№ 7
гр. Ш., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Ш., СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Р.ова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от София Анд. Р.ова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20223600600049 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 260018 / 02.11.2021 г. постановена по НЧХД № 60/21 г.
Новопазарския районен съд е признал подсъдимия ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН
********** за виновен в това, че на 01.08.2020 г. в с.Г., чрез публикация в
социалната мрежа „Ф.“ е разпространил позорни обстоятелства за ДЖ. ДЖ.
Х., с ЕГН **********, от гр.Ш., длъжностно лице – мл.автоконтрольор при
РУ – К., по повод изпълнението на функциите му, чрез думите: „Трябва да се
спрат Р.Т. и ортака му Х. /К./, тормозят хората в байряма“, поради което и на
основание чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с чл.
147, ал. 1 от НК, във вр. с чл.55, ал. 1, т.1, във вр. с ал.2 от НК го осъдил на
наказание „глоба“ в размер на 2500.00 / две хиляди и петстотин/ лева и
„обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез залепване на
уведомление на таблото за съобщения в кметството на с.Г..
Признал подсъдимия ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН ********** за виновен в
това, че на 01.08.2020 г. в с.Г., чрез публикация в социалната мрежа „Ф.“ е
казал нещо унизително за честта и достойнството на ДЖ. ДЖ. Х., с ЕГН
**********, от гр.Ш., длъжностно лице – мл.автоконтрольор при РУ – К., по
повод изпълнението на функциите му, чрез думите: „Тези идиоти някой да ги
1
спре“, поради което и на основание чл. 148, ал.1,т.2 и т.3, предл.първо, във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, във вр. с чл.55, ал. 1, т.1, във вр. с ал.2 от НК го
осъдил на наказание „глоба“ в размер на 1500.00 / хиляда и петстотин/ лева и
„обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез залепване на
уведомление на таблото за съобщения в кметството на с.Г..
На основание чл.23, ал.1 от НК групирал така определените с
настоящата присъда наказания и наложил на ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН
********** едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно
„глоба“ в размер на 2500.00 / две хиляди и петстотин/ лева, към което
присъединил наказанието „обществено порицание“, което да бъде изпълнено
чрез залепване на уведомление на таблото за съобщения в кметството на с.Г.
ОСЪДИЛ подсъдимия ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН ********** да заплати
на ДЖ. ДЖ. Х., с ЕГН **********, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3,
предл.първо, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта – 01.08.2020 г.
ОСЪДИЛ подсъдимия ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН ********** да заплати
на ДЖ. ДЖ. Х., с ЕГН **********, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –
01.08.2020 г.
Отхвърлил предявения от ДЖ. ДЖ. Х., с ЕГН ********** граждански
иск против подсъдимия в останалата му част до пълния размер, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ подсъдимия ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
ОСЪДИЛ подсъдимия ЮДЖ. Р. АХМ. с ЕГН ********** да заплати на
частния тъжител и граждански ищец ДЖ. ДЖ. Х., с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 675 /шестстотин седемдесет и
пет/ лева.
Срещу така постановената присъда на Новопазарския районен съд в
2
предвидения в закона срок и форма е подадена бланкетна въззивна жалба от
подс. ЮДЖ. Р. АХМ., чрез упълномощения му защитник адв.К.К. от АК -
Русе. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния защитник на
подсъдимия, като се излагат доводи, свързани с несъставомерност и
недоказаност на деянието. Прави се искане присъдата да бъде отменена
изцяло и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан със
всички произтичащи от това последици.
Подсъдимият редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Процесуалният представител на частния тъжител- адв.И.Й. от ШАК
намира, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна. Счита, че
повдигнатите обвинения са доказани по несъмнен начин в хода на
първоинстанционното производство. Прави се искане присъдата да бъде
потвърдена изцяло в наказателната и в гражданската й част.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337, ал.3, във вр. с чл.
334, т. 3 от НПК.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият ЮДЖ. Р. АХМ. живеел със семейството си в с. Г., община
К., обл. Ш..
Тъжителят ДЖ. ДЖ. Х. работи в РУ К.. На 01.08.2020 г. тъжителят Х. и
св. Р. Т. около 13,00 часа, изпълнявайки служебните си задължения по
контрол на автомобилния трафик, спрели в с. Б. л.а. „Ф. п.“ с per. № *****.
Направили обстойна проверка на автомобила за изправност на светлини и
наличие на предвиденото в закона оборудване, проверили документите на
автомобила и водача, извършили проверка за алкохол. При извършената
проверка с техническо средство „Дрегер“ устройството отчело 0,66 промила
алкохол в издишалия от водача въздух. Тъжителят съставил на подс. А.
АУАН за управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта
0,66 %о. Издаден му бил талон за медицинско изследване.
3
Обстойната проверка раздразнила силно подс. А., тъй като този ден бил
празник - семейството му празнували празника „Байрям“ Още повече го
ядосал резултатът от техническото средство. Той през цялото време се
държал арогантно с полицаите, тъй като считал, че проверката им е ненужно
подробна. Раздразнението му се подхранвало от факта, че преди време техен
колега го бил санкционирал за управление без поставен обезопасителен
колан. Подсъдимият решил, че полицаите се престарават на личностна
основа. Това му отношение е безспорно доказано, както от наличните по
делото писмени доказателства, така и от дадените от него обяснения, в които
подс. А. ясно заявява, че спрямо него е осъществяван тормоз от страна на
полицаите.
Подсъдимият Ю.А. се притеснявал, че при съставяне на наказателно
постановление може да му бъде отнето СУМПС, а то му било необходимо за
работа. Бил убеден, че кръвно изследване ще покаже по-ниска концентрация
на алкохол в кръвта, затова дал кръв за изследване. Случката обаче сериозно
го разстроила. Доказателство за това е фактът, че дори и след като ходил да
даде кръвна проба, той продължавал да е ядосан при посещението си в дома
на св. Р. Д..
Под влияние на емоционалното си състояние подс. А. малко след 19,00
часа публикувал във Facebook в групата „Виждам те КАТ - Ш. 2“ следните
публикации „Трябва да се спрат Р. Т. и ортака му Х. (К.). Тормозят хората в
Байряма.“ и „Тези идиоти някой да ги спре“. Публикациите били направени с
латински букви чрез профила „Sevim Yucel“, ползван съвместно от подс. А. и
съпругата му - св. С. А..
Извършеното изследване на дадената от подс. А. кръвна проба показало,
че концентрацията на алкохол в кръвта му е под 0,5 %о, което го мотивирало
да продължи да се заяжда във Facebook с полицаите, основно със св. Т..
Посочената по-горе публикация, наред с много други истински
разстроили тъжителя. Видно от показаният на свидетелите той и колегата му
с месеци били обект на иронични подмятания.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите Р. Т., Л. Й., С. И., С. К., С.
А., Р. Д., от заключението на съдебно- техническа експертиза, както и от
приетите писмени доказателства по делото.
4
При така установената фактическа обстановка НПРС е приел, че от
обективна и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъпленията по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.1,т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК.
Въззивната инстанция след анализ на събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционния съд правилно е установил
приетата фактическа обстановка.
Налице е прекия умисъл у подсъдимия да разгласи позорни
обстоятелства и да обиди тъжителя пред по-широк кръг хора, тъй като той е
сторил това по мобилно приложение за комуникация „Ф.“ и по-точно в
групата „Виждам те КАТ – Ш. 2“. С използването на мобилно приложение,
при което общуването не е двустранно, деецът е целял качените съобщения
да бъдат видени и прочетени от по-голям брой потребители.
Клеветническите твърдения и обидата са били насочени спрямо тъжителя
Д.Х. и колегата му свид.Р. Т., в качеството им на полицейски служители по
повод изпълнение на служебните им функции. С тях се цели да се изгради
негативен образ на посочените полицейски служители пред хората, в района,
на който упражняват преките си функции по контрол върху правилата за
движение.
По изложените съображения деянията правилно са квалифицирани като
такива по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с чл. 147,
ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.1,т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с чл. 146, ал. 1 от
НК.
По отношение на доводите, изложени от страна на процесуалния
представител на подсъдимия:
Излага се довод, че липсват доказателства профилът „С. Ю.“, от който
са изпратените съобщенията на 01.08.2020 г. да е ползван съвместно от
подсъдимия и съпругата му. По отношение на така изложения довод
първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се подкрепят изцяло от
настоящата съдебна инстанция. Налице са събрани доказателства – гласни и
писмени, от които може да се направи извод, че посочения профил в
приложението „Ф.“ е общ на подсъдимия и неговата съпруга. От показанията
на свид. С. К. се установява, че е извършвана полицейска проверка, в хода на
5
която подс.Ю.А. е дал сведения и е посочил, че лично той е написал
посочените съобщения. Подс.А. собственоръчно е подписал и дадените
сведения. От приложените писмени доказателства се установява какво е
съдържанието на написаните съобщения, предмет на деянията. По делото са
налични писмени доказателства, съдържащи съобщения, изпратени от
посочения профил през следващите дни и по-конкретно на 03.08.2020 г. и
12.08.2020 г., адресирани към личния профил на свид.Р. Т.. От съдържанието
на тези съобщения: на 03.08.2020 г. „Za radi te si izgubih rabotata“ и на
12.08.2020 г. „Piya bira v branichevo s kolata si. (chakam) imam 100 lv. I si vzemi
HILMITO s dregera kopele. AKO SI MAJ ELS BEZ UNIFORMA. Posledno
200.“, може да се направи категоричен извод, че същите са продължение на
съобщенията, качени в приложението „Ф.“ на 01.08.2020 г. От начина на
изписването им и от съдържането им е видно, че съобщенията от посочения
профил от 01.08.2020 г. и следващите дни, по-конкретно от 03.08.2020 г. и
12.08.2020 г. са насочени към полицейски служители, които са извършвали
проверка на водач на превозно средство. Видно от събраните по делото
гласни доказателства на 01.08.2020 г. проверяван от органите на реда като
водач на превозно средство е подсъдимият Ю.А.. Свид. С. А. /съпруга на
подсъдимия/ не притежава правоспособност за управление на моторно
превозно средство, както и че същата не работи по трудов договор. От
събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че достъп до посочения
профил в приложението „Ф.“ може да се осъществи от ползваните от
подсъдимия и съпругата му мобилни телефони, както и от личният им
компютър. Безспорно по делото е установено, че единствения работещ в
семейството е подс.А.. Предвид изложеното съдът намира, че профила „С.
Ю.“ е общ на подсъдимия и съпругата му, като и че посочените в
обвинението съобщения са написани от подсъдимия.
От защитата се излага довод, че неправилно първоинстанционния съд е
приел, че съобщенията към свид.Т. са чрез приложението „Ф.“, тъй като
същите са написани чрез приложението „М.“. Действително в мотивите към
присъдата НПРС е приел, че тези съобщения са изпратени чрез приложението
„Ф.“. Допусната е неточност от страна на съда, която не се отразява на
правилността на направените изводи. Изпратените съобщения до личния
профил на свид.Т., чрез приложението "М.“, независимо, че нямат публичен
6
характер, са в подкрепа на извода, че подсъдимият е продължил започнатите
от 01.08.2020 г. действия, насочени спрямо полицейски служители.
Излага се довод, че в съобщенията на 01.08.2020 г. няма поставен род,
поради което не може да се приеме, че са писани от подсъдимият. Съдът
намира така изложения довод за неоснователен. По декларативния начин на
изписване на съобщенията „Трябва да се спрат Р. Т. и ортака му Х. (К.).
Тормозят хората в Байряма.“ и „Тези идиоти някой да ги спре“ и
информацията, която се съдържа в първото от тях, може да се направи извод,
че подсъдимият е техният автор и че познава посочените лица.
Без уважение следва да се остави искането за оправдаване на
подсъдимия. Налице са осъществени деяния, които от обективна и субективна
страна покриват признаците на чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3,
предл.първо, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.1,т.2 и т.3,
предл.първо, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Наложените наказания и за двете деяния са определени при
приложението на чл.55, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НК. Правилно е определено
при условията на чл.23, ал.1 от НК общото наказание за двете деяния, а
именно „Глоба“ в размер на 2500 лв., към което е присъединено и
наказанието „обществено порицание“. Наложените наказанията са
справедливи и ще изпълнят целите на чл.36 от НК, с оглед личната и
генералната превенция.
Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя сумата от 1500, 00 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3,
предл.първо, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, както и сумата от 1500, 00 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал.1,т.2 и т.3, предл.първо, във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК . Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
мотивите на НПРС, че негативните преживявания от страна на тъжителя са
резултат не само от процесните публикации, а и на други такива, които не са
предмет на настоящото производство. Коментарите от страна на колегите на
тъжителя, направени след публикациите на 01.08.2020 г. очевидно също са
оказали негативно въздействие върху личността му и са се отразили на
мотивацията му за работа. По изложените съображения съдът намира, че
7
присъдените граждански искове са завишени и следва да бъдат намалени
всеки от тях от размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ на 1000 лв. /хиляда
лева/.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, присъдата на
ШРС следва да бъде изменена в гражданско – гражданско осъдителната й
част, като присъдените граждански искове бъдат намали всеки от тях от
размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ на 1000 лв. /хиляда лева/.
В останалата част присъдата следва да се потвърди като правилна и
законосъобразна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260018/ 02.11.2021 г. постановена по НЧХД №
60/2021 г. по описа на НПРС, в гражданско-осъдителната й част, като
намалява от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ на 1000 лв. /хиляда лева/
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за деянието по чл. 148, ал.
2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3, предл.първо, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и от 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/ на 1000 лв. /хиляда лева/ присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за деянието по чл. 148, ал.1,т.2 и т.3,
предл.първо, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8