О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№2
гр. Русе, 08 февруари 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 08
февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Диан Василев
За да се произнесе по адм. дело № 70
по описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
след постъпило в съда оспорване от Ц.С.Д. ***, срещу Решение №275/22.12.2020г.,
издадено от директора на ТД на НАП – Варна.
Излагат се доводи за
незаконосъобразност на решението на АО, от което и не било ясно причината за оставяне
без разглеждане на жалба на Д., вх. №27320/10.11.2020г. срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С200018-022-0075560/02.11.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе.
Иска се от съда да отмени Решение
№275/22.12.2020г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна.
Фактите в тяхната хронология:
По жалба вх.№ 3958/10.11.2020 г.,
озаглавена „молба за спиране на предварително обезпечение“, депозирана от адв. Г.А.
– пълномощник на Ц.С.Д. *** срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ С200018-022-0075560/02.11.2020 г. пред АС- Русе е образувано адм.
дело №639/2020г. По цитираната жалба и дело от оспорващия било поискано спиране
на предварителните обезпечителни мерки, индивидуализирани в същото постановление.
Съдебният
състав по това дело, след събиране на административната преписка е установил още, че с жалба вх.№ 27319/10.11.2020 г. по
описа на НАП, Цв. Дочев е обжалвал действията на публичния изпълнител, а именно
– разпореждане за присъединяване № С200018-105-0361243/30.10.2020 г. и същото Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С200018-022-0075560/02.11.2020 г.
С
определение от 03.12.2020г., постановено по адм. дело №639/2020г., съдът е оставил
без разглеждане жалбата на Д., вх.№ 3958/10.11.2020 г., срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С200018-022-0075560/02.11.2020 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, прекратил производството по
делото и изпратил по подведомственост
делото като преписка на Директора на ТД на НАП - Варна за произнасяне по жалба
вх.№ 3958/10.11.2020 г., озаглавена „молба за спиране на предварително
обезпечение“, от адв. Георги Атанасов – пълномощник на Ц.С.Д. ***, срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С200018-022-0075560/02.11.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
офис Русе.
Именно
след този съдебен акт от
директора на ТД на НАП – Варна е
издадено и Решение №275/22.12.2020г., предмет на оспорване по настоящото
дело.
Междувременно, както видяхме от
материалите по адм. дело №639/2020г. по описа на Административен съд Русе, пред
директора на ТД на НАП Варна е било налично и друго, висящо производство,
касаещо оспорване от Цв. Д., с жалба вх.№ 27319/10.11.2020 г. по описа на НАП
на действията на публичния изпълнител, а именно – разпореждане за
присъединяване № С200018-105-0361243/30.10.2020 г. и Постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С200018-022-0075560/02.11.2020 г.
Допълнителна
информация за движението на тази жалба откриваме в материалите по адм. дело
№756/2020г., отново по описа на АС-Русе,
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2021 г. Предмет
на това дело е законосъобразността на решение №256/03.12.2020г., издадено от
директора на ТД на НАП Варна. Решението е постановено именно по повод обжалване
от Д. на разпореждане за присъединяване № С200018-105-0361243/30.10.2020 г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С200018-022-0075560/02.11.2020 г.
При
така установената хронология на фактите, настоящият съдебен състав приема, че Решение №275/22.12.2020г., издадено
от директора на ТД на НАП – Варна като краен резултат е правилно и следва да се
остави в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, „Подлежат на обезпечение установените
и изискуеми публични вземания“, а ал.3 казва, че „Обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител“.
Нормата
на чл.197 от ДОПК урежда реда за оспорване на ПОМ – според ал.1 от нея „Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от
връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се
произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването
на жалбата“. Процедурата е развита и с възможността за обжалване на решението
по ал. 1 - пред административния съд по постоянния адрес или седалището на
жалбоподателя.
Анализът
на тези норми е с цел да обясним, че 1. Налице е разписана процедура по ДОПК за
оспорване на ПОМ; 2. Причината, водеща съда до извода за законосъобразност на Решение №275/22.12.2020г., издадено
от директора на ТД на НАП – Варна.
Недопустимо е както пред АО, така и пред
съда да са налице повече от едно висящо производство, касаещо оспорването на
един и същ акт и в което се разглеждат едни и същи искания между едни и същи
страни. Тази недопустимост пред АО идва от разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК. Цитираната разпоредба гласи „Административният
орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на
заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на
индивидуалния административен акт - липса
на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване“. Такава недопустимост урежда и чл.126, ал.1 от ГПК, приложим отново
на основание §2 от ДР на ДОПК, досежно съдебното производство.
От описаната по-горе хронология
виждаме, че Цв. Д. е оспорил с жалба вх.№ 27319/10.11.2020 г. по описа на НАП,
действията на публичния изпълнител, а именно – разпореждане за присъединяване №
С200018-105-0361243/30.10.2020 г. и същото Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С200018-022-0075560/02.11.2020 г.
Подобна жалба от Д., е входирана на
същата дата в АС-Русе, по която както обяснихме, е образувано адм. дело
№639/2020г., прекратено и изпратено на АО по подведомственост за произнасяне.
Няма как, с оглед на разписаните и
цитирани по-горе разпоредби, АО да се произнася по две идентични искания на Д.,
касаещи и проверка на законосъобразността на разпореждане за присъединяване №
С200018-105-0361243/30.10.2020 г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С200018-022-0075560/02.11.2020 г.
Затова и правилно макар и не с точно
такива мотиви, с Решение №275/22.12.2020г., директорът на ТД на НАП – Варна е
оставил без разглеждане жалбата на Д. и прекратил административното
производство по тази преписка. Редно е било с прекратяването, и дори и преди
това, АО да присъедини материалите по това оспорване с тези, по които е
постановил решение
№256/03.12.2020г.
Цв. Д. има възможността да защити
своите доводи и искания в адм. дело №756/2020г. по описа на АС-Русе, образувано
по повод оспорването от негова страна на решение
№256/03.12.2020г., издадено от директора на ТД на НАП Варна, постановено след
обжалване от Д. на разпореждане за присъединяване №
С200018-105-0361243/30.10.2020 г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С200018-022-0075560/02.11.2020 г.
Затова и жалбата му срещу Решение
№275/22.12.2020г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Определението
на съда не подлежи на обжалване, предвид
чл. 88, ал. 3 АПК, субсидиарно приложим в данъчния процес съгласно § 2
от ДР на ДОПК. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС - Определение № 13341 от 1.11.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 13150/2018 г., I о., Определение № 9822 от 17.07.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8063/2018 г., 5-членен с-в и др.
Воден от горното и на
основание чл.197, ал.2-4 от ДОПК, вр. с §2 ДР ДОПК и чл.88, ал.3 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля
жалбата на Ц.С.Д. ***,
срещу Решение №275/22.12.2020г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна.
Определението е окончателно.
Съдия :