Решение по дело №16/2024 на Административен съд - Силистра

 

Жалбоподателят ЕТ „Е. Б. – 1.“, ЕИК *********, оспорва акт изх.№ 01-6500/4894#3 / 21.12.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ – оспорва предявената жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Съдът прие за установено следното:

С уведомително писмо изх.№ 02-190-2600/4743 / 26.12.2020 г. ответникът е одобрил жалбоподателя за участие (5-годишен ангажимент) по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство”, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

За кампания 2023 г. жалбоподателят е подал чрез ОСЗ – Дулово заявление за подпомагане вх.№ 20032624 / 30.06.2023 г., по повод на което е бил генериран резултат от автоматична проверка на въведените данни, в чийто текст се е изписало следното: „Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания“. Жалбоподателят е бил уведомен относно гореописания резултат, по повод на което той се е подписал на 19.07.2023 г. върху формуляра за резултата от проверката (л. 86 от делото).

С писмо изх.№ 01-6500/4894 / 25.10.2023 г. ответникът е уведомил жалбоподателя, че открива производство за прекратяване на процесния ангажимент и за издаването на акт за установяване на публично държавно вземане и че писмото представлява акт за нередност, като му е предоставил възможност за възражения в 14-дневен срок от получаването на писмото. Писмото е било получено от служител на жалбоподателя на 07.11.2023 г. (л. 66 от делото). В тази връзка жалбоподателят е подал възражение, постъпило в учреждението на ответника с вх.№ 01-6500/4894#2 / 15.11.2023 г.

С оспорения акт изх.№ 01-6500/4894#3 / 21.12.2023 г. ответникът, на основание чл. 15, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 2, б. „б” от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (означавана за краткост по-нататък в мотивите на решението като „Наредба № 4 / 24.02.2015 г.“) във вр. с чл. 166 ДОПК е ПРЕКРАТИЛ по отношение на жалбоподателя биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2023 г. и е УСТАНОВИЛ публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване от жалбоподателя сума в размер на 4040,51 лв.

Съществената част от мотивите на гореописания административен акт се свежда до следните пасажи: «Кандидатът ЕТ „Е. Б. – 1.“ е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 715647 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство” през кампания 2020, и съгласно подаденото заявление за подпомагане през кампания 2020 е поел петгодишен биологичен ангажимент [...] Не е подал "Заявление за плащане" през кампания 2023 по същото направление от мярката. [...] на ЕТ „Е. Б. – 1.“ [...] са изплатени следните суми по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 – 2020 г., с направление „Биологично растениевъдство“. [...] През първата година от ангажимента: – за заявление с УИН: 19/290520/45249 за кампания 2020: – 2690,77 лв. [...] През втората година от ангажимента: – за заявление с УИН: 19/070621/55394 за кампания 2021: – 2690,77 лв. [...] През третата година от ангажимента: – за заявление с УИН: 19/270522/62851 за кампания 2022: – 4719,72 лв. Общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство”, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 10101,26 лв. В съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „б” от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. следва да възстанови 40% от 10101,26 лв., което се равнява на 4040,51 лв.»

Обжалваният административен акт е издаден от надлежен орган, попадащ в кръга на административните органи по чл. 20а ЗПЗП. Същият черпи своята компетентност от делегиращата заповед № 03-РД/3203#1 / 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Формата на административния акт съответства на изискванията на чл. 59 АПК, включително в частта относно фактическите и правните основания на акта. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на въпросните изисквания, изразяващо се в липса на конкретизация на фактическото основание на административния акт и на начина на изчисление на подлежащата на възстановяване сума. Фактическото основание се съдържа в следното изречение от мотивите на оспорения акт: „Не е подал "Заявление за плащане" през кампания 2023 по същото направление от мярката“. Цитираното изречение в достатъчна степен конкретизира отрицателния факт, който трябва да се субсумира под хипотезата на приложимата материалноправна норма. Изчислението на размера на процесното вземане също е достатъчно детайлно описано – отразени са сумите, които е получил жалбоподателя, изписан е техният сбор и е посочено, че сумата за възстановяване от 4040,51 лв. представлява 40% от гореспоменатия сбор.

Видно от описаните по-горе в мотивите на настоящото решение процесуални факти, спазени са особените административнопроизводствени правила на чл. 14 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, и на чл. 73, ал. 3 ЗПЗП, както и общите административнопроизводствени правила на АПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ответникът е нарушил тези правила, като не е изследвал посочените във възражение вх.№ 01-6500/4894#2 / 15.11.2023 г. факти. Последните са описани и в жалбата до съда, а именно – жалбоподателят твърди, че се е доверил на служител от общинска служба по земеделие и поради тази причина е подал заявление, несъгласувано с процесния ангажимент, но изготвено от въпросния служител. Както основателно възразява ответникът, общинските служби по земеделие не разполагат с компетентност да предоставят консултации и да попълват заявления, т.е. това не е част от тяхната дейност. Ето защо изготвянето на заявлението не може да се третира като процесуално действие на администрацията. А щом не е такова действие, то няма отношение към спазването или нарушаването на административнопроизводствените правила. С оглед на това нито административният орган, нито съдът следва да установява дали наистина служител от общинска служба по земеделие е консултирал жалбоподателя и е изготвил неподходящо заявление, което жалбоподателят е подписал. Трябва също така да се подчертае, че, както вече бе отразено по-горе, жалбоподателят е бил уведомен на 19.07.2023 г. относно съобщението за грешка, генерирано вследствие подаването на заявление за подпомагане вх.№ 20032624 / 30.06.2023 г., но не е предприел никакви действия за отстраняването на грешката.

При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът не установи преследването на цел, различна от законовата.

Относно спазването на материалния закон – съгласно разпоредбата чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 от същия член, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1 от от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. В случая жалбоподателят не е подал заявлението, визирано от цитираната разпоредба, което не се оспорва от жалбоподателя, а и освен това се доказва от резултата на генерираната автоматична проверка (л. 86 от делото). Следователно ответникът напълно правомерно е пристъпил към прекратяване на процесния ангажимент и е предприел действия по възстановяване на получената финансова помощ, изразяващи се в издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, както изисква разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Размерът на вземането е определен в съответствие с правилото на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „б” от Наредба № 4 / 24.02.2015 г., което гласи: „Подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: [...] е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, възстановяват: [...] 40% от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година“. Не се спори по делото, че на жалбоподателя са били изплатени финансови помощи за три годишни кампании (2020 – 2022 г.), чиято обща стойност формира сумата от 10101,26 лв. Последната, умножена по 40%, резултира дължимата за възстановяване стойност, която съвпада със сумата, установена като публично държавно вземане в оспорения административен акт.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата, с оглед на което жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Е. Б. – 1.“, ЕИК *********, срещу акт изх.№ 01-6500/4894#3 / 21.12.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА ЕТ „Е. Б. – 1.“, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100,00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: