Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. .2020.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА Х.
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело.№ 822 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, депозирана
от К.С.Р. срещу Решение № 133/10.01.2020г., постановено по гр.дело №1153/2019г. по описа
на ВРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу ГД“Изпълнение на
наказанията“ искове за установяване на дискриминационно третиране от страна на
служители в затвора гр.Варна, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на
ищеца в сравнение с лишения от свобода Тунчо Т., настанен в ЗПС в затвора гр.Варна
и други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора гр.София в
нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. и за присъждане на обезщетение в размер
на 10 002лв., за нанесени неимуществени вреди в следствие дискриминационно
поведение от страна на служителите на ответника, довело до причиняване на ищеца
на негативни емоции, поради неравностойно третиране по личностен признак,
спрямо други лишени от свобода в затвора гр.Варна и гр.София за периода
09.11.2012г. – 11.01.2016г., както и К.Р. е осъден да заплати на ГД“Изпълнение
на наказанията“ разноски по производството в размер на 150лв.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния и закон.
Твърди, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът
е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Излага, че от
събраните по делото доказателства се установяват твърденията в исковата молба
за проявено спрямо него неравностойно
третиране на визирания в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Признак „Лично положение“.
Ищецът и лишеният от свобода Т. са третирани различно, с оглед предоставянето
на пресни плодове и зеленчуци, като предимство при предоставянето им е имал Т.,
поради определянето му като „веган“. От всички събрани доказателства се
установява неравностойното третиране на ищеца спрямо други лишени от свобода,
изтърпяващи наказание в пенитециарни заведения в страната по повод предоставяне
на пресни плодове и зеленчуци в същото количество като на други лишени от
свобода в затвора гр.Варна и София. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ответникът в качеството си на
принципал на администрацията в затвора гр.Варна, която с оглед
държавно-властническите си правомощия по повод служебната си функция, през
процесния период е осъществил дискриминационно отношение, основано на визиран в
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Личностен признак
спрямо други лица изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор
без право на замяна“ в затворите гр.Варна и гр.София, т.е. такива поставени при
същите или сходни обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр., за да се приеме, че е налице неравностойно третиране, представляващо
пряка дискриминация. Противоправното и несправедливо по-неблагоприятно
третиране от страна на затворническата администрация съгласно §1, т.7 от ДР на
ЗЗДискр., вр. чл.4, ал.1 от закона, Националните стандарти за третиране на
лишените от свобода с доживотни присъди, утвърдени от директора на ГД“ИН“
засяга правата и законните интереси на ищеца. Събраните по делото доказателства
установяват както преживяните от ищеца негативни емоции, така и наличието на
пряка причинна връзка между тези емоционалните вреди и противоправното
дискриминационно поведение на длъжностните лица, представлявани от ответника. Моли
обжалваното решение да се отмени, като се постанови ново, с което предявените
искове да се уважат.
Подадена е и частна жалба срещу постановеното по
същото дело определение №2584/12.02.2020г., с което е оставена без уважение
молбата на К.Р. за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че в
противоречие с целта на закона и в
нарушение на принципите за правото на достъп до съд и справедлив процес,
жалбоподателят, като лице, което търси защита по реда на ЗЗДискр. Е натоварен с
разноските по делото. Моли определението да се отмени като неправилно.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
ГД“Изпълнение на наказанията“ е депозирала отговор на жалбата, в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Представено е и писмено становище, в което са изложени доводи за
неоснователност на частната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че
решението на ВРС е валидно и допустимо.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първа инстанция е било образувано по искова
молба, подадена от К.С.Р. срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП, с
предявени установителни и осъдителни искове с правно основание чл. 71, ал.1,
т.1, и т.3 от Закона за защита от дискриминация
да бъде установено дискриминационно третиране на ищеца, спрямо лицата,
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Варна гр.София и в
сравнение с изтърпяващия същото наказание Тунчо Т., при осъществяване на режим
на хранене, при който на ищеца, се предоставят пресни плодове, зеленчуци,
млечни продукти и яйца, в по-малко
количество от колкото на останалите лица и ответникът да му заплати обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 10002 лв., претърпени в резултата
на извършените дискриминационни действия. В обстоятелствената част на исковата
молба подробно са изложени твърдения за различно третиране на ищеца, спрямо лицата,
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.София и гр.Варна.
Твърди, че изтърпява в затвора Варна наказание „доживотен затвор“, като от
есента на 2012г. е вегитарианец по религиозни убеждения и е подложен от
администрацията на затвора на хранене, което не задоволява елементарните му
потребности. Бил поставен в положение на
полуглад, тъй като храната която му се предоставяла не била в необходимото
количество, калориен и витаминен състав, съответни за възрастта и пола му,
съгласно утвърдените от Министъра на правосъдието и Министъра на
здравеопазването таблици за лицата, лишени от свобода; в менюто не се включвали
пресни плодове и зеленчуци. Два пъти седмично му се предлагали ябълки, но не и
пресни сезонни плодове и зеленчуци. Менюто му се състояло от зеленчуковата
гарнитура, която се предлагала към местното блюдо за останалите лица,
изтърпяващи наказание в затвора, а веднъж седмично му се давали 70 гр.
кашкавал, като допълнение към основното меню; в празнични дни му се
предоставяло сирене. Твърди, че многократно е поставял въпроса за
предоставената храна пред администрацията на затвора, която не е предприела
никакви действия. С това поведение административният орган декларирал
незаконосъобразно поведение и неравностойно третиране на ищеца на признак лично
отношение, тъй като на други лица, изтърпяващи наказание в затвора Варна, които
не консумират месни продукти се осигурявали друг вид хранителни продукти и
завишено количество на дневния порцион от пресни плодове и зеленчуци. Твърди,
че по отношение на лишения от свобода Тунчо Т. била изготвена вегетарианска
диета, в която ежедневно присъствал пресен плод. Твърди също, че е
дискриминиран и спрямо лицата, изповядващи ислямска религия, за които се
изготвяло специално меню. Твърди още, че в другите пенитенциарни заведения в
България, на вегетарианците се осигурявало шест пъти в седмицата млечни
продукти и яйца, ведно с общата зеленчукова гарнитура. Счита, че е налице неравностойно третиране,
предвид нееднаквия стандарт, наложен в различните затвори в страната и
нееднакво третиране, спрямо и други лица, изтърпяващи наказание в затвора Варна
по повод изготвяне на вегетарианско меню. Според ищеца това е довело до
уронване на човешкото му достойнство, подтиснатост, чувство на безнадеждност,
безсилие, смущение в съня и тревожност, в следствие на неравностойното му
третиране на признак- вероизповедание/ адвентист/ и убеждения, спрямо други
лица, лишени от свобода, изповядващи друга религия и същите убеждения относно
въздържането от консумация на месо и месни продукти.
Ответникът е оспорил исковете като недопустими и неоснователни.
Твърди, че по отношение на ищеца не са извършени твърдените в исковата молба
дискриминационни действия.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според
ал. 2 на същата разпоредба, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а съгласно ал. 3 непряка дискриминация е поставянето на лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република
България, в сила от
13.07.1991 г., всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а
съгласно ал. 2 всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В чл. 14
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от
04.11.1950 г., наименован "Забрана за дискриминация" е провъзгласено,
че "Упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция,
следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса,
цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или
социален произход, принадлежност към национално малцинство, рождение и друг
някакъв признак. Цитираните правни норми по отделно и в своята съвкупност
регламентира и дават една изключително сериозна, засилена и ефективна защита
срещу всякаква форма на пряка и непряка дискриминация, както и предвиждат
адекватен и бърз механизъм за защита срещу каквато и да било форма на защита с
възможност за незабавно прекратяване на дискриминацията, забрана за в бъдеще
такава да бъде осъществявана, както и санкциониране на извършителя на
дискриминацията освен чрез заплащане на обезщетение за причинени вреди така и
публично разгласяване на факта на осъществената дискриминация чрез публикации или
по друг начин, както възможност и други засегнати от него лица да участват в
производството (чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр.).
В случая, от
представените по делото доказателства се установява безспорно, че ищецът
изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора Варна при „специален режим“,
считано от 20.04.2018г., настанен е в трета група на затвора, обособена като
зона с повишена сигурност. Съгласно заповед от 15.08.2018г. на гл.директор на
ГДИН-София, ищецът е преведен на 07.05.2019г. в затвора гр.Бургас за
изтърпяване на наказанието.
От представената
по делото молба-заявление от 08.11.2012г. се установява, че ищецът е заявил
нуждата си от вегетарианска храна. С резолюция на завеждащ домакинска служба в
затвора от 14.11.2012г. е разпоредено, че ищецът следва да представи декларация
за самоопределяне като вегетарианец, като е отбелязано, че ищецът е запознат,
че ще бъде използвана заменителна таблица при изготвяне на менюто, съгласно
която месото, ще бъде заменено със соеви продукти.
От
заявление от 09.11.2012г. е видно, че ищецът е запознат и е дал съгласие да
бъде използвана заменителна таблица.
По делото е
представена декларация от 14.11.2012г., от която е видно, че ищецът се
самоопределя като вегетарианец. Съгласно резолюция от 15.11.2012г. за ищеца е
изготвен хранителен режим, съобразно диета №1 и е посочено, че определянето му
като вегетарианец налага използването на заменителна таблица, като млечните
продукти, ще бъдат заменени със соеви. Видно от отбелязването, ищецът е
запознат с резолюцията пред завеждащия медицинската служба и е дал съгласие за
замяната, като не е заявил възражения.
С
декларация вх. № 2688/16.11.2012г., ищецът е заявил пред администрацията на
затвора, че не консумира месо и животинска мазнина. В следствие на декларацията,
месните продукти от менюто му са заменени със соеви.
С
декларация от 19.11.2012г. ищецът е заявил пред администрацията, че като
вегетарианец, не консумира месни заместители, като „соеви кубчета или соев
гранулат“.
С
декларация от 18.04.2013г., К.Р. е заявил, че като вегетарианец по религиозни
убеждения не консумира риба. По делото е представена молба от 04.12.2013г., в
която ищецът е посочил, че поради това, че изповядва религията на Адвентизма се
налага ограничения на храната, а поради това, че страда от алергии и други
заболявания, желае да му се изготви вегетарианско меню, в което се включат
плодове и сезонни плодове. Видно от резолюцията на молбата, същата е предадена
на завеждащия домакинската служба в затвора Варна за становище. Становище е
изготвено на 09.12.2013г., като в него е посочено вегетарианско меню,
съобразено с таблиците за хранене. При полагащи се 18354 калории седмично,
изготвеното меню предвижда 18548 калории. В менюто е посочено, че съгласно
оплакванията за алергии следва да се изиска становище на медицинския център и
предписания към кухнята.
С
резолюция, директора на медицинския център е посочил, че лишения от свобода ще
бъде консултиран със специалисти и съобразно тяхното мнение ще се изготви
становище.
По делото е
представено писмо № 437/29.02.2016г. на Областно служба“Изпълнение на
наказанията“ Велико Търново, приложено към медицинска справка от 22.02.2016г.,
представени по адм.д. № 108/2016г. по описа на АдмС Варна, от които е видно, че
хранителния режим на К.Р. е вегетарианска диета, поради това, че той се е
самоопределил вегетарианец и няма медицински показания за предоставяне на
вегетарианска диета и изрично отбелязване за необходимост от такава в
амбулаторните листи.
По делото
са приложени диета №1, в която е описана технологията на приготвяне на храната;
таблица №1 за съставяне на дневна дажба и полагащи се хранителни продукти на
един лишен от свобода възрастен; диета №1, назначена при язвена болест и
хроничен гастрит; месечно вегетарианско меню на ищеца за периода
20.01.2015г.-28.02.2015г.; 4 бр. дневни листи за получени продукти и вложени в
приготвянето на храна за лишените от свобода на 03.01.2012г. и периода от
03.10.2012г.-09.10.2012г.; 24.10.2012г.-30.10.2012г.;
10.12.2012г.-16.12.2012г.; 09.09.2015г.-15.09.2015г.
Представена
е и заменителна таблица, утвърдена от Министъра на правосъдието от
08.03.2007г., действал в периода 09.11.2012г.-11.01.2016г.
Представено
е вегетарианско меню, изготвено за ищеца за периода 20.01.2015г. – 28.02.2015г.
и извадки от менюта в периодите м. 11.2012г., м. 01.2013г. – м. 11.2016г.
Менютата на
ищеца са съставени съгласно нормите и количествата, посочени в одобрените от ГД“ИН“ таблици и съгласно указанията на
медицинския център и заменителните таблици.
По делото
са приети и молби и декларации, подадени от Тунчо Т., който изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвора Варна, подадени до началника на затвора, в които лицето е заявило, че
от 18.12.2014г. отказва да се храни с месо, риба, животински продукти, яйца, млечни
продукти поради здравословни причини. С отделна декларация, Т. е декларирал, че
по религиозни причини не яде месо, риба, млечни продукти, баница, кифли, боб,
зеле, грах и др., както и сезонни плодове и заявява, че е „веган“.
Съгласно
представената по делото медицинска справка, до 20.04.2016г. в медицинския
център в затвора Варна, не са давани предписания за осигуряване на безмесна
диета на лишени от свобода с мюсюлманско
вероизповедание и със здравословни проблеми.
От
показанията на разпитаните пред районния съд свидетели М.Л.Ж. и И.С.И. се
установява, че през 2012г. ищецът се обявил като вегетарианец и от тогава не
употребява месо. Два пъти в седмицата на Р. се давало като десерт-ябълка.
Обикновено менюто му се състояло от картофи, гарнитурата, която била към
местното блюдо се давала на ищеца като вегетарианско меню. Свидетелят Ж.
заявява, че до 2018г. в затворническата лавка нямало пресни плодове и зеленчуци
и ищецът не можел да си купува такива. Един път седмично в менюто имало сирене
и един път кашкавал. През това време в затвора имало още двама вегетарианци,
единият от които бил Тунчо, на когото редовно носели ябълки и други плодове, за
разлика от ищеца, на когото се давали два пъти в седмицата по един плод. На
другия вегетарианец-Йордан през седмица му носели по една касетка плодове. Носили
му ги в дните след свиждане. Ищецът споделял на свидетеля Ж., че се чувства
дискриминиран в тази насока. Споделил също, че когато бил в затвора в София,
още когато пристигнал му била предоставена вегетарианска храна и плодове. Свид.
Иванов, който е работил като готвач в затвора Варна до 2018г. заявява в
показанията си, че от 2012г. за ищеца имало съставено и одобрено вегетарианско
меню. До тогава не е съществувало такова специално хранене, освен за болни, за
които се готвело специално одобрено меню по диети, одобрени от Министерство на
здравеопазването. На ищеца била определена диета №1, която се определя при
болести на корема, като язва. Менюто се съставяло от домакина, лекаря и готвача
и се съобразявало с таблиците, одобрени от министерство на правосъдието,
министъра на финансите и на здравеопазването. В таблиците били определени
калориите, съответните надбавки за тежък физически труд и др. По теза таблици,
за ищеца са заменяни месото със съответни соеви продукти, но ищеца декларирал,
че поради това, че има язва на стомаха, тези продукти му действат зле и поискал
да отпаднат. В последствие, ищецът отказал консумацията на риба и яйца.
Свидетелят посочва, че специалните менюта са изготвяни по таблиците, но
включването на определени конкретни продукти е зависело и от доставките на
такива. Свидетелят посочва, че Т. бил пълен веган и в менюто му се включвали
само картофи и плодове, в менюто на ищеца се включвали млечни протеини, които
не са заместители на месото. Според заместителните таблици пресните плодове и
зеленчуци се заменяли с консервирани и в менюто на ищеца не всеки ден
присъствали пресни плодове, но зеленчуци имало всеки ден.
Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНС, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по калориен и химически състав, съгласно таблици, утвърдени от
Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. От данните по делото
ищецът е заявил желание за промяна в хранителния му режим, обоснован с
изповядваната от него религия и убеждения, като е посочил и конкретни храни,
които следва да се изключат от дневното му меню. Видно от представените по
делото писмени доказателства въз основа на заявеното в молбите и декларациите,
на ищеца е съставено и осигурено
вегетарианско меню. Това се установява и от събраните по делото гласни
доказателства. Администрацията на Затвора Варна се е съобразила с изявеното
желание в подадените молби и декларации и е осигурила и предоставяла на ищеца
вегетарианско меню, независимо, че разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗИНС не
задължава административния орган да осигурява такова. В настоящият случай не са
представени доказателства, от които да се установява, че е налице посочената в
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗИНС хипотеза, при която по предписание на лекар,
болните следва да получават диетична храна. Липсват данни за издадени такива
предписания от медицинската служба или други медицински специалисти, които да
са представени пред администрацията на затвора. Въпреки това на ищеца е
предоставено вегетарианско меню, изготвено и подписано от лекар и готвач, с
което са предвидени необходимите грамаж и калории в съответствие с таблица №1
за състава на дневната дажба и съобразени със заявените от ищеца желания.
По делото
не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че по отношение на
включените в менюто на ищеца храни, съгласно заместващата таблица е налице
религиозна забрана за приемането им, съгласно заявената религиозна
принадлежнаст – адвентизъм. Липсват и доказателства от които да се установява,
че при изготвянето на менюто и предоставяне на храната, ищецът е бил поставен в
неравноправно положение спрямо други лица, лишени от свобода, които принадлежат
към Адвентиска църква. Ищецът не е ангажирал и доказателства, от които да се
установява, че е отправил искания към ответната страна в специално изготвеното
за него меню да се включат ежедневно пресни плодове и зеленчуци или да е
отправял сигнал или жалба за недостатъчен грамаж на плодовете и зеленчуците,
които са включени в менюто, поради което и не може да се приеме, че е налице
бездействие от страна на длъжностните лица на ответната страна по отношение на
тези обстоятелства.
Факт
установен по делото е, че в затвора в гр.Варна
в процесния период е изготвено и утвърдено вегетарианско меню по диета
№1, персонално за ищеца. По делото са представени и доказателства от които се
установява, че в Централен софийски затвор е изготвено вегетарианско меню,
идентично с това, изготвено в затвора Варна. От събраните по делото
доказателства се установява, че е изготвен специален хранителен режим и за
друго лице, изтърпяващо наказание в затвора Варна, посочено конкретно от ищеца
– Тунчо Т.. Видно от съставените менюта, от диетата на това лице са изключени
храни, за които то изрично е посочило, че не приема.
Съдът
намира, че изготвянето на вегетарианско меню по отношение на други лица,
изтърпяващи наказание в затвора Варна или Затвора София, съгласно подадени от
тях молби и декларации и съобразено със здравословното им състояние, което
включва различни храни от тези включени в менюто на ищеца, не съставлява
тенденциозно и умишлено поведение спрямо лишените от свобода, още по-малко
конкретно спрямо ищеца. В този смисъл е и постановено решение на Върховния касационен
съд на Р България, ІV г. о, ГК, № 244 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г.,
с което ВКС се е произнесъл по въпроса, дали по-неблагоприятното третиране на
лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение
изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак "лично или
обществено положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. В решението, след като е посочено как е
формулирана от закона пряката дискриминация, е коментирана разпоредбата на § 1,
т. 7 от Допълнителните разпоредби на закона, според която неблагоприятното
третиране представлява всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
косвено засяга права и законни интереси, а според §1, т.8 от същия закон,
изразът "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на
основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на
един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то
е свързано, или се предлога, че е свързано, когато тази връзка е причина за
дискриминацията. Посочено е какво включва законодателят в разпоредбата за
непряката дискриминация /чл.4, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗДискр. /, като се
акцентира и на разпоредбата на чл.6 от ЗЗДискр. според която забраната за
дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата да
предвидените Конституцията и законите на Република България права и свободи.
Тълкуването което прави касационната инстанция е, че в случая се налага
безспорния извод, че по-неблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно
положение е обусловено от нарушаване на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗД искр. на
установени правила, предвиждащи права и свободи, като изводът е, че
по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация
по признак лично/при установяване във всеки конкретен случай на обективен,
същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или
обществено положение. В този смисъл е и останалата практиката на ВКС на Р
България –решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012г., ІV г. о.;
решение № 85 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г., ІV г. о.;
Решение № 153 от 14.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 6/2009 г., III г. о., ГК,;
определение №459 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2016 г., ІІІ г. о.
В случая, от доказателствата по делото се
установява, че всички лишени от свобода в затвора в гр.Варна и затвора София са
поставени при един и същи условия по повод осигуряването и предоставянето на
храна. В зависимост от декларираните обстоятелства от лицата, изтърпяващи
наказание в затвора и въз основа на медицински предписания за конкретни
заболявания са определени конкретни хранителни режими. Такива хранителни режими
са изготвяни и предоставени на лишени от свобода, които сами са пожелали да
бъдат третирани различно от останалите лишени от свобода и са заявили конкретни
изключения от общия хранителен режим в затвора. Разликите в определените
хранителни режими се дължи на различната степен на отказ от храни, който всеки
от тях е заявил и въз основа на медицински препоръки. Менютата са изготвяни при
съобразяване на декларираното и заявеното от всяко от лицата, като замяната на
храните и осигуряването на калорийния състав е извършвано по един и същи начин
и при едни и същи условия за всеки лишен от свобода, въз основа на одобрени
заменителни таблици. Разликите във вида на храните в отделните менюта не
означава, че това е дискриминационна проява, доколкото начин за изготвяне и
определяне на храните, включени в диетата е един и същ за всички лишени от свобода, независимо при
какъв режим изтърпяват наложените им наказания, личното им обществено или
имуществено и финансово положение.
Не е налице и различно третиране на
ищеца в сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказание в
затвора Варна. От събраните в хода на производството гласни доказателства,
ангажирани от страна на ищеца се установява, че третирането на ищеца е било
идентично с това на останалите лица декларирали и заявили отказ от определени
продукти по религиозни или други убеждения или здравословни причини, за които е
изготвян специален хранителен режим и е предоставено специално меню.
Евентуалните действия от служители на затвора, с които в нарушение на
установените правила за получаване на храни по време на свиждане и
пропускателния режим са допускали и предоставяли храни, осигурени от близки на
лишени от свобода при свиждане или по друг алтернативен начин, само по себе си не
представлява дискриминационно третиране на ищеца.
В този смисъл, изводът на
първоинстанционния съд, че спрямо ищеца не се установява различно,
по-неблагоприятно третиране, основано на някой от посочените в чл.4 ЗЗДискр.
Признаци е правилен Извършените действия от служителите на затвора Варна по
определяне на конкретен специален хранителен режим за ищеца или по отношение на
друго лице, не представляват по-неблагоприятно третиране на ищеца и не могат да
се квалифицират като дискриминация по смисъла на чл.4 ЗЗДискр. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че разлика в третирането на ищеца
спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора
Варна не се констатира.
Предвид
изложеното следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Не са налице
пороци на същото изложени във въззивната жалба на лишения от свобода К.Р.
подадена чрез процесуалния му представител адв. М.К..
Решението е
правилно и законосъобразно и в частта относно разноските, като настоящият
състав на съда намира за неоснователна частната жалба, подадена от К.С.Р. срещу
постановеното по делото определение, с което е оставена без уважение молбата по
чл.248 ГПК. С разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр., ищецът в производството по
този закон е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
производството, като същите са за сметка на съда. Посочената разпоредба обаче
не дерогира приложението на общата норма на чл.78 ГПК уреждаща отговорността за
разноски на всяка от страните за защита на правата и интересите и по делото,
съобразно изхода на спора. Предвид неоснователността на предявения иск и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат и сторените
от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 133/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 1153/2019г. на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от К.С.Р. срещу определение №2584/12.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 1153/2019г. По описа на ВРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :