РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
9058 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът М.И.И. от гр.Русе твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2015г.
в гр.В.Търново са му причинени телесни увреждания. Произшествието е настъпило
по изключителната вина на водача на л.а. „Деу Матиз“ Л.И.Б.. Ищецът получил средни
телесни увреди, подробно описани в исковата молба. Същите са му причинили болки
и страдания. Ищецът бил обездвижен за продължителен период от време, засегнати
са били зрението и слуха му, не можел да контролира тазовите си резервоари,
движението на счупената му ръка не се възстановило. Наложило се да напусне
работа, защото не могъл да изпълнява трудовите си задължения. По тази причина
сменил няколко работни места. Изпитал и
много емоционални негативни изживявания, като ПТП се отразило на личния му и на
социалния му живот. Ищецът сочи, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника застраховател, валидна към датата на ПТП, което
ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП вреди. Моли съда да осъди
ответника З. „Л.и.“ АД да му заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 120 000лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 16.09.2015г. , както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 456лв., представляващи разходи по лечението му,
ведно от 15.12.2017г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира за разноски
в размер на 6000лв.
Ответникът Застрахователна компания
„Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените травми-
физически и психически, оспорва да са причинени от процесното ПТП, чийто
механизъм също оспорва. Намира размера
на иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъобразен с
конюнктурата в страната. Оспорва исковете за лихва за забава, като прави
възражение за изтекла давност. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като твърди, че той е нарушил разпоредбите на
чл.79 т.1, т.3 и т.4, чл.80 и чл.81 от ЗДвП
Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Претендира
за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С влязла в сила присъда по НОХД №
1588/17г. на РС Велико Търново водачът Л.И.Б. е признат за виновен в това, че
на 10.07.2015г., в гр. Велико Търново, на бул. "България", при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Деу Матиз"
с регистрационен номер ******, собственост на И.Д.Б., в посока от изток на
запад, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2, изр. поел. от Закона за
движение по пътищата, като не намалил скоростта и не спрял незабавно при
възникнала опасност за движението - движещия се по бул. "България"
/от запад на изток/ в полагащата му се крайна южна пътна лента, велосипедист М.И.И.
от гр. Русе; чл. 25, ал.2 от Закона за движение по пътищата - като водач при
извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента -
крайната южна пътна лента на бул. „България" не пропуснал пътното превозно
средство, което се движи по нея - велосипеда, управляван от И.; чл. 37, ал. 2
от Закона за движение по пътищата - като водач на нерелсово превозно средство,
завиващо наляво за навлизане в паркинг, не пропуснал велосипеда, управляван от И.,
движещ се по крайната южна пътна лента на бул. „България", в резултат на
което блъснал велосипедиста И. и по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен десен
крайник поради счупване на кости на дясна китка; трайно отслабване на зрението
на ляво око и трайно отслабване на слуха на дясно ухо поради намалението на
зрението и слуха; разстройство на здравето, временно опасно за живота поради причинената
черепно-мозъчна травма и счупване на челюст, довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2 вр.
чл. 342, ал.1, предл. 3 вр. чл. 129, ал.2, предл. 1-во, алт. 1-ва и 2-ра,
предл, 2-ро, алт. 2-ра, предл. 3-то, алт. 1-ва и предл. 5, алт. 2-ра от НК, вр.
чл. 20, ал.2, изр. поел., чл. 25, ал.2 и чл. 37, ал.2 от ЗДвП.
Назначената по делото автотехническа
експертиза установява следния механизъм на ПТП: Района на ПТП е бил в ремонт.
Няма вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. Няма пешеходна пътека. На
прав участък от булеварда водачът на л.а. Деу Матиз, движещ се от изток на
запад , предприема маневра ляв завой към паркинга на дом № 28. Маневрата може
да се извърши по два начина : със спиране на л.а. Деу Матиц на осевата линия и
след това навлизане в платното за насрещно движение или без спиране на осевата
линия, а само с намаляване скоростта на движение. Няма данни как точно е
извършена маневрата. Но вещото лице установява, че водачът на велосипеда, за да
предотврати удара в автомобила, се е завъртял надясно посока часовниковата
стрелка и се плъзнал напречно косо с лява странична част напред като двете
колела оставили на пътната настилка следи успоредни от плъзгането на гумите на
асфалта. Л.а. Деу Матиз също оставило следи от плъзгане при завиване наляво с
задно дясно колело. След като не е успял
да спре велосипеда, ищецът е навлязал
пред л.а. Деу Матиз и се е ударил в предна лява част на автомобила с предното
колело. При удара водачът на велосипеда е паднал върху предния капак плъзнал се
до удара в предно челно стъкло, което е счупил и е бил отхвърлен напред в ляво.
При окончателното спиране на л.а. Деу Матиз велосипедът е изпаднал пред
автомобила. След удара
велосипедистъ е паднал на пътното платно
вляво от местоудара и се е установил на около 8,4 м. от местоудара от които
2,25 м. са плъзгане по асфалта. Намерени са две петна кръв при установяването
на велосипедиста в покой. Според вещото лице скоростта на водача на автомобила
е била 15 км/ч, а на велосипедиста - 38 км/ч. Ударът за водача на велосипеда е бил
непредотвратим. Денивелацията на пътното платно е 8% спускане, с което според
вещото лице се обяснява високата скорост на велосипедиста 38 км/ч. Водачът е
управлявал с двете ръце велосипеда, тъй като са установени две напречни следи
от плъзгането на двете колела / гумите / преди удара, оставени на пътното
платно, което може да се получи само ако водачът на велосипеда е държал здраво
кормилото напречно на движението си. Вещото лице посочва,
че няма данни
велосипедистът да е бил със светлоотражателна жилетка . По приложената снимка
на велосипеда е видимо, че няма светлоотражатели на спиците на колелата предно
или задно. Няма фар в предната част или други светлини или сигнални лампи. ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието.
За установяване на телесните повреди на ищеца, възстановителния период,
болките и страданията, посочени в исковата молба, съдът назначи и изслуша две
съдебно медицински експертизи, събра и гласни доказателства.
Комплексната съдебно медицинска експертиза с вещи лица: специалист-неврохирург,
специалист ортопед-травматолог, специалист УНГ и ендокринолог установи
следното: След инцидента пострадалият е настанен за лечение в МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ - Велико Търново, Отделение по анестезиология и интензивно лечение
/ОАИЛ/. След
4 дневен престой е насочен за продължаване на лечението в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ - София, Клиника по неврохирургия. Установен е локален
статус: лицева асиметрия с масивни периорбитални хематоми двустранно,
обработени и зашити рани на лицето и главата. Настанен е в клиниката за лечение
и наблюдение и диагностично уточняване. При постъпването е бил сомнолентен, без
двигателен дефицит, с пареза на окуломоториус вляво. На направения КТ в
клиниката е установена фрактура на предна база обхващаща тавана на орбитата, която
продължава и преминава през села турцика към кливус и достига до форамен
магнум. Вижда се успоредна фрактура на пирамидата вляво. След около 4-5 дена
болният оформя пареза на н. фациалис по периферен тип. В следващите дни ищецът отключва
инсипиден диабет. Лечението е продължено
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - София, Клиника по неврохирургия, УНГ отделение, за
периода от 05.08.2015 г. до 09.08.2015 г. Проведено е консервативно и
оперативно лечение
поради остро гнойно възпаление на средното ухо. За периода от
12.08.2015 г. до 17.08.2015 г. на ищеца е проведено лечение във ВМА -МБАЛ - София,
Клиника по нервни болести, поради оплаквания от двойно виждане и главоболие.
В резултат на процесното ПТП вещите лица посочват, че ищецът М.И. е получил
следните травматични увреждания:
- Контузия на мозъка средно тежка степен.
- Фрактура на черепната основа в областта на
предна, средна и задна черепна ямка.
- Фрактура на свода на черепа в областта на челната
кост вляво.
- Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
- Контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен дял
на главния мозък.
- Навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното
пространство.
- Фрактура на лявата скулна кост.
- Фрактура на горната челюст двустранно.
- Двустранен периорбитален подкожен кръвоизлив.
- Левостранен хемотимпанум.
- Разкъсно-контузна рана на челото и брадичката.
- Пареза на левия очедвигателен нерв.
- Пареза на левия лицев нерв.
- счупване на 3- та дланна кост на дясна ръка
- счупване на основната фаланга на 2-ри пръст на
дясна ръка
- счупване на крайната фаланга на палеца на дясна
ръка.
- Приемно намаление на слуха в дясното ухо със
слухова загуба в dB-45 dB и Периферен световъртеж.
Получената от ищеца черепно-мозъчна травма има медико-биологична характеристика
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Лицево-челюстната травма
е причинила трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни.
Травмата на
ОДА е причинила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече
от 30 дни. Лечебният и възстановителен период при черепно-мозъчни травми като
получената от ищеца продължава до 2-3 години и преминава през определени в
морфологичен и клиничен аспект периоди. В късния период завършва формирането на
мозъчния ръбец, ликвидират се усложнения, затихват свързаните е тях
разстройства в кръвообращението, водно-електролитния обмен, като се сменят с
процеси на бавни, последователни тъканни изменения и не се наблюдава възвръщане
към изходното състояние. През този период, освен типичните за постконтузионния
синдром оплаквания, пострадалият е имал и несъмнени затруднения във физическата
активност - битова и трудова. Вследствие на травматологичните увреждания ищецът
е имал двигателни затруднения на дясната ръка, поради наличието на гипсова
имобилизация, която започва от върховете на пръстите и достига до средата на
предмишницата. Срокът на гипсовата имобилизация е бил 35 дни.
Въпреки проведеното лечение вещите лица са установили намаление на слуха на
дясното ухо, съпроводено със субективен шум, който става по-осезаем особено
нощем /на тихо/, намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност, появили
се равновесни смущения, нестабилна походка, гадене, главоболие, страх, общо неразположение.
Проведена е терапия в амбулаторни условия, но без ефект. Слуховата
загуба на дясното ухо е 45 dB. Установен е и периферен световъртеж.
Вещото лице еднокринолог обяснява, че при счупване на базата на черепа се
прекъсва т.н. Хипофизна дръжка, поради което адиуретичния хормон, който се
произвежда от задния дял на хипофизата след травмата не може да осъществи
своите функции, а именно обратната резорбция на вода. След такива тежки
черепно- мозъчни травми безвкусният диабет, тоест уринирането на големи
количества диуреза над 5-6 литра в случая 11, 13, 15л се коригира с адекватна
терапия / адиуретичен хормон- минирин по схема/, който ищеца получава
ежемесечно по Здравна каса. Пропускането му и с 1 таблетка води до рязко
увеличаване на диурезата, тоест постоянното му приемане е абсолютно
задължително и остава за цял живот.
Според вещите лица напълно закономерно е описаните в исковата молба оплаквания
- страх от височина, загуба на ориентация в пространството, моментна загуба на
равновесие и затруднения при справяне с по-сложни задачи при комуникация в
институции , да са израз на една посттравматична енцефалопатия. На въпроса
относно прогнозите за възстановяване на здравословното състояние на ищеца,
вещите лица посочват, че пълно анатомично и функционално възстановяване след
претърпяната черепно-мозъчна травма не е възможно. При счупване базата на
черепа с линеарни фрактури на пирамидната кост, слуховата загуба е дефинитивна.
Прогресивно
намаление на слуха може да настъпи при наличието на съдови или матаболитни
придружаващи заболявания, интоксикации с ототоксични препарати или медикаменти,
вирусни инфекции, както и работа в среда с наднормен шум и вибрации. Смущенията
на вестибуларната функция се лекуват-консервативно /медикаментозно/ с
задоволителен резултат. Безвкусният диабет отключил се след тежка черепно-мозъчна
травма и персистиращ и до момента не е временна диагноза, като се налага
доживотно заместване с адиуретичен хормон. Реално е възможно развитие на
допълнителни усложнения - мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична
епилепсия, възпалителни процеси, хормонални нарушения.
Назначената съдебно медицинска експертиза с вещо лице офталмолог
установява, че резултат на ПТП ищецът е
получил е получило сериозни увреждания на левия зрителен нерв под формата на
ретробулбарен неврит и трайно намаление на зрението на същото око без
възможност за корекция. Вещото лице посочва, че вече почти четири години след
преживяната травма ищецът е със силно смутено зрение на Л.О. до 0,3-0,4 , като
не се очаква подобрение.
Съдът възприема експертизите като компетентно и обективно изготвени.
Св.Г.И., сестра на ищеца,
установява, че брат й бил хоспитализиран в „Пирогов“ за около месец, където бил
през повечето време неподвижен заради черепно-мозъчната травма. Бил в много тежко
състояние, неадекватен. Спрял да се храни, тъй като бил на памперси. В
резултат, отслабнал с около 30-40кг. След изписването му от болницата , ходили
месеци наред по различни лекари, за да разберат състоянието му и дали ще се
възстанови. И сега брат посещавал редовно лекар заради диабета. Свидетелката
споделя, че след ПТП брат и се променил много. Преди бил много социален,
независим и свободолюбив човек,
занимавал се с физически труд. След инцидента не можел да се ориентира в
пространството, не можел дълго време да пази равновесие, никъде не ходел сам.
Спрял да общува с приятелите си, отказал се да има деца. Станал по-затворен. Не
можел да се справя в институции и настоявал с него да има придружител, който да
се намесва тогава, когато той не разбира нещо, иначе изпадал в паника. След
като се върнал на работа установил ,че не може да издържа на физически труд, не
можел да се качва по стълба, да пази равновесие. Това било голям шок за него.
Наложило се да смени работата си – сега работел седнал.
Не се спори, че увреждащия лек
автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда
на РС Велико Тръново, съдът приема, че водачът на л.а. „Деу Матиз“ Л.И.Б. е
виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в което е участвал
ищеца. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост. В резултат на същото за ищеца са настъпили описаните в
присъдата телесни увреди. Въз основа на
съдебно медицинските експертизи съдът приема, че освен описаните в присъдата,
ищецът е получил е констатираните от вещите лица телесни увреди, които са в
пряка причинно следствена връзка с ПТП. Съдът приема, че в резултат на ПТП ищецът е получил: Контузия
на мозъка средно тежка степен; фрактура на черепната основа в областта на предна,
средна и задна черепна ямка;. фрактура на
свода на черепа в областта на челната кост вляво; травматичен кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки; контузионно-кръвоизливно
огнище в левия челен дял на главния мозък; навлизане на атмосферен въздух във
вътречерепното пространство; фрактура на лявата скулна кост; фрактура на
горната челюст двустранно; двустранен периорбитален подкожен кръвоизлив; левостранен
хемотимпанум; разкъсно-контузна рана на челото и брадичката; пареза на левия
очедвигателен нерв; пареза на левия
лицев нерв; счупване на 3- та дланна кост на дясна ръка; счупване на основната
фаланга на 2-ри пръст на дясна ръка; счупване на крайната фаланга на палеца на
дясна ръка; приемно намаление на слуха в дясното ухо със слухова загуба в dB-45
dB и периферен световъртеж; сериозни увреждания на левия зрителен нерв под формата
на ретробулбарен неврит и трайно намаление на зрението на същото око.
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, на посочените основания, е
неоснователно. По смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице,
когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия
трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. №
762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би
се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено
от ответника и го ползва при положителното му установяване, доказателствена
тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска отговорност” на
делинквента). Не се установи ищецът да е управлявал велосипеда без да държи
кормилото и без краката да са върху педалите /вж. САТЕ/. Няма доказателства
велосипеда да е бил без работещи спирачки, ищецът да се е придвижвал на място
предназначено за пешеходци. Установи е, че той се е движел без устройство, което да излъчва бяла
или червена светлина в предната и задната част на велосипед, както и без
светлоотразители на двете колела. Тази им липса обаче не е спомогнала за
увреждането, тъй като ПТП е настъпило в светлата част на денонощието и необходимост от
осветяване на пътя или сигнализиране не е била необходима. Задължението за
включени светлини през деня е само за МПС, но не и за велосипедите /чл.70 ал.3
и чл.75 от ЗДвП/. От САТЕ се установи, че ищецът се е движел с несъобразена с
пътната обстановка скорост /висока скорост в условията на ремонтиран еднолентов
път в неговата посока/, поради което не е могъл да реагира със спиране след
като е възприел лекия автомобил. Такова възражение от страна на ответника не е
направено в отговора на исковата молба, поради което съдът следва да приеме, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Доводи в
този смисъл ответникът е развил една в писмената си защита, но такова
възражение е преклудирано и не може да се разгледа от съда.
Видно от събраните по делото доказателства /СМЕ и свидетелски показания/
получените от ищеца травматични увреждания са му причинили болки и страдания.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,
вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния
ден 16.09.2015г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца
срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства (съдебно медицинска експертиза) за преживените от ищеца
болки и страдания от получените многобройни травми, последвалото лечение,
продължителността на възстановителния период, последствията от травмите и
прогнозата за състоянието му във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата
в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид
увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение
е такова в размер на 90 000лв.
Ищецът е бил на млад мъж, на 32 години към
датата на ПТП през 2015г. Претърпял е една оперативна интервенция, бил е на
постелен режим за поне 1 месец. Бил е обездвижен заради ЧМТ, заради счупването
в областта на левия горен крайник. Търпял е неудобството да бъде на памперси,
да бъде обслужван от други лица, спрял е да се храни, отслабнал е значително. Лечебният
и възстановителен период е продължил 2-3 години, като пълно възстановяване не е
възможно, напротив – възможни са
усложнения. Прогнозата според вещите лице не е благоприятна. Намаления слух с
дясното ухо и трайното намаление на зрението на лявото око ще останат завинаги.
За отключения след тежка черепно-мозъчна травма безвкусен диабет ищецът ще
взема ежедневно лекарства до кроя на живота си. И сега ищецът продължава има
затруднения в ориентацията, в общуването, изпитва страх от височина, понякога
изпитва загуба на ориентация в пространството, както и моментна загуба на равновесие,
има затруднения при справяне с по-сложни задачи при комуникация в институции. Изживял
е негативни емоции след ПТП, наложило се е да смени работата си, не е възможно
повече да полага тежък физически труд. Отложил е плановете си да създаде
потомство. Качеството у на живот е променен безвъзвратно.
В останалия размер, до първоначално
предявения размер от 120 000лв., искът следва да се отхвърли.
Върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди ответникът
дължи законната лихва от датата на увреждането – 10.07.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя.
Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди е
изцяло основателен и следва да се уважи за сумата 456лв. Претендираните
разходи, удостоверени с платежни документи, са относими към лечението на ищеца
и следва да се възстановят от застрахователя. Последният дължи и лихва за
забава върху присъдената сума от датата, на която са направени разходите.
Претендира се по-късна дата -
15.12.2017г. и с оглед диспозитивното начало, върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди се следва лихва за забава от 15.12.2017г.
По
разноските.
Ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4
от ГПК. Претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв.
Ответникът
претендира разноски по представен списък в размер на 1220лв. Процесуалният представител на ищеца не оспорва
списъка.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски съобразно
уважената част от исковете – 4500лв.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете - 305лв.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса, платима по сметката на СГС в
размер на 3618,24 лв., както и разноски в размер на 900лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л.и.”
АД, ЕИК ******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на М.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 от ЗЗД следните суми: сумата от 90 000 лв., ведно с лихвата за забава от 10.07.2015г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 10.07.2015г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при З. „Л.и.” АД по застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите водач Л.И.Б., ЕГН **********, сумата от 456лв. ведно с
лихвата за забава от 15.12.2017г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди и сумата 4500лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 120 000лв., ведно с лихвата за забава.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН ********** да заплати
на З. „Л.и.” АД, ЕИК ******разноски в размер на 305лв.
ОСЪЖДА З. „Л.и.”
АД, ЕИК ******да заплати по сметката на Софийски градски съд такса и разноски
по делото в размер на 4518,24лв.
Присъдените суми в полза на М.И.И.,
ЕГН ********** З. „Л.и.” АД следва да заплати по следната банкова сметка:
***: ***: FINVBGSF
ТИТУЛЯР М.И.И.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: