Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 380 / 20,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесети януари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1730/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба Д.И.С. с ЕГН **********; и Д.К.С. с ЕГН **********; против
решение № 383/22,10,2018 г., постановено по гр. д. № 1399/2016 г. на РС
Карлово, ІІ гр. състав.
С оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния
закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
жалбоподателите искат същото да се отмени и вместо това да се отхвърли
предявения иск за делба.
Въззиваемият П.Ч.Н. с
ЕГН **********; счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Останалите въззиваеми
– И.И.И. с ЕГН **********; М.Т.Р. с ЕГН **********; С.С.Р. с ЕГН **********; А.И.Р.
с ЕГН **********; Т.И.Р. с ЕГН **********; и С.И.Р. с ЕГН **********; не
заявяват становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производство по делба, фаза по допускането.
Ищецът П.Ч.Н. с ЕГН **********; твърди, че
заедно с ответниците И.И.И. с ЕГН **********; М.Т.Р. с ЕГН **********; С.С.Р. с
ЕГН **********; А.И.Р. с ЕГН **********; Т.И.Р. с ЕГН **********; С.И.Р. с ЕГН **********; и Д.И.С. с ЕГН **********;
са съсобственици на следния недвижим имот: Залесена територия с площ от 11,300
дка, находяща се в землището на гр. Калофер, обл. Пловдив, в местността ***,
съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и
съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на
Държавата – МОСВ; № 219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 -
вътрешна река на Държавата. Като основание за възникване на съсобствеността
сочи наследство от Ч. Б. И., поч. на *** г., и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От съда се иска да допусне извършване на съдебна делба на описания имот межзду
страните при квоти по закон.
Ответникът А.Р. счита
иска за основателен и иска допускане на делбата.
Ответникът Д.С. счита
иска за неоснователен. Твърди, че тя е индивидуален собственик на процесния
имот на основание давностно владение, осъществявано от възстановяването на
имота през 2000 г. явно и необезпокоявано, за което се е снабдила с констативен
нотариален акт. Твърди също, че с договор за продажба от 18,04,2016 г. е
прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на своята дъщеря Д.С..
Д.С., конституирана
като ответник с определение на РС от 24,04,2018 г. (л. 87) заявява становище за
неоснователност на иска. Счита, че тя е индивидуален собственик на имота, сочи
да е придобила собствеността на основание покупка от своята майка Д.С. с посочения
по-горе договор, а като придобивно основание на праводателя си сочи давностно
владение.
С обжалваното решение
РС е приел исковете за основателни и е допуснал извършване на съдебна делба на
процесния имот между ищеца и първоначалните ответници при квоти по закон, както
следва: за П.Ч.Н. – 10/30 ид. части; за И.И.И. и Д.И.С. – по 5,30 ид. части за всеки от тях; за М.Т.Р.;
С.С.Р.; А.И.Р.; Т.И.Р.; и С.И.Р. – по 2/30 ид. части за всеки от тях.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя
от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и
въззивната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение,
както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно
разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При направената
служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Относно законосъобразността:
Страните не спорят
относно това, че са наследници на Ч. Б. И., поч. на *** г. (това се установява
и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници – л. 3-5).
От приложеното на л.
41 Решение № KAL02/14,04,2000
г. на ПК Карлово, постановено по реда на чл. 17 ал. 7 от ППЗВСГЗГФ, е видно, че
правото на възстановяване на процесния имот е признато в полза на наследниците
на общия наследодател Ч. Б. И.. Същите са вписани, въз основа на Решение №
0213/27,09,2000 г., като собственици на
имота в приложената към исковата молба Скица № Ф02300/04,09,2007 г. Въпреки че
последно посоченото решение не е представено по делото (видно от писмо на л.
40, същото не е открито в архива на ОСЗ Карлово), обстоятелството, че имотът е
възстановен по реда на ЗВСГЗГФ в полза на всички наследници на Ч. Б. И., поч.
на *** г., се признава от страните по делото и следва да се приеме за установено.
Спорът между страните
се съсредоточава върху предявеното от ответниците Д.С. и Д.С. възражение за
това, че след възстановяването на имота през 2000 г. Д.С. е установила владение
върху същия и на това основание е придобила правото на собственост, като през
2016 г. е прехвърлила същото на своята дъщеря Д.С..
За да се придобие
собственост на посоченото от ответниците С. основание е необходимо
осъществяване на владение в продължение на десет години. Владението е
фактическо състояние, характеризиращо се с два основни признака: 1/ обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта; и 2/ субективен – намерение вещта
да се държи като своя.
Относно
осъществяването на обективния елемент: страните не спорят, а се установява и от
събраните пред РС и пред настоящата инстанция гласни доказателства, че след
възстановяване на имота през 2000 г. отв. С. и семейството й са установили
фактическа власт върху имота – огладили са го и са го облагородили, направили
ограда, беседка, ползвали са го, посещавали са го като ходели там със свои
приятели на пикник.
Недоказан обаче по
делото остава субективният елемент на владението – намерението за своене. Това
е психическо състояние, отношение към вещта, което обуславя значителни
трудности при доказването му. Поради това законодателят е установил (чл. 69 от
ЗС) оборима презумпция за наличието на такова намерение у упражняващия
фактическата власт върху вещта. Предполага се, че той държи вещта за себе си,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Това предположение размества
доказателствената тежест и така страната, която оспорва осъщественото владение,
следва да установи, че вещта се държи за другиго. Тази презумпция се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването.
В случая основанието
за установяване фактическа власт върху съсобствения имот е наследяване. И след
като основанието за установяване на фактическата власт е общо за всички
сънаследници, упражняването й от страна на един от тях следва да се възприема
като държане по отношение идеалните части на сънаследниците му. С това следва
да се счита за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС за наличие на намерение да
се свои вещта – в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2012 г. по т. д. №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно същото, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне държането им във владение. Това следва да се
извърши посредством едностранни действия, които да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици, за да се приеме, че държането на техните части е
трансформирано във владение.
Установяването на
такава трансформация е в тежест на сънаследника, позоваващ се на придобивна
давност и отричащ правата на останалите сънаследници. Той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части за сънаследниците си и вече упражнява фактическата си власт с
намерение да ги свои. При това тази промяна на намерението следва да се
манифестира с недвусмислени действия именно пред останалите съсобственици, тъй
като общият принцип на справедливостта изключва скрития
характер на придобивната давност – не могат да се черпят права от поведение,
срещу което засегнатият поради неведение няма възможност да се брани.
Установяването на
трансформацията е в тежест на сънаследника, позоваващ се на придобивна давност
и отричащ правата на останалите сънаследници. В настоящото производство липсват
данни за такива действия от страна на Д.С.. От събраните както пред РС, така и
във въззивната инстанция гласни доказателства, се установява, че след
възстановяване на имота отв. Д.С. и семейството й започнали да го ползват.
Грижели се за него – почистили го, облагородили го, направили ограда, укрепили
моста, по който се стига до имота, изградили беседка и т. н. Липсват
доказателства обаче тези действия да са били насочени към отричане правата на
останалите сънаследници, липсват данни съсобствениците й да са били наясно и съгласни
с намерението на ответницата да свои имота. по отношение и до знанието на последните да е достигнала
демонстрация на собственическо отношение към имота от страна на С..
Следователно не се
установява владеещият сънаследник да е демонстрирал недвусмислено на своите съсобственици
намерението си да придобие имота, така че фактическата му власт върху техните
идеални части да се е трансформирала от държание във владение. При това
положение предявеното от ответниците С. възражение за придобивна давност следва
да се приеме за неоснователно.
Следователно процесният
имот, възстановен по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследници на Ч. Б. И., понастоящем
е съсобствен между призованите към наследяване негови наследници при квоти по
закон, както следва: От представеното с исковата молба удостоверение за
наследници (л. 3-5) се установява, че общият наследодател на страните е оставил
за наследници трима низходящи – И., М. и К., като всеки от тях е придобил по
1/3 ид. част от имота.
Единствен наследник
на К. Ч. Б., поч. 1982 г., е ищцата П.Ч.Н., следователно същата притежава 1/3
ид. част от имота.
Наследници на И. Ч. Б.,
поч. 1962 г., са ответниците И.И.И. и Д.И.С., двамата са низходящи от втора
степен и наследяват поравно притежаваната от техния дядо 1/3 ид. част – по 1/6
ид. част за всеки от тях.
Собствената на М. Ч. Б., поч. 1992 г., 1/3 ид.
част от имота е наследена от неговата дъщеря Н. М. Р.. Същата е починала през
2005 г. и оставила за свои наследници: ответника М.Р. – низходящ от първа
степен, наследяващ 1/2 от правата й (или 1/6 ид. част от имота), и по
заместване– низходящите на починалия преди това неин син И. Т.Р., поч. 2003 г.,
които наследяват останалата 1/6 от имота. Тази част се разпределя поравно между
ответниците А.Р., Т.Р. и С.Р. – по 1/18 ид. част за всеки от тях. Тъй като
наследяването в случая се извършва по заместване по реда на чл. 10 от ЗН,
призовани към наследяване са само низходящите на И. Р., но не и преживялата му
съпруга С.Р., поради което по отношение на тази ответница искът за делба е
неоснователен.
В обобщение:
процесният имот е съсобствен на посоченото от ищцата основание между
наследниците по закон на Ч. Б. И., поч. на *** г., и следва да се допусне
извършване на съдебна делба между съсобственици и при квоти, както следва:
за П.Ч.Н. – 1/3 или 6/18
ид. части;
за И.И.И., Д.И.С. и
М.Т.Р. – по 1/6 или 3/18 ид. части за всеки от тях
за А.И.Р., Т.И.Р. и С.И.Р.
– по 1/18 ид .част за всеки от тях.
По отношение на
ответника С.С.Р. с ЕГН ********** искът за делба следва да се отхвърли.
Като е достигнал до
различни изводи досежно кръга на съсобствениците и размера на правата им, РС е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо
това делбата да се допусне между посочените по-горе лица и при посочените
по-горе квоти, а искът за делба срещу ответника С.Р. – да бъде отхвърлен. Издаденият
в полза на ответницата Д.И.С. Нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижими имоти, придобити на основание изтекла придобивна
давност с № 69 том 2 рег. № 2652 дело № 268/2016 г. на Нотариус с рег. № 517,
следва да бъде отменен по отношение на процесния имот за правата над придобитите
от нея 1/6 ид. част.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 383/22,10,2018 г., постановено по гр. д.
№ 1399/2016 г. на РС Карлово, ІІ гр. състав; И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между: П.Ч.Н.
с ЕГН **********; Д.И.С. с ЕГН **********; И.И.И. с ЕГН **********; М.Т.Р. с
ЕГН **********; А.И.Р. с ЕГН **********; Т.И.Р. с ЕГН **********; и С.И.Р. с
ЕГН **********; на следния недвижим
имот: Залесена територия с площ от 11,300 дка (единадесет цяло и три десети
декара), находяща се в землището на гр. Калофер, обл. Пловдив, в местността ***,
съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и
съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на
Държавата – МОСВ; № 219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 -
вътрешна река на Държавата, при квоти,
както следва:
за П.Ч.Н. – 6/18 ид.
части;
за И.И.И., Д.И.С.
и М.Т.Р. – 3/18 ид. части за всеки от
тях;
за А.И.Р., Т.И.Р. и С.И.Р.
– по 1/18 ид .част за всеки от тях.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание
изтекла придобивна давност № 69, том II, peг. № 2652, нот. дело № 268 от
14,04,2016 г. на нотариус Тани Рангелов с рег. № 517, с район на действие РС
гр. Карлово, вписан в СВ Карлово с вх. рег. № 1207/14,04,2016 г., Акт № 49, том
2, дело № 851/2016 г., В ЧАСТТА, с
която Д.И.С. с ЕГН **********; е призната за собственик ЗА РАЗМЕР НАД 1/6 ИД. ЧАСТ от правото на собственост на следния недвижим имот: Залесена
територия, с площ от 11,300 дка (единадесет цяло и три десети декара) находяща
се в землището на гр. Калофер, обл. Пловдив, в местността ***, съставляващ имот
№ 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и съседи: № 219001 -
залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ; №
219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 - вътрешна река на
Държавата – МОСВ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Ч.Н. с ЕГН **********; срещу С.С.Р. с ЕГН **********; иск за
делба на описания по-горе недвижим имот.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: