РЕШЕНИЕ
№ 1605 08.05.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На осми май
две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание на шестнадесети април 2018 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 13148 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 и ал.3 от КТ във вр. с
чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищцата Д.М.С., ЕГН **********,*** твърди, че се
е намирала в трудово правоотношение с праводателя на
ответния център, а именно с Помощно училище „Св. Архангел Михаил“ – гр.
Асеновград /понастоящем „Център за специална образователна подкрепа“/ на
длъжност „Д“.
Заявява, че на ** г. е претърпяла т. з.,
вследствие на която й е причинено з.с.н.ш.н.л.б.к., като се е наложила о. и. на
**** г., при която е сменена л.т.с..
На 31.12.2015 г. се наложило да бъде извършена
повторна о.по спешност поради л.н.п..
Заявява, че от датата на трудовата злополука до
датата на п. й – ** г., същата не се е върнала на работа.
Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди,
подробно посочени в исковата молба.
С Разпореждане № ** от ** г. от компетентно
длъжностно лице при ТП на НОИ злополуката е приета за трудова.
Претендира обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи по извършените в резултат от трудовата злополука д. о.,
в размер на 1864 лева, сумата от 2076,30 лева – обезщетение за разликата между
дължимото брутно трудово възнаграждение и полученото от НОИ обезщетение за временна
нетрудоспособност до деня на п. й и обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащането
на сумите. Претендира направените разноски. Ангажирани са доказателства.
Своевременно е постъпил отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват по размер. В писмената защита се оспорва и
претенцията за неимуществени вреди, като се заявява, че същата не е доказана.
Претендира направените разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените писмени доказателства – трудов договор,
допълнителни споразумения, се установява, че ищецът е работил при праводателя на ответника по трудово правоотношение последно
на длъжност “Д.”, като на ** г. по време на в. от р.с. в гр.П.п. п. с. й . н. д., претърпяла злополука, призната за
трудова с Разпореждане № ** г., изразила се в з.с.н.ш.н.л.б.к., настъпила
вследствие п. с л. к. п. п. п. с.на пострадалата от т. а.. От представената Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.П., отделение
по о. и т. се установява, че на ***г. пострадалата е постъпила в болницата след
п. със силна болка в л.т.с.. Обективното й състояние в момента на постъпването
е силна болка в л.т.с.при активни и пасивни движения. На ** г. същата е о.,
като е извършена а.к.с.– д. и т. с.н.т.с.. От Епикриза,
издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.Пловдив, се констатира, че тя е постъпила
повторно на ** г. по с. с о. за с. б. и м. к.в.о.к.с настъпили усложнения,
изразяващи се в п.н.ф.. На ** г. е о. отново, като е установена а.к.с.п. ф.л.п.,
като е извършена ревизия на с.н.т.с.. На ищцата бил предписан болничен и
домашно – амбулаторен режим на лечение в периода ***г. – ** г., а впоследствие
е издаден и болничен лист – продължение, с който е предписан домашно –
амбулаторен режим на лечение в периода ** г. С Експертно решение на ТЕЛК № ***
г. при МБАЛ Пловдив АД, бил продължен отпускът поради временна
неработоспособност на ищцата с **дни, а с ЕР № *** г. – отпускът бил продължен
с 30дни.
От представените фактури и касови бележки се
установява, че по повод пролежаването в УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.Пловдив и
осъществени о.и р.ищцата заплатила сумата от 58лв. – потребителска такса
/фактура № *** г./, сумата от 1380лв.- доплащане за т. е. /фактура № ***./,
сумата от 401лв.- избор на л. / фактура
№ *** г./, сумата от 25лв.- доплащане за б.г.и к./ фактура № ** г./.
С оглед установяване на претенциите за имуществени
вреди по делото е назначена с.-с. експертиза. От
заключението й се установява, че разликата между следващото си брутно трудово
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност, получено от
ищеца в периода 18.12.2015г. – 07.09.2016г., е в размер на 2076,30лв.
От разпита на с.З.Л.С.- с.
на и., се установи, че след трудовата злополука, попадайки в с. к. на **.,
подготвили с. му за о.и я отложили за другия ден. Същата вечер тя имала страшни
болки, докато дочакат до сутринта. Фрактурата била С.Н.Ш.на т.та става с
наложена фрактура, което било много сложно с. и ако не се подмени с и.с., човек
цял живот следва да лежи и не може да си ползва к.. Болките били през нощта,
след това сутринта започнала о., преминала о., преминал **-дневният срок в
стационара и била изписана. Прибирайки се вкъщи, спазвала режима. Както си
лежала спокойно, започнал да се появява м.с.на к. и много силни болки, при
което и.с.изскочила. При тази ситуация болките били страшни, започнали с
обезболяващи, съвети на л.и, за да може да се обезболи,
за да може пак да я придвижат към стационар. В момента, когато успели тези
работи да ги направят и се придвижили, с. я взел и качил на р., защото се
изисквала с. Свалил я от р., отишли в спешния кабинет, но и.с.се била
наместила. Като я слагал с. на р., с. се наместила и снимката показала
наместена и.с., при което не могли да останат в болницата. След два дена тя пак
получила с. и с. видимо пак изскочила от леглото си. с. веднага отишъл в
болницата, а този л., който бил в спешния кабинет казал, че в момента няма
възможност и трябва да се търси л.ят, който я е о. Същата вечер този л. бил
нощна смяна. Той бил направил снимки на к. как изглежда, как бил опънат и и. к.
и как бил по-къс спрямо другия. л.ят дошъл и като погледнал снимката, казал:
„Веднага я придвижвай насам“. След като се придвижили, пак с обезболяващи, пак
със страшни болки, попаднали на п. е. в стационара. Това било навечерието на Н.г.,
но това изживяване било страшно емоционално, с много болки, при което попадайки
в този стационар п. д.на г., й наместили с.. С. я, видели, че е изскочила и я
наместили в спешния кабинет. Сложили г., което представлявала една дъска
напречно и г. цялото с., за да може к. да остане неподвижен. Изчаквали да се
събере екип от специалисти, които да могат да й направят ревизия нат.с.. Както си лежала така с г. в болничния стационар,
пак се получил с. и пак изскочила с. от леглото си. При това положение дошъл д.,
който бил в спешното отделение. Той веднага се качил горе и казал: „Не може да бъде“, обаче в
действителност с.ът вършил тази работа и с. била
изскочила. След това пак я свалили долу, пак облъчване с р., за да наместят с..
През тези дни тя поела много облъчвания. При това наместване пак я качили и я
сложили на е.. к. бил опънат с тежест, увит в к. и така чакали до връщане на л.
от отпуска, което станало на **. През това време болките били страшни. Това
изскачане на с. и разместване на т., това били страшни болки, независимо от
обезболяващите, които взимала. През
цялото това време с. трябвало да отсъства от работа и да бъде при нея, защото
стационарът работил на този принцип, че при всеки болен трябва да има човек,
който го обслужва. На **. се върнал целият екип от специалисти, при което **С.
– з.о.о., се наел да й направи о. – ревизията, и това
се случило веднага на другия ден. На единия ден се запознали със случая и на
другия ден сутринта – на *, **С. направил ревизията. След тази ревизия нещата
тръгнали да се подобряват малко по малко, но при тази е. и при тези намествания
й бил увреден ф.н.. След о. на т.та става тя не можела да си движи к. от к.н.,
бил неуправляем и висял. След това започнало лечение на този н., което
продължава много дълго време и изисква човекът да лежи на легло, да не се
движи, да приема „Н.“. Всичко това траело няколко месеца с постепенни
затихвания, при което се оказало, че н. е засегнат до такава степен, че
започнал да се възстановява. Към цялата тази ситуация вкъщи гледали м. на Д.,
която е на **години и тогава била т. и трябвало друг човек да й помогне, да я
сложи от леглото на тоалетния стол и да я върне обратно, да й даде храна. Това
допълнително усложнявало нещата и с. трябвало да се придвижва по три пъти на
ден от болницата до вкъщи и обратно. Тази ситуация психически действала много
зле на Д. и отделно на м. й, която впоследствие получила големи о. До една
година след о. без с. си Д. не можела да стане и да отиде до тоалетната. Била с
д.п. с., с д.п., но човек до нея трябвало да има. След едната година започнала
с едно п. с. малко по малко и нещата вървели напред. Малко по-независима била
от 4-5 месеца, в смисъл такъв, че можела сама с п. с.да стане и да се придвижи,
и да си свърши някаква работа. с. заяви, че е със с.т.о..
Съдът възприема показанията на с. като логични,
последователни и съответни на приетите писмени доказателства, като прецени и
заинтересоваността му предвид факта, че същият е с. на и.. Показанията не са
опровергани от други събрани по делото доказателства, поради което и се
кредитират от настоящия съдебен състав.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките
за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ са налице.
Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на ***г.
ищецът е претърпял трудова злополука, довела до з.с.н.ш.н.л.б.к.. Съдът намира,
че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и
претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава от експертните
решения, както и от Разпореждане № ** г. на ТП на НОИ.
Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди съдът намира същата за доказана по основание. Налице е
имуществена вреда по смисъла на чл.200, ал.3 от КТ, по същността си
представляваща пропусната полза, изразяваща се в разликата между обезщетението
за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение. Съдът намира,
че обезщетението следва да бъде уважено в пълния претендиран
размер. Същото следва да се присъди наред със законната лихва, считано от ***г.,
до окончателното изплащане на сумата. Основателен се явява и искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, изразили се в заплащане на потребителска
такса, доплащане за т. е, избор на л. и
доплащане за б. г. и к., в общ размер от 1864 лв., с които се е намалило
имуществото на ищцата. Обезщетение за забава се дължи от датата на настъпване
на трудовата злополука при първоначалното присъждане на това обезщетение,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В резултат на увредата пострадалият е претърпял значителни по интензитет
и продължителност болки и страдания, като по - значителни болки той търпял в момента на к., но и
със значителна продължителност предвид л.на с. и необходимостта от р. /р./. В
период от около 2 години оплакванията преминават, но и понастоящем д. на к. не
са възстановени в пълния си обем. Тези болки и страдания по правилата на
гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.
Неимуществената отговорност на работодателя се
определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и
страдания, както и продължителността и интензитета им. Предвид гореизложеното и
с оглед степента на търпените болки и страдания, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че обезщетение в размер на
5 000лв. би репарирало търпените болки и страдания. Не се
възприемат възраженията на ответника в насока, че не е установено какво точно
се е случило, какви болки и страдания, продължителност, възстановителен период,
възстановено ли е напълно здравето на ищцата и каква е прогнозата за развитие
на здравословното състояние. От събраните по делото доказателства – медицинска
документация, разпореждане за признаване трудовия характер на злополуката и експертни
решения на ТЕЛК, както и гласни доказателства се установява обективното
увреждане на здравето на ищцата в резултат на трудовата злополука, търпените
болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и
възстановителния период. В този смисъл претенцията се явява основателна и
доказана.
Ищецът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 700лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да
му бъдат присъдени.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса в размер на 357,61лв., както и сумата от 70лв.- разноски за ССЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Център за специална образователна подкрепа“, БУЛСТАТ *********, с
административен адрес: гр. Асеновград, ул. „Крепостна стена” № 20, да заплати на Д.М.С., ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.3 вр. с ал.1 и ал.1 от
Кодекса на труда:
СУМАТА от 2076,30лв./две
хиляди седемдесет и шест лева и 30стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука, настъпила
на ***г., за периода ***г. – .. г. и
размера на трудовото му възнаграждение за същия период, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното й изплащане,
СУМАТА от 1864лв./хиляда осемстотин шестдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
извършените в резултат на трудова злополука, настъпила на ***г., две о., а
именно сумата от 58лв. – потребителска такса /фактура № ** г./, сумата от
1380лв.- доплащане за т. е. /фактура № **г./, сумата от 401лв.- избор на л. / фактура № ** г./, сумата от
25лв.- доплащане за б.г.и к./ фактура № ** г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до
окончателното й изплащане,
СУМАТА от 5000лв./пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени в резултат
на трудова злополука, настъпила на ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до
окончателното й изплащане,
както и сумата от 700лв./седемстотин
лева/ - разноски по производството.
ОСЪЖДА „Център за специална образователна подкрепа“, БУЛСТАТ *********, с
административен адрес: гр. Асеновград, ул. „Крепостна стена” № 20, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата
от 357,61лв./триста петдесет и седем лева и
61ст./ - държавна такса, както и сумата от 70лв./седемдесет
лева/- разноски за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
М.К.