Р Е Ш Е Н И Е
№………../27.01.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 14352 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК за признаване за Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено между страните, че М.Д.Х., ЕГН **********,***7, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
п.к.1527, сумите както следва: сумата от 600,00 лв. представляваща главница по Договор
за гаранция, сключен на 01.08.2016 г. между „Фератум банк” ЕООД и М.Д.Х., във
връзка с Договор за кредит № 413487/01.08.2016 г.,
сключен между М.Д.Х. и „Фератум България” ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени в полз.н. „А.за к.н.п.з.”
ООД по силата на Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017 г. и Приложение №
Г/01.12.2017 г.; сумата от 138,00 лв. представляваща
договорна лихва за периода от
31.08.2016 г. до 27.07.2017 г.; сумата от 100,00 лв., представляваща дължими такси; сумата 462,00 лв. представляваща гаранция по кредитната
сделка, дължима съгласно чл. 5 от Общите условия
към Договор за гаранция (поръчителство),
сключен между „Фератум Банк” ЕООД и М.Д.Х., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №7904/2018г. по описа на
ВРС,16- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. –
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че по силата
на сключен Договор за кредит № 413487/01.08.2016 г., сключен „Фератум България“ ЕООД и ответника, на
последния е предоставена в заем сумата от
600 лева срещу задължение за връщане
в срок от 360 дни, при уговорена
възнаградителна лихва. Твърди се, че
договорът е сключен от разстояние чрез
средства за масова комуникация под формата на
електронен документ. С оглед повишаване кредитоспособността на ответника последният е сключил с одобрено от кредитора дружество - „Фератум Банк" ЕООД договор за гаранция
№ 413487/01.08.2016г., по силата на който
гарантът се задължава да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит,
като се задължава
солидарно с последния. Уговорената такса за гаранция
възлиза на 462 лева, дължима гаранта.
Навежда се, че тъй като
заемателят не е изпълнил на задълженията
си към кредитополучателя/
вкл. е настъпил крайния падеж на
дълга 27.07.2017г./, кредиторът
е предявил претенциите си директно към
гаранта. Тъй като гарантът е изпълнил изцяло дълга, поради което
е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Съгл. чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия при забава за
изпълнение, продължила след изтичане на
20 дни от съответната падежна дата, на заематетеля
дължи такса за събиране, в случая в размер на 100 лева.
Поддържа се, че на 1.12.2017г. е сключен Договор з.Покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.за к.н.п.з." ООД, ЕИК
********* и „Фератум Банк"
ЕООД, по силата на който вземането
е прехвърлено в полз.н. „А.за к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. С нарочни молби поддържа така предявения иск.
С отговора се оспорва иска.
Оспорва потребителят да е
предоставял съгласие по смисъла на
чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР за сключване
на договора, както и спазване изискванията на същия закон относно
сключване на договори по електронен
път. Оспорва се ответникът да
е усвоил заемната сума. Оспорва материалната
легитимация на ответника като кредитор по договора
за цесия. Счита, че договора
за цесия е непротивопоставим на ответника, доколкото не му е съобщено
за него. Оспорва още ищцовия
цесионер да разполага с представителна власт да извършва
уведомление за цесията. Навежда се, че договорът
за кредит не отговаря на
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 7 и т. 20 и чл.
12, ал.1, т. 7-9 на ЗПК. Конкретно
страната се позовава на липсата
на преддоговорна информация за параметрите
на кредита, на непосочване размера на ГПР. Позовава се на
противоречие на договора с изискването за добросъвестност при договаряне. Навежда се за
липсата на договаряне относно таксата от 462 лева за гаранция.
Евентуално, ако и да е постигната тази уговорка е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави и заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 33,ал. 1 от ЗПК, уреждаща последните от забавата
на длъжника. Навежда се за
липсата на договаряне относно таксата от 100 лева, представляваща такса за събиране
на вземането..Настоява з.отхвърляне на предявените по делото искове.
В съдебно заседание ответникът не
се явява. Представлява се от особен представител- адв.
В., който поддържа заявеното оспорване на иска. Ангажира подробни писмени
бележки.
Подпомагащата страна „А.за с.н.в.“
ЕАД не
изпраща представител в съдебно заседание. С нарочна молба изразява становище за
основателността на предявените претенции.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран със
специален установителен иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземането по оспорена заповед за изпълнение, издадена по гр.д.№7904/2018 на
ВРС. Срокът за предявяване на иска по чл. 422, ал.1 ГПК е спазен, поради което
учреденото исково производство е допустимо.
Ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор з.прехвърляне на вземания от 1.12.2017г.(л.14
и сл.), сключен с „Фератум Банк“ ООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 3.1 от цитираното споразумение, ищецът „А.за к.н.п.з.“ ООД е придобил пакет от вземания,
индивидуализирани в приложение договора. В
приложеното приложение на л. 22 е
посочено името, ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на
прехвърленото вземане. Възраженията относно съобщаването на длъжника за
договора за цесия се намират от настоящия състав за неоснователни.Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето.
Липсва пречка, обаче, както е сторено в случая, цедентът
да овласти новия кредитор да извърши нужното
уведомяване. Именно с оглед изрично даденото пълномощно в този смисъл /л.24 /
ищецът в качеството си на пълномощник на цедента чрез
предявяване на иска уведомява длъжника за извършената цесия. Ирелевантно в случая е дали цедирания
длъжник е уведомен преди образуване на производството.Това е така тъй като целта
на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на
добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а
такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес (Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като
ответникът не възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на
спора, следва настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното по делото следва да се приеме, че от формална страна ищецът се легитимира като титуляр
на претендираните права.
По делото е представен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 413487/01.08.2016г.(л. 111 и сл.), видно от който „Фератум България“ ЕООД е предоставило на М.Д.Х. заем в
размер на сумата от 600 лева срещу задължение за връщане на 12 вноски. Уговорен
е лихвен процент в размер на 40.61% и ГПР от 49,11%. Съгласно чл. 5 от
контракта кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от трето за
правоотношението лице- „Фератум Банк“ ООД. Твърди се от ищеца, че сключеният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Твърденията се подкрепят от текста на споразумението и приложените Общи
условия на „Фератум България“ ООД.
Съгласно
чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на
кредит от разстояние.
В случая видно от чл. 6 от цитирания договор
отношенията между страните във връзка с предоставения кредит се регламентират
от ОУ за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „Фератум България“ ООД, приети на 01.11.2014г. Тези ОУ не са ангажирани по делото. В
допълнение по делото не са ангажирани доказателства за извършване на фактически
действия, с който ответникът да е
изразил съгласие за сключване на договора по указания. Самият договор за
предоставяне на кредит от разстояние не е подписан от кредитополучателя, поради
което като неподписан документ същият не може да се противопостави на ответника,
а като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищцовата
страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима
нему доказателствена сила.
Отделно
от горното, по делото не се доказа на ответника да е преведена процесната заемна сума. В съдебно заседание вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза изрично посочи, че не са му
предоставени данни за реалното получаване на сумата. Представени са на
експертизата единствено доказателства за превод на сумата от заемодателя чрез
платформата на Easy pay,
но не и разписка, изходяща от ответника.
Договорът за заем за послужване е реален и за
да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в
същото количество и качество на уговорения падеж. В случая предаване на
заемната сумата липсва, като изрично с доклада по делото на ищеца е указан
пропуска му да ангажира доказателства за този факт, на осн.
чл. 146, ал.2 от ГПК.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че по процесното заемно правоотношение не
са извършвани погашения, които евентуално ако бяха извършени, биха били индиция, че ответникът е получи реално заемната сума.
С
оглед на изложеното, настoящият състав намира, че ищецът не успя да
установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала
облигационна връзка между страните по кредитното правоотношение. Суброгирането в правата на кредитора „Фератум
България“ ООД от страна на „Фератум Банк“ ООД не е произвело правно действие, тъй като се касае
за несъществуващ дълг. Цесията на несъществуващо вземане е недействителна,
поради липса на предмет.
Ето
защо, ищецът не се ползва с твърдяната материална легитимация. Предявеният иск
е неоснователен.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 иск за
приемане за установено по отношение
на М.Д.Х., ЕГН **********,***7 съществуването на
вземане за сумата от 600,00 лв.
представляваща главница по Договор за гаранция, сключен на 01.08.2016 г. между
„Фератум банк” ЕООД и М.Д.Х.,
във връзка с Договор за кредит № 413487/01.08.2016 г., сключен между М.Д.Х. и „Фератум България” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени
в полз.н. „А.за к.н.п.з.” ООД по силата на Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017 г. и Приложение № Г/01.12.2017 г.; сумата от 138,00 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 27.07.2017 г.;
сумата от 100,00 лв., представляваща дължими такси; сумата 462,00 лв.
представляваща гаранция по кредитната сделка, дължима съгласно чл. 5 от Общите
условия към Договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Фератум Банк” ЕООД и М.Д.Х., за
които вземания е издадена заповед з.изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №7904/2018г. по описа на ВРС,16- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. – датата на депозиране на
заявлението до окончателното й изплащане
на задълженията, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
Решението е постановено
при участието н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД като подпомагащо
лице на страната на ищеца „А.за к.н.п.з.“ ООД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: