О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 18.12.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 864 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава 32 от ГПК, по предявен иск на заявител за
присъждане на вземане, заявено в неуважено искане за издаване на заповед за
изпълнение срещу солидарни длъжници като изискуем дълг за главница по запис на
заповед, обезпечен от авалист.
По размяна
на книжата: Исковата
молба вх. № 16943/26.06.20 съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и
приложения. Посочени са
фактите, на които ищеца „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, гр. София основава претенцията си и са направени доказателствени
искания. С допълнителна искова молба вх.№269928/19.11.2020г. ищецът е допълнил
твърденията си с реплики по възраженията на ответниците.
Книжата
са връчени надлежно на ответниците „ЮНИТРАНС 1”ООД гр. Варна и Ю.Н. ***.
Подаден е
общ отговор с вх.№ 266295/18.09.20г., в който е оспорена легитимация на ищеца и
са заявени възражения. Тази защита е предприета своевременно само от ответника
Статев, уведомен на 09.09.20г. В допълнителния
отговор вх.№ 270986/10.12.2020г този ответник е пояснил възраженията си и е
оспорил репликите на кредитора. Търговското дружество обаче е пропуснало срокът
за отговор. Канцеларията му не е намерена на адрес, регистриран в ТРРЮЛНЦ,
оповестен като ул. Карамфил бл. 34 вх. 3 ет.2 ап. 3. Длъжностното лице по
призоваване е констатирало неточно посочване на данни за адреса, тъй като
жилищната сграда не е имала три, а само два входа, а ап. 3 е открит в първия
вход. Въпреки това, уведомление за подлежащи на връчване на книжа е залепено и
на двата входа и е пуснато в обозначената пощенска кутия на този апартамент.
Адресатът не се е явил да получи книжата и съдът е приложил чл. 50 ал. 4 ГПК,
като ги е обявил за редовно връчени на 07.08.20г. Упражняване на право на
отговор след срока по чл. 367 ал.1 ГПК
(изтекъл на 21.08.20г.) се предпоставя от доказване на особени и непредвидени
обстоятелства, които са осуетили своевременното подаване на книжата. На
страната следва да се укаже тази предпоставка преди да бъде лишена от защита от вида, предприет с късно депозирания
отговор и поясняването му с допълнителния отговор.
Страните
са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По
допустимостта на претенциите: Установено
е провеждането на заповедно производство и стабилизирането на отказ на съда да
легитимира кредитора със заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
оригинален документ по 417 ГПК, съвпадащ с представено по настоящото дело
доказателство за съществуване на дълга срещу ответниците – издател и авалист на
ценна книга. Предметът на претенцията е очертан от ищеца изцяло идентично с
описанието на заявения в заповедното производство спорно менителнично
правоотношение и породеното задължение за плащане на главница, чиято
изискуемост според ищеца е настъпила на падежна дата, уговорена в ценната
книга, ведно с натрупана след сезиране
на съда със заявление за издаване на заповед законна лихва. При служебната
справка по гр.д.4924/20 на ВРС 25с-в, се констатира дадено на заявителя
указание за защита в общия исков процес. Осъдителната претенция на заявителя е
предявена в срока, указан от съда, отказал издаване на заповед срещу двамата
длъжници. Легитимацията на страните по настоящото производство съответства на
качествата им заявител и длъжници в
заповедното производство.
Възражението
срещу допустимостта на иска се обосновава с оспорване на правата на кредитора
като носител на заявеното вземане, но това отричане се свързва с оспорването на
материалните права, а не с положителните предпоставки или пречки за упражняване
на правото на иск. Позоваване на преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД за търсене на
отговорност от поръчител няма отношение към прекия менителничен иск, предявен
срещу авалист, поради специалните правила, които уреждат тази сделка. Затова
всички възражения, изложени в отговорите на ответниците могат да се преценяват
само като защита по същество по принципно допустим осъдителен иск, предявен в
специална хипотеза на чл. 422 ГПК.
Участващите
в делото дружества са регистрирани
търговци по реда на ЗТР, като правния им статут се установява чрез
публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната
власт на пълномощниците е надлежно учредена (л.5 и 39).
По
предварителните въпроси:
Дължимата държавна
такса, след приспадане на внесената при образуване на заповедното производство,
определена съразмерно на търсеното вземане като цена на осъдителен иск е
внесена. Цената на иска обосновава
родова компетентност на окръжния съд. Предметът на делото определя
разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ). Издателят на ценната книга
е търговец, а физическото лице авалист е пряко свързано с управлението му,
поради което няма основание за третиране на спора като породен от отношения с
потребител.
Възражение срещу търговския характер или местната
подсъдност не са предявени.
По
доказателствените искания: Съдът е изискал служебно преписката по
заповедното производство, в която е приложен оригинал на ценната книга,
посочена като документ по чл. 417 ГПК от заявителя. Този документ е посочен и в
исковата молба като основно писмено доказателство и преписа от него е връчен на
ответниците. Искането за допълнително изискване на оригинал в тази връзка е
безпредметно.
Ответниците
се позовават на писмени документи по възражение за каузално отношение, което
очертават изцяло по твърдения на ищеца. Въпреки, че съдът им е дал възможност
да опишат какви са били отношенията между издателя, авалиста и поемателя на записа, длъжниците са заявили
най-общо кредитно отношение. Едва след добросъвестно очертана реплика на
кредитора за точно индивидуализиран договор за търговски кредит, обезпечен с
поръчителство и издаване на запис на заповед, авалиран от поръчителя,
ответниците са възприели същите факти като основание на възражението. В този смисъл
оспорването на писмените документи, посочени от ищеца е изцяло безпредметно,
тъй като ако те бъдат изключени от доказателствения материал би липсвало и
редовно възражение на длъжниците, респективно няма да е нужно и доказване на
реплики. Няма обосновка и на оспорването на документите за прехвърляне на
правата на кредитора, което да налага събиране на оригинали. Затова
неконкретизираното оспорване „по принцип” на документите, съставени с участие
на самите длъжници(подписали договора и ценната книга) и от праводателя на
ищеца, представени с допълнителната искова молба съдът преценява като
злоупотреба с права и не следва да го допуска.
Допълнително
ответниците се позовават на документи, за които сочат, че се намират при ищеца
или праводателя му, за които следва да се възложи задължение за събирането им.
Нямат
отношение към спора документите по други кредитни отношения, приложени към
отговора.
Освен
писмените документи, ответникът е поискал и събиране на заключение на вещо лице
за установяване на спорния размер на дълга по каузалната сделка. Събирането на
това доказателство е наложително поради нуждата от специални знания за преценка
на счетоводни данни. Допълнително ответниците са поискали проверка за
обстоятелствата, от които извеждат защитни възражения и поисканата от тях
допълнителна задача същи следва да се възложи на експерта, като изрично се
уточни и предмет на изследване по кредитно досие.
На
страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени субективно
съединени искове на джиратар като
заявител-кредитор за присъждане на вземане, за което е отказано издаване на заповед за незабавно
изпълнение, заявено като част от главница по запис на заповед, дължима от
издател и авалист.
На
осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответника
„ЮНИТРАНС 1”ООД гр. Варна, че след изтичане на срок за отговор, страната
може да упражни право на възражение само ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, КАТО ЗАДЪЛЖАВА търговското дружество в
седмичен срок с писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове
причини, поради които не е можело да подаде отговор в срока по чл. 367 ал.1 ГПК
(изтекъл на 21.08.20г.) и да представи доказателства за тях.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че при неизпълнение на това задължение отговора на „ЮНИТРАНС 1”ООД гр. Варна ще се счита
неподаден и съдът ще изключи от предмета на делото възраженията на платеца.
ОБЯВЯВА
на страните НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен
ДОКЛАД:
Производството
е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК
вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т. 8 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК130550702, гр.
София, ул. „Мария Луиза" №100, ет. 3, представлявано от изп. директори
Петракополус и Влахос, действащи чрез ю.к. Д. срещу „ЮНИТРАНС 1”ООД,
ЕИК103319538, гр. Варна ул. Карамфил бл.34 вх. 3 ет. 2 ап. 3, представлявано от
управител С. и Ю.Н.С., ЕГН ********** ***, действащи чрез общ пълномощник адв. П.
*** офис 1, като субективно съединена претенция на заявител за осъждане на
солидарни длъжници (издател и авалисти) за плащане на вземане в размер на
37 333,52лв, заявено за плащане в искане за издаване на заповед за
изпълнение като ЧАСТ от главница по
запис на заповед, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на присъдената сума.
Страните
претендират насрещно и за определяне на
разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между
страните са безспорни обстоятелствата относно проведено заповедно производство,
в което е било отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа
на запис на заповед. Тези обстоятелства обаче определят преценката за
допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор, от
съда.
С оглед
съдържанието на бланкетното възражение и оспорването, предприето от ответниците
като защита по иска, съдът приема, че не се оспорва възникването на
правоотношението по поемане на задължението от издателя на ценната книга и
авалирането му от управителя на дружеството-издател.
Твърденията
на ищеца са потвърдени при формиране на защитната теза на ответниците изрично в
тази част, поради което съдът приема за безспорни
и ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
На 20.04.2007г ответното дружество, чрез управителя си подписало запис на
заповед за сума от 40 000 лева, платима на Българска пощенска банка АД без
разноски и протест при предявяване, като издателят уговорил срок, до който
ценната книга да бъде предявена. Задължението било авалирано лично от ответника
С.. Банката, вече с наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД прехвърлила правата си
по записа на ищеца с джиро, подписано на гърба на оригинала. Не е спорно, че
нито джиранта, нито джиратаря не са предявили на длъжниците тази ценна книга
преди връчването на исковата молба по настоящото производство.
Спорни са част от съдържанието на записа и валидността на джирото.
Ответниците сочат, че срокът за предявяване не е бил фиксиран, а бланкетното
съдържание е било попълнено произволно от лице, различно от издателя, като
вписването на дата 20.05.2017г е извършено без наличие на такава уговорка.
Твърдят, че джирото е съставено от лица без представителна власт.
Насрещно ответниците твърдят, че е пропуснат едногодишен срок за предявяване,
като до сезирането на съда е изтекъл тригодишен давностен срок за търсене на
изпълнение по тази ценна книга.
В предварителна реплика ищецът е обосновал постигнато съглашение за
попълване на краен срок за предявяване на ценната книга в съответствие с уговорка
за краен срок за ползване на главница по договор за кредит, отпуснат на
дружеството издател и предприемане на съдебната защита с искане за издаване на
заповед за изпълнение от джиратаря преди изтичане на давността.
Ответниците
допълнително твърдят, че ценната книга е била съставена като допълнителна
гаранция, разширяваща възможностите на кредитор по обезпечен с поръчителство договор за банков кредит да
ангажира по облекчения ред за събиране на вземания солидарната отговорност на
кредитополучателя – търговско дружество и поръчителя, осъществяващ управлението
на търговеца –кредитополучател към момента на договаряне на кредита.
Въз основа на тези обстоятелства, ответниците
считат, че джиратарят, който се легитимира и като правоприемник по цесия, сключена
с първоначалния кредитор, е придобил ценната книга като е знаел, че както задължението на издателя,
така и отговорността на авалиста е поета като допълнително условие за
гарантиране на изпълнението на задълженията на кредитополучателя (за връщане на
кредита и заплащане на начислени лихви и други плащания по него). Затова при
липса на основание за отговорност на кредитополучателя, респективно на
поръчителя, позоваването на абстрактния характер на ценната книга и на авала
представлява недобросъвестно упражняване на права.
Твърденията по това възражение на ответниците, доколкото
е уточнено в хода на размяна на книжата, съвпадат с фактите, признати от ищеца.
Извън тях, респективно и ако те не се възприемат от ответниците, защитата им би
била необоснована и възражение, основано на злоупотреба от кредитора не би
могло да се разглежда като редовно предявено. Доводи за липса на съхранена
документация от търговец и негов управител за сделка, чието изпълнение е
следвало да приключи през 2017г. не могат да освободят страните от задължение
да опишат пред съда твърдения, за които законът поставя строги процесуални
срокове. Затова, за да може въобще да се позове на свое относително възражение,
както платецът, така и авалистът следва да може да го индивидуализира конкретно
в срока за отговор по исковата молба. При липса на позоваване на друго кредитно
отношение, съдът приема за безпредметно оспорването на посочената от цесионера
сделка. Несъвместими със защитата на
ответниците са и посочените от тях оспорвания на самата цесия, тъй като без
паралелното правоприемство в правата, произтичащи от кредитната сделка,
ответниците не биха могли да ползват относителните си възражения от това
правоотношение спрямо джиратар, който би се оказал добросъвестен ако не е
придобил именно обезпечените права от първоначалния кредитор. При това
положение, съдът приема съответно за безспорно
установени следните обстоятелства относно фактите по сключването на обезпечения
кредитен договор:
На 18.04.2007 между „Българска пощенска банка" АД
и кредитополучателя
"ЮНИТРАНС-1" ООД бил сключен Договор за Банков кредит №BL 6484/ 18.04.2007г., обезпечен поръчителство от управителя на дружеството Ю.
Статев и подписване на запис на заповед, издаден от кредитоискател, авалиран от
Ю.С. като физическо лице. Договорената револвираща кредитна линия от
40 000лв е следвало да се ползва за краткосрочни оборотни нужди за срок от
120 месеца, с текуща месечна лихва от 4.4 пункта над референтен лихвен процент
(БЛПМФ) обявен като 10 % и подлежащ на периодична актуализация. Длъжниците
допуснали забава към 21.11.2008г., като към 03.08.2017г натрупаните задължения
за усвоена главница и неплатена лихва възлизали съответно на 37333.52лв
главница и 9214.66лв лихви, като от 25.03.2016 допълнително кредиторът начислил
и законна лихва от 5155.12лв. В тази размери задълженията били прехвърлени на
ищеца – цесионер на 03.08.2017г. от банката, вече с наименование „Юробанк
България" АД като част от пакет, наред с вземания от други клиенти,
подробно описани в списък – приложение към рамков договор за цесия №
5300/1946/21.06.2017г. В изпълнение на задължението да прехвърли вземанията
ведно с всички техни принадлежности и обезпечения, цедентът джиросал и
обезпечителната ценна книга.
Ответниците могат да обосновават възражението си за
недобросъвестност на легитимиращия се с джирото нов кредитор само като
обосноват липсата на дълга, придобит с цесията от праводателя, с който е било
договорена обезпечителната връзка между записа и каузално отношение. Тези
възражения се концентрират в две групи спорни твърдения:
На
първо място ответниците оспорват изправността на банката – кредитор, като сочат
че не е получена главница, респективно не е възникнало никакво задължение.
Евентуално сочат, че са уговорили погасителен план и са пропуснали вноски по
него, с което са причинили предсрочна изискуемост на дълга в цялост през 2008г
и до сезирането на съда е изтекъл давностен срок, изключващ правото на
кредитора, респективно и на неговия правоприемник да търси главницата или
лихвите. Позовават се на уговорени в раздел IV от общи условия за кредити,
отпуснати на юридически лица, преки последици от допусната забава, като твърдят
автоматично настъпване на изискуемост без да е необходимо каквото и да е
изявление на страните. Отделно ответниците са оспорили и конкретните твърдения
на ищеца за размера на дължимия остатък от евентуално предоставения кредит.
Втората група възражения се отнасят до отговорността на
солидарно задълженото лице. Авалистът сочи, че отговорността на поръчителя е
погасена по право, тъй като кредиторът е пропуснал да потърси от главния
длъжник изискуем дълг повече от шест месеца.
Възраженията за недобросъвестност на кредитора са
предварително репликирани от ищеца, който оспорва изискуемостта на главницата
да е настъпила преди крайния срок за ползване на револвиращия кредит, като
сочи, че между страните не е постигана уговорка за междинни падежи на части от
главницата и до края на срока кредитополучателят е следвало да плаща само
текущо начислени лихви. Счита, че до 20.04.2017 кредита не е бил изискуем и е
бил цедиран като изискуем дълг именно след настъпване на този падеж, съвпадащ и
с падежа на джиросаната ценна книга. Позовава се на уведомяването на главния
длъжник за прехвърлянето на вземането чрез изпращане на писменото уведомление
до адреса на управление на дружеството, като за това действие е бил надлежно
упълномощен от цедента.
По твърденията
относно предсрочната изискуемост и погасяването на отговорността на поръчителя,
заявени в допълнителния отговор ищецът
не е имал възможност да вземе становище и доклада в тази част не може да бъде
довършен.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира осъдителната
солидарна претенция като пряк менителничен
иск за изпълнение на задължения, поети по запис на заповед от платец и авалист,
за които се възразява, че имат гаранционен характер както по отношение на
издателя, така и на поръчителя. Релевантните законови текстове, уреждащи
притезанието на ищеца следва да се търсят в специалните норми за менителнична
отговорност (подвид на задължаване само на платец-издател) в чл. 538 ал.1 вр. чл. 463 ал.1 ТЗ и поелия поръчителство за него авалист
(чл.485 ТЗ).
Ответниците упражняват на първо място абсолютни възражения, основани на
самата ценна книга, като оспорват попълване на бланкет от поемателя в нарушение
на уговорката за липса на срок за предявяване на записа, пропускане на падежа и
изтичане на специалната менителнична давност. Тези възражения съответстват на
хипотези на чл. 464 ТЗ, 487 ал.1 и чл. 351 ал.1 ТЗ, чието приложение е
съответно за записа на заповед на осн. чл. 537 ТЗ.
Възражението срещу представителната власт на пълномощниците на джиранта не
е предявено в срока за отговор по иска, а и е безпредметно, тъй като джиранта
не е задължено по ценната книга лице. Дали волята на първоначалния кредитор е
надлежно изявена или не, би имало значение само ако промяната в личността на
кредитора поражда съмнение за платеца, който предлага изпълнение. Тъй като
ценната книга не е останала в държане на евентуално ненадлежно представлявания
джирант, а е предадена в оригинал на новия кредитор, и няма данни тя да е
предявена от предходния титуляр, какъвто и да е порокът на волята на джиранта
той е непротивопоставим на длъжниците, които могат да се освободят валидно от
дълга като получат оригинала при плащането или използват всички абсолютни възражения,
които запазват и срещу джиратаря. Това възражение съдът изключва от надлежно
предявената защита на ответниците.
Втората група възражения на ответниците представляват относителни
възражения на длъжници платци (издател и авалист за издател), обосновани с гаранционен характер на
задължението, обусловено от твърдяно
каузално отношение с поемателя- джирант (чл. 465 ТЗ) и злоупотреба от страна на
приобретателя-джиратар, търсещ изпълнение въпреки погасяването на обезпечената
отговорност.
Гарантираното притезание намира уредба в общите норми,
допускащи договорна свобода при уговаряне на кредитна сделка и обезпечения по
нея(чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните
уговорки на страните приложение могат да намерят общите условия на доставчик на
банкови услуги, ако страните са обвързани с тях (чл. 298 ал.2 ТЗ) както и
специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ)
за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на
предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Недобросъвестността
на джиратаря се извежда от легитимацията му като цесионер, придобил ценната
книга по повод прехваляне на обезпечения с нея дълг( чл. 99 ал.2 ЗЗД) и
запазването на личните възражения на длъжника по цедирано вземане спрямо частен
правоприемник на кредитора основани на факти, предшестващи уведомяването на
длъжника за цесията. Оспорването на вътрешните отношения между цедента и
цесионера се основава на облигационни
отношения, които нямат никакво касателство с отношенията между всеки от тях и
длъжниците по прехвърленото вземане. Дали сключената между стария и новия
кредитор цесия е валидна или не е без значение за длъжник, който е уведомен за
промяната в титулярството на дълга не по-късно от получаване на книжата по
делото, в които се съдържа и уведомление от цедента. Затова като са се
възползвали от възражение за недобросъвестност на правоприемника като джиратар,
длъжниците са изчерпили възможните възражения, съответно и други техни доводи
във връзка с активната легитимация на ищеца като цесионер не следва да се
разглеждат.
Общото възражение на длъжниците, извън оспорването на
размера на предоставена за ползване главница и евентуално формиран остатък след
приспадане на периодично събрани от банката суми от наличностите по сметката на
дружеството, се концентрира върху погасяване с обща петгодишна давност от
възникнала предсрочна изискуемост на цялата главница(чл. 110 ЗЗД), евентуално с
кратка тригодишна давност, при установяване на уговорен погасителен план за
периодично дължими вноски (чл.111 б.„в“ ЗЗД), които не са били прекъсвани нито
от първоначалния кредитор, нито от приобретателя.
Отделно възражение обосновава само ответника–авалист. Договарянето на
кредита е с търговски характер, а личното обезпечаване на търговската сделка се подчинява на правилата
на поръчителството ( чл. 141, 142 ЗЗД) и
доколкото поръчителят е пряко свързан с управлението на кредитополучателя, няма
основание да се предполага, че обезпечаването на фирмения кредит не е свързано
с професионалното му качество. Затова както преюдициалното кредитно отношение,
така и акцесорното към него обезпечение са изключени от специалната уредба на
потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне с физически лица (ЗЗП). Възражението
за пропускане на упражняване на права спрямо поръчител се основава на хипотеза
на чл. 147 ЗЗД, като тази законова уредба е приложима само за обосновка на
относителното възражение на авалиста, тъй като няма пряко приложение за
специалното менителнично поръчителство. В този смисъл отпадането на
отговорността на поръчителя, ако такова се установи, би изключило само
добросъвестност на джиратаря спрямо този длъжник.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Съобразно
разрешенията, дадени в т. 17 от ТРОСГТК № 4/2013, предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
поискано издаване на заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение
вземане в хипотезата на документ по чл. 417, т. 10 ГПК е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект, ищецът не
е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Представянето
на оригинала, едновременно удостоверяващ както поемането на задължения на
ответниците и тяхната изискуемост, така и легитимация на ищеца като
неудовлетворен кредитор изключва необходимост от допълнително доказване.
Евентуално, при установяване на абсолютните възражения на ответниците, в тежест
на ищеца би се оказал фактът на предявяване на ценната книга за плащане или за
принудително изпълнение, но тези обстоятелства се свързват с процесуалните
действия, извършени пред съда в настоящия процес, които не е нужно да бъдат отделно доказвани.
Освен
фактите от основния предмет на делото, в случая страните са въвели и твърдения за преюдициална кредитна сделка и
цесия и това налага изследването им по предявени относителни възражения на
ответниците. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно
каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът следва да разглежда заявените от ответниците основания за
погасяване на каузалния дълг, така както е описан от ищеца.
Ищецът се е
позовал на писмени доказателства, изходящи от насрещните страни (договор за
револвиращ кредит, обезпечен с поръчителство и ценна книга, приложение за
получена главница и цесия на осчетоводен натрупан изискуем дълг след изтичане
на краен срок за ползване) за установяване на съществените твърдения за които
носи доказателствена тежест. По отношение на размера и изискуемостта е посочил
писмени доказателства, счетоводни записвания на праводателя си и е ангажирал
счетоводна експертиза за проверка на редовното им водене.
Не се сочат
твърдения, за които ищеца да носи доказателствена тежест и да не е ангажирал
доказателства.
Ответниците
носят доказателствена тежест по възраженията си както за погасяване на дълга по ценната книга, така и
по кредитната сделка. Посочили са общи условия, приложими към нея, но не и
доказателства за обвързване на страните с тях. Посочили са погасяване на дълга
чрез усвояване на налични средства от кредитора и са ангажирали експертно
заключение. Посочили са уговорка за падежи и поръчителство и са изискали
документация от праводател на ищеца, който не е участващо в настоящото
производство лице.
До изразяване на становище от ищеца по
възраженията за предсрочната изискуемост и погасяване на отговорност на
поръчителя съдът не може да разпредели доказателствена тежест по тях
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С
оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на
страните възможността от доброволното му уреждане:
В
случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и
изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще
бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва
с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С
оглед предмета на делото, свързан с обезпечаване на търговско кредитиране от
свързани лица, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
По
доказателствата:
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на чл. 183 ГПК в преписи към искова молба, идентични с оригинали
приложени към по гр.д.4924/20 на ВРС 25
с-в: препис и оригинал на джиросан запис на заповед; заявление за издаване на
заповед за изпълнение и разпореждане за отказ.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на чл. 183 ГПК представени в преписи към
допълнителна искова молба: договор за прехвърляне на вземания №
5300/1946/21.06.2017 с приложение № 1 –
списък на група прехвърлени вземания към 30.04.2017г, потвърждение за цесия и
пълномощно на цесионера, уведомление по
чл. 99 ал.3 ЗЗД отправено до длъжник с разписка за недоставена пощенска пратка
(л. 59-80), договор за банков кредит № BL 6484 от 18.04.2007г с приложение за
откриване на заемна сметка от 20.04.2007г( л. 81-86), справка за дълга към
03.08.2017г (л. 87), приемо-предавателен протокол за документация към кредитна
сделка и протокол за решение на кредитополучателя за договаряне на фирмен
кредит и обезпеченията му (л. 88 и 89).
ДОПУСКА
като доказателства по делото електронен документ, представен в копие, снето от
публично достъпна интернет страница, приложен към отговор към допълнителна
искова молба: общи условия за отпускане и обслужване на кредити на
юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане като доказателства по делото на неотносими
писмени документи, представени в копия към
отговор по искова молба: договор за потребителски кредит.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искания на ответниците за задължаване на трето неучастващо по
делото лице да представи налична у него документация относно всички кредитни
сделки, сключени с ответниците.
На
осн. чл. 192 ГПК ЗАДЪЛЖАВА трето
неучастващо в делото лице „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. Околовръстен път 260 ДА ПРЕДСТАВИ
в двуседмичен срок от уведомяването поискани в т. 2 от молба на
ответниците с вх.№ 268506/23.10.2020г)
заверени копия от намиращи се у него писмени документи( в случай че не са
предадени на частен правоприемник «МЕЛОН БЪЛГАРИЯ» ЕАД по договор за
прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 с приложение № 1 – списък на група прехвърлени вземания към
30.04.2017г), представляващи кредитно досие по договор за банков кредит № BL
6484 от 18.04.2007г, сключен с кредотополучател «ЮНИТРАНС 1» ООД ЕИК *********,
включително приложенията към договора, приложими към него общи условия, ако
такива са действали при сключването му, анекси и погасителни планове,
споразумения за обезпечаване, договор за поръчителство от 18.04.2007г, сключен
с Ю.Н.С., справка за усвоени средства за погасяване на задължения по кредита и
изявления на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.
Предупреждава
третото лице, че при неизпълнение на това задължение (или непосочване на
уважителни причини за това) носи отговорност пред страната, поискала
доказателството (ответниците «ЮНИТРАНС 1» ООД и Ю.Н.С.) за причинени вреди,
както и че може да му бъде наложена глоба по чл. 87 ГПК в размер между 50 и
300 лева.
Към
съобщението до третото лице за това задължение
да се приложи препис – извлечение от настоящото определение и молба вх.№
268506/23.10.2020г и да се връчат със съобщение образец № 8, изпратено с обратна разписка.
На
осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника ДА ПРЕДСТАВИ в първото по делото заседание
всички намиращи се у него писмени документи, предадени му от праводателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД по договор за
прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 с приложение № 1 – списък на група прехвърлени вземания към
30.04.2017г), представляващи кредитно досие по договор за банков кредит № BL
6484 от 18.04.2007г, сключен с кредотополучател «ЮНИТРАНС 1» ООД ЕИК *********,
включително приложенията към договора, приложими към него общи условия, ако
такива са действали при сключването му, анекси и погасителни планове,
споразумения за обезпечаване, договор за поръчителство от 18.04.2007г, сключен
с Ю.Н.С., справка за усвоени средства за погасяване на задължения по кредита и
изявления на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.
Предупреждава
ответника, че при неизпълнение на това задължение съдът на осн. чл. 161 ГПК може да приеме за доказани
твърдения на насрещната страна относно съдържание на документи, чието
съществуване в държане на задължената страна се установи по друг начин.
ДОПУСКА
на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и
след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в
счетоводната система на ищеца и неговия праводател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД даде
отговор на следните въпроси:
1.
предоставена ли е
договорената главница по заемна сметка на разположение на кредитополучател «ЮНИТРАНС 1» ООД по договор за банков
кредит № BL 6484 от 18.04.2007г. и какви суми са усвоени от нея
2.
има ли части от
ползвана главница, които са били възстановени и ползвани за револвиране на
кредитната линия
3.
какви задължения са
били осчетоводени, като в случай, че банката е осчетоводила като падежирало
вземане части от главницата кога и на какво основание е извършено това счетоводно
записване, кога е отчетена допусната забава от длъжника на падежирало
задължение и има ли счетоводен запис, съответен на отнасяне на целия ползван
кредит в просрочие.
4.
какви погашения на
дълга на кредитополучателя са отчетени като извършени от длъжника или трети
лица в полза на длъжника или чрез служебно инкасиране от страна на банката от
наличности от сметки на длъжника и какви задължения (с посочване по отделно на
основанията им по пера – главница, текуща договорна лихва, наказателна лихва,
такси или комисиони и други разноски) са били погасени с тези плащания.
Съответстват ли осчетоводените начислени задължения на падежи и размери в първоначалния
договор или в други представени на вещото лице погасителни планове или анекси.
5.
какъв е размера на
останали неплатени размери на задълженията по кредита към 21.06.2017г
(прехвърляне на вземанията с договора за цесия), 20.05.20г (подаване на
заявлението) и към момента на съставяне на заключението, с отделно посочване на
сумите по различните основания (разноски, такси, наказателна лихва, падежирала
договорна лихва и главница), съответно на установени остатъци от дълга.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза А В К ( № 93 от списък на
вещи лица за 2020г на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на
вещото лице на достъп до документацията и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия краен срок.
Задължава
ищцовото дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на
вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на
налична счетоводна и търговска документация, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 197 ал.1 ГПК трето
неучастващо в делото лице „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. Околовръстен път 260 съхраняващи
счетоводна и статистическа документация
по кредитни сделки с клиенти на банката да окаже съдействие и да предоставят за
оглед налична документация касаеща търговската дейност и счетоводното отчитане
на действия по договор за банков кредит № BL 6484 от 18.04.2007г,
сключен с кредитополучател «ЮНИТРАНС 1» ООД ЕИК *********, представляваща предмет на изследване по
допусната експертиза със задача подробно
формулирана с настоящото определение на съда, при поискване от назначеното от
съда вещо лице, легитимиращо се пред длъжностите лица с издадено удостоверение,
в което е посочено настоящото задължение.
Предупреждава третото лице, че при неизпълнение на
това задължение, удостоверено с изявление на вещото лице, може да му бъде
наложена глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на 100 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение на вещото лице, което да го
легитимира пред третото лице при поискване на достъп до информация и изследване
на документални материали, представляващи електронни записи или други отразявания
на информация на технически носители.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв, като ЗАДЪЛЖАВА всяка от насрещните страни в 3 дневен срок от
връчване на определението, да представят доказателства за внесен депозит от по
300лв ( вносими от ответниците общо в този размер)за изготвяне на експертизата
по сметка на ВОС IBAN***.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в същия срок да посочат
допълнителни варианти на задачите.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен
размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания при насрочване на
делото) страните няма да могат да искат изменение на определението от съда
размери.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 11.02.2021г от 9.00часа. Да се призоват страните, ищеца
чрез пълномощниците ю.к. Д. и адв П. на съдебните адреси, посочени в хода на размяна на книжата.
На
осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в
открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за
което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се
явили.
Препис
от определение да се изпрати на страните,
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца да се приложи и допълнителен
отговор вх.№ 270986/10.12.20г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: