№ 4540
гр. Варна, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502275 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Д. С. Л., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. А., частна жалба срещу разпореждане
№26150/25.07.2022г. по ч.гр.д. №9545/22г. по описа на ВРС, ХIV-ти с-в, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ОД на МВР-
Варна, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“**********“ № 2 за сума в размер на 5,00 лева, представляваща
заплатена от заявителя „държавна такса за издаване на изпълнителен лист по
АНД 20213110202530 на РС - Варна.
В жалбата се излага, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като
неправилни са изводите на ВРС, че вземането не е измежду предвидените
такива, дължимостта на които може да бъде установена по реда на чл.410
ГПК. Сочи се, че е нужно посочването и представянето на писмен документ,
като форма на доказване, но не и посочване на правоотношението, което
материализира този документ. Твърди се, че сумата за издаване на
изпълнителен лист се дължи от длъжника и той не отговаря за тях, само ако
не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Моли се за
отмяна на атакуваното разпореждане и за постановяване на ново, с което да
бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
1
по чл.410 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по
същество неоснователна, поради следното:
Пред ВРС е подадено заявление от Д. С. Л., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.А. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ОД на МВР-Варна, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“**********“ № 2. В
подаденото заявление е обективираното искане от заявителя за издаване на
заповед за изпълнение за сума в размер на 5,00 лева, като посоченото
основание е „такса за издаване на изпълнителен лист по АНД 20213110202530
на РС Варна“. Твърди се, че с влязло в сила решение длъжникът е бил осъден
да заплати на заявителя сумата в размер на 300,00 лева- обезщетение за
имуществени вреди по договор за правна защита. За издаване на
изпълнителен лист по делото заявителят е заплатил сумата в размер на 5,00
лева по сметка на РС- Варна съгласно Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. С молба от 31.01.2022г. изпълнителният лист
и таксата от 5,00 лева са предявени на длъжника и на 11.07.2022 г. последният
е заплатил сумата от 300,00 лева, но не е заплатил сумата от 5,00 лева.
С атакуваното разпореждане ВРС отказал издаване на заповед за
изпълнение.
Разпореждането е законосъобразно.
Нормата на чл.410 ал.1 ГПК предвижда, че заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за
заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. Предвидено е, че
заявлението следва да отговаря на определени изисквания по чл.127 и чл.128
ГПК. Не се изисква представяне на доказателства за наличие на твърдяното
вземане, но заявителят следва да изложи всички обстоятелства, от които
произтича вземането. В подаденото заявление е посочено, че претендираната
2
сума от заплатена от заявителя в полза на трето лице- Районен съд, с оглед
събиране на признато срещу длъжника вземане. Не се твърди, че
претендираната сума от 5 лв. е част от признатото вземане. Не са наведени
твърдения на какво основание сумата е дължима от длъжника, въпреки че не
се твърди да е заплатена в негова полза недължимо или да е заплатена вместо
длъжника от заявителя. Такива съображения са наведени едва в частната
жалба срещу разпореждането. Предвид горното и съставът намира, че в
заявлението не е посочено от заявителя такова основание, според което
сумата, предмет на заповедта, да се дължи именно от длъжника.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, е законосъобразно,
поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Д. С. Л., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. А., срещу Разпореждане
№26150/25.07.2022г. по ч.гр.д. №9545/22г. по описа на ВРС, ХIV-ти с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3