Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........
07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария
Манолова,
като разгледа
докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско
дело № 283 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №6044/23.01.2020г. по
описа на ВРС, на Г.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез
назначения му особен представител адвокат Д.Т.К.,***, срещу решение №5939/20.12.2019г. на Варненски районен съд, 30 състав,
постановено по гр.д. №1703/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за
установено, че жалбоподателят Г.Г.Н. – ответник в първоинстанционното
производство, дължи на ищеца
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, следните парични суми: сумата 61,39
лева, представляващи цена на незаплатени абонаментни такси и предоставени
мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* за периода от 01.07.2016г. –
30.09.2016г. по договор за предоставяне на мобилни услуги №********* от
04.06.2016г.; сумата 108,18 лева, представляваща цена на незаплатени
абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за предпочетен номер
++359********* за периода от 01.07.2016г. – 30.09.2016г. по Допълнително
споразумение договор за предоставяне на мобилни услуги №********* от
15.06.2016г., ведно със
законната лихва,
считано от 22.10.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума, сумата
321,77 лева, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за
ползването на мобилен апарат марка SAMSUNG Galaxy J5 Black, по договор за
лизинг от 04.06.2016г., сумата 631,12 лева, представляваща дължими и
незаплатени лизингови вноски за ползването на мобилен апарат марка SAMSUNG
Galaxy А5 2016 Black по договор за лизинг от 15.06.2016г., за които вземания по
ч.гр.д. №15774/2018г. на ВРС, 18 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №7798/23.10.2018г., като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от
него разноски в размер на 683,57 лева
– за исковото производство, съответно 385 лева
– за заповедното производство.
Въззивникът Г. Н. не е взел участие
(лично или чрез процесуален представител) в насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание. С молба-становище от 08.06.2020г. назначеният особен
представител адвокат Д. К. е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба и
изложените в нея оплаквания, и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД не е взела
участие чрез законен или упълномощен представител.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в
нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от 04.02.2019г. на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която се претендира установяване на
вземанията му спрямо ответника Г.Г.Н.,
ЕГН **********, от гр. Варна, за които по ч.гр.д. №15774/2018г.
на Варненски районен съд (ВРС), 18 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №7798/23.10.2018г.,
връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД –
кредитор в заповедното производство по
ч.гр.д. №15774/2018г. на ВРС претендира плащане на сумите 169,51 лева - незаплатени абонаментни
такси и предоставени мобилни услуги за периода 01.07.2016г. – 30.09.2016г.,
952,89 лева - дължими и незаплатени лизингови вноски за ползването на 2 бр.
мобилни апарата. Претендира и осъждане на ответника да му
заплати сторените по делото разноски.
Претенцията
си ищецът основава на
сключени между страните договор за мобилни услуги от 04.06.2016г. за
предпочетен номер ++359*********; договор за мобилни услуги от 27.07.2012г. за
предпочетен номер ++359********* и
сключени към него допълнителни споразумения от 30.05.2014г.,
26.12.2014г., 27.12.2015г. и 15.06.2016г.; договор за лизинг от 04.06.2016г. за
мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J5 Black
и договор за лизинг от 15.06.2016г. за мобилен апарат SAMSUNG Galaxy А5 2016 Black, за
които твърди, че са действали между страните през процесните периоди
01.07.2016г. - 30.09.2016г. (по отношение на мобилните услуги), съответно
01.07.2016г. - 30.11.2016г. (по
отношение на лизинга).
Ищецът твърди неизпълнение от
ответника на задълженията му за заплащане на абонаментни такси и предоставени
мобилни услуги за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2016г., за които е издал
съответните фактури. За всеки един месец от отчетен период 01.07.2016г. -
30.11.2016г. ищецът е издавал надлежно фактури и за дължимите лизингови вноски,
които са останали неплатени от длъжника. Поради това и в съответствие с
постигнатите договорености остатъкът от дължимите за срока на лизинговите
договори месечни вноски са били обявени за предсрочно изискуеми, като за тези
общи задължения на 01.12.2016г. са били издадени съответни фактури.
Правно
основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД
и чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Направеното
от ответника бланкетно оспорване на исковете, обосновано с недоказаност на
претенциите по основание и размер, съдът намира за неоснователно.
Събраните в хода на производството
писмени доказателства налагат несъмнен и обоснован извод, че в процесният
период страните са били в облигационна обвързаност по сключените помежду им
договори за мобилни услуги и за лизинг на устройства, чрез които да се ползват
предоставяните мобилни услуги. С договор от 04.06.2016г. страните са договорили
предоставянето на мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от
24 месеца, с абонаментен план „Нон
Стоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен
месечен абонамент от 29,99 лева. С подписването на същата дата на договор за
лизинг на ответника е предоставен и мобилен апарат Samsung Galaxy J5 Black (чл.4 от договора),
за което той се е задължил да заплати обща цена в размер на 321,77 лева за срок
от 23 месеца на равни месечни лизингови вноски от по 13,99 лева всяка. Изрично
страните са приели (чл.6), че в отношенията им са приложими Общите условия на
договора за лизинг на устройство, като лизингополучателят е декларирал, че е
получил препис от тях, приема ги безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото са представени и двустранно
подписани договор за мобилни услуги от
27.07.2012г. с предпочетен
номер ++359********* и няколко
последващи допълнителни споразумения към него. С Допълнително
споразумение от 15.06.2016г. страните са уговорили ползването от ответника на
този мобилен номер при абонаментен план „Нонстоп 40,99/30,99 promoJune” срещу
заплащането на промоционален месечен абонамент от 30,99 лв. за срок от 24
месеца. С подписването на това допълнително споразумение на ответника е
предоставен и мобилен апарат Samsung Galaxy А5 2016 Black, по отношение на
който страните са подписали отделен Договор за лизинг от 15.06.2016г. Съгласно
чл.4 от договора, мобилното устройство е било предадено на лизингодателя, като
е договорена лизингова цена от 643,77 лв. с ДДС и месечна лизингова вноска в
размер на 27,99 лв., платими за срок от 23 месеца. Отново е декларирано от
лизингополучателя, че е запознат и приема безусловно приложимите към договора
Общи условия като се задължава да ги спазва.
С оглед на това съдът намира за
установено възникването на задълженията на ответника да заплаща уговорените
абонаментни такси и цени на потребените услуги за процесния период 01.07.2016г.
- 30.09.2016г.
Ищецът основава претенцията си на
отрицателен факт - липса на плащане от страна на потребителя - длъжник на
задълженията по договорите за мобилни услуги, който не подлежи на доказване от
ищеца, а на оборване от ответника с надлежни доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на договорените и дължими такси и цени. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключените с ищеца потребителски договори. По
същество мобилния оператор носи задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез потребителското устройство (абонат)
телекомуникационни услуги (пренос на глас, на данни). Това означава, че
мобилният оператор, извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя
трафик на информация. Всъщност ответникът не твърди неправомерна намеса от
страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства
трафик на услуги. Наред с това мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика – консумирани от абоната входящи и
изходящи услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение. От друга страна, договорената според
избрания план месечна абонаментна такса не е обвързана от потреблението и се
дължи независимо от това дали потребителят се е възползвал от предоставената му
възможност да ползва осигуряваните от мобилния оператор услуги.
В случая ответникът нито твърди, нито
установява с надлежни доказателства, че е заплатил дължимите месечни
абонаментни такси и цени за ползвани мобилни услуги за периода 01.07.2016г. -
30.11.2016г., поради което обосновано може да се приеме, че същите не са
платени и като такива са дължими.
По отношение на претенцията за
лизингови вноски.
Изявленията на ответника в чл.4 от
договорите за предаването/получаването на мобилните устройства във вид годен за
употреба обуславят несъмнения извод, че лизингодателят е изправна страна по
отношение на задължението си да предостави за ползване лизингованите вещи,
поради което ответникът му дължи заплащането на договорените месечни лизингови
вноски. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал
доказателства за връщане на предадените му мобилни устройствата или погасяване
на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което същият
дължи тяхното плащане.
Неразделна част от договорите за
лизинг са Общите условия за договор на лизинг, приети от ответника с
подписването им. По смисъла на чл.12, ал.2 от ОУ месечните вноски по договорите
за лизинг стават предсрочно изискуеми както при прекратяване на договора за
предоставянето на мобилните услуги, сключен от лизингополучателя, така и при
забава в плащанията на дължими съгласно тези договори възнаграждения. В случая
безспорно е установено, че в периода 01.07.2016г. - 30.11.2016г. ответникът е в
забава за плащането на абонаментните такси и цени по сключените договори за
мобилни услуги, а също и на дължимите през този период лизингови вноски, поради
което за ищеца – лизингодател е възникнало правото да обяви остатъка от
уговорените месечни лизингови вноски за предсрочно изискуеми. Ищецът не е
представил доказателства за надлежното упражняване на това свое право,
съответно за уведомяването на длъжника за обявена предсрочна изискуемост.
Независимо от това, като се има предвид, че сроковете от по 23 месеца, за които
са сключени и двата договора за лизинг от 04.06.2016г. и от 15.06.2016г., още
към момента на иницииране на заповедното производство (22.10.2018г.) са били
изтекли, обосновано може да се приеме, че вземания за лизинговите вноски са
ликвидни и с настъпил падеж, поради което ответникът дължи тяхното плащане в
цялост.
Предвид горното настоящият въззивен
състав намира развитите в подадената от ответника Г.Н. въззивна жалба
оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено като при
условията на чл.272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК като основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваем в
настоящото производство, за осъждане на ответника – въззивник да му репарира
разноските за въззивното производство. Същите, съобразно списъка по чл.80 ГПК и
представените доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение
и за внасяне на определената от въззивния съд сума за възнаграждение на
особения представител на ответника, се определят в общ размер на 550,27 лева и
се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз
основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдебният състав на
Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5939/20.12.2019г.
на Варненски районен съд, 30 състав, постановено по гр.д. №1703/2019г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Г.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1766, ж.к. „Младост” №4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата 550,27 лева (петстотин и петдесет лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.