№ 233
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215542 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от /фирма/, ЕИК ***, срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0033549,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание
чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се
подробни аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като
нямало ясно описание на нарушението и липсвали задължителни реквизити.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакувания ел. фиш. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Депозирани са писмени
бележки, с които се иска да бъде отхвърлена жалбата, а издаденият ел. фиш да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от
другата страна.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.05.2021 г. в 19:38 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC №
11743f0 заснела лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № *** да се движи в град
София по бул. „***“ срещу номер 64, в посока от бул. „**“ към бул. „***“. Заснетият
автомобил бил собственост на юридическото лице /фирма/ със законен представител
Р.Б.П. и за автомобила нямало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 19:38 часа на 17.05.2021 г., понеже
застраховката влизала в сила в 19:45 часа на същата дата.
Предвид на това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0033549 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на /фирма/ било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик на
автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на ел. фиш е било допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до опорочаване на цялото административнонаказателно
производство, тъй като в него е налице неяснота в описаната фактология и по-точно
относно субекта на извършеното нарушение. В съставения ел. фиш словесно е
описано, че лицето Р.Б.П., в качеството си на законен представител на /фирма/
(собственик на автомобила), не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил
към 19:38 часа на 17.05.2021 г. Следователно се вменява нарушение на физическото
лице Р.Б.П., че като законен представител на юридическото лице, той не е изпълнил
това свое законово задължение, тоест за субект на нарушението е посочено
физическото лице Р.Б.П.. В същото време обаче, се налага имуществена санкция в
размер на 2000 лева на юридическото лице /фирма/, в качеството му на собственик на
автомобила на основание чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Предвид на това е налице
категорична неяснота относно субекта на нарушението, след като словесно се описва,
2
че то е извършено от физическото лице – законен представител на юридическото лице
собственик, а наказание се налага на юридическото лице. Тази неяснота представлява
съществено нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице,
понеже то не може да разбере, кой се твърди да е отговорен за нарушението –
юридическото лице собственик на автомобила или физическото лице, което е законен
представител на юридическото лице собственик. Това не само нарушава правото на
защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била
действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на субекта на
нарушението. Явно наказващият орган е ползвал текст от електронните фишове за
превишена скорост, където няма как да се налага наказание имуществена санкция, а
само глоба и затова, дори собственик на автомобила да е юридическо лице, то
наказанието се налага на неговия законен представител физическо лице. В настоящата
хипотеза обаче, при нарушения по КЗ, законодателят е предвидил възможност да се
налага и наказание имуществена санкция на юридическо лице собственик на
автомобила, поради което в този случай не следва да се твърди, че нарушението е било
извършено от физическото лице, което е законен представител на юридическото лице
собственик. Тази вътрешна противоречивост на атакувания административен акт
реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да
бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка
за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без да е необходимо
разглеждането на спора по същество.
Освен това от доказателствата по делото е видно, че валидна застраховка
гражданска отговорност за автомобила е влязла в сила седем минути след установяване
на нарушението, поради което категорично се касае за маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В писмените бележки представителят на наказващия орган е направил
възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната
3
нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от
370 лева. Въз основа на представените писмени доказателства става ясно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат В.Ч. уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 370 лева, като това е станало на
25.10.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатското възнаграждение, което с оглед представените доказателства досежно
реалното му заплащане, не надхвърля размера на минималното възнаграждение,
дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждение
не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода
на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател
следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
370 лева, съобразно представения договор за правна помощ, който доказва и реалното
заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №
0033549, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), на /фирма/, ЕИК *** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.
638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на /фирма/, ЕИК ***
сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща сторените от дружеството
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4