Р Е Ш Е Н И Е
№
267
гр. Габрово, 15.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря
ЕЛИСАВЕТА И.
като разгледа докладваното от съдия Атанасов гр. д. №
2424 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от С.Г.К., като пълномощник на Б.Ц.Д., против «Дженерали
застраховане» АД гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2018 год.,
около 07:00 ч., на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. 87+485, е
реализирано ПТП при следния механизъм: Лек автомобил с peг. № ВН 0151 ВВ, марка
„Фолксваген", модел „Пасат", управляван от М.Б.М., напуска отредената
му за движение пътна лента и навлиза в насрещната такава. Там се реализира удар
между този лек автомобил и автобус с марка „Ивеко", peг. № ВТ 4566 KB,
управляван от И.Г. Д.. В резултат на така описания пътен инцидент почива
водачът М.М.. В автобуса са се намирали група ученици от Професионална гимназия
по аграрни технологии „Цанко Церковски", гр. Павликени. Същите, придружени
от своите учители и ръководители са пътували към Република Италия, с
ангажименти по програма „Еразъм " на Европейския съюз.
При удара между двете превозни средства са причинени
травматични увреждания на голяма част от пътниците в автобуса, сред които и
ищеца по настоящото дело. Част от тях са посетили Центъра за спешна помощ в гр.
Севлиево, с оглед видимите белези на травматичните увреждания и основателните
очаквания за необходимост от спешна медицинска помощ. Всички деца (ученици), а
и възрастните лица, пострадали от произшествието, освен физическите травми са и
с увредено психическо здраве.
Виновен за пътно-транспортното произшествие е М.М., но
поради неговата смърт наказателно-правна отговорност няма как да му бъде
дирена. С поведението си обаче той е осъществил деликт, от който са настъпили
вреди, подлежащи на обезщетяване. Видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е, че застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност" на управлявания от Мирославов автомобил е ответното
дружество, което е издател на полица № BG/08/118000098546, валидна към датата
на произшествието. Същото се удостоверява и от справката, извършена на
официалната интернет страница на Гаранционен фонд.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди са изразени
както следва:
При реализация на произшествието усеща удара между
двете превозни средства, вижда как се пръска предното стъкло на автобуса и как
същия променя траекторията си вляво. Възприема обръщането му на една страна,
при което върху пострадалия падат телата на негови съученици. При този
механизъм преживява силни болки в областта на ребрата вдясно, получава
охлузвания по ръцете от парченцата счупено стъкло и тревите край пътя. Ищецът
вижда трупа на загиналия водач на лекия автомобил и го описва като „труп с
дупка в корема и обилно кръвотечение". Описаните физически увреждания
отшумяват за около две седмици. При пострадалия е силно изразено
посттравматично стресово разстройство. То е поставено като диагноза от прегледалия
го специалист психиатър. От анамнезата е видно, че са налице данни за остра
стресова реакция след катастрофа, тревожност, диссомния, вегетативна лабилност
и страх. Специалистът психиатър е попаднал на следните обективни находки:
психомоторна напрегнатост, вегетативна лабилност и емоционална
хиподепримираност. Преработва се психичната травма. Назначил е терапия:
Психотерапия.
Ищецът изпитва трудности при концентрацията в учебния
процес, има понижено внимание и трудно се справя с поставените му учебни и трудови
задачи.
Всичко описано по-горе представлява увреда на
физическото и психично здраве на Б.Д., която следва да бъде обезщетена по
справедливост от ответната застрахователна компания като застраховател по
застраховката „Гражданска отговорност" на виновния водач М.М..
Отговорността на ответника е функционална и предположена от тази на деликвента.
За справедлив размер на обезщетението ищецът намира
сумата от 6 000 лв. Освен претендираната главница, ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от датата на
деликта. Падежът на последното вземане е именно датата на увреждането по
аргумент от нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД и липсата на модалитет при това
правоотношение, прогласен в КЗ с изключение на разпоредбата на чл. 380 КЗ.
Ищецът обаче е представил надлежни доказателства, че е посочил банкова сметка ***редитора,
която да освобождава длъжника. Ищецът отправл претенция към ответника по реда
на чл. 380 и следващите от КЗ. По нея при ответника е образувана щета №
********* от 28.06.2018г. По същата са изискани документи, които все още не са
съставени и няма как да бъдат представени на застрахователя. Ищецът му е
представил всички документи, с които е разполагал. Последвалият отказ за
заплащане на обезщетение се явява положителна процесуална предпоставка за
предявяването на настоящия иск.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди дружеството-ответник да му заплати сумата 6 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното в
обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, ведно с
обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 01.04.2018г. до
окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското
производство разноски. Претендира се и ответникът да бъде осъден и да заплати
адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Г.,
която поддържа предявените искове и излага подробни аргументи за уважаването
им.
Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена и в едномесечен
срок ответното дружество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Владимир Ташев, е представило писмен отговор, в който заема становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че не са налице всички нужни
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в така
претендираните размери за вредите, които ищецът твърди да търпи. В настоящото
производство се търси ангажиране на договорната отговорност на
застрахователното дружество, която отговорност е функционално обусловена от
наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна
отговорност обаче, следва да има виновно извършено противоправно деяние
(действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена
връзка с което ищеца да търпи претендираните вреди. Макар и по силата на закона
вината да се презюмира, противоправността на деянието, което се презюмира да е
виновно извършено, както и причинно следствената връзка на последното с
твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса
по общия ред, както всички останали твърдения.
Ответникът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от
страна на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена връзка, с
което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди.
По делото е представен само препис от Констативен
протокол за ПТП, в който обаче изрично е посочено, че обстоятелствата и
причините за настъпване на процесното ПТП са в процес на установяване, както и
че във връзка със събитието е образувано ЗМ № 166 по описа на РУ на МВР гр.
Севлиево за 2018 г. С исковата молба не са ангажирани доказателства за
наличието на неправомерно поведение и от страна на водача на л. а. „Фоклсваген
Пасат", чиято ЗГОА към датата на ПТП се твърди ответникът да покрива,
което неправомерно поведение да е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП. С оглед горното, процесното ПТП може да е последица от
неправомерно поведение на водача на МПС (автобус „Ивеко"), в което се
твърди да е пътувал ищеца, трето лице или случайно събитие.
Наред с дотук изложеното, в исковата молба липсва
конкретика на кое място е пътувал ищеца в автобуса, като същият не е посочен и
като пострадало лице в Констативният протокол за ПТП, който е официален
свидетелстващ документ. Многократно ВКС се е произнасял, че констативният
протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на
основание чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. В случая ПТП
не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, но същото е установило
всички участници в него, както и всички пострадали лица. Ищецът не е сред
описаните в Констативният протокол пострадали лица, което означава, че няма
доказателства същият към момента на ПТП да е пътувал в процесният автобус и/или
да е претърпял вреди от процесното ПТП. Нещо повече, твърденията в исковата
молба в обратна насока са в пряко противоречие с официално установеното в
Констативният протокол за ПТП, имащо обвързваща доказателствена сила за съда.
Предвид гореизложеното, ответникът оспорва твърдените
в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в
застрахователното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите водач. Изрично се оспорва и твърдението,
че ищецът е бил пътник в процесният автобус към момента на ПТП, както и че е
претърпял вреди като последица от това ПТП. Изцяло в тежест на ищеца е да се
проведе пълно и главно доказване на така оспорените положителни твърдения.
На следващо място, ответникът счита, че искът за
неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените
душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази
насока, относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случай. Счита и че не всички претендирани вреди са последица от
процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между
събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Изрично оспорва твърденията за настъпили във връзка с
процесното ПТП: Силни болки в областта на ребрата в дясно - подобна травма не е
установена никъде из приложената към исковата молба, медицинска документация.
Твърдяната травма не е надлежно диагностицирана, поради което и остава
ненаименувана, т. е. неопределена по своя медико биологичен характер. При
проведеният преглед липсват дори и описани оплаквания от страна на ищеца в тази
насока. Охлузвания по ръцете - идентично на гореизложеното досежно твърдените
болки в областта на ребрата в дясно. Липсват данни за установени охлузвания по
ръцете или оплаквания от страна на ищеца в тази насока. Наличието на
посттравматично стресово разстройство изразяващо се в страх, диссомния
(безсъние), вегетативна лабилност и останалите последици описани в исковата
молба, като трудности при концентрация в учебния процес, понижено внимание и т.
н.
Обобщавайки, при прегледа на ищеца извършен на
05.04.2018 г., т. е. четири дена след датата на процесното ПТЛ, не са
установени нито една от твърдените в исковата молба травми - охлузвания по
ръцете (невъзможно е да са излекувани за 4 дена без остатъчни следи) и травма
по ребрата в дясно, която да обуслови твърдените силни болки (поне синини,
кръвонасядания и др.)
За пълнота на изложението се сочи, че дори и в
приложената към исковата молба медицинска документация, изчерпваща се с един
амбулаторен лист от 05.04.2018 г., да бяха надлежно установени всички описани в
исковата молба травми, то факта, че тяхното установяване е направено 5 дена
след ПТП, разкъсва пряката причинно следствена връзка с това събитие. През тези
пет дена ищеца може да е участвал в нови ПТП-та, да е претърпял злополуки и др.
които да са довели до тези травми и здравословни последици. Обръща се внимание
също така, че видно от представеният амбулаторен лист, на ищеца не са назначени
и проведени каквито и да е изследвания, т. е. определената диагноза и назначена
терапия - „Психотерапия", е изключително на база изложеното от пациента.
Отчитайки дотук изложеното и обстоятелствата, че:
прегледа е извършен 5 дена след настъпване на ПТП; симптомите за постравматичен
стрес (тревожност, страх и др.) са публично оповестени в интернет и всеки
безпроблемно може да ги изложи за налични; младата възраст на ищеца, за която
са нетипични подобни на твърдените психологични травми (младежите на тази
възраст по - скоро се хвалят, че са участвали в ПТП, което е било много
сериозно и т. н.); процесуалният представител на ищеца в приложената
застрахователна претенция от 28.06.2018 г., изготвена от него (както и исковата
молба) е заявил преимуществено идентични травми за всички 23 лица пътували в
автобуса, досежно наличието на постравматичен стрес, трудности с концентрацията
и учебния процес и т. н., ответникът намира твърдените в исковата молба
физически и психологически травми за изцяло неоснователни и недоказани, както и
че същите са изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед
оправдаване на търсеният висок размер на застрахователно обезщетение.
Наред с дотук изложеното, ответникът прави и
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, твърдейки, че последният към
момента на ПТП е пътувал без поставен задължителен обезопасителен колан с който
процесното МПС е фабрично оборудвано. Ответникът намира, че с това си поведение
ищецът е допринесъл съществено за настъпване негативните последици от ПТП
изразяващи се в травмите, които се твърди да търпи. Функцията на
обезопасителният колан е при ПТП да задържа тялото в стационарно положение
плътно към седалката непозволявайки контакт на същото с интериора на купето с
оглед на което счита, че ако ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан
той нямало да търпи каквито и да е травми, като последица от ПТП. В подкрепа на
това възражение е и обстоятелството, че се твърдят травми, изразяващи се в
охлузвания по ръцете от крайпътна трева, които е невъзможно да настъпят при
правилно използван обезопасителен колан.
С оглед всичко дотук изложено ответникът намира
предявеният иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан в
претендирания размер. Неоснователността на главният иск води до неоснователност
и на акцесорният такъв за лихви от претендираната дата. Алтернативно, съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по ЗГОА дължи само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната
претенция приложена към исковата молба, дружеството - ответник е било уведомено
за процесното ПТП на 28.06.2018 г.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представя
писмено становище, в което моли съда да отхвърил предявените искове. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищцовата страна е представила констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 142 от 01.04.2018 год., издаден от РУ на МВР гр.
Севлиево, от който се установява, че на 01.04.2018 год., около 07:00 ч., на път
от републиканската пътна мрежа І-4, при км. 87+485, е настъпило
пътно-транспортно произшествие между следните превозни средства – лек автомобил
с peг. № ВН 0151 ВВ, марка „Фолксваген", модел „Пасат", управляван от
М.Б.М. от гр. Видин и автобус марка „Ивеко" с peг. № ВТ 4566 KB,
управляван от И.Г. Д. от гр. Павликени. В графата „пострадали лица” на
протокола са вписани водачът на лекия автомобил М.М., който е починал и още
седем лица, сред които - водачът на автобуса. Ищецът не е вписан в списъка на
пострадалите.
Представена е разпечатка за извършена справка за
наличие на Застраховка «ГО» на официалната интернет страница на Гаранционен
фонд от 16.04.2018 г., съгласно която към датата на настъпване на
произшествието лек автомобил с peг. № ВН 0151 ВВ има валидна застраховка
«Гражданска отговорност» по издадена от ответника-застраховател полица. Съдът
задължи ответника да представи препис от същата, но това не беше сторено. В
писменото си становище ответникът признава наличието и валидността на
сключената застраховка към датата на произшествието, и тъй като това е неизгоден за него факт, а и
с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК, съдът приема за доказано съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за горепосочения лек автомобил към процесната дата
Представени са копия от лична карта и удостоверение за
раждане на Б.Д., от които е видно, че същият към датата на процесното ПТП
/01.04.2018 г./ е бил на 17 г.
Представен е амбулаторен лист № 000353/10.04.2018
год., издаден от д-р А.Л. – специалист психиатър. В документа е отразен
извършен преглед на ищеца. В снетата по данни на пациента анамнеза Б.Д. е
споделил за остър стрес след ПТП, последваща тревожност, диссомния, вегетативна
лабилност и страх, при наличие на лека и физическа травма. Специалистът е
констатирал псхимоторна напрегнатост у пациента. Същият е вегетативно лабилен,
емоционално хиподепримиран. Преработва психотравмата. Поставена е диагноза
«посттравматично стресово състояние» и е назначена психотерапия.
Като писмени доказателства по делото са приети и
представените от ищцовата страна здравно-профилактична карта, карта за
предварителен медицински преглед от 25.09.2017 г., лична здравно-профилактична
карта от 26.09.2018 г., етапна епикриза от 24.09.2019 г., всички на Б.Д..
Представено е и уверение от ПГАТ «Цанко Церковски»
Павликени, съгласно което ищецът е бил сред лицата, отпътували на 01.04.2018 г.
от гр. Павликени за Перуджа, Италия, с автобус„Ивеко – Маго 2” с рег. № ВТ 4566
КВ. Представено е и удостоверение за техническа изправност на автобуса,
съгласно което същият е преминал преглед на 01.02.2018 г., със срок на
валидност до 01.08.2018 г.
Представени са застрахователна претенция, вх. №
310В053688/28.06.2018г., ведно с приложение № 24, от които е видно, че ищецът,
чрез пълномощника си адв. К., е предявил към ответника претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП в размер на 6000 лв., като е
посочил банкова сметка, ***. По делото също е представено удостоверение от
«ЦКБ» АД за разкрита банкова сметка *** Б.Ц.Д..
С писмо от „Дженерали застраховане” АД изх. № 31070193
от 27.09.2018 г. ищецът е уведомен, че към момента ответникът не може да
изплати обезщетение по щетата, тъй като не е установено, че застрахованият в
дружеството водач е отговорен за настъпване на вредоносния резултат.
По делото е допусната съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Б.М.И. въз основа на материалите по делото
и досъдебно производство № 166/2018 г. на РУМВР Севлиево. Съгласно
представеното и поддържано в с.з. заключение, процесното пътно-транспортно произшествие
е протекло на 01.04.2018 г., окол 6,55 ч., в светлата част на денонощието, на
ГП 1-4, при километър 87+485, в землището на с. Богатово, общ. Севлиево.
Пътният участък в посока гр. София е прав, с наклон при спускане 4,7%. Пътната
настилка към момента на произшествието е суха, нормално износена асфалтова
настилка. Широчината на пътното платно е 8,20 м., разделено на две ленти с
прекъсната разделителна линия тип „М3”, като северната лента е с широчина 4,20
м.
Автобусът „Ивеко – Маго 2” с рег. № ВТ 4566 КВ се е
движил в посока към гр. София, а лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с
peг. № ВН 0151 ВВ – в обратна посока към гр. Варна. По досъдебното производство
липсват данни за наличие на други превозни средства, намиращи се в зоната между
двете МПС, както и за други стационарни обекти, които да ограничават видимостта
за двамата водачи.
Анализът на установените увреждания на превозните
средства определя осъществяване на челен, кос, нецентрален удар между предните
леви части на лекия автомобил и автобуса, при следния механизъм на протичане на
ПТП: Управляваният от М.Б.М. лек автомобил «Фолксваген Пасат» се движил със
скорост от 103 км/ч. При това си движение автомобилът се отклонява от
траекторията си на движение наляво и навлиза в лентата за движение на автобуса,
до около 1,2 км. на север от разделителната линия. Отклоняването на лекия
автомобил се осъществява без отлагане на следи от гуми - не са установени
такива при огледа, което определя, че отклоняването е започнало на повече от 50,65
м. Водачът на автобуса възприема движението на лекия автомобил и когато
автобусът отстои на 73,5 м. от мястото на последвалия удар, предприема спиране
и отклоняване на дясно. Към момента на реагиране на водача на автобуса за
спиране, лекият автомобил се е намирал на около 87,8 м. от мястото на
последвалия удар. От така определените разстояния следва извод, че към момента
на реагиране на водача на автобуса, лекият автомобил е бил в началото на
отклоняването си към лентата на автобуса и от техническа гледна точка водачът
на автобуса е реагирал своевременно на начина на движение на лекия автомобил. В
момента на удара лекият автомобил «Фолксваген» е със скоростта си на движение
от и преди достигане до мястото на удара – 103 км/ч., а автобусът «Ивеко» е намалил
скоростта си до 81 км/ч. Мястото на удара е осъществено в лентата за движение
на автобуса, на разстояние 26,9 м на запад /в посока гр. София/ от избрания при
огледа на мястото на произшествието по ДП ориентир и на 2,8-3,35 м. на юг от
северния /десен/ край на платното за движение. Указаните координати на мястото
на удара в напречно направление определят, че при удара предна лява ъглова част
на лекия автомобил /лявата му страна/ е била навлязла на 1,2 м. в лентата за
движение на автобуса. От удара се деформират предните леви части на
автомобилите. Лекият автомобил «Фолксваген» се завърта по посока обратна на
часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, в резултат на което продължава
движението си напред и на дясно, пресичайки осевата линия на пътя и спира в
южния му край с предна част, насочена в посока, обратна на първоначалното си
движение. Автобусът «Ивеко» първоначално незначително изменя направлението си
на движение надясно, като първоначално предна дясна гума отлага къса следа и
след кратко разстояние предните гуми започват да отлагат дъговидни следи. От
началото на следите автобусът извършва плавен ляв завой, като пресича осевата
линия, навлизайки в насрещната лента. Излизайки от пътя заорава в крайпътния
банкет и деформира крайпътна мантинела, изваждайки значителен брой от
поддържащите я колове. След крайпътния банкет автобусът се преобръща на лявата
си страна.
Съгласно заключението на експертизата, като причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка може да се посочи отклоняването на
лекия автомобил «Фолксваген» и последващото му навлизане с висока скорост в
лентата за движение на автобус «Ивеко», в момент и отстояния между двете
превозни средства, които не позволяват на водача на автобуса да предотврати
удара и при скоростта на движение на последния и при разрешената за автобуса
скорост от 80 км/ч. Водачът на лек автомобил «Фолксваген» не е имал обективни
причини за извършване на указаното навлизане в насрещната пътна лента и е можел
да предотврати произшествието, ако е управлявал автомобила в полагащата му се
пътна лента.
В материалите по досъдебното производство липсват
данни за наличие или липса на обезопасителни колани, монтирани на седалките на
автобуса. Липсват данни /св. показания/, дали ако е имало наличие на монтирани
обезопасителни колани, то ищецът е бил с поставен такъв към момента на
процесното ПТП. Съгласно свидетелство за регистрация автобусът е с дата на
първоначална регистрация 12.01.2007 г., с брой места 36+1. Вещото лице е
установило, че в аналогичен модел автобус, на седалките са монтирани
обезопасителни колани. Посочва се, че в разглеждания случай, при осъществяване
на удара между автобуса и лекия автомобил, за возещите се в автобуса основното
въздейсвие е в следствие преносни инерционни сили, като с оглед характера на
удара, следва те да са насочени основно напред. Следва, че ако ищецът не е бил
с предпазен колан и е бил седнал на междинна седалка, действащата инерционна
сила да го изхвърли напред. Ако е бил с поставен колан, следва колана да
предотврати изместването на тялото му напред. В последващия етап от движение на
автобуса, след удара с лекия автомобил, основни въздействия с много по-малък
интензитет върху тялото на ищеца са следствие преносните инерционни сили,
последица на ротация на автомобила и закъснителното ускорение, получено от
намаляване на скоростта. Като цяло през този етап на движение на автобуса, няма
инерционни въздействия, които да предизвикат интензивен процес на движение на
тялото и последващи значими удари в елементи от интериора на автобуса. Третият
етап на движение на автобуса е свързан със заораването в банкета, контакта с
мантинелата и преобръщането на автобуса на лявата му страна. Тези движения
предизвикват значими инерционни въздействия, като основното е при обръщането на
автобуса на лявата си страна. В този момент, ако пострадалият е бил без
предпазен колан, в процес на изместване напред, поради заораването и контакта с
мантинелата, трябва да падне и на лявата си страна, най-вероятно върху ляво
странично стъкло. Ако пострадалият е бил с колан, би следвало коланът да го
задържи – да «увисне» на колана. Изследвания на такива случаи допуска, макар и
като по-малко вероятно, възможност за изхлузване на тялото от ограничителната
зона на колана.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните
и съдът го кредитира като обективно, вярно и безпристрастно, като взема предвид
подробното научно обосноваване на дадените отговори и съответствието му с
останалите доказателства по делото.
По искане на ищеца по делото е допусната и изготвена
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена и поддържана в
съдебно заседание от вещото лице д-р Я.К.. Съгласно заключението, по делото
липсват медицински документи, които обективно да установяват наличие на
травматични увреждания, пряко свързани с процесния инцидент. Личният лекар е отбелязал,
че ищецът е имал субективни оплаквания от главоболие след инцидента, без да има
регистрирано заболяване и без назначено лечение по този повод. Не може да се
прецени интензитета на субективната болка в този случай. На 10-ти април 2018 г.
е регистрирано нефизическо /психическо/ увреждане на здравето – посттравматично
стресово разстройство. При липса на данни за травматични увреждания не може да
се коментира период на възстановяването им и усложнения. По отношение на
стресовото разстройство не може да се даде заключение за възстановителния
период, тъй като няма данни за състоянието след предписаната психотерапия /ако
е проведена/. Посочва се, че е възможно
при процесния инцидент ищецът да се е ударил във вътрешни части от автобуса,
без да са останали видими увреждания, но това съответно не може да се
квалифицира като разстройство на здравето, а евентуално изживяна болка. Няма
обективно потвърждение на тези травми. Затова, при липса на описани видими
травматични увреждания или разстройство на здравето с травматичен характер, не
може да се коментира и въпроса за това дали получените от ищеца здравословни
увреждания съответстват на получаваните при обезопасителен колан. В
медицинските документи не са описани следи от травми, характерни за поставен
предпазен колан, не са описани и други травми и следи.
В съдебно заседание д-р К. поясни, че липсата на
травми, характерни за поставен предпазен колан, не е задължително условие,
което потвърждава или изключва наличието на такъв, тъй като особено при
по-слаби инерционни сили не винаги се получават видими външни увреждания от
колан. Само при значителни такива сили, често съчетани с други части на тялото,
се появяват изразени следи от притискане и триене от обезопасителен колан.
Заключението на вещото лице съдът намира за обосновано
и правилно, тъй като е подробно аргументирано и съответства на представените
писмени и гласни доказателства.
По искане на ищцовата страна, като свидетели по делото
бяха разпитани М.С.И. и Ц.Л. Д..
Свидетелката Мариана И. е учител в ПГТ „Цанко
Церковски” гр. Павликени и класен ръководител на ищеца. Потвърди, че през 2018
г. той участвал в пътуване до Италия по програма „Еразъм”. Разказа, че като
човек той бил усмихнат и общителен с другите ученици и учители, справял се
добре с усвояването на учебния процес. След катастрофата свидетелката
наблюдавала промяна в поведението му – той станал по-затворен, по-трудно се
концентрирал в час и се забелязало понижение на успеха му. Със свидетелката
ищецът споделил, че катастрофата била силно преживяване за него и изпитва
определени чувства, когато трябва да пътува.
Свидетелят Ц. Д. е баща на ищеца. Обясни, че през м.
април 2018 г., в около 7 ч. сутринта, синът му, заедно със свои съученици,
отпътувал с автобус от гр. Павликени за Италия. След около час свидетелят
получил телефонно обаждане за настъпилото в района на гр. Севлиево
произшествие. Синът му бил докаран обратно в Павликени с автомобил от
родителите на негов съученик. Имал физически белези от инцидента – охлузвания
по ръцете, синини по тялото от лявата страна и казал, че го болят ребрата.
Трудно се прегъвал. Болките му отшумяли за около 30-40 дни. В емоционален и
психологически план свидетелят забелязал промяна в сина си. Преди катастрофата
той бил жизнен, контактен и весел. След нея започнал да се буди нощно време.
Казвал, че сънува кошмари за катастрофата. Изгубил желание и интерес да прави
каквото и да било, станал отпуснат, ленив, не му се ходело на училище. Имал
страх от коли, автобуси. Разказал на свидетеля, че е видял водача на лекия
автомобил премазан, с кръв и отворена рана на гърдите.
Свидетелят обясни, че учениците все пак осъществили
планираната екскурзия, като при второто тръгване синът му отишъл с голям страх.
При така установените факти съдът достига до следните
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432
ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен същия, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност" между причинилия на увреждането и
застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител. С договора за застраховка "Гражданска
отговорност", съгласно чл. 429 ал.1 т. 1от КЗ, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така
и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя
фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)застрахованият виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника-застраховател.
При така предявен иск ищецът следва да установи, че е
извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил,
че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Факти, които съдът намира за категорично установени от събраните по
делото доказателства.
Между страните не е спорно, е и се установява от
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 01.04.2018
год. е осъществено пътно-транспортно произшествие между лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № ВН 0151 ВВ, управляван от водача М.М. и
автобус „Ивеко – Маго 2” с рег. № ВТ 4566 КВ, управляван от водач Иван Д.. Не е
спорно между страните, че към датата на произшествието за лекия автомобил е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника-застраховател.
От заключението на авто-техническата експертиза по
безспорен начин се установява, че причина за настъпване на сблъсъка между двете
превозни средства е безпричинното отклоняване на лекия автомобил «Фолксваген»
от лентата му за движение и последващото му навлизане с висока скорост в
лентата за движение на автобуса «Ивеко». Това е станало в такъв период от време
и при такова отстояние между двете превозни средства, че водачът на автобуса не
е имал възможност да извърши маневра, чрез която да предотврати удара.
Описаното поведение на водача на лекия автомобил е противоправно, в нарушение
на разпоредбата на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно която на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.
От представения списък на учениците, пътували в
автобуса, изд. от ПГАТ «Цанко Церковски» гр. Павликени, безспорно се
установява, че ищецът е бил сред пътувалите в автобуса лица, като това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на двамата разпитани свидетели.
Вследствие на сблъсъка ищецът е претърпял
неимуществени вреди. По делото не се установи Б.Д. да е получил каквито и да
било травматични увреждания, пряко свързани с процесния инцидент. За да
достигне до този извод съдът се основава на заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която е изследвала представената от ищцовата
страна медицинска документация и в която липсват каквито и да било данни за
такива увреждания. Посочва се, че личният лекар е вписал оплаквания от
главоболие, но няма регистрирано заболяване и назначено лечение по този повод.
Според показанията на свидетеля Ц. Д., ищецът имал
охлузвания по ръцете, синини по тялото от лявата страна и казал, че го болят
ребрата. В тази връзка заключението на експертизата е, че съществува възможност
при процесния инцидент ищецът да се е ударил във вътрешни части от автобуса,
без да са останали видими увреждания, но това съответно не може да се
квалифицира като разстройство на здравето, а като изживяна болка. Съпоставяйки
свидетелските показания и заключението на вещото лице, съдът приема, че при
настъпване на сблъсъка между двете МПС и впоследствие, при преобръщане на
автобуса, ищецът е претърпял болки от съприкосновения с вътрешни части на
автобуса, но не е получил повече или по-малко трайни здравословни увреждания,
тъй като такива нито са описани в представените медицински документи, нито са
лекувани чрез медицинска терапия.
В представения амбулаторен лист, издаден от специалист
психиатър и неоспорен от ответника, на ищеца е поставена диагноза
«посттравматично стресово състояние», което се дължи на претърпяното ПТП, по
сведения на пациента. Констатираното от специалиста обективно състояние на
ищеца е изразено в псхимоторна напрегнатост, вегетативна лабилност и
емоционална хиподепримираност. Затова на ищеца е назначена психотерапия, за
която няма данни дали и кога е проведена. Съпоставяйки така обсъденото писмено
доказателство с показанията на свидетелите И. и Д., съдът приема, че по време
на катастрофата ищецът действително ищецът се е намирал в стресово състояние,
дължащо се на неочаквания сблъсък, прекъснал нормалното пътуване, преобръщането
на автобуса, болките от съприкосновението с вътрешните части от интериора. В
съответствие с нормалната житейска логика е пътник в средство за обществен
транспорт да получи стресова реакция, тъй като при пътуването си същият не
следи непосредствено движението и поведението на участниците в него, и по тази
причина за него катастрофата представлява непредвидимо внезапно събитие, което
без съмнение има за последица чувство на страх и паника. Следва да се вземе
предвид и че почти всички от пътниците в автобуса /включително ищеца/ са били
деца, т.е. с все още неоформена психика, по-малък жизнен опит и съответно много
по-неподготвени за подобни случки, които съответно неминуемо оказват много
по-голямо влияние върху тях, отколкото върху възрастни хора. За влиянието на
процесния инцидент върху психиката на ищеца разпитаните свидетели обясниха, че
той видял водача на лекия автомобил премазан и окървавен, което безспорно е
обстоятелство от естество да причини стрес и уплаха в него. След произшествието
ищецът имал страх да пътува и казвал на баща си, че сънува кошмари за
катастрофата.
Затова съдът приема за установено, че освен
физическата болка, причинена от процесното ПТП, ищецът е получил и описаните психологически
стрес, страх и безпокойство, които също се намират в причинно-следствена връзка
с него. С това са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите, поради непоставен от ищеца обезопасителен колан,
съдът счита за неоснователно, тъй като на практика липсват обективно установени
травми, позволяващи обсъждането на връзката между тях и предпазния колан.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът не е
претърпял травматични увреждания, а само краткотрайни болки и страдания, неприятни
емоционални изживявания, уплаха и безпокойство. Данните по делото водят съда до
извод, че претърпените от ищеца болки не са били с голям интензитет и са
отшумели бързо. Прегледът при лекар-психиатър е извършен десет дни след
инцидента и обективното констатиране на посттравматично стресово състояние
позволява на съда да заключи, че психологическият стрес на ищеца е продължил
поне толкова дълъг период. Съдът обаче взема предвид, че по делото няма данни
за провеждане на назначената психотерапия, медикаментозно лечение и пр., което
/заедно с младата възраст на Б.Д./ води до извод, че психологическият стрес у
ищеца също не е бил с голям интензитет и е отшумял сравнително бързо. В
подкрепа на този извод е и факта, че същият е отпътувал на планираната
екскурзия до Италия с друг автобус, независимо от породения от процесното ПТП
страх. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура
в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за
средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр. са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о.,
ТК /.
С оглед събраните доказателства и гореизложените
аргументи съдът намира, че следва да уважи предявената претенция за
неимуществени вреди в размера от 1000 лева, а за горницата над тази сума искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Освен претендираната главница, ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка «ГО»
дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Видно от доброволната претенция приложена към исковата молба,
дружеството - ответник е било уведомено за процесното ПТП на 28.06.2018 г., от
която дата съдът ще уважи претенцията за присъждане на обезщетение за забава.
Разноски при този изход от спора се следват на двете
страни. Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален
размер, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 18.04.2018 г., ищецът е упълномощил редовно
адвокат С.К. да го представлява по настоящото дело и последната от своя страна
е реализирала надлежно процесуалното му представителство в съдебното
производство. В договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че
адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
/безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, и
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът
следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат С.К. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300,00 лв.
Ответникът също претендира присъждането на направени
разноски по делото, изразяващи във възнаграждение на представлявалия го
юрисконсулт. На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
ответника в размер на 100 лв., от което и съразмерно на отхвърления материален
интерес присъжда на ответника сумата 125 лв.
Съразмерно на уважения иск ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв., както и сумата 66,67
лв., представляваща възнаграждение на вещите лица, изплатено от касата на съда,
поради обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски
в производството, на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл.
432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните
директори Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов
Копач и Радослав Ц.Д., с пълномощник юрисконсулт Владимир Ташев, да заплати на Б.Ц.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, пл. „******”
№ 1, вх. Б, ет. 4, ап. 19, с пълномощник адвокат С.К.,
сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/ застрахователно
обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания, неприятни емоционални изживявания и посттравматично стресово
състояние, в резултат на настъпилото на 01.04.2018 година пътнотранспортно
произшествие, на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. 87+485, на
територията на Община Севлиево, поради противоправното поведение на
застрахования при ответника водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с
peг. № ВН 0151 ВВ, ведно със законната лихва считано от 28.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева.
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано
от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Данчо Христов Данчев,
Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Ц.Д., с пълномощник юрисконсулт Владимир
Ташев, да заплати на С.Г.К. – адвокат от
Адвокатска колегия Велико Търново, с адвокатска кантора в гр. Павликени, пл.
„Свобода” № 24, ет. 1, офис 12, с личен номер в ЕРАРБ **********, сумата 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Б.Ц.Д., ЕГН:**********, с
адрес ***, пл. „******” № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 19, да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от винаги заедно от двама от
изпълнителните директори Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Ц.Д., сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ -
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА, “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68,
представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Данчо
Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Ц.Д., с пълномощник юрисконсулт Владимир
Ташев, да
заплати по сметка на Габровски районен съд сумата 116,67 лв. /сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляващи държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 във
вр. с ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: