РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. Пловдив, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, чрез пълномощник адв. А. А., против
решение № 2947 от 27.06.2023 г. постановено по гр. д. № 11855/2021 г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХIV състав, в частта, с която е
отхвърлен искът на дружеството за установяване, че Ц. С. П., ЕГН:
**********, дължи на дружеството по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
от 29.11.2016 следните суми: главницата за разликата над 407,42 лева до
предявения размер от 500 лева; 129,77 лева – лихва върху просрочена
главница за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г.; 31,46 лева – неразрешен
овърдрафт към 31.12.2017 г.; 123,26 лева – неустойка за периода от 05.07.2018
г. до 18.12.2020 г. и 72 лева – такси и разноски, за които суми е била издадена
Заповед № 197/12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК по ч. гр. дело № 294/2021 г. по описа на ПдРС, и е разпределена
отговорността за разноски по съразмерност.
1
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт. Изхожда от редовно упълномощен представител. Внесена е дължимата
държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Банката-жалбоподател счита, че първоинстанционното решение е
недопустимо и неправилно. Сочи, че в доклада по делото районният съд не
съобщил на страните, че ще извършва служебна проверка за валидността на
договора, от който произтичат спорните вземания, нито че ще следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в същия. Въпреки че
доказала претенцията си по основание и размер, банката не получила решение
в своя полза. Едва с крайния съдебен акт узнала, че съдът е следил за
валидността на процесния договор за кредит. Това представлявало
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което лишило
жалбоподателя от възможността да упражни надлежно правата си като
представи доказателства за валидността на договора пред първата инстанция.
Предвид изложеното, във връзка с установяване на валидността на процесния
договор за кредит представя писмени доказателства (формуляр за
предоставяне на информация относно банков потребителски кредит и
погасителен план), които иска да бъдат приети от въззивната инстанция.
Изрично посочва, че същите счита за допустими в случая поради
осъществяване на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в неговата
отхвърлителна част и да постанови нов такъв, с който да уважи изцяло
предявените искове.
Претендира разноски. В случай, че предявените искове бъдат уважени
частично, моли присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски при
режим на компенсация.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ц. П.. Моли съда
да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, редовно призовано, не се представлява от законен или
упълномощен представител. Изпраща писмено становище, в което поддържа
искането си за допускане на писмени доказателства пред въззивната
инстанция поради процесуални нарушения в първата инстанция във връзка с
2
доклада, както и излага съображения по съществото на спора
В открито съдебно заседание въззиваемата Ц. П. чрез процесуалния си
представител поддръжа отговора на въззивната жалба и моли да се остави в
сила решението на първоинстанционния съд.
Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пловдивският районен съд е разгледал искове с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, основаващи се на твърдения
на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че между него и ответницата Ц. П.
бил сключен на 29.11.2016 г. договор за кредит, усвояван чрез овърдрафт,
чиито условия кредитополучателката не изпълнила, поради което банката
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение срещу г-жа П. за
следните суми: 500 лева – главница; 31,46 лева – неразрешен овърдрафт;
129,77 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до
18.12.2020 г.; неустойка за просрочени главница и редовна лихва в общ
размер 123,26 лева за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г.; 72 лева – такси
и разходи за събиране на вземането, срещу която заповед било подадено
надлежно възражение, което обуславя интереса на кредитора от завеждане на
иска.
С уточнителна молба от 04.10.2021 г. ищецът посочва, че лихвата за
просрочена главница е начислявана върху главницата от 500 лева за периода
от просрочието (05.07.2018 г.) до 18.12.2020 г. – дата, на която било
планирано да се депозира заявлението пред РС, но поради технически
причини това било сторено по-късно – на 11.01.2021 г.; за сумата за
неустойка в размер на 123,26 лева се посочва, че тя се състои от: 1) неустойка
за просрочена главница, изчислявана върху главницата от 500 лева от датата
на изискуемост на това задължение (29.11.2018 г. – изтичане на срока на
договора) до 18.12.2020 г., и 2) неустойка за просрочена редовна лихва,
изчислявана върху сумата за неразрешен овърдрафт от датата на просрочието
(05.07.2018 г.) до 18.12.2020 г. Всички тези вземания били начислявани на
основание чл. 11.3 във връзка с чл. 5.4 от договора за овърдрафт, като
обезщетителната лихва по т. 5.4 била с различни наименования за счетоводни
3
нужди на банката-ищец и предвид различните хипотези на неизпълнение.
Разходът от 72 лева, включен като „такси и разноски“ в заявлението, се
претендирал с оглед връчване на покана за доброволно изпълнение преди
завеждане на съдебното дело.
Ответницата в първоинстанционното производство се е бранила като е
посочила, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден по
заповедта по чл. 417 от ГПК, изпълнително дело е сключила споразумение
със съдебния изпълнител, по силата на което изплащала ежемесечно суми за
погасяване на дълга, поради което интересът на кредитора бил гарантиран и
искът по чл. 422 от ГПК се явявал неоснователен, както и с доводи за
прекомерност на неустойките и лихвите по договора, респ. нарушаване на
правата й като потребител.
Районният съд е уважил исковете частично – само за чистата стойност на
кредита (чл. 23 от ЗПК), като е счел, че договорът е недействителен (чл. 22 от
ЗПК) поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в
представения договор не бил посочен размерът на ГПР към момента на
сключване на договора за кредит, нито допусканията, на които той се
основава.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно. По допустимостта на
решението Пловдивският окръжен съд намира следното:
В подаденото уточнение на исковата молба което банката-ищец изрично
посочва, че търси установяване на неустойката за просрочена главница за
период от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г., защото на 29.11.2018 г. настъпила
изискуемостта на вземането за главница в размер на 500 лева. Няма пречка
ищецът по иска по чл. 422 от ГПК да поиска по-малко от посоченото в
заповедта. С уточнението на исковата молба съдът се десезира от спора в
частта му за неустойката за просрочена главница за периода от 05.07.2018 г.
до 29.11.2018 г.
Вещото лице счетоводител по допуснатата и назначена от районния съд
експертиза е изчислявало неустойката за просрочена главница за периода от
05.07.2018 г. до 18.12.2020 г. (таблица 2 от допълнителното заключение).
Заключението на вещото лице не се кредитира в тази му част, доколкото
изводите му не касаят относимия времеви период. Релевантният за делото
4
период е от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г. с оглед направеното уточнение на
иска, а и понеже тази неустойка е за забава. Тя следва да се начислява след
настъпване на окончателна изискуемост на главницата по кредита (29.11.2018
г.).
Неустойката в размер на 10 %, съответстваща по размер на законната
лихва за периода от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г. е в размер на 104,18 лева
(изчислена чрез лихвения калкулатор на НАП). При съобразяване на
действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците – спиране на сроковете за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. – следва да се извадят от тази сума 8,61 лева,
съответстващи на тези два месеца. Крайният извод е, че за периода от
29.11.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 18.12.2020 г. неустойката за
просрочена главница е в размер на 95,57 лева. В този размер и за този период
следва да се приеме за установен дългът на Ц. П. към банката-жалбоподател
за неустойка за просрочена главница по процесния договор за овърдрафт. В
тази част отхвърлителното решение на районния съд е допустимо, но е
неправилно.
Съгласно уточнителната молба, в исканата сума в размер на 123,26 лева
влиза обсъжданата неустойка за просрочена главница, която е в размер на
115,97 лева, както и парична сума в размер на 7,29 лева, представляваща
неустойка за просрочена редовна лихва. Доколкото двете суми са обобщени в
диспозитива на решението, за яснота тук въззивният съд помества
съображенията си и по контрола за правилност относно остатъка от
процесните 123,26 лева за неустойки.
От допълнителното заключение по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че неустойката за просрочена редовна лихва (неразрешен
овърдрафт) за периода от 05.07.2018 г. до 17.12.2020 г. е в размер на 7,29 лева.
Вещото лице е взело предвид при изчисленията си, че лихва за периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не се дължи
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Тази неустойка е за забава и се дължи за
пълния посочен в заявлението и исковата молба период – 05.07.2018 г. до
5
18.12.2020 г. Това е така, понеже при съобразяване на т. 11.2 от договора и
подробната справка към първоначалното заключение, става явно, че към
05.07.2018 г. Ц. П. вече е била в забава да заплати сумата от 31,46 лева.
Банката не е имала възможност да погаси този дълг към юли 2018 г. чрез
усвояване на лимита по овърдрафта поради изчерпването му, с оглед на което
сумата е отнесена счетоводно като неразрешен овърдрафт. Въззивната жалба
е основателна.
В обобщение:
Решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на
банката за присъждане на неустойка за просрочена главница в размер на
20,40 лева (попадаща в общата сума за „неустойка“ в размер на 123,26 лева)
за периода от 05.07.2018 г. до 28.11.2018 г. е недопустимо – произнесено
свръхпетитум, понеже ищецът е десезирал съда от разглеждане на спора в
тази му част с уточнителната си молба от 04.10.2021 г. В тази част
първоинстанционният акт следва да бъде обезсилен, а производството по
делото – прекратено.
Решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на
банката за присъждане на неустойка за просрочена редовна лихва в размер на
7,29 лева за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г., както и досежно частта,
с която е отхвърлен искът на банката за присъждане на неустойка за
просрочена главница в размер на 95,97 лева за периода от 29.11.2018 г. до
18.12.2020 г. (и двете суми включени в общата сума за „ неустойка“ в размер
на 123,26 лева) е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се
постанови друго, с което да се уважи искането в тази му част.
Следва да се премине към по-нататъшна проверка на правилността на
решението.
Видно от договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***, сключен на
29.11.2016 г., кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД предоставя на
кредитополучателя Ц. В. (понастоящем П.) да усвои чрез овърдрафт по
разплащателна сметка кредит в общ размер 500 лева при ГЛП 10,75 % със
срок на погасяване 29.11.2017 г. ГПР по кредита (в размер на 11,2931 % в
момента на сключването) е уговорен между страните чрез препращане към
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
6
договорите за овърдрафт и примерния погасителен план към договора,
подписани от въззиваемата. Последните са приети като доказателства за
първи път пред настоящата инстанция и тя основава изводите си на тях в
хипотезата на нарушение на съдопроизводствените правила от районния съд,
а именно – неуказване изрично в доклада по чл. 146 от ГПК, че ще се следи
служебно за валидността на процесния договор съобразно нормите на ЗПК. В
стандартния европейски формуляр са посочени и допусканията по
Приложение № 1 към ЗПК, въз основа на които се изчислява ГПР при
процесния овърдрафт.
Като взе предвид характеристиките на съглашението и страните по него,
съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Потребителят Ц. П. се ползва от защитата, която императивните
норми на закона предоставят. В тази връзка, съдът извърши служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор за
овърдрафт и констатира, че такива не са налице: спазени са изискванията на
чл. 10 и сл. от ЗПК за задължителното съдържание на договора и неговата
форма, клаузите са ясни и са сведени до знанието на потребителя, като
последният е разполагал преди сключването на договора с цялата необходима
информация за вземане на решение да сключи или не предлагания му от
банката договор при посочените условия; ГПР по кредита отразява
действителния общ разход за потребителя, като размерът му не води до
извод, че е налице прекомерно оскъпяване на финансовата услуга; не се
установява в съдържанието на договора да са включени неиндивидуално
уговорени клаузи, които водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП
(съответно приложени по силата на чл. 24 от ЗПК). Неправилен е изводът на
районния съд за недействителност на процесния договор с оглед
неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Договорът е валиден и
обвързва страните.
В т. 12.1 от договора е предвидено, че срокът на погасяване се удължава
многократно с период от още една година, при условие, че
кредитополучателят спазва условията на договора и не се е отказал от
удължаването преди изтичане на срока. Не се спори между страните по
делото, че правоотношението по овърдрафта е било действащо от 29.11.2016
г. до 29.11.2018 г, на която дата договорът е прекратен съгласно цитираната
7
клауза на т. 12.1 поради това, че Ц. П. е спряла да изпълнява надлежно
задълженията си по него на 05.07.2018 г., респ. срокът на договора не е бил
удължен и той е преустановил действието си.
Не е спорно, че преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК
въззиваемата е била поканена да заплати суми по кредита, а това се подкрепя
документално и от покана за доброволно изпълнение и разписка за
получаване, находящи се на л. 37 и 38 от първоинстанционното дело. От тези
писмени доказателства не се установява обаче да е извършен разход в размер
на 72 лева, който се твърди от ищеца. Те не съдържат никакви данни за
финансовото изражение на извършеното, а други доказателства за такъв
разход банката не е представила. Следователно, искането да се приеме за
установено по отношение на г-жа П., че тя дължи на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД парична сума в размер на 72 лева – такси и разноски по
уведомяването й за изискуемостта и размера на задълженията, следва да се
отхвърли като неоснователно поради недоказаност.
Няма спор между страните и че въз основа на заповедта по чл. 417 от
ГПК и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по
което има постъпления от длъжницата Ц. П.. В тази връзка е зададен въпрос и
към вещото лице по допълнителната съдебно счетоводна експертиза. Тези
обстоятелства обаче са ирелевантни към предмета на делото с оглед
правилото на т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „ В производството по
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.“ Видно е, че плащането въз основа на постановеното
незабавно изпълнение не представлява обстоятелство, което следва да се
взема предвид изобщо от исковия съд.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че по счетоводни записвания неплатените задължения на
8
кредитополучателя са за главница, неразрешен овърдрафт, лихва върху
просрочена главница, неустойка върху просрочена главница и неустойка за
просрочена редовна лихва. Установява се, че последното плащане е на
06.12.2017 г., а след това банката е прихващала неизплатените задължения на
г-жа П. по кредита като е усвоявала лимита по кредита. Незаплатената
главница по кредита възлиза на 500 лева. В тежест на ответницата по иска е
да докаже връщането й. Такива твърдения не са наведени, нито за такова
плащане са събрани доказателства.
Съдът намира, че искът се явява основателен и доказан в частта си за
установяване на дължимост на главница в пълен размер (500 лева) по
процесния овърдрафт. Въззивната жалба е основателна. Решението на
районния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлен установителния иск
за главницата за разликата на 407,42 лева до 500 лева и в тази му част следва
да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се уважи искът на
банката в тази част.
Що се отнася до дължимостта на парична сума в размер на 31,46 лева за
неразрешен овърдрафт към 31.12.2017 г., като съобрази клаузата на т. 11.2 от
договора и с оглед направения извод за валидност на процесния договор,
намира въззивната жалба, респ. искането за установяване на дължимостта й,
за основателни. Решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен искът за установяване на съществуването на дълга в тази
част и вместо него да се постанови ново такова, с което да се признае за
установено, че Ц. П. дължи на банката-жалбоподател парична сума в размер
на 31,46 лева, представляваща неразрешен овърдрафт съгласно процесния
договор за кредит.
От заключението по допълнителната съдебно счетоводна експертиза се
установява, че лихвата върху просрочена главница за периода от 05.07.2020 г.
до 29.11.2018 г. (данни от таблица 1) е в размер на 21,89 лева. Този резултат е
получен чрез събиране на сумите от първите четири реда в колона 8,
кореспондиращи с период от 05.07.2018 г. до 01.11.2018 г., а за последния
период (ред пети) е съобразено, че той следва да е до 29.11.2018 г., като
съответната сума е 4,20 лева. Именно този период е релевантен по делото, тъй
като лихвата (макар и наименувана „върху просрочена“ главница) има
характер на договорна възнаградителна лихва. Това е така, понеже
9
задържайки отпуснатите парични средства извън определените договорни
срокове, кредитополучателят всъщност продължава да ползва финансовия
ресурс, за което дължи съответно възнаграждение на съконтрагента си. По
договорите за кредит това възнаграждение е именно лихвата. След като
договорът за овърдрафт е преустановил своето действие и главницата е
станала редовно изискуема с настъпване на крайната дата от срока –
29.11.2018 г., това е и последният момент към който следва да се начислява
договорната възнаградителна лихва, фигурираща в заявлението и документа
по чл. 417 от ГПК като „лихва върху просрочена главница“. След
преустановяване на действието на договора кредитодателят вече не е
обвързан да предоставя на съдоговарящата си страна финансов ресурс, респ.
губи действието си и насрещното задължение на кредитополучателя да
заплаща възнаграждение за ползването му. С оглед изложеното, основателен е
искът за установяване на дължимост на лихвата върху просрочена главница за
периода от 05.07.2018 г. до 29.11.2018 г., възлизаща на 21,89 лева, а за
периода от 30.11.2018 г. до 18.12.2020 г. Ц. П. не дължи лихва върху
просрочена главница, възлизаща на 107,88 лева.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че жалбата е частично
основателна за това вземане. Следва да се потвърди решението на районния
съд в частта, с която е отхвърлен установителният иск за лихва върху
просрочена главница в размер на 107,88 лева за периода от 30.11.2018г. до
18.12.2020 г., а в отхвърлителната част за 21,89 лева за периода от 05.07.2018
г. до 29.11.2018 г. следва решението да се отмени и вместо него да се
постанови ново, с което да се признае за установено, че Ц. П. дължи на
банката-жалбоподател парична сума в размер на 21,89 лева, представляваща
лихва върху просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до 29.11.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода от делото на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД се дължат от
насрещната страна, съразмерно с уважената част от исковете, направените
разноски, както следва: в заповедното производство в общ размер 65,45 лева,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение; в
първоинстанционното производство в общ размер 639,10 лева, включващи
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото
10
лице; във въззивното производство в общ размер 85,47 лева за държавна
такса. Общо разноските в полза на ищеца възлизат на 790,02 лева.
С оглед изхода от делото на Ц. П. се дължат от насрещната страна,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, направените разноски, както
следва: в първоинстанционното производство в общ размер 85,10 лева,
включващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице;
във въззивното производство в общ размер 92 лева за адвокатско
възнаграждение. Общо разноските в полза на ответника възлизат на 177,10
лева.
Направеното от банката искане за присъждане на разноските при
компенсация е неоснователно, доколкото ГПК не предвижда ред за
компенсиране на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2947 от 27.06.2023 г. постановено по гр. д. №
11855/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIV гр. състав, в частта,
с която е отхвърлен искът на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, за признаване за установено по отношение на Ц. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество парична сума в размер на 92,58 лв. /деветдесет
и два лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща горницата над
присъдените с първоинстанционното решение 407,42 лева до пълния
претендиран размер от 500 /петстотин/ лева от главницата по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка от 29.11.2016 г., и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. С. П., ЕГН:
**********, че същата дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:
11
*********, парична сума в размер на 92,58 лева, /деветдесет и два лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща горницата над присъдените с
първоинстанционното решение 407,42 лева до пълния претендиран размер от
500 /петстотин/ лева от главницата по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
от 29.11.2016 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца
парична сума в размер на 21,89 лева, представляваща лихва върху просрочена
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г. за периода
от 05.07.2020 г. до 29.11.2018 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. С. П., ЕГН:
**********, че същата дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:
*********, парична сума в размер на 21,89 лв. /двадесет и един лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва върху просрочена
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г. за периода
от 05.07.2020 г. до 29.11.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца
парична сума в размер 107,88 лева, представляваща лихва върху просрочена
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г. за периода
от 30.11.2018 г. до 18.12.2020 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца
парична сума в размер на 31,46 лева, представляваща неразрешен овърдрафт
към 31.12.2017 г. по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г., и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. С. П., ЕГН:
**********, че същата дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:
*********, парична сума в размер на 31,46 лв. /тридесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща неразрешен овърдрафт към
31.12.2017 г. по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи неустойка
за просрочена главница в размер на 20,40 лв. /двадесет лева и четиридесет
стотинки/ (попадаща в общата сума за „неустойка“ в размер на 123,26 лева)
за периода от 05.07.2018 г. до 28.11.2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца
неустойка за просрочена главница по договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от
29.11.2016 г. в размер на 95,57 лева (попадаща в общата сума за „ неустойка“
в размер на 123,26 лева) за периода от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г., и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. С. П., ЕГН:
**********, че същата дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:
*********, парична сума, представляваща неустойка за просрочена главница
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г. в размер на 95,57 лв.
/деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ (попадаща в общата сума
за „неустойка“ в размер на 123,26 лева) за периода от 29.11.2018 г. до
18.12.2020 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца
неустойка за просрочена редовна лихва по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
13
от 29.11.2016 г. в размер на 7,29 лв. /седем лева и двадесет и девет стотинки/
(попадаща в общата сума за „неустойка“ в размер на 123,26 лева), като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. С. П., ЕГН:
**********, че същата дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:
*********, парична сума, представляваща неустойка за просрочена редовна
лихва по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 г. в размер
на 7,29 лв. /седем лева и двадесет и девет стотинки/ (попадаща в общата сума
за „неустойка“ в размер на 123,26 лева) за периода от 05.07.2018 г. до
18.12.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, за признаване за установено
по отношение на Ц. С. П., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца
парична сума в размер на 72,00 лв. /седемдесет и два лева/, представляваща
такси и разноски,
За всички гореизброени суми е била издадена заповед № 197 от
12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. дело № 294/2021 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.
ОСЪЖДА Ц. С. П., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 790,02 лв.
/седемстотин и деветдесет лева и две стотинки/, представляваща разноски в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство по делото.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да
заплати на Ц. С. П., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, сумата от 177,10 лв. /сто
седемдесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща разноски в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15