Решение по дело №802/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 219
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20197080700802
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 219

 

гр. Враца, 08.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 08.06.2020г. /осми юни две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 802 по описа на Административен съд - Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. 

Образувано е по жалба на Л.Н.Б. ***, чрез * В.И. ***, против Разпореждане от 06.11.2019г. на ПИ при РУ – Враца, с което е разпоредено на жалбоподателя да не извършва непристойни действия, противоречащи на добрия морал и общоприетите норми на поведение; да не отправя закани, заплахи, обидни думи и изрази и да не влиза във физическа саморазправа с лицето Л.Г.П. от гр. ***; в действията и постъпките си да спазва законовите и подзаконови разпоредби.

Изложени са доводи за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила - липса на фактически основания за постановяване на оспорения акт, както и поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - полицейски инспектор при Районно управление – Враца, чрез процесуален представител * Д.П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в административната преписка се съдържат фактическите основания за издаването на оспорения административен акт.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В Районна прокуратура – Враца е депозирана жалба вх. № 2120/21.10.2019г. от Л.Г.П.от гр. *** против Л.Н.Б. ***. Във връзка с изложените твърдения е извършена проверка от РУ – Враца, в хода на която са снети сведения от запознатите със случая лица. По отношение на Л.Н.Б. е съставен Протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР от 04.11.2019г. да не отправя закани и заплахи, да не налага психически тормоз и влиза във физическа саморазправа с лицето Л. Г.П. от гр. ***, а всички спорни въпроси да решават по законен ред.

С писмено разпореждане от 06.11.2019 г. полицейският орган –  * Д.Б.П. ***, на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред, превенция, предотвратяване извършване на престъпление, е разпоредил на оспорващия Л.Н.Б. да не извършва непристойни действия, противоречащи на добрия морал и общоприетите норми на поведение; да не отправя закани, заплахи, обидни думи и изрази и да не влиза във физическа саморазправа с лицето Л.Г.П. от гр. ***; в действията и постъпките си да спазва законовите и подзаконови разпоредби.

Резултатите от проверката са обобщени в справка рег. № 1785р-29022/13.11.2019г. от  * П., в която са описани проведените процесуални действия и издадените актове по отношение на спорещите страни. Преписката е изпратена на РП – Враца с мнение за прекратяване поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

С постановление от 15.11.2019г. Районна прокуратура – Враца е отказала да образува досъдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, в предвидения от закона срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан оспореният акт, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Разпорежданията се издават в писмена форма и следва да съдържат задължителните реквизити, изброени в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, а именно:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Неспазването на императивните изисквания на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР е основание за незаконосъобразност на административния акт, каквато в конкретния случай е налице.

В оспореното разпореждане липсва посочване на фактическите основания за издаването му, т.е. липсват мотиви. Посочено е единствено правното основание на чл. 64 от ЗМВР, както и че издателят на акта го е съставил „в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред, превенция, предотвратяване извършване на престъпление“. Мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, част от административната преписка,  установяващи извършени от жалбоподателя действия, които да налагат издаването на разпореждане с процесното съдържание, за да се приложи тълкуването на закона, дадено в ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Посоченото Тълкувателно решение допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая такъв документ липсва. Представената справка рег. № 1785р-29022/13.11.2019г. от * П., в която са обобщени резултатите от извършената проверка, е изготвена след процесното разпореждане и е невъзможно препращане към нея. Към административната преписка са приложени жалба от 21.10.2019г. и писмени сведения на Л.Г.П. от 30.10.2019г. и Л.Н.Б. от 04.11.2019г., които предхождат издаването на оспорения административен акт. Липсва обаче надлежно позоваване и препращане към същите от полицейския орган, който е издал разпореждането, поради което констатираният порок не е преодолян. 

Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както адресатът на акта, така и съдът, при осъществяване на контрол за законосъобразност, могат да  установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е приел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. 

Непосочването на фактическите основания за издаването на акта, съгласно изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, респ. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на оспореното разпореждане като незаконосъобразно. В този смисъл Решение № 12739/27.11.2015г. по адм.д. № 132/2015г. на ВАС, V о.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените, доказани и своевременно поискани разноски в размер на 1440.00 лв., от които 10.00 лв. за платена държавна такса по делото, 1000.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 0055/08.11.2019г., 30.00 лева за платена държавна такса по частна жалба против протоколно определение от 23.01.2020г. на АдмС – Враца и 400.00 лева за платено адвокатско възнаграждение за водене на адм.д. № 2114/2020г. по описа на ВАС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0055/03.02.2020г.

По отношение на размера на разноските за адвокатска защита съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга. По настоящото производство от ответника не е направено такова искане, поради което съдът не дължи проверка за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и следва да присъди същите в пълен размер.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

Р   Е   Ш   И:

            ОТМЕНЯ  Разпореждане от 06.11.2019год., издадено от ПИ при РУ – Враца, с което на Л.Н.Б. *** е разпоредено да не извършва непристойни действия, противоречащи на добрия морал и общоприетите норми на поведение; да не отправя закани, заплахи, обидни думи и изрази и да не влиза във физическа саморазправа с лицето Л.Г.П. от гр. ***; в действията и постъпките си да спазва законовите и подзаконови разпоредби, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Враца да заплати на Л.Н.Б. *** направените по делото разноски в размер на 1440.00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

Административен съдия: