Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262449/09.08.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на девети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №15735
по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на К. Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която против ***, ЕИК ***, с
административен адрес: гр. ***, представлявана от кмета И.П., е предявен иск с
пр. осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки и страдания от настъпил на дата *** г. инцидент, при който
ищцата паднала вследствие спъване в неравност на тротоарната настилка пред
жилищна сграда с адрес: гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права:
На *** г. ищцата и съпругът
ѝ се отправили към Колхозния пазар в гр. ***, където извършвали
обичайните си покупки. При пристигане в близост до пазара, двамата съпрузи се
разделили, като всеки се отправил да изпълни предварително разпределените
задачи. Ищцата се придвижвала сама, като с оглед натоварения човекопоток,
вниманието ѝ било изострено. В близост до кръстовището на улиците ***, тя
се спънала в неравност на тротоара и паднала на земята. Тротоарната настилка в
тази част била направена от стари плочки и теренът бил труден за преминаване
както от възрастни хора, така и от по-млади. На място видяла шахта, като
паветата около нея били разместени, като именно спъване в тези разместени
павета била причината за падането ѝ. При последното ищцата изпитала силна
болка в коленете и в дланта на едната ръка. На помощ се притекли минувачи, а
скоро след това на място пристигнал и съпругът на пострадалата. Около час след
инцидента ищцата потърсила медицинска помощ. В Спешния център на МБАЛ „Св. Анна
- Варна“ АД тя била прегледана, като била установена разкъсно-контузна рана в
областта на дясната ръка, счупване на горна фаланга на пети пръст на дясната
ръка. Била извършена първична хирургична обработка на раните, последвани от
репозиция и гипсова имобилизация на дясната ръка. Установени били ожулвания в
областта на лявата ѝ мишница и две колена.
Ищцата сочи, че от датата на
инцидента, до настоящия момент търпи ежедневни и силни болки, и страдания. За дълъг
период от време не можела да си служи с дясната ръка, като особено силно била
засегната хватателната функция на ръката. Освен силната болка, усещала
изтръпване в пръстите и намалена чувствителност на дясната ръка. Нуждаела се от
постоянна помощ в обичайните, ежедневни дейности, при които се налагало да повдига
ръката си – къпане, преобличане и т.н. При лечението били извършени разходи, за
които се наложило децата на ищцата да ѝ помагат с финансови средства.
Твърди, че оздравителният и възстановителен процес били бавни и мъчителни.
Отказала да контактува с хора, станала раздразнителна, тъй като във всичко била
зависима от помощта на близките си. Сочи, че претърпените вреди били пряка
последица от бездействието на ответника, тъй като последният отговарял за
изправността на пътния участък, в който настъпил инцидентът. Намира, че на
пешеходците не е била осигурена възможност за нормално придвижване.
С депозиран в срока по чл.131 ГПК, отговор на исковата молба, ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Намира, че не е било установено неправомерно бездействие от
страна на негови служители; оспорва наличие на причнинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Сочи, че тротоарната настилка е била изправна, като дори
ищцата да е претърпяла вреди, те не се дължали на състоянието на тротоара, а на
поведението на ищцата, нейната възраст, струпването на хора и други фактори,
затрудняващи нормалното придвижване. Оспорва към *** г., на мястото на
инцидента да е съществувала неравност на тротоарната настилка. Тъй като не били
посочени очевидци, намира, че механизмът на настъпване на инцидента, не можел
да бъде установен. При тези доводи настоява за отхвърляне на иска, а в условия
на евентуалност, отправя искане за значително намаляване размера на присъденото
обезщетение.
Варненският районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
По делото са представени следните
писмени документи: лист за преглед на пациент в Консултативно-диагностичен
блок/Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД; медицинско удостоверение
№*** г., издадено от д-р Д.Г. - лекар в Отделение *** при МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД; резултат от проведена образна диагностика от д-р С.К. от *** г. От
същите се установява, че на *** г., в *** ч., ищцата е потърсила медицинска помощ
в Спешния център на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД поради претърпян от нея
инцидент, при който е получила травматични увреждания, както следва: разкъсно-контузна
рана в областта на горната фаланга на пети пръст на дясната ръка и дясната
длан, счупване на горната фаланга на пети пръст на дясната ръка, травматичен
оток и кръвонасядане на гърба на дясната длан, ожулвания в областта на лявата
мишница и двете колена, като в своята съвкупност, същите са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Като причина за получаване на
уврежданията са посочени удари с или върху твърди, тъпи предмети.
Представени
са фотоснимки на шахта, намираща се пред дом с адрес: ул. ***. От същите се
установява, че тротоарната настилка около шахтата е изпълнена чрез полагане на
павета, които видимо същите са поставени неравно, на различна височина и с
големи разстояния между тях. Част от паветата са счупени, налице са и големи
празноти.
Въз основа
на подаден от К.Х.Б. сигнал рег.№ ***г.
до кмета на община Варна, е извършена проверка, при която след оглед, извършен
на адрес: гр. ***, е установено, че има пропадане на тротоарната настилка и
липсващи декоративни камъни около капака на шахтата. С писмо рег. №*** г. на директора
на дирекция „***“, при ***, ищцата е уведомена, че ще бъдат предприети мерки по
отстраняване на проблема, в 10-дневен срок от получаване на писмото.
По искане на ищеца, в качеството
на свидетели, са разпитани лицата: И.Т.И. – без родство и дела със страните и Д.С.Д.
- внучка на ищцата.
В показанията си св. И. сочи, че
на процесната дата се намирал в района на Колхозния пазар в гр. ***, като около
*** ч. се придвижвал по ул. ***“. Пред него, на близко разстояние, вървяла
възрастна жена /ищцата К.Х./, като пред дом, намиращ се на улица ***, жената се
спънала в шахта и паднала. Тротоарната настилка на това място не била добре
изпълнена, паветата не били добре закрепени, а част от тях липсвали. След
падането, жената била първоначално в шок, а след това започнала да плаче. Свидетелят
се опитал да ѝ помогне, като при ставането на ищцата, той видял, че
панталоните ѝ били скъсани от падането, а от ръката ѝ, която се
била подула, течала кръв. Св. И. помогнал на пострадалата да се свърже със
съпруга си по телефона. Докато го чакали, свидетелят и ищцата разговаряли, като
последната обяснила, че изпитвала както силни болки, така и срам от случилото
се. Чувствала се унижена, че била паднала по този начин, пред много хора.
Свидетелят сочи, че жената била в силен шок, като друга причина, поради която
ищцата била уплашена, било наличието на ел. табло, в непосредствена близост на
мястото на падане, в което е можело да се удари при спъването. Свидетелят сочи,
че след процесната дата, често минавал покрай мястото на инцидента, като
тротоарната настилка не била приведена в безопасен вид, поради което били
възможни инциденти и с други хора.
В
показанията си св. Д. – внучка на ищцата, сочи, че тя и баба ѝ живеят в
един имот. На процесната дата, свидетелката се намирала в двора на имота,
когато чула, че баба ѝ и дядо ѝ се прибирали. Тъй като знаела, че
били на покупки, тя се отправила към входа, за да им помогне. При вида на баба
си останала шокирана, тъй като последната била в кръв, дрехите ѝ били
изцапани и скъсани, а жената плачела. След като свидетелката ѝ дала вода,
ищцата постепено се успокоила и разала какво се било случило. Св. Д. видяла, че раната на ръката ѝ
била дълбока, като дясното кутре било сцепено. Сочи, че самата тя не била
виждала такава рана, но се стараела да не изглежда притеснена за да не плаши
допълнително баба си. След като се прибрала и майката на свидетелката – дъщеря
на ищцата, решили да посетят Спешния център на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, тъй
като раната не спирала да кърви. При извършения преглед било установено, че
имало счупена кост на петия пръст, като раната била зашита. Била поставена
гипсова превръзка. Св. Д. обяснява, че травмата на ръката е станала причина за
изпитвани значителни неудобства от ищцата, тъй като това била активната
ѝ, дясна ръка. К.Б. не можела нищо да вдига, изпитвала болки, налагало се
да поставя на ръката и ластични превръзки. Свидетелката заявява, че баба
ѝ изпитва тези затруднения и към датата на провеждане на съдебното
заседание. До инцидента тя била деен човек, имала градинка, за която се
грижела, пазарувала и вършела домакинските работи сама, но след травмата
постоянно имала нужда от чужда помощ, а това допълнително ѝ се отразявало
зле, тъй като не искала да бъде в тежест на никого. Гипсовата превръзка била
поставена за срок от един месец, като през това време ищцата имала непрекъсната
нужда от помощ, като болките не били отшумели. Твърди, че баба ѝ се
страхувала да излиза сама навън, като в случаите, когато се осмелявала, имала
придружител. Отказвала да минава пеша в близост до мястото на инцидента, но
веднъж преминали с автомобил и когато ищцата видяла, че нищо не се било
променило, а и стърчали кабели от електрическото таблото, силно се разстроила. Свидетелката
сочи, че самата тя отишла до място на инцидента, като видяла, че тротоарната
настилка била нарушена. Около шахтата, в която се била спънала баба ѝ,
паветата не били поставени на едно ниво, били неравни, а някои от тях дори
липсвали.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като тези на внучката на ищцата - при съобразяване разпоредбата на
чл.172 ГПК, като намира същите за обективни и непротиворечиви. Св. Д. излага
личните си, непосредствени впечатления от ежедневното общуване с ищцата, поради
което съдът намира показанията ѝ за търпените от същата, болки,
страдания, физически неудобства, притеснения и значителни трудности в
ежедневието, за достоверни.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, от приетото заключение, на която се
установява, че при падането, ищцата е получила следните травматични увреждания:
счупване на основната фаланга на пети пръст на дясната ръка и разкъсно-контузна
рана на дясната длан, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като тези увреждания са причинно-следствена връзка с падането, след
спъване в неравност на пътя. Лечението е завършило, като функционалната годност
на ръката е възстановена. Поради възрастта, ищцата има промени по ставите, като
всяка травма, в тази възраст, ускорява настъпването на тези промени, изразяващи
се в оток, болки и ограничаване на движенията след физическо натоварване или рязка промяна на времето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца намира
правното си основание в разпоредбите на чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86,
ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Същата е допустима, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността ѝ.
За да е налице отговорност по
чл.49 ЗЗД, с присъщата ѝ обезпечително-гаранционна функция, е необходимо
да се установи отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена
работа, при или по повод, на която е настъпило увреждането. В тежест на ищеца е
да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличие на следните кумулативно
изискуеми предпоставки: деяние /действие или бездействие/; противоправност на
деянието; настъпили вредоносни последици, които да са в причинно-следствена
връзка с противоправното деяние, а деликвентът да е причинил вредите при или по
повод изпълнение на възложена му от ответника работа. Отговорността по чл.49
вр. чл.45 ЗЗД е безвиновна, като вината се предполага до доказване на
противното. Поради това, в тежест на ответника е да обори презумпцията за
виновност на своите служители.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ПЗРЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
публична общинска собственост. Потвърждение дава и нормата на чл.8, ал.3
ЗП, която определя, че общинските пътища са публична общинска собственост, като
на основание чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Поддържането на тротоарите е задължение на
съответната община /чл.30, ал.4 ЗП/, като общинската администрация е длъжна да осигури условия
за провеждане на пешеходното движение, чрез изграждане на тротоари, пешеходни
алеи и др. /чл.79 ЗУТ/.
За да определи паричния
еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да
съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и
степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на
същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др.
Компенсирането на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да
бъде в пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
Решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и
Решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
Внезапното падане на ищцата е
станало причина за травматични увреждения и силен
стрес, обусловили необходимост от медикаментозно лечение, обездвижване, промяна
в ежедневието на пострадалата, и изпитвани силни негативни емоции. Фрактурата
на кост от дясната ръка на ищцата е довела до интензивни физически болки, които
са станали причина за намаляване в обема на движение на ръката. Ограничената
хватателна способност на дясната ръка, която е и водеща за ищцата, обуславя продължителна
невъзможност за пълноценно и самостоятелно извършване на обичайните ежедневни
дейности, свързани с домакинството, но и с обслужването на личността ѝ. Необходимостта
от чужда помощ безспорно е в тежест, както на този, който я оказва, така и за
този, на когото се помага. Възрастта на ищцата предполага не само дълъг период
на възстановяване, но и значително снижава вероятността за пълно оздравяване.
Изпитваният от К.Б. страх да излиза сама от дома си е разбираем и обясним.
Падането ѝ е било изненадващо, неочаквано и травмиращо, като инцидентът е
настъпил на улица от централната градска част.
На основание чл.6, ал.1, т.4
ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за
отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение. Като
собственик на общинските пътища, ответникът е длъжен да поддържа същите, поради
което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от
препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната за движение
на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци. Пешеходците не винаги
могат да съобразяват движението си с неравностите по тротоарите, вследствие
липсващи, разместени, счупени или поставени на различна височина елементи от
тротоарната настилка. Задължение на съответната община е да им осигури
безопасна среда за движение. Като не е изпълнил това свое задължение и не е
осъществил дължимия контрол, ответникът следва да понесе отговорността за
настъпилото непозволено увреждане.
Съдът намира, че е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-гаранционната
отговорност на *** за противоправното бездействие на нейни служители по реда на
чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Налице са всички елементи от този фактически състав
– осъществено е противоправно деяние /бездействие/, изразяващо се в неизпълнение
на нормативно установено задължение на пряко ангажираните с това служители на ***
да стопанисват и поддържат общинските пътища в града, в безопасно за гражданите
състояние. В пряка причинно-следствена връзка с това противоправно поведение,
за ищцата е настъпил вредоносен резулатат. Съгласно разрешението дадено с т.7
на ППВС №7/1959 г., държавните предприятия, учрежденията и организациите
отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
При горните доводи, съдът намира,
че сума в размер на 5500 лева е достатъчна за да овъзмезди причинените неимуществени вреди на ищцата, поради което искът се
явява основателен до този размер, като за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.84
ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да
се присъди и законната лихва върху главното задължение, считано от датата на
увреждането – от *** г. до окончателното плащане.
Съразмерно на уважената част от
иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, ответникът следва
да заплати на адвокатско дружество „Я. ***“, действащи чрез упълномощения
адвокат В.З. - ДАК, адвокатско възнаграждение в размер на 726 лева с вкл ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 220
лева и възнаграждение за вещо лице, в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, *** с адрес: гр. *** Булстат ***, представлявана от кмета И.П.,
да заплати на К.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания от настъпил на дата *** г. инцидент, при който ищцата паднала
вследствие спъване в неравност на тротоарната настилка пред жилищна сграда с
адрес: гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5500 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА *** с адрес: гр. ***
Булстат ***, представлявана от кмета И.П., да заплати на адвокатско дружество „Я***“,
действащи чрез упълномощения адвокат В.З. - ДАК, адвокатско възнаграждение в
размер на 726 лева с ДДС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА *** с адрес: гр. ***
Булстат ***, представлявана от кмета И.П., да заплати по сметка на ВРС,
държавна такса, в размер на 220 лева и 300 лева – възнаграждение за вещо лице,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: