№ 21597
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.........................
като разгледа докладваното от ......................... Частно гражданско дело №
20251110113051 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 95 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, подадено от Д. В. В.. С разпореждане от ....................... съдът е дал
указания на заявителя да уточни дали иска издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417, ал. 1 ГПК; в случай че иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ал. 1 ГПК да посочи и представи в оригинал документа,
въз основа на който иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК, като е указал на заявителя кои са документите, въз основа на които може
да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК; да
индивидуализира вземането си като посочи дали претендира парично вземане
или предаване на вещ/имот; да посочи ясно и точно от какво произтича
вземането; да изложи фактически твърдения, от които произтича
солидарността между длъжниците; да представи доказателство за внесена
държавна такса в размер на две на сто върху интереса.
С молба от ....................... заявителят е направил искане за предоставяне
на правна помощ за изпълнение на разпореждането. Представена е декларация
за имуществено състояние и документи касаещи различни граждански
производства.
Съдът намира, че молбата за предоставяне на правна помощ е
неоснователна.
Както ГПК (чл. 94 и сл.), така и ЗПП предвиждат възможност, по искане
на търсещия съдебна защита, да му бъде предоставена правна помощ чрез
осигуряване на безплатна адвокатска защита. Заплащането на правната
помощ, предоставяна безвъзмездно на страната, се осигурява от държавния
бюджет, поради което законодателят е предвидил механизми за осигуряване
на баланс между личния интерес от осигуряване на правна защита на страната
и обществения такъв, изискващ разумно разходване на предоставения
финансов ресурс.
Съобразявайки този обществен интерес, законодателят е предвидил, че
правна помощ се предоставя само при наличието на определени предпоставки,
1
които следва да са налице кумулативно и подлежат на преценка от съда, който
се произнася по молбата на заинтересованото лице. Същите могат условно
могат да бъдат разделени на две групи, наред с общото условие лицето да
няма ангажиран от него адвокат по съответното дело – аргумент от самото
предназначение и социална цел на правната помощ: 1) финансови – лицето да
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 23, ал. 2 и 3
ЗПП) и 2) предметни – касаещи самото съдържание на искането за защита, по
повод на което се търси правната помощ (чл. 24 ЗПП). Чрез втората група
условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани
държавни средства за следните искания за правна помощ: 1) когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2) когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и 3) в случаите на
търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща
за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне
на правна помощ.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице първите две предметни предпоставки, описани по-горе.
Заповедното производство по чл. 410 ГПК представлява специален, бърз
и опростен съдебен ред за издаване на изпълнително основание на безспорни
парични вземания или вземания за предаване на движима вещ, произтичащи
от определени в закона документи или други обстоятелства. Характерно за
това производство е, че съдът извършва единствено формална проверка на
редовността на подаденото заявление и дали претендираното вземане
произтича от някое от изчерпателно изброените в закона основания.
Процесуалните действия, които заявителят извършва в тази фаза, се свеждат
до попълване на стандартизирано заявление по образец, утвърден от
Министерството на правосъдието, и представяне на документ в случай че се
подава заявление по реда на чл. 417 ГПК. Тези действия не изискват
юридически познания или извършването на процесуални действия,
надхвърлящи общата грамотност на обикновен човек. Законът не поставя
изискване за задължително адвокатско представителство за заявителя в
заповедното производство.
Съгласно чл. 22 от Закона за правната помощ ЗПП), правна помощ се
предоставя при наличие на определени материалноправни предпоставки,
свързани с доходите и имущественото състояние на молителя, както и при
преценка за необходимостта от правна помощ с оглед характера и правната и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай, въпреки евентуалното
наличие на основания, свързани с материалното положение на молителя
(доколкото такива са декларирани), съдът счита, че не е налице другата
кумулативна предпоставка – необходимост от правна помощ с оглед характера
на делото.
Както беше посочено, заповедното производство по чл. 410 ГПК е
целенасочено създадено като максимално опростена процедура, достъпна за
гражданите и без съдействието на адвокат. Подаването на заявление по
образец и представянето на документ не представлява правно или фактическо
2
затруднение, което да обоснове предоставянето на правна помощ.
На следващо място, съдът намира, че видно от намиращите се в
кориците на делото документи, страната, при липса на логическа свързаност,
посочва разнопосочни твърдения в обстоятелствената част на подаденото
заявление по чл. 417 ГПК и в уточняващите молби, които не могат да бъдат
отнесени по еднозначен начин към отправеното към съда искане и, в частност,
към избраното от заявителя съдебно производство по реда на глава XXXVII
ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице и втората
предпоставка – претенцията е необоснована. Заявителят не се нуждае от
правна помощ, за да посочи дали има вземане за парична сума или за
предаване на движима вещ, дали вземането му се основава на някой от
документите по чл. 417 ГПК, както и да изложи фактически твърдения, а не
правни такива.
Предоставянето на правна помощ не е безусловно следствие от
изявеното желание на страната, за която е установено, че не разполага със
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Необходимо е още и
интересите на правосъдието да изискват това. Предвид изложеното съдът
намира, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна
помощ на заявителя под формата на безплатна адвокатска защита в
настоящото производство.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПрП, правна помощ не се предоставя,
когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на
кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка
на ползата, която ще допринесе правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1
ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се
осигури реален достъп до правосъдие. Същевременно настоящото
производство не е и от кръга на тези, за които по силата на закон изрично се
предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 ЗПрП), нито пък
интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 ЗПрП). Тълкуването
на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП обосновава извод, че правната помощ
се предоставя, ако е оправдана от гледна точка на ползата, която ще допринесе
– ако е реално необходима за равен достъп до правосъдие чрез предоставяне на
ефективна правна помощ, каквото основание в настоящия случай не е налице.
В този смисъл е и богатата практика на Върховния касационен съд – например
Определение № 554 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4132/2018 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 3261 от 30.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3899/2023 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 121 от 19.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 782/2022
г., I т. о., ТК, Определение № 4437 от 22.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4214/2022 г., III г. о., ГК и много други.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата за предоставяне
на правна помощ следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по реда на чл. 95 ГПК за
предоставяне на правна помощ, направено с молба с вх. № ...................... от
....................... на Д. В. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва за
извършване на последващи процесуални действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4