2021 г.,
издадено от началника на РУ- Ихтиман, с което на В. В. ХР., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при неправилно приложение на
материалния закон и е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпращат представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установено следното:
На 01.05.2021 г., около 09,40ч. жалбоподателят управлявал собствения си л.а.
ХОНДА ЦРВ с рег. №********, прилошало му и последвал удар на автомобила в
навес, което било реализирано ПТП с материални щети. Водачът не изчакал
пристигането на органите на МВР, а напуснал мястото, тъй като му било лошо и бил
изплашен. На място били изпратени служителите на РУ- Ихтиман М. и Д., като след
около 30мин. жалбоподателят се върнал на място с друг автомобил, обяснил за
1
случилото се и предоставил възможност да бъде заснет неговия автомобил, по който
имало следи от удара с навеса.
В АУАН е отбелязано, че „след допускане на ПТП с материални щети водачът
не спира, за да установи последиците от произшествието, а го напуска“- нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП с
налагане на наказание „глоба“ в размер на глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани актосъставителя
и свидетеля по акта. Гореописаната фактическа обстановка се установява основно от
показанията на св. М., който като актосъставител, има достатъчно ясен спомен за
случая.
От показанията на св. Д. не се установиха релевантни за делото факти, тъй като
същият няма никакъв спомен за случая, а единствено поддържа, че подписът в АУАН е
негов.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок (видно от справка за нарушител/ водач на л. 16 гръб
от делото НП е връчено на 13.07.2021г., а видно от куриерска товарителница на л. 17
от делото жалбата е депозирана на 19.07.2021г.), от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
На първо място съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в АУАН,
така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата,
при които то е извършено.
Съгласно посочената в АУАН и НП нарушена разпоредба- чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Съгласно §6, т. 30 от ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
От съществено значение за съставомерността на визираното нарушение от
обективна страна е какво е настъпилото събитие и какви са причинените щети. В
конкретния случай в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата, при които се твърди,
че е извършено нарушението. Посочено е единствено, че водачът управлява
собствения си автомобил, като „след допускане на ПТП с материални щети водачът не
2
спира, за да установи последиците от произшествието, а го напуска“, без да е описано
конкретно какво представлява настъпилото събитие и какви щети са причинени. АНО
директно е направил извод, че се касае за ПТП с материални щети, но в АУАН и в НП
липсва описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
за да може този извод на АНО да бъде проверен.
Подобно описание на нарушението ограничава правото на защита на
жалбоподателя и не дава възможност на съда да прецени дали се касае за ПТП с
материални щети.
Недопустимо е подобен пропуск при описание на нарушението в АУАН и в НП
да бъде саниран едва в съдебната фаза чрез свидетелски показания, които да допълват
липсващо в АУАН и в НП съдържание, а именно, че с автомобила си лицето е
причинило щети на навес.
На второ място, дори да се приеме, че в АУАН и в НП е налице надлежно
описание на нарушението, то съдът намира, че се касае за маловажен случай, респ. са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице
обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с типичния случай на този вид нарушение. От показанията на свидетелите
се установява, че причина за удара е това, че на жалбоподателя му е прилошало, а след
удара е бил и изплашен. Следователно здравословен проблем и уплаха са причината
водачът да не спре след ПТП, за да установи последиците от него. Наред с това
жалбоподателят скоро след удара (още по време на проверката на служителите на РУ-
Ихтиман на място) се е върнал обратно на мястото, оказал е пълно съдействие на
служителите на РУ- Ихтиман и е показал автомобила, който е управлявал, за да бъдат
установени щетите по него. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП изисква водачът,
участник в ПТП без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. Следователно целта на спирането е именно
да бъдат установени последиците от произшествието. В конкретния случай, макар и да
не е спрял веднага, след около 30мин се е върнал на място и е направил всичко
зависещо от него, за да бъдат установени последиците от произшествието. Всичко това
сочи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на дееца, поради
което и налагането на административно наказание в случая се явява несъответно на
закона.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-000746/04.06.2021 г.,
издадено от началника на РУ- Ихтиман, с което на В. В. ХР., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4