№ 123
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Марчева
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело №
20223630100*** по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.4** ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК за дължим остатък от главница по Договор за кредит от **/**/****г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от “************”
ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С, район С, бул.“В“ № **
етаж Мецанин, представлявано от И Д М, чрез юрисконсулта М В, със съдебен адрес гр.В,
бул.“В В“ № 92 (сграда на „*****) срещу Д. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Ш, ул.”Г С”
№ ** вх** ет** ап**
В исковата молба се посочва, че на **/**/****г. между ответника и “*********” ЕАД
е сключен Договор за кредит, като ответникът получил кредит в размер на 6 000 лв. със срок
за издължаване 60 месеца и крайна падежна дата 22**.****. Към датата на сключване на
договора базовия лихвен процент бил 7.44 %, а стандартната надбавка - 3.51 % или лихвения
процент бил общо 10.95%, а ГПР бил 12.62 %. Кредита бил обезпечен с поръчителството на
Д Я П, съгласно сключен Договор за поръчителство. Поради допусната забава на
плащанията банката приела остатъкът по дълга като изискуем и по нейна инициатива било
учредено заповедно производство по ч.гр.д. № ****/2**г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист за сумите 3857.49 лв. – главница, ведно със законна лихва от 22**.**** до
окончателното изплащане, 369.76 лв. – лихва за просрочие и такси закъснение от **/**/***г.
до ******** и 351.37 лв. – разноски срещу ответника и Д Я П, в качеството й на поръчител.
На **/**/****г. между «*********» и «**********» ЕАД била сключена цесия, като
1
за същата ответника бил уведомен от цесионера по силата на пълномощно, но независимо
от това ищецът иска уведомлението да се счита за връчено с исковата молба.
В периода от **/**/****г. до **/**/****г. по сметката на ищеца постъпили
доброволно общо 2 342.67 лв., които били съобразени от него при формиране размера на
претендираната сума.
В заключение се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника,
произтичащо от Договор за кредит от **/**/****г. за сумата от 3 857.49 лв., представляваща
дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
**/****** – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата. Моли се за присъждане на разноските в настоящото производство.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били връчени на
ответника, чрез назначения с Определение № ****/**/**/****г. особен представител – адв.
С. С. от ШАК. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, прави се възражение за изтекла давност на вземането и изрично се
прави възражение за нищожност, тъй като шрифта на който е изготвен договора е по-малък
от 12, каквито са изискванията на закона. В заключение се моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Н В, която поддържа исковата
молба и в хода на съдебните прения навежда правни доводи за нейната основателност.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. С., който
поддържа писмения отговор и в депозираното в последното съдебно заседание писмено
становище, аргументира подробно въведените възражения, че искът не следва да бъде
уважаван поради изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл.417 от ГПК с № ****/23**.**** по ч.гр.д. № ****/**** на ШРС състав на съда
разпоредил длъжника – ответник да заплати сума от 3857.49 лв. – главница по неизпълнено
задължение по Договор за кредит от **/**/****г., сума от 369.76 лв., представляваща лихва
за просрочие, включваща такса закъснение от 27.07.2**г. до **/****** и законна лихва от
22**.**** до изплащане на вземането, както и сумата 84.55 лв. – такса за издаване на
изпълнителен лист и сумата от 266.82 лв. - юрисконсулско възнаграждение. Бил издаден и
изпълнителен лист от **/****** Поради ненамирането на длъжника на адресната му
регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на
стопанска дейност, заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя да предяви искова молба на основание чл.4** ал** т.2 от ГПК. Исковата молба е
депозирана в срока, указан от съда. Първоначално исковото производство било образувано
пред РС - В, като в последствие било прекратено и изпратено по подсъдност на ШРС, като
2
било образувано и настоящото производство.
Безспорно е установено по делото, а и видно от Договор за кредит за текущо
потребление от **/**/****г. (находящ се на лист 30 от гр.д. № ****/****г. по описа на РС –
В) „*********“ ЕАД предоставила на ответника сума в размер на 6000 лв. със срок за
издължаване от 60 месеца и с падежна дата 22 – ро число от месеца при годишен процент на
разходите 12.62%. Лихвата била формирана от базов лихвен процент, определен периодично
от банката и надбавка, като към датата на сключване на договора лихвения процент бил
формиран общо от 10.95 %. Кредита бил обезпечен с Договор за залог върху вземанията по
трудовото правоотношение от същата дата и Договор за поръчителство от **/**/****г.
сключен с Д Я П.
Видно от молба за конституиране като взискател по изпълнително дело № ****/****г.
по описа на ЧСИ Д З „************“ ЕАД в качеството си на цедент поискал образуването
на изпълнително производство срещу длъжника и поръчителя по кредита, посочвайки
изпълнителен способ, чрез който да бъде събрано вземането, а именно възбрана и запор
върху налични на длъжниците банкови сметки. Представен бил Договор за покупко-
продажба на вземания от **/**/****г. (лист 5 от изп. дело), сключен между „*********“ и
„************“ ЕАД, неразделна част от който е Приложение №** в което са изрично
изброени и индивидуализирани придобитите вземания, измежду които и това на длъжника-
ответник. В хода на изпълнителното производство била наложена възбрана по искане на
взискателя – ищец върху недвижим имот, собственост на длъжника – ответник, вписана в
Служба по вписвания под вх.№ 110, акт 32, том I, дело 74 от **/**/****г. С Постановление
от 12.08.2019г. ЧСИ Д З прекратява изпълнително дело № 1278/2019г. под неин опис на
основание чл.433, ал** т.8 от ГПК и уведомява за същото ищеца.
С молба от **/**/****г. е образувано ново изпълнително дело под номер ***/****г.
по описа на ЧСИ Д З. В молбата до ЧСИ са посочени конкретни принудителни действия,
към които взискателя желае да се насочи изпълнението, а именно налагане на възбрана
върху имот на длъжника и запор върху разкрити от него банкови сметки.
Изпратени са запорни съобщения с изх. № ***** от **/**/****г. до „***********“
АД (лист 48 от изп.дело), с изх. № **** от **/**/****г. до „*******“ АД (лист 81 от
изп.дело), и с изх. № **** от **/**/****г. до „****“ АД, с които са наложени запори върху
банковите сметки на ответника, като в последствие е върната информация от банките, че
лицето няма разкрити банкови сметки там.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която не е оспорено от страните и е прието от съда като пълно, обосновано и компетентно
дадено. Вещото лице заключава, че приведената от банката сума на длъжника била в размер
на 6 000 лв., като общия размер на сумите постъпили по кредита преди цесията била
3 455.20 лв., а след цесията 2 342.67 лв. На 22.04.**** е направена последната изцяло
платена погасителна вноска от сравнително редовните вноски, като плащане е получено и на
**/**/***г., след което било преустановено плащането. Към датата на последното по делото
съдебно заседание дължимият остатък по главница след приспадане на плащанията е в
3
размер на 3857.49 лв., дължимата договорна лихва е в размер на 274.52 лв., като лихвата за
забава е 95.23 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на иска: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви
исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на иска по чл.422 от ГПК: По делото се установи безспорно, че
между страните са възникнали отношения по договор за кредит по смисъла на чл.4 и сл. от
Закона за потребителски кредит (отм.). Сключеният договор за кредит притежава
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.7 и сл. от ЗПК
(отм.). Съдът намира, че не е налице нарушаване на правата на потребителя, водещи до
недействителност на договора, с използването на шрифт по -малък от 12, тъй като към
тогава действащия ЗПК такова изискване не е било налице. Дори и да имаше въведено
такова условие за действителност на договора, то този аргумент е ирелевантен за
настоящото производство, тъй като ищецът претендира само главницата по кредита, поради
което последицата по чл.14 от ЗПК (отм.) не е приложима.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали е настъпила погасителна давност
за главницата по договора за кредит и към кой момент. По този въпрос, съдът намира
следното: Вземането за сума, предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата
пет годишна давност. В настоящия случай, предвид че заповедното производство
образувано под № ****/**** по описа на ШРС е унищожено поради изтекъл срок на
съхранение, съдът не може да приеме за доказан факта на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди образуването на 22**.2**г. на заповедното производство по
инициатива на кредитора, за да приеме, че погасителна давност тече от към този момент.
Такива доказателства не са представени и в последвалото исково производство. В този
смисъл възраженията на особения представител на ответника са правно аргументирани.
Съдебната практика е категорична, че не е достатъчно наличието на клауза в договора, че
при неизпълнение последователно на няколко вноски по погасителен план, вземането става
предсрочно изискуемо, а следва кредитора изрично да обективира волеизявление за това и
същото да бъде съобщено на длъжника. Фактическият състав за настъпване на факта на
предсрочна изискуемост включва освен установяване обективният факт на неизпълнение на
длъжника, изразяващо се в неплащане на определен брой последователни погасителни
вноски по погасителния план, но и изрично достигнало до длъжника волеизявление на
банката, че упражнява това право. В този смисъл е т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно според мотивите на т.**от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС – е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск - за
4
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. В случая давността за погасяването му
започва да тече от настъпване на крайния срок на дължимост на последната погасителна
вноска. В настоящия случай това е датата **/******., съгласно погасителен план (лист 40 от
гр.д. № ****/****г. на РС-В). Затова въпросът дали е доказан факта на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита преди образуване на заповедното производство става
несъотносим към делото.
Така към датата на образуване на първото изпълнително дело - 23**.****., под №
****/****г. на ЧСИ Д З, не е изтекъл давностния срок на вземанията по изпълнителния
лист, включително и процесното. С подаване на молбата за образуване на първото дело
взискателя **********“ ЕАД е посочил какви принудителни изпълнителни способи желае
да бъдат приложени в изпълнителното производство, като в изпълнение на това, ЧСИ Д З е
наложила възбрана върху имот на длъжника на **/**/****г. С това последно действие
давността е прекъсната и от датата на налагане на възбраната е започнала да тече нова
погасителна давност.
Теклата погасителна давност е отново прекъсната на **/**/****г. с молбата на
взискателя за образуване на ново изпълнително производство за процесната сума след
прекратяване на първоначално образуваното дело, както и на **/**/****г. и на **/**/****г.
с депозиране на молби за пристъпване на принудително събиране чрез запор върху банкова
сметка на длъжника в конкретни банки. Това е така, защото в мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. В конкретния
случай ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на длъжника, като е изпратил
запорни съобщения до „***********“ АД с изх.№ ***** от **/**/****г., до „*******“ АД с
изх.№ **** от **/**/****г. и до „*******“ ЕАД с изх.№****/**/**/****г.
От гореизложеното може да се направи обоснования извод, че взискателя не е
бездействал, а са предприемани принудителни изпълнителни действия, които независимо от
факта, че са били неуспешни, то неуспешността им не е била в резултат на бездействието на
взискателя или ЧСИ, а на обективни причини, а именно неразкрити банкови сметки към
момента на получаване на запорните съобщения. Затова съдът намира, че давността
многократно е била прекъсвана с исканията на взискателя, като последно давността тече от
**/**/****г. или до образуване на настоящото производство на ****/****г. давността за
главното вземане не е изтекла.
По отношение на възраженията на ответника, че не са съобразени плащанията по
изпълнителното производство при предявяване на иска, то съдът намира, че този въпрос е
изяснен с приемането на неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната
5
експертиза. Същото изчислява размера на непогасеното задължение към ищеца,
съобразявайки направените доброволни плащания в хода на изпълнителното производство.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Предвид
изхода на спора, то същите следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното
разноските са в размер на 351.37 лв. а в настоящото са в общ размер на 1077.17 лв.,
включващ държавна такса от 77.15 лв., възнаграждение на особения представител от 500.02
лв. и възнаграждението на вещото лице от 500 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.4** ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “************” ЕАД с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С, район С, бул.“В“ № ** етаж
Мецанин, представлявано от И Д М, чрез юрисконсулта М В, със съдебен адрес гр.В, бул.“В
В“ № 92 (сграда на „*****) СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Д. Г. Д. с ЕГН **********, с
адрес гр.Ш, ул.”Г С” № ** вх** ет** ап** произтичащо от Договор за кредит за текущо
потребление от **/**/****г., сключен между „*********“ ЕАД и Д. Г. Д., обезпечен с
поръчителството на Д Я П с ЕГН **********, по силата на който се дължи сумата от
3 857.49 лв. (три хиляди осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща остатък от дължима и непогасена главница по договора, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК в съда, а именно 22**.****, за което вземане е издадена Заповед № **** от
23**.2**г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 23**.2**г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на
“************” ЕАД с ЕИК ********** разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част на исковете в размер на 1077.17 лв. (хиляда седемдесет и седем лева и
седемнадесет стотинки) и в заповедното производство в размер на 351.37лв. (триста
петдесет и един лева и тридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6