РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 791
Град Пловдив, 08 април 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на двадесети
март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА и с участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3831 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Г., роден на
***г. – гражданин на Република Турция, ЛНЧ **********, чрез адв.
С. А., съдебен адрес:***, офис №3, срещу отказ УРИ:538600-2337 от 26.11.2018г.
относно издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на
чужденец в Република България на началник сектор "Миграция" при ОД на
МВР - Пловдив, с която му е отказано издаване на разрешение за продължително
пребиваване в Република България.
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения
на административните правила, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че обжалваният акт е
издаден при неизяснена фактическа обстановка и не съдържа като мотиви конкретни
факти, които да могат да бъдат проверени и преценени, което от своя страна
лишава адресата на акта от възможност да осъществи ефективно правото си на
защита. В о.з. жалбоподателят, чрез процесуалният представител адв. А.,
поддържа жалбата, като оспорва изводите на административния орган, че се касае
за фиктивен брак и сочи, че жалбоподателят е получавал шенгенски визи и е
пребивавал в ЕС. Иска се отмяна на процесния отказ и присъждане на сторените
разноски. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответният административен орган – началник на сектор
„Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив намира
жалбата за неоснователна.
Настоящият състав на Административен съд - Пловдив
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, в законовия срок, и е срещу отказ за издаване на разрешение
за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България, което
съгласно чл.26, ал.11 от ЗЧРБ подлежи на обжалване при условията и по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Всичко това налага извод, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В хода на разглеждане на заявлението е изискано
становище от ТДНС - Пловдив съгласно чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ във връзка с чл.41,
ал.1, т.2 от ЗДАНС. С писмо per. № ПД-31-3357/14.11.2018 по описа на
ТДНС-Пловдив е получено отрицателно становище относно подаденото заявление от Г.М..
Във връзка с отрицателно становище на ТДНС-Пловдив за
продължаване на срока за пребиваване на чуждестранен гражданин е изготвена справка
с peг. №. ПД-31-3437/21.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив, в която са описани
следните обстоятелства (л.26):
В ТДНС-Пловдив е постъпило заявление за продължително
пребиваване, per. №1823/24.10.2018 г. по описа на Сектор „Миграция", ОДМВР
- Пловдив, от турския гражданин М.Г. /G.M./. Заявлението е подадено на
основание сключен брак с
българска гражданка - И.М.Л., съгласно
чл.24, т.18 от Закона за чужденците в Република България. Предишното основание
за пребиваване на М.Г. е било по чл.24, т.2 от Закона за чужденците в Република
България. Посочено е, че М.Г. е съдружник в търговско дружество: „М. С." и
управител Н.С.С.. В управлението на търговското
дружество участват двама турски граждани - G.S. /С. Г./ и К.S. /С. К./, които притежават
статут на продължително пребиваващи чужденци в България за срок от 6 /шест/
месеца. В документите за кандидатстване за виза „Д" и за продължително
пребиваване лицата декларират, че имат 30 /тридесет/ български граждани, водени
на трудов договор, които са социално осигурявани. От документи, издадени от
НАП-Пловдив, е установено, че социалните осигуровки на сключилите трудов договор
се заплащат само в първите два месеца, а впоследствие са прекратени. Констатирано
е също, че търговско дружество „М. С." не е активно и не извършва
търговска дейност. Съдружниците С. Г. и С. К. не се
намират на територията на България, а в страни от Западна Европа. М.Г. не
познава управителя на ТД „М. С." - Н.С..
На 24.10.2018 г. М.Г. е подал документи за
продължаване на пребиваването в България, като сменя основанието си на чл. 24,
т. 18 от Закона за чужденците в Република България - сключен граждански брак с
български гражданин. Към момента на подаване на документите Г. няма сключен
брак с българска гражданка.
На 30.10.2018 г. Г. сключва граждански брак с
българската гражданка И.М.Л.. Свидетели при сключване на брака са българските
граждани Ш.К.Ш.и Я. Р.И., бивш съпруг на
И. Л..
Установено е, че М.Г. и И.Л.не комуникират помежду си
поради езикова бариера (Л.не знае турски език). Описано в справката е също, че Л.не
познава разположението на стаите в квартирата на Г., въпреки твърдението си, че
живее с него, както и че не познава членовете на неговото семейство.
Формиран е извод, че всички придобити факти и обстоятелства
сочат фиктивен брак с цел придобиване на български документ за самоличност и
последващо установяване в страна от ЕС. Липсата на яснота, относно намеренията
на турския гражданин за установяване в трета държава, може да постави в
опасност сигурността и интересите на Република България.
Предвид гореизложеното, становището на ТДНС-Пловдив
относно чуждия гражданин е прието, че G.M. /М.Г./, роден на *** г. в Турция,
гражданство Турция, ЛНЧ: **********, заявление за продължително пребиваване,
per. №1823/24.10.2018 г. по описа на сектор „Миграция", ОДМВР - Пловдив е,
че следва да бъде отказано продължаването на срока на пребиваване на основание
чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, във връзка с чл.4, ал.1, т.14 във връзка с чл.41,
ал.1, т.2 от ЗДАНС.
С оспорения отказ, издаден на 26.11.2018 г. от началник
сектор "Миграция" – ОДМВР - Пловдив е отказано издаването на
разрешение по заявлението на жалбоподателя и му е определен срок за напускане
на страната от 14 дни. Постановено е, че в случай на неизпълнение спрямо лицето
ще бъде приложена принудителна мярка "Принудително отвеждане до границата
на РБългария" на основание чл. 41, ал.2 от ЗЧРБ.
Като фактическо основание за отказа е посочено
получена информация съгласно писмо рег. № ПД-31-3357 от 14.11.2018 г. по описа
на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018 г., като въз основа на
цитираните документи административният
орган е приел, че са налице данни, даващи основания да се направи извод, че
чуждият гражданин с действията си може да постави в опасност интересите на
българската държава. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на
чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 10, ал.1, т.1, чл. 105,т.1 от ЗМВР и чл. 18,
ал.1, т.11 от ПУДМВР.
В процесния
отказ е отбелязано, че Г.М. е запознат с текста на отказа на езика, който владее,
чрез превода -Валентин Митков и му е връчен екземпляр от същия на 05.12.2018 г.
По делото е събрана административната преписка, в това
число, цитираните в отказа документи, включително и писмо рег. № ПД-31-3357 от
14.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018
г, послужили като основание за отказа.
В хода на съдебното производство като доказателства по
делото са представени и приети копие на лична карта на съпругата на жалбоподателя, свидетелство за
съдимост от 11.01.2019 г, удостоверение 324/18.01.2019 г. г. от Окръжна
прокуратура - Пловдив, Удостоверение от МВнР, Генерално консулство на Република
Турция в Пловдив от 11.01.2019 г. в заверен препис на български език, заявление
за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност в
Агенция по вписванията, копие на актуално състояние от ТР на фирмата на
жалбоподателя, Копия на 5 бр. справки, заверени по чл. 64 от КТ, както и
заверено копие на справка ПД-6-9458/07.11.2018 г., издадена от ДАНС.
В хода на настоящето производство като свидетел е
разпитана Иванка Ламбова-съпруга на жалбоподателя, която е заявила, че фирмата
е на Н.. Фирмата на съпруга й се занимава с плодове - ябълки, ягоди. М.Г. се
познава с Н.. Посочва, че съдружниците на М. се
намират в Турция. Те се наричат С. и С.. С М.Г. сключили граждански брак на
30.10.2018 г. Я.И.и Ш.Ш.им били свидетели при
сключване на гражданския брак. М. се познава с г-н Шерифов, а свидетелката помолила
Я.И.да им стане свидетел. Посочва, че не е имала брак с Я. И.. С Я. живеели на
семейни начала, но не е имала граждански брак. Той е баща на едно от децата й. Посочва,
че има общо две деца. Едното дете е от друг мъж, а второто е от Я.. С Я. са в
добри отношения. Разделени са с него повече от 2 години. Много й помага за
децата. Децата й ходят на детска градина в гр. Кричим. Понякога ги водела в
Брестовица. Заявява, че не е съгласна да
живее в Турция, защото не иска да си оставя децата. Те били привързани много
към Я.. Не може да ги остави децата си. Свидетелката запознала децата с М.,
били в добри отношения с него. Посочва, че с тях е много добър. Били известно
време в нейното село Брестовица, но там било много населено и вече от 2-3
седмици били на квартира в Кричим.
От разпитаната в с.з. свидетелката става ясно също, че
се познават с М. от месец май 2018 г. Сочи, че е търсела работа, и М. й е
предложил работа. Заявява, че един-два пъти е посещавала къщата, където живеел М..
Представлявала коридорче, кухнята, баня, от едната страна имало малка стаичка,
а от другата страна - спалня и хол. Това било на първия етаж на триетажна къща.
Твърди, че знае турски език и с М. контактуват на турски език. Св. започнала да
го учи на български думи, на „здравей“, „здрасти“, „чао“. Според свидетелката бащата
на М. се казва Х., майка му - Ф., сестрата - Д.. Посочва, че яко си отиде в
Турция, М. няма да може да се върне, а тя не може да остави децата си сами в
България. Тръвди, че се запознали с майка му, баща му, сестра му по месенджъра.
Поканили и да отидат там.
Свидетелката дава показания, че Шенол Шериф и М. са
приятели, защото те се познават. Заявява, че не си спомня къде се намира офиса
на фирмата, тъй като не е работила много при него. Копаела. Работила през сезона
на ягодите – м. май. М. вземал продукцията и я продавал на борсата в Първенец.
След работа свидетелката се прибирала вкъщи при децата си. Заявява също, че не е
ходила в Турция, както и че не си спомня дали е подписвала документи за назначаване на
работа. Твърди, че знае турски, но не може да говори като в Турция.
От правна страна съдът намери следното:
Отказът е издаден от компетентен орган – началник
сектор "Миграция" при ОД на
МВР - Пловдив, упълномощен от директора на ОД на МВР – Пловдив с приложените
заповед рег.№ 317з-3167 от 04.09.2015 г. и заповед № 317з-3279 от 14.09.2015 г.
(л.9-10) Спазена е писмената форма, като се съдържат реквизитите по чл. 59, ал.2
от АПК, в това число са изложени мотиви за отказа като фактически и правни
основания.
Основният спор е за приложението на материалния закон
– приложеното писмо обосновава ли прилагане на хипотеза на чл. 26, ал.1 във
връзка с чл. 10, ал.1, т. от ЗЧРБ и за съответствието на отказа с целта на
закона.
Правните основания, посочени в заповедта й гласят
следното:
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЧРБ отказва се издаване на
разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по
чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23.
Съгласно посочената в заповедта хипотеза на чл. 10,
ал.1, т.1 от закона се отказва издаване на виза или влизане в страната на
чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност
сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че
действа против сигурността на страната. Следва да се посочи, че правното
основание по чл. 10, ал.1, т.1 ЗЧРБ борави с наличие на данни, а не факти и
доказателства.
Чл. 57, ал.1 от ЗЧРБ определя, че директорът на
дирекция "Миграция", директорите на ОДМВР или оправомощените от тях
длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право на
пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2
от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
В случая, както се посочи, е дадено такова писмено
становище от Директора на ТДНС да бъде отказано продължаването на срока на
пребиваване на жалбоподателя, на
основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, във връзка с чл.4, ал.1, т.14 във връзка с
чл.41, ал.1, т.2 от ЗДАНС.
Съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) една от основните задачи на Министерство на вътрешните
работи (МВР) е защита на националната сигурност и тя се изпълнява включително
чрез дейността по събиране, анализ и оценка на информация, свързана с
националната сигурност (чл. 7, т. 1 от ЗМВР). Дирекция "Миграция" е
основна структура на МВР (чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗМВР). По силата на чл. 90, т.
3 от ЗМВР и чл. 141б, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) директорът на дирекция "Миграция"
или оправомощени от него длъжностни лица разполагат със правомощие да издават
или отказват издаването на разрешения за краткосрочно, продължително,
дългосрочно или постоянно пребиваване. Следователно те разполагат и с
правомощието да установяват наличието на обстоятелства от хипотезата на чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, в случаите, в които са ги констатирали
сами. Безспорно в този случай административният акт следва да бъде надлежно
мотивиран от административния орган, както и да бъде установено наличието на
данни за посочените в чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ обстоятелства. От своя страна
ДАНС осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в
Република България (чл. 6, ал. 3 от ЗДАНС), но не разполага със самостоятелно
правомощие да издава или да отказва издаването на разрешения за пребиваване на
чужденци на територията на страната. Ето защо в ЗЧРБ законодателят е предвидил,
че основанието "заплаха за националната сигурност" може да се
приложи, както на базата на обстоятелства, установени при упражнена от МВР
компетентност, така и на базата на дадено в условията на чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ
становище от ДАНС. От изложеното следва, че отрицателното становище на ДАНС е
обвързващо за водещия производството орган. Получаването на писмено становище
от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е задължителен елемент от
административното производство по издаване на разрешение за пребиваване на
чужденци в Република България (чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ и чл. 57, ал. 1 от
ППЗМВР). Имащо характеристиките на акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, то не подлежи
на самостоятелен съдебен контрол, а законосъобразността му следва да се прецени
при оспорването на крайния акт.
По аргумент от разпоредбите на чл. 13, вр. чл. 8 на
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС),
засегнатото лице следва да разполага с ефективна съдебна защита срещу засягащия
го акт. Постановеният въз основа на отрицателното становище на ДАНС
административен акт засяга правната сфера на чуждия гражданин. Ето защо, макар
издателят на оспорения акт да не разполага с възможността да контролира
законосъобразността на даденото от ДАНС становище, съдът, воден от задължението
за преценка на пропорционалност на наложената мярка и гарантиране на правото на
ефективна съдебна защита, следва да провери фактическите и правни основания за
издаване на процесния отказ.
В заявлението на жалбоподателя като основание за
предоставяне на право на пребиваване е променено основанието - чл. 24, т. 18 ЗЧРБ,
съгласно която разпоредба разрешение за продължително пребиваване могат да
получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на
семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които
удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, са признати и
регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското
законодателство.
Прави впечатление, че посоченото от жалбоподателя
предишно основание за продължаване на срока е по чл. 24, т. 2 от ЗЧРБ. Прави
впечатление също, че към момента на подаване на заявлението - 24.10.2018 г.
жалбоподателят не е имал сключен граждански брак с Иванка Ламбова.
Касае се за лице, което е член на семейство на
български гражданин. Принципно това не е обстоятелство, което да задължава
българските власти винаги да уважават заявление за издаване на разрешение за
пребиваване, но отказът трябва да бъде мотивиран с действията на чужденеца,
които да попадат в хипотезата на чл. 26,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
В тази връзка не може да не направят на съда
впечатление няколко обстоятелства, сами по себе си незначителни, но разгледани
във взаимната им връзка, те придобиват особено значение. Видно от цитираните
справки на контролните органи при подаване на заявлението от страна на
жалбоподателя, същият не удостоверява спазване на изискването на чл. 24, т. 18
ЗЧРБ, тъй като не разполага, съответно не представя документи, че е член на
семейството на български гражданин и не представя документи, произхождащите от
чужбина, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, са признати
и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското
законодателство. Както се посочи, лицето е сключило брак с И.Л.на 30.10.2018 г.,
а заявлението е подадено на 24.10.2018 г. Заедно с това, от контролните органи
е констатирано, че Л.не знае турски език, съответно поради езикова бариера
съпрузите не биха могли да контактуват по между си. Към момента на сключване на
брака Л.е декларирала, че живеят заедно в Република България, а в показанията
като свидетел в хода на съдебното производство е посочила, че М. може да си
отиде в Турция, а тя няма да не може да отиде в Турция, тъй като не може да
остави децата.
Съдът не кредитира свидетелските показания на св.
Ламбова, тъй като същите са изолирани от всички останали доказателства по
делото, които представляват официални документи за установени данни в хода на
извършвани внезапни проверки на лицата. В този смисъл съдът кредитира данните,
събрани от ТДНС – Пловдив, като достоверни, а свидетелските показания от страна
на съпругата на М.Г. целят единствено удостоверяване на изгодни за
жалбоподателя обстоятелства за нуждите на настоящото производство.
По силата на чл. 4, ал.1 от Закона за Държавна агенция
"Национална сигурност", агенцията извършва дейности за защита на националната
сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта
и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и
свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските
институции и установения в страната конституционен ред. Според чл. 4, ал.3
ЗДАНС агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна,
координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи
информация от значение за националната сигурност; а съгласно чл. 41, ал.1, т.2
от същия закон ДАНС осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на
чужденци в Република България, като дава становища по молби за издаване на
разрешения за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваване и на визи и
включва чужденци в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по
ЗЧРБ.
Република България е суверенна държава и има
самостоятелно право да прецени кое лице съставлява заплаха за националната й
сигурност, в това число да определи това понятие и всички свързани с него
елементи, както и органите и процедурата.
Видно е от цитираните по-горе разпоредби на ЗДАНС и
ЗЧРБ, че участието на органите на ДАНС в производствата по ЗЧРБ е в изпълнение
на задачите им по осъществяване на контролната им дейност във връзка с
пребиваването на чужденците в държавата ни. С други думи, становището има за
цел да бъде осъществен превантивен контрол и оценка на риска спрямо лицата,
влизащи в страната, като по този начин се изпълнява генералната причина за
съществуването на ДАНС, а именно
защитата на националната сигурност.
Дали чужденецът има право да получи разрешение за
продължаване на срока за пребиваване, когато има данни, че представлява заплаха
за националната сигурност, следва да бъде преценено от консулските органи, но
обстоятелството дали кандидатът представлява заплаха за националната сигурност
може обвързващо да прецени и установи само ДАНС.
Целта на въведения разрешителен режим по отношение
влизането и пребиваването в РБ на чужденци – граждани на трети страни,
упражняването на който се основава, освен на ЗЧРБ, на НУРИВОВР и на други,
вътрешноведомствени актове, е свързана преди всичко с националната сигурност.
С позоваване на нормата на чл. 10, ал.1, т.1 ЗЧРБ,
включително чрез изписването на текста й издателят на административния акт е
изпълнил задължението да мотивира същия, според изискванията на чл. 59, ал.2,
т.4 АПК.
Изложените в оспорения отказ фактически и правни
основания отговарят на изискванията за мотивиране на акта. Така направеното
изложение на мотивите на административния орган по никакъв начин не е
затруднило лицето да разбере основанията за отказ и да организира защитата си
срещу отказа, за което свидетелстват съображенията, изложени в жалбата до Съда.
От друга страна, специфичното в случая изискване за
провеждане на административна съгласувателна процедура и изразените становища
на ДАНС, допълват мотивите на оспорения отказ в контекста на задължителното
тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС -
мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на
обжалвания индивидуален административен акт се прилага и не противоречи на
закона. В случая
мотивите за отказа се съдържат в писмо рег. № ПД-31-3357 от 14.11.2018 г. по
описа на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018 г.
От изложеното в справката следва, че същата е
обоснована, като крайният извод е относим към данните в мотивите на оспорения
акт. Касае се за данни за засягане на обществени отношения, от съществено
значение за реда в страната.
Изложеното обосновава извод за законосъобразност на
обжалвания отказ, поради което и жалбата против същия като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
От ответния административен орган не са претендирани
разноски, поради което същите не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г., роден на ***г. –
гражданин на Република Турция, ЛНЧ ********** срещу отказ УРИ: 538600-2337 от
26.11.2018г. относно издаване на разрешение за продължаване на срока за
пребиваване на чужденец в Република България на началник сектор
"Миграция" при ОД на МВР - Пловдив, с която му е отказано издаване на
разрешение за продължително пребиваване в РБ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: