Р Е Ш Е Н И Е № 2625
гр. Пловдив, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14527 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София против Община Пловдив.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД – гр. София, твърди, че на 18.03.2019 г., при движение по ул. „******”
в Южна промишлена зона на гр. Пловдив, лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ******,
собственост на „Транспорт енд Спедишън България” ЕООД, управляван от Д.В.Р. е
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пълното платно, в резултат
на което настъпили имуществени вреди по автомобила. Посочва, че при настъпване
на произшествието процесният автомобил бил застрахован с имуществена
застраховка „Каско Стандарт” при ищеца – застрахователна полица № ******, със
срока на покритие от 19.05.2018 г. до 19.05.2019 г. След оглед на автомобила по
същия били констатирани щети по следните части и детайли, а именно: облицовка
предна броня, интеркулер, подкалник PVC преден ляв и конзола предна лява броня.
Автомобилът постъпил в доверен сервиз „Стефанов моторс” ООД, като ремонтът на
автомобила бил на стойност 844,16 лв. с ДДС, от които 67,99 лв. за труд, 7,56
лв. за щипки, 5,94 лв. за щипки на броня, 247,24 лв. за предна броня, 386 лв.
за интеркулер и 29,43 лв. за конзола на предна броня. Посочената сума в размер
на 844,16 лв. била заплатена от ищцовото дружество на 22.04.2019 г. Със
заплащане на обезщетението, ищецът встъпил в правата на увредения срещу
ответната община, тъй като според ищеца тя отговаряла за ремонта и поддържането
на ул. „******” в гр. Пловдив. Ищецът поддържа, че общината не изпълнила
задълженията си по поддържане в изправност, съответно сигнализиране на
неизправните участъци по пътя, в резултат на което настъпили материални щети по
застрахования автомобил. На 30.04.2019 г. ответникът получил регресна покана, с
която бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и поканен да
възстанови доброволно посочената сума от 844,16 лв., но доброволно изпълнение
не последвало. Поради това ищецът предявява настоящия иск за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 844,16 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се и разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община
Пловдив, със становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че по
делото липсвали доказателства за установяване на настъпилото ПТП, мястото на
ПТП, механизма на същото и вредите, получени от него на застрахованото МПС.
Прави възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, като счита, че било възможно той да не е съобразил скоростта с
атмосферните условия и състоянието на пътя – нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Сочи, че ищецът не бил приложил Общите условия към застрахователния договор.
Счита, че престацията по договор за застраховка била недължима, поради което и
не можело да породи регресни права. Не било доказано и основанието за
получаване на претендираната сума от „Стефанов моторс” ООД, а не от
застрахованото лице. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с
правна квалификация чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да
са се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца - застраховател
и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени
от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна
връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане
от застрахователя - ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от страна
на служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено им задължение; 7. пряка
и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно бездействие и
реализираното застрахователно събитие.
По
делото се установява от представената застрахователна полица № ****** от
10.05.2018 г., че между ищцовото застрахователно дружество и „Транспорт енд
Спедишън България“ ЕООД е сключен валиден застрахователен договор по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с предмет лек автомобил „Мерцедес“, модел
„Вито“ с рег. № ******, със срок на застраховката от 19.05.2018 г. до
19.05.2019 г. Видно от Общите условия към договора за застраховка сред
покритите застрахователни рискове попадат и претърпените щети по моторното
превозно средство вследствие на ПТП. От изложеното се налага изводът, че между
застрахователното дружество и застрахованото лице „Транспорт енд Спедишън
България“ ЕООД е било налице валидно застрахователно правоотношение по време на
настъпване на процесното ПТП – 18.03.2019 г., което от своя страна е покрит
риск по договора за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с предмет увреденото
МПС.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, както и от
показанията на разпитания по делото свидетел – очевидец, се установява механизмът
на реализиране на ПТП-то, а именно: На 18.03.2019 г. лек автомобил „Мерцедес“,
модел „Вито“ с рег. № ******, управляван от ****** на застрахованото дружество
– свидетелят Д.В.Р.,*** име в посока от юг на север, преди кръстовището с ул. „******“,
е преминал през дупка на платното, с размери дължина 150 см., широчина 100 см.,
дълбочина – 15 см. Вследствие на така реализираното ПТП са настъпили материални
щети за лекия автомобил на обща пазарна стойност от 965,50 лева.
От представените към исковата молба
писмени доказателства се установява, че сторените разходи за ремонта на МПС-то
вследствие на претърпяното ПТП – облицовка предна броня, интеркулер, подкалник PVC, конзола предна броня лява, са на стойност 844,16 лв.
– така фактура № ******/ 28.03.2019 г., издадена от „Стефанов Мотоес“ ООД.
Посочена сума е била заплатена от застрахователя на сервиза, извършил ремонта,
видно от платежно нареждане от дата 22.04.2019 г. (л.22 от делото).
По делото не се спори, а и
се установява от изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание,
който е посетил на място местопроизшествието, че пътният участък в град
Пловдив, улица без име в посока от юг на
север, преди кръстовището с ул. „******“ е в чертите
на града и пътят е под надзора и се стопанисва от Община Пловдив. В този
смисъл, улицата, на която се е реализирало ПТП-то, е публична общинска
собственост, a същото следва и от изричните разпоредби на пар.7, т.4, предл.2
ЗМСМА, вр. чл. 2, т.1 ЗОбС, вр. чл. 3, т.3 ЗОбС. Като собственик на улицата,
общината, на територията на която тя се намира, по силата на § 6, т. 1 Закон
ЗДвП, вр. чл. 3 ЗДвП, вр. чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС е длъжна да я управлява
с грижата на добрия стопанин и чрез специализираните си органи да я поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по улицата и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В
този изричен смисъл е решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013
г., I т. о.
"Препятствие
на пътя" по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване
целостта на пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§
6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Следователно дупката съставлява препятствие на пътя,
създаващо опасност за движението, поради което е следвало да бъде незабавно
отстранена или най-малкото обозначена със съответния знак. Такъв не се установи
да е имало поставен в деня на ПТП-то. Липсата на надлежна сигнализация сочи на
противоправно бездействие на специализираните органи на общината, а съгласно
презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД и предвид липсата на ангажирани доказателства
за нейното оборване противоправното бездействие е и виновно.
При
разпределена с доклада по делото тежест на доказване върху ответника същият не
ангажира доказателства за релевираното в отговора на исковата молба възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, чрез движение на застрахованото лице
с несъобразена скорост, за неспазване на правилата за движение по пътищата,
поради което и това възражение е неоснователно.
Предвид
установеното наличие на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия
състав, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. Доколкото
размерът на реално заплатеното от застрахователя обезщетение и размерът на
претендираните суми е по-малък от пазарната стойност на реално причинените вреди
съгласно САТЕ – 965,50 лв. с ДДС, то искът е установен и по размер и следва да
бъде изцяло уважен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в
съда – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание
чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. В полза на ищеца следва да се присъдят по исковото
производство разноски в общ размер от 450 лв., от които сумата от 50 лв. за
държавна такса, сумата от 100 лв. – за депозит за вещи лице и сумата от 300 лв.
– адвокатско възнаграждение. Претендираната сума от 10 лв., депозит за свидетел
не следва да се присъжда, доколкото на разпитания по делото призован свидетел
не са присъждани разноски, поради което внесената като депозит сума не е реално
усвоена.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1 да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Позитано” № 5 на основание чл. 410, ал.1 КЗ, във
вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 844,16 лв. (осемстотин четиридесет и четири лева и шестнадесет
стотинки), представляваща изплатено от застрахователя в полза на застрахованото
при него лице „Транспорт енд Спедишън България“ ЕООД по щета № ******застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат от реализирано на 18.03.2019
г. застрахователно събитие, изразяващо се в настъпило ПТП в гр. Пловдив, улица
без име в посока от юг на север, преди кръстовището с ул. „******“, намиращо се
в причинно следствена връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна
на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и да
обозначава препятствията по тях, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 11.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв.
(четиристотин петдесет лева) - разноски пред първата инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.