М О
Т И В
И
към присъда по н.о.х.д. № 497/2017 г. по
описа на Софийския окръжен съд
Подсъдимият
Х.И.Х. /H.I.H./, роден
на *** г. в гр. Ч.,Р.Т., турски гражданин с паспорт № U ********, изд. на 14.06.2016 г. от Република
Турция, с постоянен адрес:***, временно пребиваващ в Република България с
карта, изд. на 11.10.2017 г. от МВР-С., женен, неосъждан е предаден на съд по
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК - затова, че на 23.02.2017 год., около
18,30 часа, на първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
километър 43+500, в землището на гр. Б., обл. Софийска, при управляване на
моторно превозно средство – товарна композиция от влекач м. „IVECO“, модел „STRALIS 460 EEV“ с турски рег. № ******** и
прикачено към него полуремарке „SCMITZ“ с
турски рег. № ********, при движение в посока от гр. С. към ГКПП К.е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно чл. 20, ал.
1, изреч. 1-во ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Г
с ЕГН: ********** от гр. Г., като деянието е извършено при условия на
независимо съпричинителство от страна на жертвата.
Представителят
на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа страна така, както
е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и при
установената фактическа обстановка е налице виновно поведение на подсъдимия,
което е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, като за настъпването
на произшествието е допринесло и неправомерно поведение на жертвата, която е
управлявала велосипед в тъмната част на денонощието без светлоотразителна
жилетка, с което е нарушена разпоредбата на чл. 80 ЗДвП. Прокурорът поддържа
обвинителната теза, че подсъдимият е извършил нарушение на правилата за
движение, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно
превозно средство, с което е нарушил чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, и в резултат
на извършеното нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинил
смъртта на жертвата М.Х.Г с ЕГН: ********** от гр. Г..
Прокурорът предлага наказанието на подсъдимия да
се определи при смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни
характеристични данни, указаното от него съдействие за разкриване на
обективната истина в хода на досъдебното производство. Като отегчаващо
обстоятелство предлага да се отчете движението му с превишена скорост. Позовавайки
се на така изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, прокурорът
предлага да се определи наказание в долните граници на предвиденото, а именно
лишаване от свобода за срок от три години, което да се намали по правилата на
чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Счита, че изпълнението на наказанието следва да
се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Предлага на подсъдимия да се наложи на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
Защитникът
адв. П., изразява несъгласие с правния извод на прокурора, че подсъдимият се е
движил с превишена скорост за конкретния пътен участък. Защитата аргументира
това свое становище с установените по делото обстоятелства /изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт/, че в района на произшествието не
са установени пътни знаци, въвеждащи ограничение за скоростта на движение и че
пътят в района на местопроизшествието по своите технически характеристики представлява
скоростен път - с по две ленти за
движение за всяка посока, поради което максимално допустима скорост за движение
в случая е 90 км/ч.
Счита, че велосипедистът, движейки се на около 1,50 - 2,00 м вляво от десния край
на асфалтовото покритие, е извършил и друго нарушение на правилата за движение,
освен соченото от прокурора, а именно не се е движил крайно вдясно, каквото
задължение има съгласно ЗДвП.
Счита, че при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия следва да се отчете и съпричиняването на престъпния резултат от велосипедиста,
изрядното му процесуално поведение и изказаното от подсъдимия съжаление за
извършеното.
Защитата аргументира и приложението на чл. 66, ал.
1 НК с ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и на
самото деяние.
Моли размера на наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство да се определи в долните граници с оглед
обстоятелството, че подсъдимият по професия е шофьор и с тази дейност осигурява
финансовата издръжка на семейството си.
Подсъдимият поддържа тезата на своя защитник и изказва
искрено разкаяние за деянието.
Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателствени материали във връзка с доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебното следствие е проведено по реда на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимият заяви, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Анализът на събраните в
досъдебното производство доказателства налага извода, че самопризнанието на
подсъдимия напълно се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно,
установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х.И.Х. и св. К. А. работели във фирма
„И.“ като шофьори. Предмет на дейност на посочената фирма бил международен
превоз. Сутринта на 23. 02. 2017
г. св. К. А. и подс. Х.Х. навлезли на територията на Р България
през ГКПП К. А.. Двамата пътували в посока от Р Турция до Р Австрия, като всеки
един управлявал товарна композиция. Около 18,30 ч. на 23. 02. 2017 г. в района на
първокласен път от републиканската пътна мрежа в землището на гр. Б., обл.
Софийска, в посока на движение ГКПП К., подс. Х. управлявал товарна композиция,
състояща се от влекач марка „IVECO“, с рег. № ***** и
прикачено към него полуремарке с рег. № ********.
Св. А. с управляваната от него композиция се
движел пръв, а на отстояние от около 100-150 м след него се движел подс. Х. с
управляваната от него композиция. Подс. Х. се движел
в дясната лента по посоката си на движение на къси светлини, тъй като вече било
тъмно. В посока на движение платното, в което движел подс. Х., нямало други
участници в движението.
В същото време, в посока за движение гр. С. – К.,
в дясната част на дясната лента за движение се движел пострадалият М. Х. Г.,
управлявайки велосипед „MADMARTIGAN“.
По време на движението си подс. Х. забелязал в
лявото странично огледало, че лек автомобил прави маневра по изпреварване на
управляваната от подсъдимия композиция. След като отново върнал погледа си върху платното
за движение подсъдимият забелязал нещо тъмно пред камиона в платното за
движение. Направил опит да избегне удара и задействал спирачната система. Не
можел да извърши маневра, тъй като управляваната от него композиция била
изпреварвана от автомобил вляво. В следващия момент подс. Х. усетил, че „ударил
нещо". По безжичната връзка подс. Х. се свързал със св. К. А. и споделил с
него, че е ударил нещо. Св. А. казал на подсъдимия да спре и да провери, а той
спрял, за да изчака идването на подс. Х.. След като изчакал в период от около
петнадесет минути /по субективна преценка на св. А./, но подс. X. Х. не се
явил, свидетелят А. започнал да прави опити да се свърже с него по безжичната
връзка. След като не осъществил връзка, св. А. решил с управляваната от него
композиция да се върне обратно и да види какво се е случило. Когато св. А. се
върнал, видял подс. Х. да стои извън управляваната от него композиция и да пуши
цигара. Подсъдимият и свидетелят се качили в управляваната от свидетеля А.
композиция и се върнали назад на около 300 - 400 метра от мястото,
където бил преустановил движението си подс. X. Х. с управляваната от него
композиция. Двамата забелязали до мантинелата в дясната лента велосипед и
тогава разбрали, че подс. Х. е блъснал велосипедист. Двамата не видели
велосипедиста, но от пристигналите на място служители на полицията разбрали, че
велосипедистът е починал.
Около 18.30 часа на 23. 02.
2017г. св. П. Е. пътувал с управлявания от него лек автомобил марка „Фиат"
с ДК № ******** в посока от гр. С. за гр. С., обл. Софийска по главния път С. –
К.. В района на землището на гр. Б.свидетелят забелязал в далечината камион, чийто
аварийни светлини светели, а пред камиона бил поставен светлоотразителен
триъгълник. Камионът се намирал в дясното платно за движение в посока К.. На отстояние от около 400 – 500 метра пред камиона
свидетелят забелязал извън платното, вдясно, в посока К., до мантинелата велосипед. Св. Е. подминал велосипеда и
камиона, но по пътя решил да направи обратен завой и да се върне. Връщайки се
обратно, св. Е. забелязал подс. Х., слязъл от кабината на управляваната от него
композиция, а на отстояние от 400 - 500 метра видял и велосипеда. Спрял
управлявания от него автомобил до велосипеда и пуснал аварийните светлини на своя
автомобил. Без да слиза от автомобила си, св. Е. забелязал на отстояние три
метра от велосипеда, до мантинелата и тялото на пострадалия М. Г., който не
давал признаци на живот.
Заключението на
назначената съдебно-медицинската експертиза на труп /л. 105-106/ сочи, че при
огледа и аутопсията на трупа на М.Х.Г са установени: тежка съчетана черепно-мозъчна
и гръдна травма, изразяваща се в обширно циркулярно счупване на костите на
черепната основа, счупване от многофрагментен тип на костите на лицевия череп,
счупване на ребрата двустранно, на гръдната кост и на пети гръден прешлен,
контузия на белия дроб двустранно и масивна двустранна аспирация на кръв,
счупване на костите на дясната предмишница, масивен травматичен джоб в лявата
седалищна половина, счупване на костите на таза вляво. Охлузвания и
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците.
Смъртта на М.Х.Г се дължи
на тежка съчетана травма и е настъпила бързо, като е била неизбежна. Уврежданията
са причинени от силни удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при пътно-транспортно произшествие. Заключението на вещото лице,
изготвило автотехническата експертиза /л. 121-127/ и допълнителна такава /л.
139- 147/, сочи следното: ПТП е възникнало на първокласен път № 8 от
републиканската пътна мрежа в зоната на километър 43+ 500, в землището на
община С.. Платното за движение в този участък е двупосочно, с оформени две полуплатна за движение в противоположни посоки, отделени
едно от друго посредством двойна непрекъсната бяла линия „М2", като всяко полуплатно се състояло от две ленти за движение в посоката,
всяка с широчина по 3.80 м,
отделени една от друга посредством единична бяла прекъсната линия „МЗ".
Вдясно и вляво на платното за движение се намират оформени крайпътни земно
каменисти банкети с ширина на всеки от 0.5 м, ограничени от външната страна от
стоманена еластична ограда, като същата от дясната страна продължава
непосредствено до ориентир № 1 /отразен и фиксиран в протокола за оглед на
местопроизшествие от 23.02.2017г./.
Влекач „IVEKO" с регистрационен
номер ******** е със следа от удар в челната част на кабината, на височина до
около 1.60 м
от нивото на терена. Откъснат е и липсва стъклопластов
декоративен детайл от челната дясна част на кабината, както и пластмасова част,
фиксираща десните основни фарове, намиращи се в областта на дясната част на
предната броня, които липсват.
В областта на предна броня,
в ъгъла, образуван между челната и дясна част и дясната странична част, на
височина от 60 до около 1.00
м от нивото на терена личат две линейни следи от
протриване на предмет с черен цвят, с дължина около 15 см и широчина до около 2 см, като същите са
разположени хоризонтално. Третата линейна следа от протриване с издраскване в
боята на кабината, разположена също хоризонтално, се намира на височина около 1.60 м и е с дължина около 12 см.
На мястото на ПТП е
намерена рамка от черен на цвят велосипед с надпис с червени букви „MADMARTIGAN". От същата липсва
седалката, предната вилка е счупена и част от нея е свързана към рамката посредством
жилото на предната спирачка. Кормилото на велосипеда е счупено и се държи към
рамката на жилата на спирачките и скоростите. Скрепителните
елементи на спирачката на задната вилка, на стержена
на седлото, на спирачката на предното колело са с червен светлоотразителен
цвят. Спиците на предното и задното колело са скъсани и изобщо колелата са
отделени от оста. Каплата на задното колело е силно
деформирана. По двете капли личат следи от маркировка
с червена на цвят светлоотразителна боя.
Мястото на удара между
челната дясна част на кабината на влекач „IVEKO" с регистрационен
номер ******** и най-външната лява габаритна част на велосипед „MADMARTIGAN", управляван от
велосипедиста М. Г., представлява пространството, както следва:
- По широчина на пътното
платно за движение на около 0.80 до 1.20 м вляво от приетия по време на огледа
ориентир № 2 - десния край на асфалтовото покритие на платното за движение.
- По дължина на платното за
движение в зоната на около 8.00 - 10.00 м, преди линията на ориентир № 1.
За двете посоки на
движение в зоната на ПТП не са намерени пътни знаци, поради което при избиране
скоростта на движение на пътни превозни средства от категория „С+Е",
какъвто е влекач ,,IVEKO" с регистрационен номер ******** с прикачено към
него полуремарке с регистрационен номер *********, на водачите е забранено да
превишават скорост от 70
км/ч.
Въз основа на информацията
от тахографа на влекач „IVEKO" с регистрационен
номер ********* и липсата на отразени в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие от 23. 02. 2017
г. в зоната на удара, преди и след нея, спирачни следи
от гуми, експертът дава заключение, че в зоната на ПТП към момента,
непосредствено преди удара, товарният състав се е движил със скорост от 90 км/ч.
Анализирайки
доказателствата по делото, а именно отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие от 23. 02. 2017г., че платното за движение в зоната на ПТП,
прав, равнинен участък в двете посоки на пътя, обясненията на подсъдимия Х.,
дадени на досъдебното производство, че в интервала 18.30 часа -19.00 часа е
шофирал на къси светлини, експертът дава заключение, че движейки се на къси
светлини в зоната на ПТП, водачът на товарния състав, подс. X. Х., е имал
възможност да забележи наличието на велосипедист в зоната на лентата за
движение на състава, когато велосипедистът е отстоял от челната габаритна част
на влекача на около 70
метра.
Непосредствена причина за
реализиране на произшествието са субективните действия на водача на влекач
марка „IVEKO"
с регистрационен номер ******** и прикачено към него полуремарке с
регистрационен номер ********- подс. Х.Х., който в зоната на ПТП не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал.
Субективните действия на
велосипедиста М. Г. също са допринесли за настъпване на произшествието, тъй
като в зоната на ПТП при движение в извън населени места и през тъмната част на
денонощието не е ползвал светлоотразителна жилетка.
Според вещото лице от
техническа гледна точка за водача на влекач марка „IVEKO" с регистрационен
номер ******** и прикачено към него полуремарке с регистрационен номер ********,
подс. Х.Х., ударът е бил предотвратим. Същевременно за велосипедиста М. Г.
ударът е бил непредотвратим.
От протокола за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта /л. 55/ е видно, че в кръвната проба на подсъдимия не е констатирано
наличието на алкохол.
Приетите АТЕ установяват и механизма на
протичането на пътно-транспортното произшествие:
В района на произшествието към 18.30 часа, тъмна
част на денонощието, при сухо асфалтово покритие, прав равнинен участък на
първокласен път от републиканската пътна мрежа № 8, в зоната на километър
43+500, в посока С. – К., в дясната пътна лента, се е движел влекач с
полуремарке, управляван от подсъдимия. Автомобилът се е движил на къси светлини,
със скорост от 90 км/ч.
при максимално разрешена за конкретния пътен участък скорост от 70 км/ч.
В същото време и условия на движение, също в
посока С. - К., в дясната част на дясната лента за движение се е движил
велосипед „MADMARTIGAN", управляван от велосипедиста М. Г..
Придвижвайки се по гореописания начин, автомобилът,
управляван от подсъдимия, е настигнал движещия се пред него с по-ниска скорост
велосипедист и с дясната част на предната броня на влекача е настъпил удар в
лявата външна част на ляв педал на велосипеда, при което велосипедистът е
изведен от равновесие и тялото му, ведно с велосипеда, е отхвърлено напред и
встрани вдясно по отношение на посоката на движение на ППС, като тялото и
велосипеда са се установили в мястото, където са описани в протокол за оглед на
местопроизшествие.
Водачът на товарния състав преди удара не е
забелязал движещия се пред него велосипедист и след удара е установил управляваното
от нето ППС на около 440 м.
след мястото на удара.
В резултат на този удар между товарната
композиция, управлявана от подс. Х. и велосипедиста Гачев са причинени травмите
на велосипедиста, довели до летален изход.
Това води до извода, че подс. Х. е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1, изр. 1-во на Закона за движение по пътищата:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват", като не е контролирал непрекъснато управляваното от
него ППС, в резултат на което е блъснал движещия по пътя велосипедист, от което
е настъпила и смъртта на велосипедиста.
Пътното произшествие е настъпило в тъмната част на
денонощието и извън населено място в землището на гр. Б.. В такава пътна
обстановка, като участник в движението пострадалият М. Г. е бил длъжен да
използва светлоотрозителна жилетка в съответствие с
разпоредбата на чл. 80 от Закона за движение по пътищата, като тези субективни
действия на пострадалия М. Г. са съпричинили
настъпилия вредоносен резултат.
По повод доводите на защитата следва да се отбележи още и
следното:
От данните за мястото на удара по широчината на пътното
платно - на около 0,80 до 1,20
метра вляво от десния край на асфалтовото покритие на
платното за движение се налага извода, че непосредствено преди удара
велосипедистът се е движил на около 0,80 до 1,20 метра вляво от десния край на асфалтовото покритие на платното за движение, т.е.
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, поради което не
е налице твърдяното от защитата нарушение от страна на жертвата на правилата за
движението по пътищата по чл. 80, т. 2 ЗДвП /чл. 80 ЗДвП: "Водачът
на велосипед е длъжен: 2.
да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение."/.
От фактическа страна е установено още, че пътят в
конкретния пътен участък е имал самостоятелни платна за движение във всяка
посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с две ленти за
движение с широчина на всяка лента от 3,80 м. Въпреки, че посочените характеристики
на пътния участък покриват изискванията на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Закона за
пътищата за т.нар. "скоростен път", за да се третира пътят като такъв
е необходимо да бъде обозначен и с пътен знак № Д7а. В случая пътят не е бил
обозначен с такъв пътен знак и следователно не е скоростен път. В този случай и
при липса на пътни знаци, свързани с предписания относно скоростта, при избиране
на скоростта на движение на пътните превозни средства от категория
"С+Е", каквото е пътното превозно средство, управлявано от
подсъдимия, се прилагат правилата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според които подсъдимият при избиране на скоростта на движение не е
следвало да превишава 70
км/ч., а той се е движил с 90 км/ч., т.е. с превишена
за конкретния пътен участък скорост, както правилно е посочил и прокурорът. В
случая превишената скорост не е в причинна връзка с настъпването на престъпния
резултат и затова посоченото нарушение на правилата за движението по пътищата
следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието.
Подсъдимият Х.И.Х. е на 50 години, не е осъждан, срещу него няма висящи наказателни
производства в Р България и в Р Турция. Той е женен, работи като шофьор във
фирма, която се занимава с международен превоз на товари и основно осигурява
средствата, необходими за издръжката на семейството му. Липсват негативни данни
за личността му.
Възприетата фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 НПК, подкрепено от доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни доказателства, събрани от
показанията на свидетелите: П. Б. Е. и К. А.; експертизи: посочени в изложението по-горе; писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие,
придружен с фотоалбум и всички останали писмени доказателства, съдържащи данни
от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, приобщени по реда на
чл. 283 НПК и изчерпателно описани в съдебния протокол от 09.11.2017 г.
При така
установеното с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК, като на 23.02.2017 год., около 18,30 часа, на първокласен път № 8 от
републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 43+500, в землището на гр. Б.,
обл. Софийска, при управляване на моторно превозно средство – товарна
композиция от влекач м. „IVECO“, модел „STRALIS 460 EEV“ с турски рег. № ********
и прикачено към него полуремарке „SCMITZ“ с турски рег. № ********, при
движение в посока от гр. С. към ГКПП К.е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл. 20, ал. 1, изреч.
1-во ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като не е контролирал непрекъснато моторното
превозно средство, което е управлявал,
и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Г с
ЕГН: ********** от гр. Г..
Пряка и непосредствена последица от извършеното от
подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата е настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на М.Х.Г с ЕГН: **********.
Деянието
е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на жертвата М.
Х. Г., който като водач на велосипед се е движил по път извън населените места,
през тъмната част на денонощието, без светлоотразителна жилетка, с което е
нарушил чл. 80, т. 1 ЗДвП: "Водачът на велосипед е длъжен: 1. да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост.“.
От субективна страна се установява, че подсъдимият
е причинил вредоносния резултат по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и при условията на чл. 54 НК му определи наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК намали с една трета и наложи
за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Санкцията за извършеното престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е лишаване от свобода от две
до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че се е движил с
превишена за конкретния пътен участък скорост от 90 км/ч. Същевременно като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете съпричиняването на престъпния резултат от
страна на водача на велосипеда, чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата
на негативни данни за него, добросъвестното му процесуално поведение по време
на двете фази на наказателното производство, както и че самото нарушение на
правилата за движение, довело, и то при условията на независимо
съпричинителство от страна на жертвата, до настъпването на престъпния резултат,
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на същото
престъпление. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и
изразеното от подсъдимия искрено разкаяние за извършеното.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства
налага извод за определяне на наказание при значителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, в долните граници на предвиденото, а именно
лишаване от свобода за срок от три години, което по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК следва да се намали с една трета на две години лишаване от свобода. Това
наказание съдът счете за съответно на тежестта на извършеното и за постигане на
целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното наказание по
тежест е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно въздействие
спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При индивидуализацията на наказанието съдът не
констатира нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, което препятства приложението на чл. 55, вр. чл. 58а,
ал. 4 НК.
Съдът, като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало и трудовата му
ангажираност, счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието за срок от три години.
Съдът, като
отчете данните, че подсъдимият е шофьор по професия и същевременно отчете
по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца,
счете, че на подсъдимия следва да се наложи кумулативното наказание, което
законът предвижда в разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година, като на основание
чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на наказанието приспадна времето, през което
за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото веществени
доказателства: ОБЕКТ 1 и ОБЕКТ 2, съгласно описа, приложен към обвинителния
акт, да се върнат на наследниците на
жертвата – Х. Г. Г. и В. М. Г.; останалите – ОБЕКТ №№ 4 и 5 – да се унищожат
след приключване на делото.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД
на МВР гр. С. направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 1 178,46 /хиляда и сто и седемдесет и осем лева и 46 ст./ лева,
както и да заплати по сметка на С. окръжен съд сумата в размер на 708,00
/седемстотин и осем/ лева за разноски в съдебната фаза на производството за
преводач
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: