№ 66
гр. гр. Добрич, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500663 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Г. Б. А. от гр.Добрич срещу решение №794/03.08.2022 г. по
гр.д.№170/2022 г. на Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е
осъден да заплати на К. С. С. от гр.Добрич сумата от 4 165
лева,представляваща имуществени вреди вследствие на непозволено
увреждане на здравето,извършено на 16.07.2021 г.,изразяващо се в
травматично избиване на първи в ляво и втори в дясно горни резци,което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца,ведно със
законната лихва за забава от 16.07.2021 год. до окончателното заплащане на
задължението;сумата от 6 000 лева,представляваща неимуществени вреди-
болка,страдание,страх,срам,затруднено хранене,трудно говорене и
общуване,избягване на хората,потиснатост,ниско самочувствие вследствие на
непозволено увреждане на здравето,извършено на 16.07.2021 г.,изразяващо се
в травматично избиване на първи в ляво и втори в дясно горни резци,което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца,ведно със
законната лихва за забава от 16.07.2021 год. до окончателното заплащане на
1
задължението;сумата от 598,26 лв съдебно-деловодни разноски,респ.
въззивникът е осъден да заплати по сметка на ДРС сумата от 166,60 лв
държавна такса по иска за имуществени вреди,240 лв по иска за
неимуществени вреди и 319,33 лв разноски за вещо лице,изплатени от
бюджета на съда.
Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно в
обжалваната му част поради нарушение на процесуалния и материалния закон
и необоснованост.Имуществените вреди били приети от съда при липса на
доказателства за размера им.Съдът се основал на заключението на вещото
лице,но неправилно била взета предвид не реалната вреда,а предполагаемата
такава.Липсвали доказателства за реално настъпили имуществени
вреди.Присъденото обезщетение било завишено и не кореспондирало с
изводите на вещото лице по медицинската експертиза.Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди се сочи,че процентното съотношение
на съпричиняването от страна на пострадалия не било правилно
определено.Не било зачетено,че пострадалият първи инциирал грубо и
неадекватно поведение спрямо извършителя.Не бил отчетен и фактът на
физическо и словесно противопоставяне на двама мъже срещу
извършителя,който се опитвал да защити лице от женски пол от обидите на
потърпевшия и приятеля му и опасността да й сторят нещо.Настоява се за
отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на
исковете или за намаляване размера на обезщетенията.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият К.
С. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.Счита
изводите на ДРС за правилни,като подчертава,че съпричиняване от негова
страна не е налице.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
09.08.2022 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 22.08.2022 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 23.08.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
2
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими искове.По същество е частично
правилно и частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№170/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№1068/20.01.2022 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове на основание чл.45 от ЗЗД от К. С. С. от гр.Добрич срещу Г. Б. А. от
гр.Добрич за осъждане на ответника да заплати на ищеца
-сума в размер на 7 174 лв,представляваща обезщетение за имуществени
вреди /вече настъпили-заплатени разходи за лекарски преглед и
рентгенография на част от челюст,както и бъдещи разходи за лечение и
възстановяване/ вследствие непозволено увреждане на здравето,осъществено
на 16.07.2021 г.,изразяващо се в травматично избиване на първи в ляво и
втори в дясно горни резци,което е довело до трайно затруднение на дъвченето
и говоренето на ищеца,ведно със законната лихва върху горната сума,считано
от датата на увреждането 16.07.2021 год.,до окончателното й изплащане;
-сума в размер на 8 000 лв,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болка,страдание,страх,срам,затруднено хранене,трудно
говорене и общуване,избягване на хората,потиснатост,ниско самочувствие-
вследствие непозволено увреждане на здравето,осъществено на 16.07.2021
г.,изразяващо се в травматично избиване на първи в ляво и втори в дясно
горни резци,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
на ищеца,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
увреждането 16.07.2021 год.,до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска за имуществени вреди до
размер от 4 165 лв,респ. го е отхвърлил в частта за горницата от 4 165 лв до
7 174 лв;уважил е иска за неимуществени вреди до размер от 6 000 лв,респ. го
е отхвърлил в частта за горницата от 6 000 лв до 8 000 лв.Въззивната жалба е
насочена срещу решението в частта,с която исковете са частично уважени.
3
Изложено е в исковата молба,че с постигнато споразумение на 03.12.21 г.
ответникът Г. Б. А. бил признат за виновен в това,че на 16.07.2021 г.
причинил средна телесна повреда на К. С. С.,изразяваща се в травматично
избиване на първи в ляво и втори в дясно горни резци,което довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца.От нанесената средна
телесна повреда ищецът изпаднал в ужас,изпитвал срам,позор,бил
нещастен.Не можел да говори,да се храни,да общува с връстници и
приятели.Бил потиснат от случилото се,срамувал се,изпитвал страх да не му
се случи същото.Изтърпял изключително силни болки вследствие
травмата,като дори към настоящия момент болките продължавали и ищецът
не можел да спи нощем,изпитвал остра болка при хранене,налагало се да се
храни със сламка.Поради избиването на предните зъби получавал подигравки
от колеги.Трудно си намирал работа,налагало се постоянно да сменя
работното си място.Травмата довела до загуба на мъжкото му самочувствие и
достойнство.Въпреки че бил много добър в своята професия като
готвач,трудно си намирал работа,тъй като,виждайки избитите
зъби,работодатели отказвали да го вземат на работа.Ищецът не разполагал със
средства да си оправи зъбите.Многократно ходил до гр.В. за извършване на
прегледи и медико-дентално лечение.Съставен бил финансов план за медико-
дентално лечение от проф. д-р Т. Д. Г.,който установил,че е задължителна
хирургична намеса.За лечението щели да бъдат необходими парични средства
в размер на 7 059 лв,като детайлно проф. д-р Т. Г. описал необходимите
зъболекарски интервенции с тяхната парична равностойност.За първичния
преглед ищецът платил 35 лв,както и за СВСТ за част от челюст-сумата от 80
лв.Така общата стойност на разноските за лечение възлизала на 7 174 лв.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът К. С. добавя,че
всъщност загубил три зъба вследствие на деликта.Двата резци били избити в
момента на удара,а третият зъб бил разклатен вследствие на удара и паднал на
другия ден.Същият бил имплант,за който при поставянето бил заплатил 700
лв.Такива вреди вследствие на процесния деликт не са били заявени
своевременно с исковата молба-претенциите са за обезвреда единствено на
щети от избиване на два предни зъба /резци/,като за трети паднал зъб не са
наведени доводи и в петитума на исковата молба не са отправени искания за
обезщетяване на вреди от трети паднал впоследствие зъб.Поради горното
последните вреди не са въведени надлежно в предмета на спора с исковата
4
молба и не подлежат на обсъждане.
В писмения отговор на исковата молба ответникът Г. Б. А. оспорва
исковете по размер-счита претендираните обезщетения за твърде
завишени.Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди
навежда,че искът е неоснователен в частта на претенцията за бъдещи разходи
по лечение на ищеца.На обезвреда подлежали само вече сторени
разходи.Наведени са и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец,който с поведението си застрашил ответника и
приятелката му и така предизвикал конфликта.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на установена с влязла в сила
присъда /споразумение по НОХД/ вина на ответника за извършения деликт и
за настъпилия от деянието му противоправен и вредоносен резултат-телесни
увреждания на ищеца от визирания в исковата молба характер.Същият носи и
тежестта да докаже вида,характера,тежестта и продължителността на
претендираните неимуществени вреди /физически и душевни болки и
страдания/,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните
вреди и описаното деяние на ответника.Следва да докаже по вид и размер
посочените в исковата молба имуществени вреди от деликта,респ. пряката
причинно-следствена връзка между претендираните вреди и деянието на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца,а именно,че увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.
Осъществяването на противоправно деяние с характер на престъпление
от страна на ответника е безспорно установено.Видно от протоколно
определение №246/03.12.2021 г. по НОХД №1351/2021 г. на РС-Добрич,е
одобрено от съда споразумение,по силата на което ответникът Г. Б. А. е
признат за виновен в това,че на 16.07.2021 г. в гр.Добрич причинил средна
телесна повреда на К. С. С.,изразяваща се в травматично избиване на първи в
ляво и втори в дясно горни резци,което е довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето на пострадалия.Наказателното производство срещу Г.
Б. А. е приключило с одобрено от съда споразумение,имащо характер на
влязла в сила присъда,задължителна според чл.300 от ГПК за гражданския
съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е
5
извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно са установени противоправното деяние на
ответника,неговата вина и последицата от деянието-причинена на ищеца
средна телесна повреда,изразяваща се в травматично избиване на първи в
ляво и втори в дясно горни резци.В този смисъл исковете са установени по
основанието си.В наказателно-правен аспект на ответника е било повдигнато
обвинение за горната последица,като загубата на двата предни зъба следва да
се приеме като установена с присъдата вреда от противоправното
деяние,неподлежаща на допълнително обсъждане и установяване.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
С влязлата в сила присъда,на каквато се приравнява постигнатото в
наказателния процес споразумение,е установено,че ищецът К. С. С. е
претърпял от противоправното деяние на ответника неимуществени вреди в
пряка причинно-следствена връзка с деянието,изразяващи се във физически
болки и страдания вследствие избиването на първи в ляво и втори в дясно
горни резци.
От представения фиш за спешна медицинска помощ от дата 16.07.2021 г.
/на лист 66 от делото на ДРС/ се установява,че ищецът К. С. С. е постъпил за
лечение в ЦСМП-гр.Добрич с „открита рана на устата“.Съгласно
неоспореното от страните заключение на вещото лице д-р Н. Н.ев Н. по
допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза /на
листи 129 и сл. от делото на ДРС/ при прегледа на ищеца се установяват
посочените от него травми-липса на два горни резци /първи ляв и втори
десен-забел. липсата на още един централен резец не е предмет на делото по
вече изтъкнатите по-горе съображения/.Установени са и шевове от
вътрешната страна на горната устна над вече видимо заздравелите рани от
липсващите резци,което потвърждава оказаната първоначална спешна помощ
по обработване на откритата рана на устата.Травмата от директен силен удар
в областта на резците е довела до загубата на двата процесни резци,като
корените им са фрактурирани дълбоко в костта.Състоянието се
характеризира със силни болки,които продължават около месец след травмата
и постепенно отшумяват.Травмата обикновено се придружава с фрактура на
алвеоларната кост и/или разкъсана гингива и периодонтални
лигаменти.Разкъсаната алвеола заздравява за 10 до 15 дни,а костта за 3 до 6
6
месеца.Винаги след подобна тежка травма има наличие на
кръвонасядания,които изискват прием на антибиотик от 7 до 10 дни.Травмата
затруднява храненето и отхапването,като изисква течно-кашева диета за поне
1 до 2 седмици с оглед по-бързо заздравяване на разкъсаната алвеола.При
такава липса на фронтални зъби се променят акустичните характеристики на
звуковете.Речта става трудно разбираема,неясна и неприятна.Субективно се
определя като фъфлене,съскане,свистене,шушкане,което води до недоволство
и затруднения както за говорещия,така и за слушателя.Въпреки че в повечето
случаи пострадалият се адаптира да говори нормално за период от 1 до 2
месеца,някои съгласни звуци все още се произнасят със затруднение.Горните
физически страдания след травмата се установяват и при ищеца.Според
показанията на посочения от ищеца свидетел В.П. В.,без родство,приятел на
ищеца,при пострадалия С. нараняванията се поуспокоили и зарастнали някъде
след около месец-месец и половина.Поради силните болки С. вземал
болкоуспокояващи лекарства около две седмици след травмата.Чувствал
дискомфорт при хранене и говорене,имало разлика от предишния му начин на
изговаряне на думите.Една седмица не искал да излиза навън и да общува с
хора,не можел да говори,притеснявал се и се срамувал заради външния си
вид.Хранил се със сламка 1-2 седмици.Свидетелят С. С. С.,баща на
ищеца,еднопосочно с горните показания споделя,че на 16.07.2021 г. синът му
се прибрал у дома с липсващи зъби и шевове на устата.Болката била много
голяма,десет дни бил на кисело мляко и попара.Около 15-20 дни имал
непрестанни болки.Съдът кредитира показанията на горните свидетели в
посочения смисъл като достоверни,тъй като са в унисон с констатациите на
експерта по допуснатата СМЕ относно продължителността на
възстановителния период и негативните последици за ищеца от травмата.
Липсващите зъби не са възстановени и до настоящия момент-този факт
не е спорен между страните,а е установен и от вещото лице при прегледа на
ищеца.Травмата и до настоящия момент създава затруднения на ищеца при
говорене и хранене,което е резонно предвид липсата на два централни
резци.Освен това безспорно има и негативен естетически ефект върху лицето
му и цялостното му излъчване.Последното и затрудненията при говорене и
хранене обичайно се отразяват на самочувствието му и предизвикват чувство
на срам и неудобство спрямо околните.Не е доказано единствено твърдението
на ищеца,че се е наложило да напусне работа и впоследствие трудно си
7
намирал работа заради последиците от травмата.Твърденията за постоянни
подигравки от негови колеги по месторабота не са подкрепени с убедителни
доказателства.Свидетелят В. В. споделя опосредена информация /научена от
друго лице,а не добита чрез лични впечатления/,че колеги на ищеца в завод
„Старт“ му се подигравали,че ще му избият и другите зъби.Същият твърди,че
лично присъствал на такива подигравки на друга месторабота на ищеца
/предприятие на „***“/,но по-скоро ставало дума за шеги с него,а причината
да напусне не били шегите,а тежестта на работата.В противовес на
твърдението на ищеца,че заради дефекта не можел да си намери работа,са
изнесените от горния свидетел факти,че след напускането на завод „Старт“
ищецът С. работил в „***“,а понастоящем бил на работа в сладкарски цех в
гр.Б..
Преживяните интензивни физически болки и страдания за около месец и
половина,трайните физически и естетически увреждания и емоционалните
страдания на ищеца от момента на травмата до настоящия момент /вече
година и половина от датата на увреждането/,а също и сравнително младата
му възраст /42 години/,в която активна възраст физическите недъзи се
отразяват особено негативно на психиката предвид трудностите и
неудобството при общуване с близки,познати и колеги,обосновават
справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение за посочените
неимуществени вреди от 8 000 лв.
Горното обезщетение обаче следва да бъде намалено поради
констатирано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия /чл.51 ал.2 от ЗЗД/.Увреденият съпричинява вредата
тогава,когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал
създадената от делинквента реална опасност в действителност.Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата,разгледана в т.7 от
Тълкувателно решение №1/2014 по тълк.д.№1/2014 г. на ОСТК на ВКС,когато
не е допринесъл за настъпване на събитието,но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане,респ. за увеличаване размера на вредата.В
случая се касае за създаване от страна на ищеца С. на реална възможност за
настъпване на вредата.С поведението си същият е провокирал ответника А. да
го нападне физически.От разпитаните по делото свидетели-преки очевидци
най-непредубедени са показанията на свидетеля П.А.М.,без родство със
страните,който е бил случайно на мястото на инцидента и не е принадлежал
8
към нито една от двете групи-участници в събитията.Разбираемо свидетелят
В. В.,вървял заедно с К. С. на 16.07.2021 г.,и свидетелката И.К.К.,приятелка на
ответника А.,с когото заедно са се разхождали на горната дата,подкрепят
тезите на всяка от страните-свидетелят В. твърди,че ищецът не е провокирал
ответника и не го е обиждал,а свидетелката К. сочи обратното-че ищецът бил
изцяло виновен за конфликта заради обидно и „гаменско“ поведение.Според
свидетеля П.М. ищецът К. С. и спътникът му В. В. били видимо употребили
„някакви неща“,което личало от поведението им и от реакциите им-държали
се гаменски,били емоционално превъзбудени,викали.Ищецът и приятелят му
започнали да подвикват след ответника и приятелката му,а извършителят А.
ги помолил да ги оставят да си вървят по пътя.Тогава ищецът К. казал
„Защо,нещо има ли?“,а А. отново на няколко пъти ги помолил да си
продължат по пътя и да не ги закачат.Тогава ищецът наругал ответника и А.
се афектирал,върнал се и ударил ищеца.В случая именно ищецът С. вербално
е провокирал ответника А. с груби подмятания и ругатни в присъствие на
приятелката на А.,като е продължил с непристойното си поведение и след
отправени от ответника молби да не бъде закачан и да го остави да си върви
по пътя спокойно.
Съпричиняването чрез вербална и поведенческа агресия от страна на
ищеца съдът оценява на 25%.Виновен за физическото посегателство е изцяло
ответникът А.,но следва да се отчете провокирането му от страна на
пострадалия С..При намаляване на обезщетението за неимуществени вреди с
25% следва,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 6 000 лв /25% от 8 000 лв/,колкото е присъдил и
районният съд.В тази обжалвана част решението на ДРС е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По иска за имуществени вреди:
Вече сторените от ищеца С. разходи във връзка с лечението на
получената от процесния деликт травма в размер на 115 лв не са
спорни.Съгласно талон за плащане №31566/06.01.2022 г. и фискален бон от
06.01.2022 г.,издаден от МУ „Проф.д-р Параскев С.“-В.,Университетски
медико-дентален център /на листи 11 и 12 от делото на ДРС/,С. е заплатил за
първичен преглед 35 лв и за рентгенография на част от челюст 80 лв.
Спорно е дали се дължи обезщетение за бъдещи разходи за
9
лечение,свързани с възстановяване на избитите два резци,които все още
реално не са сторени преди и към датата на предявяване на
исковете.Съдебната практика е еднопосочна,че при непозволено увреждане
подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди,ако тяхното настъпване е
сигурно,а размерът-установим,като размерът на средствата,необходими за
влагане в изпълнението на предписаното лечение,може да бъде установен
чрез заключение по съдебно-медицинска експертиза.В горната насока са
решение №155/22.02.2010 г. по гр.д.№3836/2008 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС и
определение №503/21.11.2019 г. по ч.т.д.№2031/2019 г. на І т.о.,ТК на
ВКС.Така и в т.1 от ППВС №4/23.12.1968 г. е прието,че на обезщетяване
подлежат всички вреди,които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане.Според заключението
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза в случая възстановяването на
двата процесни зъба може да стане чрез два способа-чрез изработка и
поставяне на шестчленен мост,чиито мостоносители ще бъдат десен и ляв
горен канин /кучешки зъб/,както и левият преден латерален /страничен/
резец,или чрез поставяне на интраосални имплантанти-2 бр. на местата на
изгубените зъби,като във втория вариант ще е необходимо и изработване на
тричленен мост,който ще лежи,неподвижно застопорен,върху надстройките
/абатмънтите/ на имплантите.Доколкото първият вариант за шестчленен мост
включва и третия изгубен зъб,чиято загуба липсват данни да е вследствие на
процесния деликт и същата не е предмет на спора,следва да се съобрази
вторият вариант с поставяне на импланти на мястото на двата процесни резци
и изработване на тричленен мост.При този вариант средните пазарни цени за
лечението са:1 500 лв-цена на един имплант /средноаритметично между
посочените от вещото лице вариращи цени от 1 000 лв до 2 000 лв на
имплант/;275 лв-цена на надстройката на един имплант /средноаритметично
между посочените от вещото лице вариращи цени от 150 лв до 400 лв/;250 лв-
цена на премахване на един фрактуриран корен от костта /средноаритметично
между посочените от вещото лице вариращи цени от 150 лв до 350 лв/,като
според констатацията на вещото лице Н. при проучване на изпратения от
Университетски медико-дентален център-В. диск от
рентгенографията,извършена на ищеца С. през януари 2022 г.,при С. има
наличие на дълбоко фрактурирани корени от двата зъба,подлежащи на
премахване.Така въз основа на горното следва да се приеме,че цената на
10
възстановяване на един зъб е 2 025 лв,а общо на двата-4 050 лв.Като се
прибави и сумата от 115 лв от първичния преглед на 06.01.2022 г.,се получава
общ размер от 4 165 лв.До този размер е уважен искът относно
имуществените вреди от първоинстанционния съд.Решението по този иск
обаче е частично неправилно поради незачитане на установеното за
основателно възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.Районният съд неправилно е съобразил
съпричиняването само при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди,като е следвало да го стори и относно обезщетението за
имуществени вреди.Веднъж наведено своевременно с отговора на исковата
молба,възражението за съпричиняване на вредите от страна на увредения се
отнася към всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от
деликта,т.е. както към неимуществените,така и към имуществените
вреди.При отчетено съпричиняване в размер на 25% дължимото обезщетение
за имуществени вреди следва да е в размер на 3 123,75 лв.Следователно
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено в
частта,с която искът за обезщетяване на имуществени вреди е уважен до
размер от 3 123,75 лв,а в частта на уважаването му за горницата от 3 123,75 лв
до 4 165 лв следва да бъде отменено като неправилно,а искът в тази част
следва да се отхвърли.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските,като се преизчисли размерът на дължимите на основание чл.78
ал.1 от ГПК от ответника на ищеца съдебно-деловодни разноски за първата
инстанция,респ. и размерът на дължимите от ответника по сметка на ДРС
такси и разноски,при съобразяване допълнителното частично отхвърляне на
иска за имуществени вреди.Като база за изчисленията се вземат
разноските,сторени от ищеца,съобразно приетото от районния съд,в която
част първоинстанционното решение не е било оспорено от страните по реда
на чл.248 от ГПК.При сторени разноски от по 450 лв по иска за имуществени
и по иска за неимуществени вреди /по 300 лв адвокатско възнаграждение и по
150 лв възнаграждение за вещо лице по всеки иск/ съразмерно на уважената
част от иска за имуществени вреди ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 195,94 лв,а по иска за неимуществени вреди-в размер на
337,50 лв-общо 533,44 лв.На основание чл.78 ал.6 от ГПК /забел.ищецът е
освободен от такси и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК/ ответникът
11
А. следва да заплати по сметка на ДРС съразмерно на уважената част от
исковете държавна такса по иска за неимуществени вреди в размер на 240
лв,държавна такса по иска за имуществени вреди в размер на 124,95 лв и
288,61 лв разноски за вещо лице,изплатени от бюджета на съда.Ответникът А.
не е претендирал присъждане на разноски,сторени от него в първата
инстанция,поради което такива не му се следват допълнително за
отхвърлената от въззивния съд част от иска за имуществени вреди.
Във въззивното производство страните не са отправили искания за
присъждане на разноски,поради което съдът не дължи разпределение на
отговорността за разноски в настоящото производство.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №794/03.08.2022 г. по гр.д.№170/2022 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която Г. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Д. е
осъден да заплати на К. С. С. с ЕГН ********** от гр.Д. сума в размер на
3 123,75 лв /три хиляди сто двадесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/,представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на
непозволено увреждане на здравето,извършено на 16.07.2021 г.,изразяващо се
в травматично избиване на първи в ляво и втори в дясно горни резци,което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца,ведно със
законната лихва за забава от 16.07.2021 год. до окончателното заплащане на
задължението;сума в размер на 6 000 лв,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болка,страдание,страх,срам,затруднено хранене,трудно
говорене и общуване,избягване на хората,потиснатост,ниско самочувствие
вследствие на непозволено увреждане на здравето,извършено на 16.07.2021
г.,изразяващо се в травматично избиване на първи в ляво и втори в дясно
горни резци,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
на ищеца,ведно със законната лихва за забава от 16.07.2021 год. до
окончателното заплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение №794/03.08.2022 г. по гр.д.№170/2022 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която Г. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Д. е
осъден да заплати на К. С. С. с ЕГН ********** от гр.Д. сума в размер на
горницата от 3 123,75 лв до 4 165 лв ,представляваща обезщетение за
12
имуществени вреди вследствие на непозволено увреждане на
здравето,извършено на 16.07.2021 г.,изразяващо се в травматично избиване на
първи в ляво и втори в дясно горни резци,което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца,ведно със законната лихва
за забава от 16.07.2021 год. до окончателното заплащане на
задължението,както и в частта за разноските,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от К. С. С. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу
Г. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди /сторени и бъдещи разходи за
лечение/ вследствие на непозволено увреждане на здравето,извършено на
16.07.2021 г.,изразяващо се в травматично избиване на първи в ляво и втори в
дясно горни резци,довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
на ищеца,в частта за горницата от 3 123,75 лв до 4 165 лв.
ОСЪЖДА Г. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на К. С. С. с
ЕГН ********** от гр.Д. сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 533,44 лв.
ОСЪЖДА Г. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати по сметка на
Добричкия районен съд държавна такса по иска за неимуществени вреди в
размер на 240 лв,държавна такса по иска за имуществени вреди в размер на
124,95 лв и 288,61 лв разноски за вещо лице,изплатени от бюджета на съда.
В останалата част решението на Добричкия районен съд не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13