Определение по дело №1094/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „В.” О.,със седалище Г. К., против решение № 8/14.02.2012 г. по Г.д. № 1421/2011 г. по описа на КРС. "В." О.-К. твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Счита, че при наличие на предписания на ТЕЛК работодателя е длъжен да ги изпълни. При констатираното заболяване на ищеца работодателя е предприел действия по изпълнение на предписанията на ТЕЛК за изпълняване на длъжността „о.”при дружеството. На ищеца е отправено писмено предложение да заеме посочената длъжност, съобразно решението и предписанието на ТЕЛК. И тъй като ищеца отказал да заеме посочената длъжност, работодателя прекратил трудовото правоотношение. Моли съдът да отмени решението на районния съд, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от З. И. В. от Г. М. Ч. А. К.-АК-К.. Твърди, че решението на районния съд е законосъобразно. С решението си ТЕЛК не се е произнесъл по въпроса за трудоустрояването му и счита, че при липса на такъв акт работодателя не е следвало да предприема действия в тази посока. За това отказа му за преместване на друга работа, като трудоустроен, е законосъобразен, липсва правно основание за прекратяване на трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Моли съдът да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, че ищецът е работел на длъжността "т.в.к." в поделението на "В." О.- К., в Г. М., по трудов договор с ответника до 26.06.2011 г.. Трудовото правоотношение е съществувало между страните до прекратяването му с Акт за прекратяване № 9/25.07.2011 г., считано от 26.07.2011 г., поради това, че работникът не приел предложеното работно място определено за трудоустроен и одобрено от ТЕЛК и Служба по трудова медицина. От приложения по трудовото досие Акт за прекратяване № 9/25.07.2011 г. се установява, че поделението, където е работел ищецът, към датата на прекратяване, се е наричало "ТР М. - В.".

Установява се от ЕР № 0191 от заседание № 13/24.01.2011 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", Г. К., че комисията е извършила на горепосочената дата освидетелстване на ищеца З. В. и е издала посоченото решение, съгласно което лицето е с 50% трайно намаление на работоспособността, като е констатирано "Общо заболяване: Контрактура Дюпеитрени манус билатералис. Статус пост операционем". Посочени са като противопоказни условия на труд - "физически натоварвания на горни крайници". Решението е получено от освидетелствания на 24.01.2011 г. В него липсват каквито и да било констатации или препоръки за необходимостта от трудоустрояване, както и не е посочено конкретното работно място, на което би могъл да работи като трудоустроен. Липсват доказателства за проведена процедура по чл. 3 от Наредба за трудоустрояване, за възникнал спор между работодателя и работника относно подходящата работа за трудоустрояване. От писмо с изх. № 99/01.04.2011 г. на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" , Г. К., до "В." О., Г. К.,подписано от председателя на комисията и 2-ма членове, различни от тези участвали при постановяване на решението на ТЕЛК, е изразила становище, че ищецът В. "не може да изпълнява длъжността "Т. В.", но може да изпълнява длъжността "о. - Невъоръжена охрана", съгласно Становище на "Булмедикус" ЕООД - Служба по трудова медицина Г. Пловдив...".

Установява се от регистрационна карта от Дирекция "Бюро по труда", М., че ищецът, към 08.12.2011 г. е бил безработен.

В приложения по делото заверен препис на трудовата книжка на ищеца не фигурира трудово правоотношение след датата на прекратяване на трудовия договор. В представения за справка в съдебното заседание , проведено на 04.01.2012 г., оригинал на същата книжка се установява, че е вписано трудово правоотношение с "НЕСАМ" О., Г. М., с дата на постъпване 12.10.2011 г. и дата на прекратяване - 13.11.2011 г., по силата на което правоотношение В. е изпълнявал длъжността "Ч." с основно трудово възнаграждение 800 лева.

Въз основа на съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че обезщетението за времето, през което ищеца е останал без работа , е в размер на 3120 лв. .

От правна страна:

Трудоустрояване на ищеца в процесния случай е било незаконосъобразно, съответно - незаконосъобразно се явява и прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 317, ал. 1 от КТ необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Съгласно чл.1 и сл. от НТ предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза при лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. В конкретния случай ТЕЛК към МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" , Г. К. не се е произнесла с решение относно трудоустрояването на ищеца и съответно не е посочила конкретното работно място, на което би могъл ищеца да работи като трудоустроен. След като такъв акт на ТЕЛК към настоящия момент липсва, то и липсва годно предписание на здравните органи за трудоустрояване по смисъла на чл. 317 от КТ.Предписанието на здравните органи за трудоустрояване на работника задължава същия да не изпълнява тази работа , а работодателя - да не го допуска то тази работа. За това работодателят не е следвало да пристъпва към такова трудоустрояване, съответно -отказът на работника в това отношение е законосъобразен и не е налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, т. 5 от КТ. С други думи, не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, и уволнението по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява незаконосъобразно, а, щом това е така, то и работникът има правото да бъде възстановен на работата, която е заемал преди уволнението.Предвид изложеното, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени, при което решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в тежест на въззивника следва да останат направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 200 лв. в полза на въззиваемия.

Водим от всичко изложено, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава Решение №8/14.02.2012г. постановено по Г.д.№ 1421/ 2011 г. по описа на Районен съд – К..

Осъжда „В. „ О. ЕИК *със седалище и адрес на управление Г., бУ.”Б. „ № да заплати на З. Й. В. ЕГН * с постоянен адрес Г.М., У.К.П.В.” № разноски по делото в размер на 200 лв. за въззивна инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове1. 2.