№ 15260
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110157579 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от ***** срещу В. Б. П., ЕГН
********** установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 400 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 30.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 22,11 лева (двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 06.04.2022 г. до 13.07.2022 г., сумата 24,27 лева
(двадесет и четири лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.06.2022 г. до 01.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 65583/2022 г. по описа на СРС,
174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем при спазване разпоредбите на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като
подробно е описана и процедурата за сключване на договора. Ищецът е
изложил, че по силата на сключения между страните договор е предоставил в
заем сумата от 400 лв., но ответникът не е изпълнил задълженията си по
процесния договор и не е върнал заетата сума в уговорените срокове. При тези
1
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата не оспорва, че между страните е сключен договор за заем.
Обосновава нищожност на договора поради противоречие със закона и
добрите нрави. Релевира доводи, че дължи само чистата стойност на договора
за кредит.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, е да установи: сключването на Договор за
заем, по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в размер на
400 лева; че за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума;
изискуемостта на претендираната сума, както и че между страните е
уговорена действителна клауза за възнаградителна лихва.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за недействителност
на процесния договор за кредит.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е
сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предоставил в
заем сумата от 400 лева, а ответникът е усвоил същата.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
2
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,79 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок
обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
3
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира договора за
потребителски кредит за недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От представените по делото като писмени доказателства към отговора на
исковата молба приходни касови ордери се установява, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 41 лв. на 06.04.2022 г. и сумата в размер
на 360 лв. на 07.04.2023 г.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявените
искове.
По разноските:
При този изход на правния спор съдът намира, че право на разноски би
имал ответника, но доколкото същият не претендира такива и не представя
доказателства за сторването им, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***** ЕИК ***** срещу В. Б. П., ЕГН
********** установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 400 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 30.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 22,11 лева (двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 06.04.2022 г. до 13.07.2022 г., сумата 24,27 лева
(двадесет и четири лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.06.2022 г. до 01.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 65583/2022 г. по описа на СРС,
174-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5