РЕШЕНИЕ  

 

№                                       31.10.2011 г.            Град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О       Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На   двадесети седми октомври  две хиляди и  единадесета година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:Р.Д.

Като разгледа докладваното от Районен  съдия Ралинова

Гражданско дело №3146   по описа за   2011  година.

 

        Производството е по реда на чл.238 ал.1 от ГПК /неприсъствено решение/.

         Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

            В  исковата молба  депозирана от В.П.Й., с ЕГН********** *** срещу „БЪЛГАРСКА ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, с ЕИК112607703,със седалище и адрес на управление гр.Септември,бул. „България” №78, вх.”А”, ет.1, ап.4, представлявано от С.И.М. се твърди, че през 2007г.  сключил договор с фирма „Милдор” ЕООД, по силата на който изпълнявал длъжността „оранжериен работник” в цеха в гр. Септември.През същата година фирмата „Милдор” ЕООД преминала към ответната фирма и ищецът останал  да работи на същото работно място и да изпълнява същите задължения, като го уведомили, както него така и колегите му, че трудовите правоотношения преминавали по чл. 123 от КТ към новия работодател, а именно ответното дружество „Българска Пепиниерска компания” с управител С.М.. Твърди се, че по силата на сключения между тях договор ищецът получавал трудово възнаграждение в размер на 350.00 лева. Падежа на  същото било на пето число от месеца, следващ месеца на положения труд. Ищцата твърди, че не била получила трудовото си възнаграждение за следните месеци: за м. декември 2008г. в размер на 300.00 лева, която сума следвало да получи на 05.01.2009г.; за месец януари 2009г. в размер на 350.00 лева,  която сума съответно следвало да получи на 05.02.2009г., за м. октомври 2009 г. в размер на 350.00 лева, която следвало да получи на 05.11.2009г., като за месеците август 2009г. била получила частично плащане на трудовото възнаграждение, като й оставало да получи сума в размер на 130.00 лева, която следвало да получи на 05.09.2009г. , а за м. септември 50.00 лева, която сума следвало да получи на 05.10.2009 г. Твърди също, че в началото на м. ноември 2009г. управителят на  дружеството ответник прекратил трудовото  правоотношение с ищцата, но заповед за това не й била връчена. Въпреки многократните посещения и искания от страна на ищцата да й бъде изплатено задължението, такова не настъпило. 

Във  връзка с изложените обстоятелства е оформен петитум, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на  ищецът сумата от 1180.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода за м. декември 2008г. в размер на 300.00 лева, за месец януари 2009 г. в размер на 350.00 лева,  която сума съответно следвало да получи на 05.02.1009г., за м. октомври 2009 г. в размер на 350.00 лева, която следвало да получи на 05.11.2009г., за месец август 2009г. - сума в размер на 130.00 лева, която следвало да получи на 05.09.2009г. , а  за м. септември 50.00 лева, която сума следвало да получи на 05.10.2009г.,както и  мораторна лихва,върху трудовите възнаграждения, в общ размер от 880 лева.

В съдебно заседание проведено на 27.10.2011 година, ищцата чрез процесуалният й представил адв.Цурев е направила отказ от иска в частта касаеща обективно съединените искове по веда на чл.86 от ЗЗД,като съобразно заключението на допуснатата СИЕ се е отказала от исковете за разликата над 274.35 лева до първоначално претендираният размер от 880 лева

В едномесечният срок за отговор  не  е депозиран  писмен отговор от ответника.

Съдът, след анализ на наведените доводи от ищецът счита, че настоящето производство е по реда на чл.128 от КТ и по чл.86 от ЗЗД . Исковете са допустими.

В съдебно заседание проведено на 27.10.2011 година, ищцата чрез процесуалният й представил адв.Цурев е отправила  искане, съда да се произнесе по реда на чл.238 от ГПК,при наличие на законовите предпоставки.

Ответникът не се яви за насроченото съдебно заседание на 27.10.2011 година, нито е подал писмена молба,няма направени доказателствени искания.

Пазарджишкият  Районен съд, като съобрази направеното искане от ищеца,прецени,че са налице изискващите се от закона кумулативни предпоставки и след като съобрази разпоредбата на чл.238 и сл. от ГПК, прие за установено следното:

Ответникът  не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок, не се яви в редовно проведеното съдебно заседание на 27.10.2011 година,а и не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от неспазване на тези срокове за писмен отговор и за неявяване в съдебно заседание/с получените книжа от съда/.

Работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128,ал.1 т. 2 от КТ включва два основни елемента: изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни) и дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове". Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на трудовото възнаграждение в по-кратки срокове или на по-дълги срокове. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение.

По делото е приета СИЕ,представени са писмени доказателства,от който съдът може да направи обоснован извод,че исковете са основателни,с оглед наведените от ищцата обстоятелства и депозираните писмени доказателства, поради което тъй като са налице всички основания предвидени в закона,следва да се уважи исковата претенция,като се осъди ответника да заплати на ищцата трудови възнаграждения в общ размер 1180 лева и мораторна лихва за забавено плащане за всяко едно трудово възнаграждение в общ размер – 274.35 лева.

При този изход на делото,следва ответника на основание чл.78 ал.1 от ГПК,да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски в настоящето производство, в размер на 200 лева адв.хонорар.

Тъй като производството е трудово и ищцата е била освободена от внасяне на ДТ, по реда на чл.78 ал.6 от ГПК,ответникът е длъжен да заплати всички ДТ и разноски.Съдът определя ДТ по обективно съединените искове за трудово възнаграждение в размер на 1180 лева в размер на 50 лева ,както и по обективно съединените искове  по чл.86 от ЗЗД,също 50 лева или общо 100 лева ДТ.Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и 40 лева заплатени на в.л.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД,с ЕИК112607703,със седалище и адрес на управление гр.Септември,бул. „България” №78, вх.”А”, ет.1, ап.4, представлявано от С.И.М.  да заплати на  В.П.Й., с ЕГН********** *** сумата от 1180 лева представляваща трудово възнаграждение за периода за м. декември 2008г. в размер на 300.00 лева, за месец януари 2009 г. в размер на 350.00 лева, за месец август 2009 г. - в размер на 130.00 лева, за м. септември -50.00 лева и за м. октомври 2009 г. в размер на 350.00 лева, както и  мораторна лихва,върху трудовите възнаграждения, в общ размер от 274.35 лева и разноски в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, с ЕИК112607703,със седалище и адрес на управление гр.Септември,бул. „България” №78, вх.”А”, ет.1, ап.4, представлявано от С.И.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт  - 140 лева от които -100 лева ДТ и 40 лева заплатен хонорар на в.л.

Решението  не подлежи на обжалване.

Препис   от решението да се връчи на страните.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: