№ 4259
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20251100506286 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Й. П., лично, и като баща и законен
представител на малолетните деца Я. Д. П. и Б. Д. П., срещу Решение № 6182/07.04.2025 г.,
-ти
постановено по гр. д. № 68517/2023г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав, с
което е отхвърлена молба с вх. № 358685/13.12.2023 г., депозирана по реда на ЗЗДН от Д. Й.
П., действащ лично и като законен представител на малолетните деца Б. Д. П., и Я. Д. П.
срещу В. Л. Р., като неоснователна и недоказана и е отказано да се издаде заповед за защита;
осъден е Д. Й. П., действащ лично и като законен представител на малолетните деца Б. и Я.
Д.и, да заплати на В. Л. Р., сумата в размер на 1850,00 лв., представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Софийски районен съд, на основание
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, като се излагат съображения. Моли се да бъде
отменено решението и да се постанови друго, с което да се уважи молбата на въззивниците,
като се издаде заповед за защита. Претендират се съдебни и деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивното съдебни производства, включително и заплатени
1
адвокатски хонорари.
Въззиваемата страна В. Л. С. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба с вх. № 358685/13.12.2023 г.,
депозирана по реда на ЗЗДН от Д. Й. П., действащ лично и като законен представител на
малолетните деца Б. Д. П. и Я. Д. П., срещу В. Л. Р.. В така подадената молба и уточненията
към нея се сочи, че във връзка с подадена по друго гражданско дело от ответницата молба за
защита, същата била проекция на предварително подготвен план, обективиращ намеренията
и действията на ответницата за дискредитирането на молителя като родител, ограничаването
на контактите между него и децата и отстраняването му от техния живот, за което са
изложени подробни твърдения, описващи развилите се между молителя и ответницата,
отношения, вследствие на настъпила помежду им раздяла, довела и впоследстсвие до
допускане на развод. Описани са и конкретни действия на ответницата, които според
молителя правели определения му режим на лични отношения с децата му, неизпълним,
като според него, ответницата влагала усилия в посока разрушаване на връзката между него
и децата, което се проявявало в осуетяване на времето с децата му, за което в молбата
подробно са изложени и съответните доводи. Твърди се, че ответницата била извършвала
многобройни актове на физическо и психическо насилие върху децата, като ги била удряла,
заплашвала, крещяла им, обиждала ги и др., а от 10.09.2023 г. ответницата била извършила
следните актове на домашно насилие спрямо децата Б. и Я.: На 10.09.2023 г. ответницата
крещяла на Б.; Н а 12.09.2023 г. ответницата позволявала на Б. да играе на плейстейшън с
интимния си партньор Д.С. игри за лица над 18 годишна възраст, като последният го учил
как се "убива"; На 14.09.2023 г. ответницата крещяла на Б. и го обиждала с думите "Нищо не
става от теб! Само телефони знаеш." и го заплашвала с думите: "Б.е, ще те шибна, честно ти
казвам..."; На 17.09.2023 г. ответницата крещяла на Б. и го заплашвала с думите: "Ще ти
шибна един...Ще ти шибна един, разбираш ли...Наказан си без телефон...Ще ти шибна един
да знаеш, нагъл такъв...Мале, направо ме побъркваш човек...Чуваш ли ме? Сега ще видиш
как ще ви набия и двамата...", на които реплики Б. бил отговорил: "Майко, винаги викаш!
...Ма за к'во?...Само бой!"; На 18.09.2023 г. ответницата крещяла на Б. и го заплашвала с
думите: "Няма ли да спираш? Ще ядеш шамари...Ти чуваш ли ме БЕ момче...", " Шъ тъ
прасна с тоя кетчуп по главата..."; на 20.09.2023 г. ответницата обиждала Б. с думите: "Абе ти
си голям...Да не казвам какъв...Веднага...Веднага...Може ли да си толкова смотан..."; на
25.09.2023 г. ответницата отново била позволявала на Б. до 23:00 ч. да играел с интимния й
партньор игри за лица над 18-годишна възраст, при които той му обяснявал как трябвало да
подпалва ферми, да обира влакове, банки и пр., след което го питал защо бил убил субект от
играта, вместо да му помогнел, а Б. отговарял: "Нищо, аз и без това обичам да убивам, а не
2
да помагам...", като през цялото време Я. гледала играта и неподходящите за малолетни
лица, сцени; на 27.09.2023 г. ответницата обиждала Б. с думите: "Ша та шибна, честно ти
казвам!", "Ти добре ли си с главата?", на което той й отговарял "Да", а тя продължавала: "Не,
не си!", а по-късно същата вечер ответницата му крещяла, а той плачел и й се молил: "Ама
за какво? Аз не искам! Ти насила ме караш..." и ги обиждала заедно с Я.: "Ненормалници
такива!", като ги била принуждавала да си легнат без да са вечеряли, заради което Я.
плакала. Ответницата обиждала Я. с думите: "Я., ти нормална ли си?" и крещяла истерично
на двамата; На 16.10.2023 г. ответницата заплашвала с думите Б.: "Ще ти шибна един!" и го
обиждала: "Б.е, ти да не си откачил БЕ човек?"; на 17.10.2023 г. ответницата се обърнала с
думите към Я.: "Чакай, че ще ходя да шибна брат ти...", което превърнало Я. в жертва на
домашно насилие.; На 18.10.2023 г. ответницата позволявала на Б. и Я. да гледа филм за лица
на 16 годишна възраст, след което с интимния й партньор Д.С. коментирали убийство, а
същата вечер ответницата заплашвала Я. с думите: "Аз ей сега ще й ударя един от едната,
един от другата, за да я тура на едно място..." и говорила на Б.: "Нищо, иска шамари да яде",
"Е сега ще му шибна един!"; На 19.10.2023 г. ответницата заплашвала Б. с думите: "Боби, ще
ти шибна един...", а Я.: "Хайде, Я....И ако не застанеш прилично на масата ще те шибна!",
като покъсно ответницата заплашвала Я. с побой и я ударила: "Аз й казах и я шибнах един
път.", след което ответницата й се карала и й обяснявала колко е лоша.; На 20.10.2023 г.
ответницата заплашвала Б. с думите: "Б.е ще те шибна!"; на 22.10.2023 г. ответницата
заплашвала Б. с думите: "Сложи си инхалатора, защото ще те шибна!" и "Гледай го как ще
му шибна един...", като позволявала на любовника си да заплашва Я. с думите: "Ей, ти да не
взе нож наистина. Ще ядеш шамари ако си взела нож!"; на 23.10.2023 г. ответницата
крещяла на Б.: "Отивай си в стаята веднага! Аз кво ти казах БЕ?!?! Изчезвай!", "Айде БЕ
Б.е!"; на 24.10.2023 г. ответницата крещяла истерично на децата, като ги обиждала и
заплашвала: "Вие ненормални ли сте?", "Да не сте откачили?", "Сега искаш да те ошамаря
ли?", "Ей, че си смотан и противен!", "И ако ревеш ставам и те ошамарвам!". Когато Б. искал
да заспи, тя му пречела, като стояла в стаята му и си говорила с Я., след което той й правел
забележка, а тя започвала да му се кара и да го заплашва с думите: "Б.е, ако не се обърнеш на
другата страна и не заспиш за 3 секунди идвам и те ошамарвам! Разбра ли ме ? Разбра ли
ме?"; на 25.10.2023 г. ответницата крещяла на Б.; на 26.10.2023 г. ответницата пак крещяла
на Б. и го заплашвала с думите: "Ще дойда и ще ти отвъртя два шамара!", като била взела от
него подарък, който той бил купил за молителя, за да му попречи да му го даде,
принуждавала Б. да разпитва молителя къде се намирал, като изрично го инструктирала да
не казва, че тя настоявала Б. да пита, след което говорила срещу молителя. По-късно на
26.10.2023 г. вечерта се опитвала да настрои децата срещу хобито, което имали и прекарвали
време с молителя, като им казвала, че нямало да ги пусне на планирано планинско изкачване
с молителя, а също и заплашвала Я.: "Ако не си махнеш ръката от устата ще ядеш бой!"; на
27.10.2023 г. ответницата крещяла на Б., докато той плачел: "Б.е, я ми кажи ти нормален ли
си? Кажи БЕ, момче?", "Кво си се развикал такъв като откачен?", "Стани и кажи защо викаш
като ненормален?", "Отговори ми БЕ момченце?", като тормозела Б. за какво бил изхарчил
парите си и го обиждала с думите: "Ей много си смотан!"; на 27.10.2023 г. ответницата
3
излъгала Я. и Б., че не си била вкъщи, отказала да им даде телефоните и дрехите, подлагала
ги на разпит за какво им били телефоните, защо Б. бил дал на молителя подаръка, като го
принуждавала да иска пари от молителя за подаръка. Заплашвала Б., че нямало да му даде
повече ключ от вкъщи. Молителят сочи, че за времето от 10.09.2023 г. до 09.12.2023 г.
ответницата извършила в гр.София спрямо него и спрямо децата актове на психическо
насилие, като препятствала срещите му с децата и по-конкретно на датите: 11.10.2023 г.,
13.10.2023 г., 21.10.2023 г., 03.11.2023 г., 21.11.2023 г., 24.11.2023 г., 28.11.2023 г., 01.12.2023
г., 05.12.2023 г., 08.12.2023 г., като ответницата ограничила възможността на молителя да се
чува с децата си, тъй като скрила телефоните, които той им бил купил, за да имал връзка с
тях. Също така и на 16.11.2023 г. оповестила пред служители на детска градина 2 "Звънче" и
средно училище 73 "Владислав Граматик", че молителят бил насилник и спрямо него имало
издадена заповед от съда. В края на месен октомври 2023 г. ответницата и Д.С. били
направила опит за сплашване на молителя, като се обадили на негов бизнес партньор г-н
Пешо Пешев от гр.Червен бряг за дългове и за двама мъже от арабски произход, които
търсели молителя, за го убият заради негови задължения. На 10.10.2023 г. ответницата си
била позволявала пред децата да крещи на молителя и да го обижа, че бил "ненормалник" и
"ходи се шибай", а на 28.11.2023 г. подала жалба срещу него в 05 РУ СДВР.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от него
насилие.
С Решение № 6182/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 68517/2023г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, 83 състав, е отхвърлена молба с вх. № 358685/13.12.2023 г.,
депозирана по реда на ЗЗДН от Д. Й. П., действащ лично и като законен представител на
малолетните деца Б. Д. П., и Я. Д. П. срещу В. Л. Р., като неоснователна и недоказана и е
отказано да се издаде заповед за защита; осъден е Д. Й. П., действащ лично и като законен
представител на малолетните деца Б. и Я. Д.и, да заплати на В. Л. Р., сумата в размер на
1850,00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка
на СРС, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, държавна такса за производството в размер на 25,00
лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се
4
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В случая пред Софийския районен съд е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, но описаните в нея актове на психическо насилие, настоящият съдебен състав намира,
че не представляват актове на домашно насилие, доколкото приложените по делото
доказателства сочат основно за наличие на недобра комуникация, както и за силно влошени,
изострени и обтегнати отношения между родителите, които са и бивши съпрузи, както и
родители на молителите Б. и Я..
Отделно от това, от събраните по делото гласни доказателства, не се установява
ответницата да има поведение, което може да се квалифицира като актове на домашно
насилие.
В случая в производството пред първата инстанция (в открито съдебно заседание на
07.05.2024 г.) са разпитвани свидетелите Р.Й.Г., младши инспектор в 06 РУ-СДВР, както и
С.М.С., полицай от 06 РУ- СДВР, като от показанията им не се установява да са налице
данни за действия от страна на В. Л. Р., които да се окачествят като актове на домашно
насилие – същите се озовали на сигнал на майката, на място, където се празнувал детски
рожден ден – мини заведение, картинг писта, майката представила документ за
ограничителна заповед, същата била притеснена, но не агресивна, споделила, че се
притеснява от евентуална агресивност на бащата на децата. Не се установяват действия на
В. Р., които могат да бъдат окачествени като актове на домашно насилие и от показанията на
свидетелите Д.С.А., която е посочила, че в нейно присъствие от страна на В. към бащата не
са отправяни обидни изрази, нито В. е отправяла обиди към децата. По подобен начин и в
показанията си свидетелят Д.Ю.С. е посочил, че не е чувал В. да отговаря на обвинения на
бащата, които прераствали във всякакви заплахи и обиди от негова страна. Относно детето
Б. свидетелят е заявил, че се случва да повиши тон на детето, но това е свързано със
ситуации, когато детето гледа телевизия, а тя го подсеща да се изкъпе и се налага да му
повтаря няколко пъти и трябва да му повиши тон.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Г. и С.,
като последователни, логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по
делото. Правилно са възприети и показанията на св. А. и св. С., които са кредитирани, но с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.
От приетото пред първата инстанция заключение на вещото лице З.Б.М. по
допусната съдебно-психологична експертиза, е установено, че действително отношенията
между молителя и ответницата са влошени и помежду им е налице сериозно напрежение,
както и че поведението на децата е пряко свързано с разпада на семейството и раздялата на
родителите, но и че те нямат характеристика на деца, преживяващи физическо или
психическо насилие. В заключение е посочено, че и двете деца показват привързаност към
майката и не показват отхвърлящо или негативно отношение, като тя присъства в
психологичния свят на децата и става обект на доверие и привързаност. В проведеното
изследване не се е отчело поведение или споделяне за преживяно агресивно поведение или
друго неприемливо такова, вкл. и от страна на майката към децата, както и липсват
5
индикации за агресивно физическо и психическо поведение от страна на майката, като
резултатите били леко завишение по отношение на вербалната агресия, което е повлияно от
спора между родителите и продължаващите между тя конфликти.
Неоснователни се явяват доводите и за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения поради отказ да приеме представена от молителя флаш-памет,
записите на която са направени чрез инсталирано на телефона на детето Б. мобилно
приложение, предназначено за събиране на информация, без надлежно разрешително.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по това искане своевременно, видно от протокол
от открито съдебно заседание, проведено на 07.05.2024 г., като се посочил, че представената
флаш памет остава по делото, без да я приема за доказателство, тъй като не е изготвена
според българския закон, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение от
страна на Софийския районен съд.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
актове на домашно насилие от страна на въззиваемата на процесните дати. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, но съдът осъжда
въззивника Д. Й. П. да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд постанови въззивникът Д. Й. П. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците Б. Д. П., и Я. Д. П. не дължат на
СГС държавна такса за въззивната си жалба – тези въззивници не са навършили 18-годишна
възраст, поради което държавната такса за жалбата им трябва да остане в тежест на бюджета
на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6182/07.04.2025 г., постановено по гр. д. №
-ти
68517/2023г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав.
ОСЪЖДА Д. Й. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Д. Й. П., ЕГН **********, да заплати на В. Л. Р., ЕГН **********,
сторените разноски в производството по въззивно гражданско дело № 6286/2025 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, в размер на 1200 лв.,
6
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Й. П., ЕГН **********, действащ лично
и като баща и законен представител на малолетните деца Б. Д. П., ЕГН ********** и Я. Д.
П., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7