№ 39
гр. Пловдив, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600113 по описа за 2024 година
Производството е по глава ХХІ от НПК.
Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. М. Д. – служебен
защитник на подсъдимия Г. С. С. срещу присъдата по НОХД № 403/2023 г. на
Окръжен съд – Стара Загора, наказателно отделение, както и по лична жалба
на подсъдимия.
С посочения съдебен акт подсъдимият е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е било наложено наказание при
условията на чл. 54 от НК – единадесет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за веществените
доказателства и разноските по делото.
В жалбите на адв. Д. и подсъдимия се претендира, че не е било
установено по безспорен начин, че престъплението е било извършено от
подсъдимия, а наложеното наказание е прекомерно по размера си. Иска се, при
условията на алтернативност, подсъдимият да бъде оправдан по обвинението
или делото да бъде върнато за ново разглеждани от друг състав на
първостепенния съд. Ако съдът не се съгласи с посоченото до момента, молят
да бъде намалено наложеното наказание.
1
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита жалбата
за неоснователна. В хода на съдебните прения, пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда. По отношение на наказанието намира, че при все на
пръв поглед санкцията да изглежда голяма, окръжният съд е изложил
убедителни и споделими доводи защо конкретният случай е с по-висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца, с което пледира, че
отмерената конкретна санкция напълно покрива всички критерии на чл. 36 от
НК и държи сметка за обстоятелството, че елементът на интензивна принуда
се е изразил спрямо личността на непълнолетно момиче, което е било
изплашено от инцидента. Наред с това, обръща внимание и на
обстоятелството, че подсъдимият е реализирал процесното деяние след като е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор.
Служебният защитник на подсъдимия адв. М. Д., в хода на съдебните
прения, поддържа изцяло подадената жалба. Релевира доводи за опорочено
разпознаване на подсъдимия от страна на пострадалата и липса на други
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изразява упрек спрямо
воденото разследване и липсата на приложен видeозапис от намираща се в
района на инцидента видеокамера. При условията на алтернативност пледира,
че следва да бъде отчетена с достатъчна тежест при определяне на
наказанието ниската стойност на предмета на престъплението. Също при
условията на алтернативност, моли за намаляване на размера на наложеното
наказание, което с оглед доказателства по делото, е било завишено.
Подсъдимият Г. С. С. поддържа доводите на своя адвокат.
В последната си дума заявява, че не е извършил престъплението.
Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от
НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на
страните, приема за установено следното:
Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, като
въз основа на проведеното съдебно следствие, окръжният съд правилно е
приел за установена следната фактическа обстановка, която в принципен план,
остава непроменена и след провеждането на допълнително съдебно следствие
от въззивната инстанция, както следва:
На 30.09.2022 г., около 23.00 часа, пострадалата А. З. (тогава на 15 г.) се
прибирала сама към дома си в кв. „*“ в *, като по телефона поддържала връзка
с майка си, като я уверила, че вече се намира близо до дома им, но след това
телефонът й се изключил, тъй като батерията му трябвало да се зареди.
Непълнолетната носела дамската си чанта, преметната отпред през тялото с
дълга дръжка, като в нея имало портмоне, мобилен телефон „*“ със счупени
дисплей и заден капак, с поставена сим карта на мобилния оператор „*“,
ключодържател и метален секретен ключ. Първоначално З. вървяла по добре
осветената улица край училище „*“, където се разминала и поздравила с две
момчета - К. И. и Б. У.. По същото време, след нея вървял подсъдимият Г. С.,
2
който бил забелязан от К. И. да върви забързано в посоката на момичето.
Спътникът на К. И. - Б. У. подвикнал на въпросното момче, известно на
свидетеля К. И. като „Г.“, на турски или цигански език „апап“/„апи“, което
свидетелят възприел като поздрав между познати в контекста на ситуацията.
З. продължила по пътя си покрай детска градина „*“, след което се отправила
към блок № * в кв. „*“. Там подсъдимият С. се затичал и успял да я настигне
зад гаражите, когато завила и навлязла в по-слабо осветено пространство.
Пострадалата, която била забелязала, че след нея върви някакво момче, се
обърнала към подсъдимия, когато усетила, че я настига. Изплашила се много и
започнала да вика за помощ. В този момент подс. С. я хванал с едната си ръка
за устата, а с другата нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето, на
лявото рамо и над лявата гърда. След това започнал да дърпа чантата от
рамото на З., говорейки на ухото й: „Дай чантата!“, „Дай чантата!“. Тъй като
пострадалата не изпускала вещта си, подсъдимият я блъснал с ръце и тя
паднала на терена. Преди да може да се изправи, Г. С., който продължавал да
дърпа чантата, успял да скъса дръжката й, след което побягнал към близката
детска градина с дамската чанта на пострадалата и намиращите се в нея вещи.
Виковете за помощ на А. били чути от лицата, които живеели в къщата в
близост до блок № * в кв. „*“. Същите й предоставили телефон, от който тя
подала сигнал за случилото на спешен номер 112. Тъй като К. И. и Б. У. също
чули виковете на пострадалата, се приближили до мястото, където била
ограбена, като К. И. възприел, че пострадалата била притеснена и треперела.
Запитали я какво е станало и получили отговор, че била нападната от момче от
ромски произход. Малко след инцидента полицейските служители отвели
пострадалата в дома й, където майка й - свид. Р. С. възприела, че има
наранявания и е силно изплашена – „в шок“. След инцидента пострадалата
избягвала да говори за него, тъй като спомените за случая били болезнени. Не
излизала сама вечер и не се прибирала без придружител.
Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза
на живо лице № 188/04.10.2022 г. (л. 35-36 от ДП), при упражнената спрямо
пострадалата физическа принуда по време на извършване на деянието, същата
е получила кръвонасядане на горната устна на устата, кръвонасядане на
лявото рамо и кръвонасядане на гръдния кош. Констатираните увреждания
били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени по
време и начин, съобщени от пострадалата. Тези увреждания са причинили
страдание и имат характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2
НК.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза (л. 38-39 от ДП) пазарната стойност на отнетите от владението на
пострадалата А. З. вещи към датата на деянието била, както следва: дамска
чанта от изкуствена кожа на стойност 25,00 лева, портмоне от изкуствена
кожа на стойност 5,00 лева, мобилен телефон „*“ с механични повреди
(счупен дисплей и счупен заден капак) на стойност 160,00 лева, сим - карта на
„*“ на стойност 10 лева, ключодържател на стойност 3,00 лева и секретен
3
ключ на стойност 4,00 лева, всички вещи на обща стойност 207.00 лв.
Първият съд е имал основание да кредитира заключенията на
посочените експертизи като добросъвестно изготвени, от лица с необходимите
специални знания и опит, които са изследвали обективно установени факти по
делото и въз основа на тях са извели включени в кръга на доказване
релевантни за делото обстоятелства.
Настоящият съд намира, че изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Във
връзка с възраженията, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
допусна разпит на част от свидетелите, чиито показания са били ползвани от
първата инстанция чрез прочитането им от досъдебното производство,
доколкото съобрази разпоредбата на ал. 8 на чл. 281 НПК, че осъдителната
присъда не може да се позовава само на показания, прочетени по реда на ал. 4
на чл. 281 НПК. Това, според настоящата инстанция, в случая бе наложително
и с оглед спазването на принципа за състезателното начало и равните права на
страните в процеса. И не на последно място, от съдържанието на протокола от
проведеното на 15.06.2023 г. съдебно заседание на окръжния съд в Стара
Загора (л. 61-72 от делото на ОС) не става ясно дали даденото от подсъдимия
съгласие за включване на показанията на свидетелите в доказателствения
материал при условията на ал. 7 вр. ал. 5 на чл. 281 НПК, е било информирано,
така както изисква закона. Липсват данни особеностите на ал. 7 да са били
разяснени на подсъдимия. При все да е било посочено, че заявеното от
свидетелите на подготвителната фаза се включва при условията на ал. 4 на чл.
281 НПК, цитираната алинея отпраща към т. 1 и т. 2 на ал. 1 от коментираната
разпоредба, което е предполагало личното присъствие на свидетелите пред
съда. При прочит на протокола от проведеното от окръжния съд съдебно
заседание, не се установява решаващият орган да е положил необходимите
усилилия да осигури присъствието на свидетелите по делото. В частност, в
протокола от проведеното пред първия съд съдебно заседание на 15.06.2023 г.
не е било отбелязано инстанцията да е изпълнила задълженията си по ал. 7 на
чл. 281 НПК да разясни на подсъдимия, че прочетените показания на
неявилите се свидетели, независимо от причината за демонстрираното от
същите процесуално поведение, могат да се ползват при постановяване на
присъдата. В този смисъл и съгласието на подсъдимия за включване на
показанията на свидетелите А. З. З., Р. С. С., К. И. И., Б. Ф. У., А. В. И. и Р. А.
И., М. Ю. М. и Н. Х. М. не е било информирано, като възраженията на
подсъдимия и неговия защитник към процесуалната дейност на първия съд, се
приемат за основателни по изложените съображения. При така възникналата
процесуална ситуация, пред втората инстанция бе извършен преразпит на
посочените свидетели, с изключение на последните двама, като показанията
на разпитаните свидетели бяха прочетени на различни прави основания, с
информираното съгласия на подс. Г. С.. Същите ще бъдат анализирани и
допълнително в настоящото изложение. Въззивният съд изрично изключва от
доказателствената съвкупност показанията на М. М. и Н. М., доколкото във
4
връзка с изложеното до тук същите не са били включени в доказателствената
маса по надлежния ред. При все това, фактите и обстоятелствата, за които
същите са дали показанията си, се установяват от други надлежно събрани по
делото доказателства, като по отношение на възприятията на различни
свидетели от състоянието на пострадалата след деянието, в хода на
допълнителното съдебно следствие, сведения са дали, както самата
пострадала, така и нейната майка, а също така и полицейските служители Т. и
Т., които да били изпратени на мястото на инцидента по повод подадения
сигнал и също са засвидетелствали възприятията си в тази насока.
Показанията на визираната група свидетели, които са възприели състоянието
на пострадалата след инцидента са взаимно допълващи се, непротиворечиви,
съответстват на заявеното от непълнолетната А. и се подкрепят и от
заключението на назначената на подготвителната фаза СМЕ за медико-
биологичните характеристика на нараняванията на пострадалата, установени
при нейното освидетелстване за нуждите на производството. Отделно от това
и показанията на свид. К. И., в частта им, в която описва пред настоящия съд
възприятията си за викащ за помощ женски глас, разговора му с пострадалата
и възприятията му, че била притеснена и треперела, също следва да бъдат
включени към коментирания комплекс, доколкото не влиза в противоречие с
него в посочения си сегмент.
Във връзка с изложеното по-горе, настоящият съд не намира пропуск в
начина, по който е процедирал първият съд при прочитане на част от
показанията на свидетелите Г. К. Т. и Х. Т. Т., които са били включени в
доказателствената маса на друго правно основание – по реда на ал. 4 на чл.
281 във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК, като след прочитането на конкретно тяхно
съдържание, заявеното на подготвителната фаза и било потвърдено от всеки
един от свидетелите, за което ще стане въпрос и допълнително. Показанията
на посочените свидетели пред първия съд следва да бъдат кредитирани като
обективни, последователни и непротиворечиви. По отношение на частично
прочетените показания на свид. Т. от подготвителната фаза следва да се
възприеме именно заявеното от него тогава за датата на процесното деяние,
доколкото същият е полицейски служител, работил е по множество случаи и е
нормално да няма точен спомен към момента на разпита си пред съда, но при
разследването е бил разпитан в момент, който се явява по-близо до събитията.
Показанията на свид. Т. са били прочетени частично от първия съд по
отношение на предложеното от държавното обвинение обстоятелство дали
едно и също лица, което са възприели на видеозаписа за тича след
пострадалата, след това се връща в обратна посока, както и по отношение на
това дали им е било споделено при беседата с К. И., че е възприел вик за
помощ. Свидетелят Т. е потвърдил посоченото от него на подготвителната
фаза, като липсата на точен спомен за заявените обстоятелства по време на
разпита му пред първия съд, е напълно удовлетворително обяснения за
възникналата процесуална ситуация, поради която следва да се кредитира
заявеното от полицейския служител Х. Т. на досъдебното производство за
5
визираните обстоятелства. Настоящият съд намира, че от доказателствената
маса следва да бъдат изрично изключени и показанията на свид. Б. У.,
доколкото по делото е била приложена изобилна медицинска документация,
че същият страда от психично заболяване, поради което се лекува периодично
по принудителен ред, както и с оглед заявеното от свид. Г. Т. пред окръжния
съд (л. 63 гръб от делото на ОС), че визираният свидетел не е бил в много
добро психическо състояние по време на беседите, проведени с него във
връзка със случая след самия инцидент. Отделно от посоченото, следва да
бъде изрично казано и това, че реално показанията на Б. У. по никакъв начин
не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото
не е посочил каквито и са е относими към предмета на доказване факти.
Въззивният съд намира, че съществено значение за изграждане на
изложената фактическа обстановка имат показанията на А. З. З. (л. 63 – 65
гръб от делото на АС), дадени пред настоящия съд, както споделеното от нея
на подготвителната фаза, прочетено поради липса на спомен с информираното
съгласие на подсъдимия и потвърдено от пострадалата пред настоящата
инстанция, по отношение на описанието на нападателя и по-конкретните
данни за част от предмета на престъплението, представляващ мобилен
телефон (л. 19 и л. 30 от досъд. пр), от показанията на Р. С. С. – майка на
пострадалата пред настоящия съд (л. 61 – л. 63 от делото на АС), както и от
тези на свидетелката, прочетени от досъд. пр. във връзка с описанието на
предмета на престъплението (л. 21 гръб от подготвителната фаза), частично от
показанията К. И. И. пред настоящата инстанция (л. 215 гръб – л. 217 гръб от
делото на АС), както и частично от показанията на същия (К. И. И.),
прочетени от подготвителната фаза на процеса поради противоречия (л. 24 от
досъд. пр.), частично от показанията на свид. А. В. И. пред настоящия съд (л.
60 – л. 61 гръб от делото на АС), както и частично от прочетените показания
на А. В. И. от подготвителната фаза (л. 99 от досъд. пр.), поради липса на
спомен, както и поради противоречия, също така - от показанията на Р. А. И.
(л. 91 – 92 от делото на АС), както и от споделеното от нея на подготвителната
фаза, включено чрез прочитане от настоящия съд поради липса на спомен (от
л. 28 на досъд. пр.), от показанията на И. П. Р. пред настоящия съд (л. 92 гръб
– л. 93 от делото на АС).
Въззивната инстанция намира, че показанията на М. Р. С. (л. 132-133 от
делото на АС), както и тези на В. Х. Н. (л. 217 гръб – л. 218 от делото на АС),
допуснати до разпит по настояване на подсъдимия за установяване на
„алиби“, не установяват заявените от защитата обстоятелства. Това е така,
доколкото първият от тях споделя в твърде общ план, че действително е имало
случаи да се забавлява в обща компания с подсъдимия на конкретно
посоченото място извън * около язовир „*“ в землището на с. *, но
добросъвестно сочи, че това не е било ежедневие, доколкото е имало и
периоди на прекъсване, поради което изобщо не може да потвърди, че на
инкриминираната дата подсъдимият е играл с него карти в разрушеното
6
впоследствие вилно селище около язовир „*“. Отделно от това, М. Р. С.
споделя и възприятията си, че „жената“ на подсъдимия не е живеела с него във
вилното селище на язовира, а в *. Свидетелят бе категоричен и за това, че не
може да потвърди пред настоящия съд, че на инкриминираната дата е играл
карти с подсъдимия. Добросъвестно сподели, че е бил поканен за свидетел по
делото от подсъдимия С., чрез телефонно обаждане на последния от затвора,
за да каже, че на „тази дата“ са играли карти, но не може да процедира
съобразно „указанията“ на подсъдимия. Заявеното от М. Р. С., съпоставено с
казаното от И. П. Р. пред настоящата инстанция, също така насочва към
обстоятелството, че известно време преди да бъде задържан във връзка с
инцидента, подсъдимият е пребивавал заедно с Р. и детето им в *. След като
подсъдимият не се прибрал няколко поредни дни, а Р. получила информация,
че бил задържан, си тръгнала заедно с детето. Същата не е в състояние да
конкретизира датите около процесното събитие, като също така
добросъвестно сочи, че не знае кога е бил инцидентът, нито помни кога е бил
задържан, поради което и не може да потвърди, че тогава подсъдимият е бил
при нея. Следва да се отбележи, че реално свидетелите Р. и С. са били
призовани от подсъдимия и неговата защитата, за да потвърдят едновременно
обстоятелството, че са били заедно с подсъдимия по време на процесните
събития и не е имало как подсъдимият да се намира на мястото на инцидента.
Но подобен подход, преценен и самостоятелно, е крайно противоречив,
доколкото ако свидетелите едновременно потвърдят заявените обстоятелства,
би се оказало, че наместо на мястото на инцидента, подсъдимият е пребивавал
едновременно в две различни населени места с различни лица, което е
невъзможно. Следва да се каже, че показанията на М. Р. С. пред АС във връзка
с организираните забавления край язовира, сочат на рутинна дейност, която е
част от житейския цикъл, като не визират значимо събитие, което би могло да
остави спомен за конкретни дати в неговото съзнание, поради което се приема
за достоверно заявеното от свидетеля, че не може да потвърди, че на
инкриминираната дата е играл карти с подсъдимия. Показанията на М. С. се
кредитират, доколкото са логични и добросъвестни, като свидетелят
чистосърдечно заявява, че не може да потвърди местопребиваването на
подсъдимия на инкриминираната дата късно вечерта. В този смисъл тези
показания не способстват за изясняване на факти и обстоятелства от значение
за предмета на делото, нито са в състояние да подкрепят твърденията на
подсъдимия, че той не е автор на вмененото му деяние. Показанията на М. С.
не влизат с противоречие с тези на И. П. Р., която сочи, че известно време
преди подсъдимият да бъде задържан във връзка с настоящия случай, е
пребивавала при него в *, но тъй като не се е прибрал три дни, накрая си е
тръгнала, като се върнала при майка си. При все разказът на Р. да насочва към
това, че евентуалното изчезване на подсъдимия се е случило след задържането
му, а преди това същият се е прибирал при нея, подобен график, не препятства
възможността Г. С. да се отзове на мястото на инцидента и след това да се
прибере при Р., доколкото става въпрос за едно и също населено място. Самата
7
Р. не сочи да е упражнявала 24-часово наблюдения над подсъдимия, дори
напротив – споделя, че е имала свои ангажименти с полагането на грижи за
невръстното им дете. Освен това, не претендира подсъдимият да е бил винаги
с нея, доколкото сочи, че е излизал, за да си търси работа. Освен това, както се
установява от материалите по делото, няколко дни след инцидента, но преди
да бъде задържан по друго дело и представен за разпознаване по настоящото,
подсъдимият е посетил дома на Р. А. И. и А. В. И., отново в малките часове на
денонощието, за да предлага крадени вещи за продан, поради което в никакъв
случай от обстоятелството, че известно време преди процесния случай И. Р. е
била заедно с Г. С. в *, не може да се направи извод, че подсъдимият не би
могъл за осъществи инкриминираната дейност и да се отзове физически на
мястото на инцидента. В тази смисъл, не се установява „алиби“ в
претендирания от подсъдимия смисъл. Още по-малко е възможно
установяването на подобно обстоятелство чрез свид. В. Н., доколкото
последният е бил категоричен пред настоящата инстанция, че по време на
инкриминираните събития вече е бил в затвора и е пребивавал там трайно и
след процесния случай, както и по време на залавянето на подсъдимия, поради
което не може да даде информация къде и с кого е бил подсъдимият по време
на инцидента, за който се води делото.
Всъщност съществено значение за изграждане на фактическата
обстановка имат показанията на А. З., която е единственият очевидец на
деянието. Настоящата инстанция намира, че същите са обективни, устойчиви,
последователни, вътрешно логични и съответни на останалите събрани по
делото материали. Във връзка с нейното изслушване пред въззивната
инстанция и доводите на защитата, следва да се отбележи, че в един
сравнително ранен етап на водещото се разследване подсъдимият е бил
разпознат от пострадалата на 04.10.2022 г., като процесуалното действие е
извършено преди да е бил привлечен като обвиняем, което обяснява и
обстоятелството, че при извършването му не е присъствал негов защитник.
Разпознаването е било осъществено за времето от 12.39 ч. до 12.44 ч. на
посочената дата (протокол за разпознаване на л. 31 от ДП с разпознаващ
пострадалата З. ведно с фотоалбум на л. 32 от ДП). Докато постановлението за
привличане на обвиняем е от 02.03.2023 г. – месеци след цитираната дата,
когато е било предявено на подс. С. с участието на служебен защитник и е бил
проведен разпит (л. 16, 17-18 от ДП). В посочения разпит той се е възползвал
от правото си да не дава обяснения на подготвителната фаза на процеса.
Действително пред първия съд подсъдимият е дал подробни обяснения, за
които се споделя посоченото от окръжния съд, че изграждат защитна версия.
По-важното в случая е това, че чрез разпознаване в един сравнително ранен
етап на разследването, са били събрани преки обвинителни доказателства, тъй
като свидетел-очевидец в лицето на пострадалата А. З. е разпознала
извършителя на престъплението и въпросното разпознаване следва да се
ползва при постановяване на осъдителния съдебен акт. За тези действия са
били привлечени поемни лица, съобразно изискванията на чл. 137 от НПК,
8
като представените за разпознаване са отговаряли на изискванията на чл. 171,
ал. 2 от НПК - най-малко три лица, сходни по външност с разпознаваното
лице. В случая видно от цитирания по-горе протокол за разпознаване
разпознаващото дете е било категорично, че това е бил авторът на деянието,
като е посочило достатъчно индивидуализиращи белези на подсъдимия –
неговия ръст, телосложение, възраст, наличието на брада. Към момента на
разпознаването подсъдимият не е имал качеството на обвиняем, което само по
себе си е без значение за валидността на извършените действия (в този смисъл
например решение № 266 от 22.06.2012 г. по н. д. № 759/2012 г. на ВКС, III н.
о.). В тази връзка не намира опора нито в данните по делото, нито в съдебната
практика, възражението на подсъдимия С., че на неговото разпознаване е
следвало, освен самият той, да присъства и негов защитник. Не намира опора
в материалите по делото, както и в закона и възражението на защитата, че
лицата, които са участвали в разпознаването не са били с еднаква дължина на
брадата. Настоящата инстанция намира, че в случая разпознаването е било
проведено напълно законосъобразно. Участващите в същото лица са
отговаряли на изискванията на чл. 171 от НПК - най-малко три лица, сходни по
външност с разпознаваното лице. Въззивният съд намира, че прилагателното
„сходни“ не следва да се разбира като „еднакви“ в предложения от защитата
смисъл. Достатъчно е, че в случая, не се установяват същностни отлики между
разпознаваните лица, каквито например могат да бъдат раса, пол, възраст и
други признаци като ръст, тен, цвят на очите и косата. Действително в
процесното разпознаване наличието на пораснала тъмна брада е характерен
белег на всички предоставени за разпознаване лица, като съгласно съдебната
практика чертите на лицето, ръста и телосложението са достатъчно
индивидуализиращи белези. В този смисъл без значение са евентуалните
разлики в точната дължина на брадата на разпознаваните лица, след като
всеки един от тях притежава като същностна характеристика дълга тъмна
брада и не се наблюдават претендираното от защитата различие в нейната
дължина. В случая, е било съобразено изискването на ползваното от
законодателя прилагателно еднородни, с оглед спецификата във визията на
разпознаваното лице, доколкото участниците са равностойни и съизмерими по
външния си облик и е била съобразена индивидуалността на подсъдимия и
осигурени сходни лица. Ето защо, не е налице претендираното от защитата
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на
извършеното действие и негодност на събраните чрез него факти. Видно от
представените материали след осъществяването на разпита по чл. 170 НПК на
пострадалата (л. 30 от ДП), самото разпознаване е било извършено по реда,
предвиден в чл. 171 НПК. В присъствието на поемни лица, на разпознаващата
е била предоставя възможност да разпознае между поне четири лица. Видно
от представения снимков материал във връзка с разпознаването, предявен на
страните и от електронен носител от настоящия съд, в хода на допълнителното
съдебно следствие, за извършване на самото действие са били осигурени
подходящи условия - видимост, осветеност, време за проучване на
9
представените за разпознаване лица, които са със сходна по външност. Не
могат да бъдат споделени оплакванията на подсъдимия във връзка с
проведения предварителен разпит, относно обстоятелствата, при които
разпознаващото лице е възприело разпознаваното лице, описанието му,
характерните му белези, възможността му да го разпознае и по какво.
Проведеното разпознаване като действие е коректно извършено.
Разпознаващото лице е изпълнило задължението си изрично да обясни по
какво е разпознало извършителя (съобразно протокола на л. 31 от ДП). При
посочената хронология, както и при сравнение на показанията при разпита
преди разпознаването и при самото разпознаване, не се пораждат съмнения
относно надеждността на разпознаването. Не намира опора в материалите по
делото оплакването на подсъдимия, че пострадалата е „излъгала“, че е видяла
очите на нападателя си, което не било реално в тъмното. Подобно твърдения
не фигурира в данните по делото, като съобразно заявеното от А. З. преди
разпознаването, същата е посочила по какви белези може да разпознае
подсъдимия, като е отбелязала, че има възможност да стори това именно по
тях, макар и да не е видяла добре чертите на лицето му, цвета на очите му, е
запомнила цялостното му излъчване и осанката на тялото, неговата структура,
прическа възраст. Не поражда съмнение в разпознаването и съставения
фотоалбум, нито липсата на претендираното от подсъдимия видеозаснемане
при провеждане на действието. В случая, оплакването, че разпознаването е
незаконосъобразно, доколкото не е налице видео материал, не може да бъде
споделено, доколкото такова изискване в закона липсва. При все и съставянето
на фотоалбум от разпознаването също да не е изискване на закона, в случая
такъв е налице, като дава възможност да се установи и нагледно, че
разпознаването не е опорочено в претендирания от подсъдимия и неговата
защита несъпоставимост на разпознаваните лица. Във връзка с оплакването на
подсъдимия, че към момента на разпознаването си не е имал защитник, по-
горе бе посочено, че по време на осъществяване на действието, той все още не
е имал процесуалното качество обвиняем. Съдебната практика е
последователна за това, че процесуалното положение на привлеченото към
разпознаване лице и в частност имало ли е качеството на обвиняем към
момента на извършване на разпознаването или не, е без значение за
валидността на извършените действия. В хипотезата, че не е бил обвиняем и
не е имал защитник при извършване на разпознаването, практиката отново е
еднопосочна, че това не води до опорочаване на разпознаването. След
предоставянето на лицата на разпознаващото лице, то следва да извърши
разпознаването като посочи разпознатия, след което трябва да обясни по
какви белези го е разпознало, което в случая е сторено. Не са налице
нарушения на изискванията на закона и процесуалните правила във връзка с
извършеното разпознаване, поради което оплакванията на подсъдимия за
неговото опорочаване не могат да бъдат споделени.
Пострадалата е изключително устойчива и достатъчно подробна в
своите показания по отношение сегмента, в който описва характерните белези
10
на своя нападател, като следва да се възприеме с кредит на доверие заявеното
от нея, като пред настоящия съд, така и по-детайлно на подготвителната фаза,
приобщено чрез прочитането му по отношение на подробностите, свързани с
мобилния телефон и номера на картата му, както и с описанието на
нападателя, което дава пострадалата на подготвителната фаза на процеса в
протоколите си за разпит от 03.10.2022 г. и 04.10.2022 г., като заявеното от нея
на досъдебното производство е обективно, логично, непротиворечиво и е било
потвърдено от свидетеля и пред настоящия съд с обяснението, че с
прочитането му се сеща, че е било точно така. Поради липса на спомен са
били прочетени частично и показанията на Р. С. С. във връзка с
подробностите, свързани с характеристиките на отнетия телефон на
пострадалата. Последната е посочила, че при разпита си на подготвителната
фаза си е спомняла по-добре посочените обстоятелства, като изцяло е
потвърдила прочетеното, което съответства и на подробностите, които е дала и
самата пострадала за инкриминираната вещ на досъдебната фаза. Поради
изложеното показанията на свидетелите С. и З. (както по отношение на
заявеното от тях пред въззивния съд, така и за прочетените от досъдебната
фаза пунктове), като обективни, непротиворечиви и логични следва да се
ползват с кредит на доверие. Още повече, че съответстват на приложните по
делото справки от мобилните оператори, ползвани за тарифиране на
провежданите разговори. По отношение на обстоятелството, че пострадалата
е носела дамска чанта следва да бъдат възприети и показанията на свид. К. И.
от досъдебното производство, доколкото по посочения пункт, същите
съответстват на заявеното от самата пострадала и нейната майка, а и са били
потвърдени за коментираното обстоятелство и от самия свидетел в хода на
допълнителното съдебно следствие. В подкрепа на обвинителната теза се
явява и обстоятелството, че след деянието подсъдимият е разполагал с
мобилния апарат на пострадалата, като е търсел начин и съдействие от А. В.
И. и Р. А. И. в тази връзка. В тази насока са показанията на Р. И. пред
настоящата инстанция, както и тези на подготвителната фаза, приобщени чрез
прочитането им с информираното съгласие на подсъдимия и потвърдени от
свидетеля пред въззивния съд. В последните свидетелката е била по-конкретна
за времевия диапазон преди своя разпит на досъдебната фаза, в който е
услужила с водещата се на нейно име карта, за да бъде поставена в мобилния
апарат, донесен от Г. в дома им. Именно като по-близо до събитията този
сегмент от показанията на Р. И. следва да се възприеме съгласно заявеното на
ДП. Още повече, че чрез конкретно описаните действия, които са били
предприети с картата на Р. И., от приложените по делото разпечатки на
мобилни оператори, се установява и точната дата и време от денонощието,
когато това е било сторено. Съгласно приложените справки по ЗЕС, в периода
от 08.00 до 23.00 часа на 23.09.2022 г. SIM картата, ползвана от пострадалата с
номер за разговори **********, е била регистрирана в мрежата на * * ЕАД с
апарат, притежаващ IMEI *** (л. 45 от ДП). Видно от приложената по делото
справка за регистрираните обаждания на цитирания имей, същият е бил
11
регистриран в мрежата на „*“ ЕАД с мобилен номер +**, който към
инкриминирания момент е бил собственост на Р. А. И. с EГН: ********** (в
този смисъл справката на л. 54 от ДП). Видно от приложената на
подготвителната фаза справка (л. 55 от ДП), посоченият апарат, който
пострадалата е ползвала преди грабежа, след инцидента е бил ползван с
картата мобилния номер за разговори на Р. А. (+**), като същото е било
сторено на 02.10.2022 г. срещу 03.10.2022 г., около полунощ, е бил ползван със
SIM - картата с цитирания номер на Р. А. И.. Съобразно полученото писмо от
мобилния оператор „*“ ЕАД в приложената към писмото таблица е обозначен
вида обаждане, като отбелязването на цифрата 1 означава, че мобилният
номер търси набира друг абонат. Когато в графата вид обаждане е отбелязана
цифрата 50, това означава, че съответният мобилен потребител на услугите на
„*“ използва мобилен интернет. Видно от приложената справка, за времето от
23.47 на 02.10.2022 г. до 0.00 ч. на 03.10.2022 г. предимно е бил използван
мобилен интернет.
Първият съд е подложил на задълбочен анализ обясненията на
подсъдимия Г. С. С., който се споделя от настоящия съд. Действително
подсъдимият е поставил акцент върху това, че спрямо него е била упражнена
физическа принуда от свидетелите Г. Т. и Х. Т., докато снемали обяснения по
случая, които заедно с още седем техни колеги, го били с палки по цялото
тяло, включително и по главата. Посоченото само по себе си звучи
неправдоподобно, а и не се подкрепя от останалите материали по делото.
Подсъдимият е отрекъл да е извършил деянието и да е бил осъждан преди за
грабеж. Следва да се даде вяра на сегмента от обясненията на подсъдимия, в
който е потвърдил, че познава К. И., по прякор „*“, както и Б. У., доколкото
съответства на посоченото от самия К. И. в същата насока на подготвителната
фаза. За последното са били четени показанията на К. И. от подготвителната
фаза и са били констатирани противоречия, като свидетелят няма разумно
обяснение за промяната в своите показания с претенции, че не е виждал
подсъдимия в процесната вечер. Пред настоящия съд свидетелят не потвърди
заявеното, че е видял подсъдимия да тръгва след пострадалата малко преди
същата да се развика за помощ. Последното бе прочетено от подготвителната
фаза, но липсва разумно обяснение защо К. И. променя показанията си пред
настоящия съд. От друга страна, по посочения начин, е виден опитът на
свидетеля да се дистанцира от познанството си с подсъдимия. К. И. прави
неуспешен опит за подкрепи защитната версия, която подсъдимия поддържа
пред съда, че не е пребивавал на мястото на произшествието, с което може да
бъде обяснена промяната в неговите показания. Във връзка с оплакването на
Г. С. от полицейско насилие за изтръгване на самопризнания първият съд с
основание е забелязал, че обясненията на подсъдимия са вътрешно
противоречиви за това кой от двамата свидетели-полицейски служители каква
принуда е упражнил спрямо него, респективно за „заканата“ с ножче от Т.. В
съответствие с материалите по делото е посочил че тези обяснения са били
опровергани от проведените с всеки от двамата полицейски служители очни
12
ставки, при които са се задълбочили и вътрешните противоречия в
обясненията на подсъдимия С.. Отделно от това, липсват доказателства за
упражнено физическо насилие по отношение на подсъдимия в хода на
предварителната проверка, още по-малко в хода на проведеното разследване.
Липсва подадена жалба за това и медицинска документация, установяваща
причинени от твърдения побой травматични увреждания. Самият подсъдим е
обявил пред първия съд, че е уведомил за това назначения му служебен
защитник адв. М. Д., но последната е отрекла да е търсено нейното съдействие
за подобни обстоятелства.
Въпреки оспореното от Г. С. авторство на деянието, настоящият съд
намира, че същото е доказано по несъмнен начин от обсъжданите по делото
матирали - протокола за разпознаване на лица (л. 31 - л. 32 ДП), от
показанията на пострадалата А. З. в хода на допълнителното съдебно
следствие, а също така и от тези, дадени на подготвителната фаза, като същата
категорично и неизменно е сочела като извършител на деянието подсъдимият
Г. С.. З. е разпознала подсъдимия по брадата, косата, височината и по
структурата на тялото, въпреки че не видяла много добре лицето му. Тя
действително е имала възможност да възприеме нападателя си, първо, след
като се обърнала с лице към него, когато я е застигнал, а след това, докато е
била повалена на земята и се борела да задържи чантата си. Разпознаването е
извършено няколко дни след случая, когато пострадалата все още е имала
добър спомен за специфичните особености на лицето, което я е нападнало и
същевременно е била по-спокойна след инцидента. Нещо повече – пред
настоящия съд, тя също така е била категорична, че именно подсъдимият е
лицето, което я е ограбило, като подборно обяснява, че без да се познава с
подсъдимия, го е виждала и друг път да се скита из града, а и да я наблюдава,
като е чувала, че хората го наричат „Г.“. В подкрепа на показанията на
пострадалата за хронологията на инцидента се явява и експертното
заключение за медико-биологичните характеристики на нанесените й по време
на деянието травми, като също е изцяло в унисон със съобщеното от
пострадалата за това в колко пъти и в кои части на тялото са й били нанесени
удари от нападателя. Пострадалата А. З. не е имала колебания при
извършеното разпознаване. Що се отнася до записите от охранителните
камери на детска градина „*“, които свидетелите Г. Т. и Х. Т. са прегледали в
детска градина „*“, този сегмент от техните показания няма решаващо
значение за изводите за авторството на деянието. Не представлява порок на
разследването и обстоятелството, че записът не е бил приложен в хода на
разследването по технически причини, подробно изяснени от свидетелите
пред първия съд, като в този смисъл не е разположение по делото. При все
записите от съществуващите в района на местопроизшествието охранителни
камери да представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109
НПК, доколкото върху тях има следи от престъплението, в случая такива
записи не са налице приложени по делото, поради техническа причина.
Липсата им, обаче, не води до порок в разследването, а и не намалява
13
значението на показанията на полицейските служители Т. и Т., доколкото
същите дават информация за свои лични възприятия от видеокадрите, които
не са достъпни по делото. Още повече, че хронологията на събитията, която са
възприели чрез тях, е затвърдила обективността в разказа на пострадалата за
последователността на част от събитията, предхождащи и следващи
инцидента. Разпитите на Т. и Т. са били подложени на подробен анализ от
първия съд, който се споделя от настоящата инстанция, поради което не е
необходимо да бъде преповтарян. Но, както беше посочено вече от настоящата
инстанция, авторството на деянието в случая е установено по един безспорен
начин от коментираните по-горе материали и извън съобщеното от Т. и Т. за
прегледа на записите от охранителната камера на детското учебно заведение,
поради което производните данни, които дават полицейските служители Т. и Т.
съвсем не са необходими за изграждане на фактическата обстановка по делото.
Още по-малко липсата на приложени записи от камерата на детската градина,
препятства изграждането на фактическата обстановка по делото по един
безспорен начин. Това е така, доколкото съобщеното от К. И. на досъдебното
производство, което се възприема с кредит на доверие от настоящия съд,
пряко потвърждава изложеното от пострадалата А. З. за хронологията на
събитията, доколкото установява, че действително на инкриминираната дата
около 23.00 ч. край него и Б. У. преминало момиче – ученичка с чанта, с което
се поздравили, след което били застигнати от едно момче, което познавал
като „Г.“, облечено в тъмни дрехи, което бързо ги задминало, като преди това
поздравило Б., а момчето „Г.“ буквално „профучало“ край тях в същата посока
след момичето. Малко, след като този Г. ги подминал, чули виковете за помощ
на момичето, което малко след това видели – притеснена и уплашена.
Съвкупният анализ на показанията на пострадалата А. З. на съдебната и
досъдебната фаза, както и на свидетелите Г. Т., Х. Т. – за последните двама
пред първия съд и частично от досъдебното производство, както и
показанията на К. И. на подготвителната фаза, установява по несъмнен начин,
че в краткия отрязък от време преди извършване на деянието покрай К. И. и Б.
У. са преминали само две лица – пострадалата, която се е отдалечила и тичащ
след нея мъж, който я нападнал, нанесъл удари с юмрук в лицето и в тялото,
повалил я на земята със сила отнел дамската чанта с намиращите се в нея
вещи. Мъжът, който„профучал“ край тях и който К. И., в разпита си от
подготвителната фаза, установява като Г. напълно и детайлно подкрепя и
заявеното от самата пострадала за нейния нападател и механизма на деянието.
При извършеното разпознаване на лица А. З. категорично установява, че Г. С.
С. е лицето, което я е нападнало и е отнело вещите. Свидетелите Т. и Т. са
установили, че по външно описание – дрехи и телосложение тичащият след
пострадалата мъж отговаря на външността на подсъдимия и описанието, което
пострадалата е дала за него. Отделно от това, в обясненията си пред първия
съд, самият подсъдим е признавал, че познава К. И. и Б. У., което
допълнително потвърждава заявеното от К. И. на ДП, както и пред настоящия
съд, че Б. У. се е поздравил с подсъдимия, следващ пострадалата. Изложеното
14
изключва възможността след пострадалата и покрай К. И. и неговия спътник
Б. У. да е изтичало друго лице на име „Г.“, което да не е подсъдимият С.. Още
повече, че по делото е установено, че след деянието именно подсъдимият е
разполагал с мобилния телефон на пострадалата, като е търсел начини да го
продаде на вторичния пазар. Във връзка с последното се явява разпитът на
свид. А. В. И. пред настоящия съд (л. 60-61 гръб от делото на АС). По
отношение на него следва да се каже, че прави впечатление декларацията на
посочения свидетел, че идва в съда, за да даде показания в полза на
подсъдимия, тъй като смята, че същият е невинен и наложеното му за случая
наказание е прекомерно. От друга страна, се наблюдава непоследователност в
показанията на свидетеля пред настоящата инстанция по отношение на това
дали картата за телефона на Р. И. е била открадната, кога и от къде, като
показанията на свид. А. И. в тази връзка са крайно объркани и противоречиви.
Отделно, заявеното от А. И. пред настоящия съд влиза в противоречие с
казаното от него на ДП за обявения произход на донесените му от подсъдимия
вещи за продан, включващи и декодер, както и по отношение на данните за
мобилен телефон „С.“, което настоящият съд намира за проявление на
разпоредбата на чл. 121, ал. 1 НПК. Като се съобрази, че свидетелят А. В. И.
дава показания пред настоящия съд непоследователни и в противоречие със
заявеното от Р. И., а и самия него на подготвителната фаза, не се възприема
заявеното от него пред въззвния съд, че носените му от подсъдимия вещи за
продан били с обявен от подсъдимия произход от контейнера за смет, както и
отричането на случая с взетата от Р. И. нейна карта и поставянето й в донесен
за продан от подсъдимия мобилен апарат „С.“, доколкото противоречи на
събраните по делото материали и разкрива проявление на принципа, че
свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, с които се изобличава,
доколкото реализацията на крадени вещи, би представлявала вещно
укривателство. В подготвителната фаза А. В. И. е посочил, че действително
познава подсъдимия от язовирното селище в с. *, като е заявил, че през есента
или зимата на 2022 г. (като не може да уточни период) подсъдимият го
потърсил да му помогне да продаде крадени вещи – колело и декодер. В тази
връзка му показал и мобилен телефон – такава по вид е една от отнетите от
пострадалата А. З. вещи, която единствено е могла да бъде продадена.
Същевременно, Р. А. И. е посочила на подготвителната фаза, че около 3-4
месеца преди разпита й, проведен на 15.02.2023г. (т. е. приблизително м.
октомври – след извършване на настоящото деяние) при зет й А. „*“ (свид. А.
В. И.) дошло едно момче Г., като е изложила физическо описание на
подсъдимия – висок, с големи устни и голяма брада. И. видяла, че този Г.
носел мобилен телефон и подканял зет да ходят да го продават. А. И. (съпруг
на сестрата на свидетелката) поискал Р. И. да му даде симкартата си, за да
изпробва телефона. От приложената по ДП справка от „*“ ЕАД се установява,
че процесният мобилен телефон бил активиран в мрежата на този оператор за
период от 13 минути - за времето от 23.47 часа на 02.10.2022 г. до 00.00 часа на
03.10.2022 г. Така установеният период на активиране на мобилния телефон
15
на фона на показанията на Р. И. пред настоящия съд и на ДП категорично
сочи, че подсъдимият е потърсил свид. А. И., за да продадат вещта, само два
дни след извършване на деянието, предмет на обвинението. Съвкупният
анализ на обсъдените по-горе, както преки, така и косвени доказателства,
изключват възможността автор на грабежа да е друго лице, различно от
подсъдимия Г. С. С.. Обясненията на същия пред първия съд, в които отрича
авторството, не намират опора в събрания доказателствен материал, напротив
– категорично се опровергават от него, поради което така както е посочил и
първият съд, са израз на защитната му позиция, предвид по-тежката
наказуемост на деянието. В този смисъл не са налице основание за
оправдаване на подс. Г. С. С. по обвинението.
При установените факти, първостепенният съд аргументирано е приел,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК, като доводите на инстанцията няма да бъдат преповтаряни
дословно.
Правилно е било отчетено, че подсъдимият е реализирал принуда
спрямо пострадалата по делото под формата на сила. Целта на дееца е била да
въздейства на пострадалата, за да получи владение върху нейните вещи.
Вследствие на упражнената принуда, подсъдимият е установил своя
фактическа власт върху вещите на пострадалата, като между акта на
използването на сила и отнемането на предмета на престъплението е налице
функционална връзка. Използваната принуда е била средство, начин за
осъществяване на отнемането. В момента, в който подс. Г. С. е взел чантата на
пострадалата и съдържащите се в нея вещи, като се е отдалечил с тях от
местопроизшествието, той е установил своя фактическа власт върху отнетото
имущество и престъплението е било довършено. Подсъдимият е осъществил и
двата акта на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж –
упражнявайки принуда под формата на сила спрямо пострадалата,
подсъдимият е отнел намиращите се във владението на момичето вещи, като е
установил собствена фактическа власт върху тях с намерение за ги присвои.
Правилно първият съд е отбелязал, че от значение за правната
квалификация на извършеното се явява съдебното минало на подс. Г. С..
Преди инкриминирания случай, спрямо него са били налице конкретно
посочените от инстанцията осъждания, за които не е изтекъл срокът, визиран в
чл. 30 ал. 1 от НК, които обуславят квалификацията на деянието, извършено
от подсъдимия като осъществено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1 ,б. „а“ и б. „б“ НК в посочения от инстанцията смисъл.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е имал ясни представи за всички признаци от
обективната страна на престъпния състав – че отнетите вещи са чужди, че ги
отнема от владението на другиго, че придобива фактическата власт върху тях
посредством употребената принуда под формата на сила, като също така е
16
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение определяне на наказанието първият съд е взел предвид
предходните осъждания на подсъдимия, като следва да се имат предвид само
тези за престъпления, различни от включените в правната квалификация на
деянието като осъществено при условията на опасен рецидив. Правилно е
отбелязал, че извършените преди настоящото деяние престъпления от
подсъдимия са били основно в графата посегателства срещу собствеността.
Степента на обществена опасност на дееца правилно е била преценена като
висока. Подсъдимият е бил осъждан многократно включително и веднъж за
грабеж, с което се налага извод за изграден престъпен стереотип. На
плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства първият съд е отчел
и това, че особеност на случая е личността на пострадалата, тъй като
престъплението е реализирано спрямо непълнолетно лице в тъмната част на
денонощието. Първият съд е приел, че при отчетените смекчаващи
обстоятелства и преобладаващото наличие само на отегчаващи, следва да
ориентира наказанието между средния и максималния размер на
санкционната рамка на престъплението грабеж, а именно между пет и
петнадесет години лишаване от свобода, като е позиционирал санкцията по-
близо до средния размер от десет години, отколкото до максималния размер,
определяйки наказание от единадесет години лишаване от свобода.
Във връзка с посоченото от инстанцията, по повод определяне на
размера на санкцията, настоящият съд намира, че действително подсъдимият
Г. С. има множество осъждания извън тези, обосноваващи правната
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив.
Правилно първият съд е посочил и това, че престъпната му дейност е
започнала още, когато е бил непълнолетен и справката на съдебната му
„автобиография“ води до извод, че налаганите му в течение на годините
наказания не са изиграли своята роля за неговото поправяне и превъзпитание,
да преосмисли поведението си и да се въздържа от извършване на
престъпления. В този смисъл окръжният съд правилно е приел, че при
подсъдимия Г. С. са били формирани трайни престъпни навици, които налагат
и адекватна наказателна репресия. От друга страна, първият съд не е отчел
пълният обем от смекчаващи отговорността обстоятелства, както и не е било
преценено с действителната му тежест единственото открито от окръжния съд
смекчаващо такова – невисоката стойност на отнетото имущество. Паричната
равностойност на предмета на престъплението при престъпленията против
собствеността има важно значение за степента на обществената опасност на
деянието и дееца, а оттам за определяне на наказанието, а в случая стойността
на предмета на престъплението от 207 лева е без съмнение ниска, дори и на
фона на минималната работна заплата за инкриминирания момент от 710 лева.
На плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде
преценено и това, че подсъдимият е баща на малолетно дете, към което е
демонстрирал загриженост и отношение, което се установява от показанията
17
на И. Р. - майка на детето му пред настоящия съд. Отделно от това, при все
отбелязаното по-горе от първия съд за обремененото съдебно минало на
подсъдимия и неговите лоши характеристични данни, същият се представя и в
положителна светлина през призмата на заявеното от свидетеля М. Р. С. пред
настоящия съд, че има занаят и проявява сръчност при поправката на
разнообразна техника, което неутрализира отчетените от първия съд изцяло
лоши характеристични данни за подсъдимия, изведени от приложената на
подготвителната фаза на делото негова характеристична справка, на която се е
позовала инстанцията. Наред с това, окръжният съд е преценил през призмата
на обществената опасност на деянието и времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението, както и личността на пострадалата. При все
посочените обстоятелства да показват известна негативна отлика от
обичайните случаи на извършването на престъплението грабеж, не намират
такова отражение върху конкретната степен на обществена опасност на
деянието, каквато им е била придадена. В съдебната практика многократно е
било посочвано, че смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не се
преценяват като механичен сбор, доколкото при съпоставянето на
установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства се взема предвид тяхното действително значение. С оглед на
изложеното, въззивната инстанция намира, че адекватно на степента на
обществената опасност на деянието и дееца и на констатираните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 НК, се явява
наказанието от осем години лишаване от свобода. В този смисъл присъдата на
първата инстанция следва да бъде коригирана, като санкцията бъде
определена малко под средния размер на предвиденото наказание лишаване от
свобода по съответната правна квалификация. Оплакването във въззивната
жалба за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание,
настоящият съд намира за основателно, доколкото установената фактология
по делото сочи на лек превес смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което присъдата следва да бъде изменена в санкционно-осъдителната
си част, като наказанието на подсъдимия бъде определено в конкретен размер
от осем години лишаване от свобода. Наред с това, следва да бъде отчетено, че
се явява правилна и преценката на първия съд да не налага на дееца
факултативното наказание – конфискация до ½ на имуществото на виновния с
оглед данните, че подсъдимият няма имущество по отношение на което да се
насочи изпълнението на това наказание и неговото налагане би било
безсмислено. Отделно от това, е налице забрана за влошаване на положението
на осъденото лице без съответен протест, поради което обсъждане на въпроса
с конфискацията е и безпредметно.
Отчетените от първия и от настоящия съд смекчаващи отговорността
обстоятелства, не са многобройни, нито някое от тях има изключителен
характер, поради което от друга страна в случая не са налице предпоставките
за намаляване на размера на наказанието под законоустановения минимум.
Изложеното по-горе, формира вътрешното убеждение на настоящия
18
състав, че претенцията на подсъдимия и неговия защитник за смекчаване на
санкционната част на постановената срещу него присъда е основателна и го
мотивираха да измени обжалвания съдебен акт в посочения смисъл.
Правилно първият съд е посочил, че на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „а“
от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „СТРОГ“ режим за
изтърпяването на наказанието, което е относимо и към санкцията от осем
години лишаване от свобода.
Настоящият съд намира, че са налице основанията на чл. 59, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 НК от така наложеното на подс. Г. С. С. наказание от ОСЕМ ГОДИНИ
лишаване от свобода следва да се приспадне времето на предварителното му
задържане за нуждите на настоящото производство с мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 28.08.2023 г. до прекъсване на
изпълнението, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от
свобода. Това се налага с оглед постановеното от първата инстанция
определение № 520 от 15.06.2023 г. по НОХД № 403/2023 г., с което е била
изменена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от подписка в
задържане под стража, като е било постановено същата да се изпълнява след
изтърпяване на наказанието по НОХД № 1078/2022 г. на * районен съд (л. 72
от делото на ОС). В коментираната насока от значение се явява и справката на
Началника на *, че наказанието по предходното осъждане на подсъдимия по
НОХД № 1078/2022 г. е било изтърпяно в периода 25.10.2022 г. до 28.08.2023
г., откогато е била приведена в изпълнение и мярката за неотклонение по ДП
№ **/2022 г. на РУ – *, преобразувано в НОХД № 403/2023 г. на ОС-Стара
Загора (л. 20 от делото на АС).
С оглед постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, правилно са били възложени за заплащане от подсъдимия и
направените в хода на досъдебното производство разноски - сумата от 170,40
лева по сметка на *, а за заплащане по сметка на Старозагорския окръжен съд
сумата от 40 лева.
С оглед изхода на делото за заплащане в тежест на подсъдимия следва да
бъдат възложени и направените в хода на въззивното производство разноски
по делото, а именно 76 лева, представляващи разходи за свидетели.
Предвид на всичко изложено по-горе, обжалваната присъда следва да
бъде изменена.
Ето защо и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
19
ИЗМЕНЯ присъда № 32/15.06.2023 г., постановена по НОХД №
403/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия Г. С. С. наказание лишаване от свобода
от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подс. Г. С. С. наказание от ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от
свобода времето на предварителното му задържане за нуждите на настоящото
производство с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
28.08.2023 г. до прекъсване на изпълнението на мярката, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс. Г. С. С. (със снета по делото самоличност) да заплати в
полза на Бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд –
Пловдив, сумата от 76 (седемдесет и шест) лева, представляваща разноски за
свидетели във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20