Решение по дело №6007/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260766
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20192120106007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

260766                                             27.11.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII ми граждански състав

на трети ноември                                                                две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 6007 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Б.И.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, срещу Н.В. П., ЛЧН *****, с постоянно пребиваване в Република България на адрес: *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7700 евро, представляваща остатък от продажната цена на имот с идентификатор *****.2.3 по договор от 20.09.2011 г., сумата 4584,91 лева обезщетение за забава за периода 23.07.2016 г. – 23.07.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019 г., до окончателното плащане на сумата. В условията на евентуалност е предявен иск за заплащане на сумата 7700 евро, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Твърди се, че по силата на договор за продажба на имот, сключен между страните, ищецът е прехвърлил на ответника апартамент с продажна цена 52809,79 лева. Ответникът е извършил плащания на 5 вноски и ищецът е възприел същите като плащане на продажната цена по договора. П. обаче е подала пред БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу дружеството за сумата 7700 евро, претендирана като вземане за платена на отпадна;ло основание сума – развален договор за закупуване на автомобил. БРС е издал заповед за изпълнение и същата е влязла в сила. Посочено в заявлението е, че сумата от 7700 евро е заплатена на 07.09.2009 г., но така заплатената сума е осчетоводена от ищцовото дружество като плащане по договора за покупко-продажба на недвижим имот, а не по договор за покупка на автомобил. Поради това и сумата от 7700 евро е останала за плащане по договора за покупка на имот и до настоящия момент не е платена от ответника.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна чрез особен представител е посочила, че предявените искове са неоснователни. Посочено е, че пред нотариуса страните са заявили и декларирали действителната и платена по договора цена, което е обективирано в нотариалния акт. Ето защо няма останали за плащане суми. Евентуално е изложено, че дори да са били налице неизплатени вноски, то те са погасени по давност.

По иска с основание чл. 59 ЗЗД са изложени доводи за недопустимост поради наличието на друг иск за защита.

Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. II, рег. № ******г., в който е обективиран договор за покупко-продажба на апартамент - имот с идентификатор *****.2.3, сключен между „Б.И.“ ООД като продавач и Н.В. П. като купувач. Посочено е, че продажната цена е 52809,79 лева, която е заплатена по банков път от купувача на продавача преди подписване на нотариалния акт.

Представено е извлечение от банкова сметка *** „Б.И.“ ООД в „Алианц банк България“, в което са посочени извършени плащания от страна на Н. П. по дати и суми. Представени са 4 броя фактури, издадени от дружеството, с получател П. на обща стойност 52719,79 лева, както и хронология на сметка 50301 и движение по партида на Н. П., в която са посочени извършените от нея плащания, като са осчетоводени суми на обща стойност 52809,69 лева.

Приложена е покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20178050400288 на ЧСИ *****, с която „Б.И.“ ООД е поканено да плати сумите по издаден по ч. гр. д. № 6187/2016 г. на БРС изпълнителен лист за главница в размер на 15059,89, законна лихва и разноски. Видно от издадената по ч. гр. д. № 6187/2016 г. на БРС заповед за изпълнение от 19.10.2016 г., същата е издадена в полза на П. за сумата 7700 евро – платена на 07.09.2009 г. по банков път на отпаднало основание – развален договор за закупуване на автомобил.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля ***** се установява, че от 2008 г. обслужва счетоводно ищцовото дружество. Виждал е предвателния договор между страните за продажба на апартамент в С., собственост на „Б.И.” ООД, с продажна цена 52681 лева. В предварителния договор бил уговорен начин на плащане на отделни вноски, като след последното плащане се оформил нотариален акт за прехвърляне на собственост и  сделката за продажба на апартамента се считала за приключена. При постъпване на плащане се оформяла фактура. Били извършени общо пет плащания на различни суми, като сумите съответствали на сумите по предварителния договор. С лицето нямало друг сключен договор, имало само един – за продажба на апартамент, и преводите били осчетоводени във връзка с договора за продажба на апартамента. От основаването си дружеството се занимавало само с продажба на недвижими имоти, нямало друга дейност.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявените главни искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 ЗЗД, а на евентуалния – чл. 59 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на ответника е било да установи извършено надлежно плащане на договореното възнаграждение.

Между страните несъмнено е било налице облигационно отношения по повод сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2011 г., по силата на което ищецът в качеството си на продавач е прехвърлил на ответника апартамент срещу цена, която е заплатена преди подписването на нотариалния акт по банков път на 5 вноски. Тези обстоятелства се установяват от отразяването върху нотариалния акт, от събраните писмени доказателства – извлечение от счетоводни сметки, банкова сметка, ***. Ищецът е възприел направените от ответника плащания – на 29.01.2009 г., на 12.02.2009 г., на 13.02.2009 г., на 10.03.2009 г. и на 07.09.2009 г. като плащания по предварителния договор за продажба на недвижим имот – апартамент с идентификатор *****.2.3, същите плащания са отразени счетоводно по този договор, поради което и имотът е окончателно прехвърлен, като е съставен и подписан цитираният нотариален акт. Видно от показанията на свидетеля *****, който извършва цялостно счетоводно обслужване на „Б.И.“ ООД, П. е била клиентка за дружеството във връзка с покупката на недвижим имот, страните нямат други отношения, като всички парични преводи от ищцата са постъпвали във връзка с предварителния договор за продажбата на имота и са отразявани счетоводно по тази сметка. Свидетелят също е посочил, че дружеството осъществява дейност единствено в сферата на строителството и продажба на недвижими имоти.

През 2016 г. обаче П. е предявила срещу ищцовото дружество претенции за връщане на платените на 10.03.2009 г. и на 07.09.2009 г. суми от нея от по 7700 евро. П. се е снабдила със заповед за изпълнение против „Б.И.“ ООД по ч. гр. д. 6187/2016 г. за сумата от 7700 евро, платени от нея на 07.09.2009 г., дължима по развален договор за продажбата на автомобил. Тази заповед е била обявена за влязла в сила, след като не е подадено възражение, а последващо подаденото възражение по чл. 423 ГПК не е било прието. По ч. гр. д. 7813/2016 г., касаещо сумата от 7700 евро, платени от П. на 10.03.2009 г., дължими отново по развален договор за продажбата на автомобил, заповедта не е влязла в сила, тъй като срещу нея дружеството е подало в срок възражение и в образуваното производство по реда на чл. 422 ГПК искът е отхвърлен с влязло в сила решение.   

Предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и проследявайки развитието на отношенията между страните, съдът намира, че сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. 6187/2016 г. – 7700 евро, платена на 07.09.2009 г. с банков превод, действително е отразена счетоводно от дружеството като плащане на последната вноска от цената за закупуване на апартамента. Друго плащане от страна на П. на същата дата по друг договор няма, видно от извлечението от банкова сметка ***зателства. Ето защо и след като за тази сума П. е предявила претенция, считайки, че й се дължи връщането й на основание развален договор за продажба на автомобил, и се е снабдила с изпълнителен лист, тъй като дружеството не е възразило срещу заповедта в срок, то задължението й по договора за продажба на автомобил не е изцяло изпълнено. Следователно и тя дължи заплащане на остатъка от продажната цена в размер на 7700 евро.

Следва да се обсъди възражението на процесуалния представител на ответника за погасителна давност на иска за заплащане на цената по договора. Съдът намира същото за основателно. Давностният срок за предявяване на претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е петгодишен и започва да тече от момента, в който вземането става изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) – т. е. от деня на сключване на сделката, а именно 20.09.2011 г. Обосновката на института на давността, позволяващ едно лице да изгуби правото да защитава вземането си, е свързана с бездействие на кредитора в определен от закона период от време. Процесуалния представител на ищеца се е позовал на принципа, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Давност обаче не тече само ако за кредитора съществува обективна пречка да предприеме действие в защита на правото си. В случая такава обективна пречка не е налице, тъй като бездействието на дружеството да се защити срещу издадената по ч. гр. д. 6187/2016 г. заповед за изпълнение се дължи на неполагане на дължимата грижа на търговеца да осигури на адреса си на управление лице, което да получава от негово име книжа – т.е. налице е негово виновно поведение – бездействие, което е санкционирано от закона. Ето защо съдът намира, че давността за предявяване на иск за заплащане на неплатената част от цената по договора за продажба от 20.09.2011 г. е изтекла и искът е погасен по давност.

 

При това положение следва да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД. В постановката на т. 10 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС е предвидено, че с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. В случая ищецът разполага с иск по чл. 79 ЗЗД предвид установеното договорно отношение между страните и обстоятелството, че купувачът не е изпълнил точно задължението си по договора за продажба. Той обаче е пропуснал да предяви иска в законоустановения давностен срок. Ето защо и предвид разясненията в цитираното Постановление, както и предвид задължителната практика на ВКС (напр. решение № 215/29.04.2015 г. по търг. дело № 4171/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 67/05.04.2016 г. по гр. дело № 4147/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), когато правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон точно определен иск, е недопустимо е да си служи със субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но преценката дали ищецът може да защити правата си с друг иск е такава по съществото на материалноправния спор, а не относно допустимостта на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай ищецът разполага с друг иск – по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.

Поради изложените аргументи съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.И.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, срещу Н.В. П., ЛЧН *****, с постоянно пребиваване в Република България на адрес: ************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7700 евро, представляваща остатък от продажната цена на имот с идентификатор *****.2.3 по договор за покупко-продажба от 20.09.2011 г., сумата 4584,91 лева обезщетение за забава за периода 23.07.2016 г. – 23.07.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019 г., до окончателното плащане на сумата, както и предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата 7700 евро, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

 

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.