Р Е Ш Е Н И Е
№
19.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 9463/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”,
ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв.
***, против Т.И.А., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5680/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл.
153, ал.1 от ЗЕ, и е олзвал
е ТЕ, за периода 01.03.2012-31.05.2016г., като не е погасил задълженията си.
Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият
период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО”
ЕАД, гр. София. Твърди се, че сумите са начислявани на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата от общо 2726,43лв., от които сумата от
2375,74лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.06.2013-31.05.2016г. и сумата от 350,69лв- лихва за забава, за периода
02.08.2013-19.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
Т.И.А., р. пр., в срока за отговор, не изразява становище по предявените
искове. В с.з. на 30.03.2017г, същата р. пр., явява се лично и изразява
становище за неоснователност на предявените искове, но посочва, че в имота се
ползва топла вода и отопление от един радиатор.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3647/27.07.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5680/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Съдът намира за установено по
делото, че отв. Т. А., е собственик на топлоснабден имот, на адрес гр***
за който имот, е открита партида на негово име, с аб.
№ 962.
По делото е изслушана и приета и
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. №962, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния
период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е
възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са издавани
данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на
уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода- на база
показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.06.2013-31.05.2016г., е общо
в размер на 2375,74лв.- главница, от която- сумата от 1156,56лв.- сума за
отопление, сумата от 355,74лв- ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, сумата от 82,78лв.-БГВ и сумата от 42,65лв- услуга дялово
разпределение. Сумите помесечно са дадени от ВЛ в
табличен вид. ВЛ не е установило плащане на сумите. ВЛ посочва също, че тези
суми съответстват на счетоводните записвания на ищеца. ВЛ е посочило, че в
имота ива 1 бр. водомер и 1бр. уред, като стойността
на ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изчисленана база реален обем на имота-
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между доставчика на топлинна енергия -ищеца „ТЕЦ- Плевен” и потребителя-ответник
в настоящето производство, е възникнала въз основа на самият Закон за
енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата
на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както
бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия. Отв.А., като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, и на основание нормата на чл.145 от ЗЕ, който
постановява, че ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
/чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ,
са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума.
Съобразно представените и приети по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установен факта, че ответника в
настоящето производство- Т. А., има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по- горе адрес в гр. ***, както и качеството на потребител на ТЕ за
процесния период и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. Следва да се отбележи също, че самият
ответник в с.з. признава факта, че е потребител на ТЕ за битови нужди, тъй като
ползва отопление от един уред и топла вода.
С оглед на изложеното,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено спрямо ответника, че дължи сумата общо 2726,43лв., от които сумата
от 2375,74лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.06.2013-31.05.2016г. и сумата от 350,69лв- лихва за забава, за периода
02.08.2013-19.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №3647/27.07.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5680/2016г. по описа на ПлРС. Въпреки че
във възражението, направено в заповедното производство, няма направено изрично
възражение за давност, а е поставено само като въпрос, за пълнота следва да се
отбележи, че в случая, процесният период, се обхваща
от тригодишният давностен период. Заявлението по чл.
410 от ГПК, която дата е меродавна, е депозирано през м. 07.2016г., поради
което, давността се счита за изтекла към м. 07.2013г, в който е настъпила
изискуемостта на задължението за м. 06 2013г., въз основа на посочената по-
горе норма на чл.31, ал.1 от Общите условия.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, и направеното от страна на ищеца искане за присъждане на разноски,
следва отв.А., да бъде осъден да заплати на ищеца
направени разноски по делото. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза
на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. С оглед
на това, общият размер на дължимите разноски е сумата от 307,84лв.-вкл. юрк. възнаграждение, държавна такса, разноски за вещо лице.
Отв.А., следва да понесе и
направените разноски по ч.гр.д.№ 5680/2016г. В случая, съдът също определя
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по
реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26,
съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните
производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се
определи минимален размер на юрк. възнаграждение от
50лв. При общ размер на разноските от 104,52лв- от които- 54,52лв.- държавна
такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно
изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство
разноски, е сумата от 62,54лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т.И.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД,
гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата общо 2308,15лв., от които сумата от общо 2726,43лв., от които сумата от 2375,74лв.-главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.06.2013-31.05.2016г., за
имот с аб. № 962 и сумата от 350,69лв- лихва
за забава, за периода 02.08.2013-19.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-26.07.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №3647/27.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5680/2016г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т.И.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 307,84лв., съставляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т.И.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата 62,54лв., съставляваща направени
разноски по ч.гр.д.№ 5680/2016г. на ПлРС.
Решението, може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, с въззивна жалба, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: