Решение по дело №36/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 112
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300900036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,……………...2019  г.

 

      Ловешкият  окръжен съд  гражданска колегия в публично заседание на тринадесети ноември  две хиляди и деветдесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

   при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на прокурора                като разгледа докладваното от съдията ДАНКОВА                                                  т.д. N 36 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

Производство с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД

 

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 2596/09.04.2019 г. от Р.М.Д., ЕГН **********; С адрес: ***, представлявана от адв. И.Й., съдебен адрес: ***, офис 4 срещу „ЗД"***""АД, ЕИК ***, гр. София 1407, бул ***с цена на иска 50 000,00 лева / частичен иск/.В исковата молба излага, че на 13.04.2014г., около 13:15ч, на път 1-4 /посока Варна-София/ в землището на с. Б., общ. Ловеч в местността „С.", Б.В.Д., управлявайки лек автомобил „***" с per. № ***, причинил виновно ПТП, при което била причинена смъртта на А. А.В.-мотоциклетист. Твърди, че произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на лекия автомобил, при наличие на концентрация на алкохол в кръвта 0,99 на хиляда, движейки се с превишена и несъобразена скорост се сблъскал с мотоциклета, управляван от починалия А. В.. Изтъква, че за виновността на водача има влязла в сила присъда на Ловешки окръжен съд от 15.12.2016г. по НОХ дело № 224 от 2016г.Пълномощникът на Р.М.Д. излага, че тя е сестра на починалия и е с 11 години по- голяма от него. Понесла е много тежко смъртта на младия си брат /на 21 години/ и никога няма да преодолее мъката и страданията от сполетялата я трагедия. Двамата били в много близки отношения. Като по-голяма сестра Р. се грижела за отглеждането на своя малък брат от раждането му, тъй като двамата са отраснали само със своята майка и имали тежко детство. Между двамата се изградила силна връзка на привързаност и взаимопомощ. Моли да бъдат призовани на дело и след като докаже основателността на иска, ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта – 13.04.2014г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

Постъпила е искова молба вх. № 2733/15.04.2019 г. от Д.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** със съгласието на своя баща А.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.А.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, М.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***. четвърти полуетаж, офис № 4, против Застрахователно Дружество „***"АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, с посочено правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отменен) и съгласно Параграф 22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Новия Кодекс на Застраховането - в сила от 01.01.2016г. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД във с ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНПК на ВКС, с  цена на иска за първия ищец: 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, за втория ищец: 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, за третия ищец: 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева. Твърди се, че починалият А. А.В., е техен роден брат, с когото са били в изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, имат право на основание чл. 226 от КЗ(отм.) във връзка с чл. 18д от Наредба № 24 за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ(отм.) и на методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени от моторни превозни средства, да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени от ищците болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.Молят, да бъде осъдено Застрахователно Дружество „***"АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, да заплати на ищците:

- за първия ищец: 30 000,00 (петдесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата на деликта - 13.04.2014г. до окончателното им изплащане.

- за втория ищец: 30 000,00 (петдесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата на деликта - 13.04.2014г. до окончателното им изплащане.

- за третия ищец: 30 000,00 (петдесет хиляди) лева предявени частично от 50 000,00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата на деликта - 13.04.2014г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор вх. № 3515/16.05.2019 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „***", представлявано от С.С.П.и К.Д.К.заедно, чрез процесуалния му представител Адвокат В. В. А., от Адвокатска колегия - гр. София, със съдебен адрес:*** и отговор вх. № 3747/27.05.2019 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.заедно, чрез процесуалния му представител Адвокат В. В. А., от Адвокатска колегия - гр. София, със съдебен адрес:***, които са идентични и в тях се оспорват предявените искови по основание и размер.Посочва в тази насока трайната съдебна практика по чл. 226 от КЗ, в това число и по чл.290 от ГПК, която приема, че вземането за лихва освен че е акцесорно, има самостоятелен характер, то е периодично и се погасява с тригодишна давност като при направено такова възражение се погасяват вземанията за лихва за периода, по-стар от 3 години преди датата на исковата молба.2. Оспорва твърденията за настъпили в причинно – следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.Твърди, че в настоящия случай е налице изключителен принос на пострадалия, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП се корени във факта че пострадалият мотоциклетист от своя страна също е нарушил грубо ЗДвП като е навлязъл в лентата за насрещно движение при забранителна маркировка за това и при липса на видимост, като е управлявал мотоциклет без валидна регистрация и без да е правоспособен водач. Сочи, че към момента законодателят е ограничил отговорността на застрахователя спрямо братя и сестри на пострадало лице, каквото несъмнено се явява ищцата до 5 000 лева.Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Моли, ако все пак настоящия съдебен състав намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди  да определи размера на дължимото обезщетение, като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и вземе предвид сьпричиняването от страна на пострадалото лице, което счита  да е на 90%.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх. № 4248/17.06.2019 г. от адв. Д.Й., пълномощник на ищцата Р.М.Д.,ЕГН **********, в която твърди, че на 10.06.2019 г. със съобщение по т.д. № 36/2019 г. на ОС – Ловеч им е връчено разпореждане № 396/16.05.2019 г. и отговор на искова молба, състоящ се от 6 стр. и 1 бр. приложение – застрахователна полица. Конкретизира, че фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава иска си са ясно и еднозначно посочени: датата на настъпване на деликта: 13.04.2014г.; мястото: път 1-4 /посока Варна-София/, в землището на с.Б., общ. Ловеч, местност С.; името на деликвента: Б.В.Д.; начинът на причиняване на вредите: при управление на л.а. ..***"' с per. № ОВСТ 1924 AH с превишена и несъобразена скорост и при наличие на концентрация на алкохол в кръвта 0,99 на хиляда; активната легитимация на ищцата: сестра на починалия А. В.; пасивната легитимация на ответника: сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите'" за увреждащия л.а. с полица № 02113003037427; качеството на пострадалия А. В. като участник в движението: водач, управляващ мотоциклет; видът и характерът на неимуществените вреди, чиято обезвреда се претендира: болки и страдания от загубата на брат, с когото ищцата се е намирала в изключително близки отношения, почиващи на любов и взаимопомощ, надхвърлящи обичайните за този вид роднинска връзка и причинили й траен психически и емоционален стрес. Поддържа доказателствените искания, направени с исковата молба за приемане на представените с нея писмени доказателства и събиране на гласни такива чрез разпит на свидетел за обстоятелствата относно отношенията на ищцата с брат й А. В. и начина, по който тя понася неговата загуба.

Постъпила е и допълнителна искова молба вх. № 4260/19.06.2019 г. от Р.А.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, М.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** със съгласието на своя баща А.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, , чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***. четвърти полуетаж, офис № 4, в която заявяват, че поддържат всички направени доказателствени искания и ще се ползват от всички приложени писмени документи към исковата молба.Относно доказателствените искания на ответника - не възразяват да се приемат. На основание гореизложеното  молят за решение, с което съдът да отхвърли направените възражения от ответника като недоказани и неоснователни и да уважи така предявените искове по основание и размер, като приеме посочения   размер на обезщетението за неимуществени вреди, като справедлива компенсация за болките и страданията, търпени от ищците.

В срок е подаден отговор на допълнителна искова молба вх. № 5356/01.08.2019 г. и вх. № 5357/01.08.2019 г. от Застрахователно Дружество "***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.заедно, чрез процесуалния му представител Адвокат В. В. А., от Адвокатска колегия - гр. София, със съдебен адрес:***, в който излага, че  изцяло поддържа направените с отговорите възражения за недоказаност на твърдяните вреди, прекомерно завишение на исковата претенция за обезщетяване и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Моли съда да има предвид, че изложените в допълнителната искова молба доводи са единствено такива по същество на спора и поради тази причина няма да пресъздава отговора на исковата молба. Счита, че при определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на увреждането /решение на ВКС 83-2009-11 т.о. по т.дело 795/2008 г и решение 1-2012-11 на т.о. по т.дело 299/2011 г, с което ВКС се е произнесъл с решение постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищеца парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Моли съда да има предвид, че за същото ПТП е образувано по искова молба от други лица гр. д. № 36/2019 г. на ОС Ловеч, което е на същия етап от процеса и по което също е изискано и наказателното производство.Счита, че с оглед процесуална икономия /събиране на доказателства/ и т.н. е редно двете дела да се обединят в общо производство под номера на по-рано заведеното дело - 36/2019 г. на ОС Ловеч и изрично прави искане в тази насока.

В съдебно заседание Р.М.Д., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адвокат Г.. Заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове като бъде присъдено претендираното обезщетение.Посочва,че е поддържала изключено тясно връзка с брат си. В подробно писмено становище №7960/22.11.2019 г. обстоятелствено и подробно мотивира становището си по фактите, касаещи пътно-транспортното произшествие на 13 април 2014 година, както и обсъжда съдебната практика на ВКС по член 52 от ЗЗД.

 Д.В. редовно призована се явява лично и със своя баща А.В.. Посочва, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, първоначално за 30000 лева, а после 50000 лева.М.С. ,редовно призован, в  съдебно заседание се явява лично,  поддържа исковете и  моли да бъдат уважени.Р.С. ,редовно призована , не се явява. Тримата ищци се представляват от адв. Д.. Посочва, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. В.А.. Изтъква, че исковите претенции са неоснователни и недоказани. В писмени бележки анализира обстоятелствата по делото, изтъква съпричиняване от страна на пострадалия  и навежда доводи по приложимостта на пар. 96, ал.1 от ПЗР към КЗ.

От представените писмени доказателства Констативен протокол peг. № 06/2014г. от 30.04.2014г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.04.2014г. с приложен препис от него и фотоалбум; Препис - извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 10 от 14.04.2014 г.; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № ГРОА-03-11 от 24.10.2018г.; Удостоверение за наследници от 1б.04.2014г.; Удостоверение от 24.04.2014г., издадено от Тихомир Тихолов - ДСИ при PC - гр. Тетевен; Присъда № 23 от 15.12.2016г. на Ловешкия окръжен съд с мотиви; Срочна работна карта Б, работна карта VGB400688 на името на А. В. (превод от нидерландски); Е карта, № В 2096816 64 на името на Р.Д. (превод от нидерландски); Е карта, № В1506473 63 на името на А. В. (превод от нидерландски); Фиш за трудово възнаграждение за м. октомври 2013 г., издаден от „П." ООД на името на А. В. (превод от нидерландски); Молба до ЗД „***" АД с обратна разписка от 05.11.2018г.; писмо от ЗД „***" АД с изх.№ НЩ-8451/23.11.2018г.; Справка от Гаранционен фонд с изх.№ 24-01-739/16.12.2016г.; Нотариално заверено пълномощно за получаване на суми по клиентска сметка на „Адвокатско дружество Й. и Евгениев"; препис извлечение от Акт за смърт на А. А.В.; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на А. А.В.; Протокол от оглед на местопроизшествие от 13.04.2014г.; Препис на Протокол от оглед на местопроизшествие от 13.04.2014г.; Албум към Протокол от оглед на местопроизшествие от 13.04.2014г.; № Присъда по НОХД № 224/2016 г. по описа на ОС Ловеч; № Решение № 179 от 29.06.2017 г. по н. д. № 68/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново; Оригинално заверено копие на Решение №191 по НД 856/2017г. по описа на ВКС, застрахователна полица № 02113003037427 от 20.12.2013 г., както и НОХ д. № 224/2016 г. по описа на  ОС-Ловеч,от обясненията на страните, от св. показания на Б.Д., С.С., Д.Л., от заключението на съдебно-техническата експертиза, от становището на представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

От фактическа страна е прието за установено по присъда №23/15.12.2016 г. по НОХД №224/2016 г. на ОС-Ловеч, че на 13.04.2014 год., около 13. 15 мин. на главен път 1-4 (София - Варна), до с. Б., Ловешка област, местността „С." е възникнало пътно-транспортно произшествие. При управление на л. а. марка „***", модел „***, с регистрационен номер ***, собственост на Б.Д.,последния в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,99 на хиляда, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение последно от ЗДвП ,чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 - когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на А. А.В. ***, като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1-во и 6-то във връзка с ал. 1,б. „в" във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.А. А.В. ***, който управлявал мотоциклет "***", без регистрационни номера и без свидетелство за управление на МПС.Б.Д. възприел движещият се насрещно в неговата лента мотоциклет, завил на волана за управление наляво към лентата за насрещно движение и последвал удар с В. - челен за мотоциклета и страничен кос за лекия автомобил. Ударът е настъпил между предното колело на мотоциклета и задния край на предния десен калник на лекия автомобил. След удара на мотоциклета с автомобила, той също преминал през съседната лента за движение, през канавката и банкета и се е установил в затревен участък след края на банкета.В резултат на получените увреждания А. А.В. починал на място. Относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца е формирана сила на присъдено нещо по  присъда от 15.12.2016г. по НОХ дело № 224 от 2016г. на Ловешки окръжен съд-чл. 300 от ГПК .

От събраните в настоящето производство доказателства-цитираната присъда и заключението на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че настъпването на произшествието е провокирано от поведението на пострадалия В., който е навлязъл и се е движел в насрещната лента за движение поради високата скорост на движение и не е могъл да следва кривата на завоя и да остане в своята лента –нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП  и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .Ал.В. е карал без свидетелство за управление и тези му нарушения са допринесли за възникналото пътно-транспорто произшествие. Съдът приема че заключението по съдебноавтотехническа експертиза №7509 от 05.11. 2019 година е компетентно и професионално изготвено и следва да го съобрази при изясняване на обстоятелствата по делото. След анализа на писмените доказателства и използвайки специалните знания, които притежава експерта заявява че водачът на лекия автомобил е забелязал движещите движещия се в неговата пътна лента мотоциклетист А. В. на повече от 100 метра и е предприел завъртане на волана обратно на часовниковата стрелка, за да измести автомобила в насрещната лента . По този начин е извършено така нареченото обратно разминаване, а предвид реалната скорост на движение на двете превозни средства ,която е била по-висока от разрешената е именно 50 километра в час за леки автомобили 60 километра в час за скутера ,ударът между тях е бил непредотвратим като вина за това са имали и двамата водачи. Пострадалият се е движил със скорост 94,5 километра в час или с 34,5 километра над разрешената скорост,а скоростта на лекия автомобил преди удара е била 82,5 км в час или 32,5 км над разрешената за движение в неговата посока. .При движение на двамата водачи с разрешената за пътния участък скорост те биха могли да предотвратят удара като всеки остане в своята лента за движение или извърши аварийно спиране Водачът на мотоциклета също имал възможност да намали скоростта да следва дъгата на завоя и да не навлиза в насрещната лента за движение на лекия автомобил ,предвид това че пътното платно е било сухо и широко 9м.

Настоящата инстанция установява, че Р.Д. е сестра на починалия А. А.В., видно от удостоверение за родствени връзки номер №311 от 24 октомври 2018 година, където това обстоятелство е удостоверено. Д.А.В., Р.А.С. и М.А.С. също са роднини по съребрена линия от втора степен на А. В., тъй като фигурират в удостоверение за родствени връзки №24 от 8 януари 2019 година на Кметство в село Г. Ловешка област. Р.А.С. и М.А.С. са еднокръвни брат и сестра на А. А.В.. Д.А.В. еднокръвна сестра на починалия А. В.. Тези обстоятелства не се оспорват от ответниците и се приемат за доказани от настоящата инстанция. А. В. живеел в дома на майка си С. А. в село Г., Ловешка област, улица „***” №* от рождението си до своята смърт. От 2012 година до декември 2013 година той заминал на работа в чужбина, като се установило при сестра си Р.Д. в Б., но по-късно се завърнал в страната.Р.Д. живее в чужбина –гр.Г. от продължителен период от време-12 години, като пътува до България в с.Г. през лятото –един месец и по празници. От обясненията на страните и гласните доказателства по делото се установява че Д.В. не е поддържала близки контакти с А. В., като не е живеела с него и епизодично е общувала. Липсата на тесни лични контакти за съда се установява от невъзможността на Д.В. да посочи годината, през която е роден  брат и. Ищецът М.С. също не е живеел заедно с А. В.,контактувал е в периода 2000 и 2012 година, не е имало конфликти между тях,но не е поддържал интензивни лични контакти. Тези изводи на настоящата инстанция се базират на обясненията на страните и свидетелствата показания на С.С. които в тази част са ясни конкретни.Съдът възприема гл.доказателства в тази насока като обосновани и пресъздаващи непосредствените впечатления на свидетеля. Съдът не дава вяра на показанията на Л. Л., тъй като е майка на ищцата Д.В. и е явно заинтересована. От друга страна от нейните твърдения не се опровергават изводите за липсата на близост на А. В. с Д.В., Р.С. и М.С.. Съдът намира че от събраните гласни доказателства се установява обстоятелството, че при погребението на А. В. основната тежест по организация на ритуала и заплащане на разходите е била понесен от неговата сестра Р.Д.,  която продължава да преживява неговата смърт.

Водачът на лекия автомобил Б.Д. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №**** при ЗД”***”АД-София с период на действие 20.12.2013 г. до 05.07.2014 г.

Съдът е сезиран с активно субективно  и обективно съединени искове с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД,предявени от ищците в качеството на увредени лица срещу застрахователя за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, а именно: от Р.М.Д., ЕГН **********,*** 4 срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. ***, който да й заплати сума в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта – 13.04.2014г. до окончателното плащане.Предявени са от М. С., Р.А.С. и Д.А.В., със съгласието на своя баща А.С.В., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***" АД-гр. София облигационни искове с правно основание чл. 226,ал.1, от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД с  цена на иска за първия ищец: 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, за втория ищец: 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, за третия ищец: 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева,ведно със законна лихва, начиная от 13.04.2019 г. до окончателно изплащане.

          Прекият иск по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./  произтича от  задължението на застрахователя да плати застрахователно обезщетение след като е налице вреда по силата на договора за застраховка „гражданска отговорност”,уредена в чл. 257-чл. 275 на КЗ/отм./.Ловешки окръжен съд намира, че е сключен договор за застраховка, по силата на който застрахователя е поел срещу риск при настъпване на застрахователно събитие заплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователният договор е двустранен, възмезден, консенсуален, алеаторен договор, с установена писмена форма за действителност-чл. 184,ал.1 от КЗ /отм./ При договор за застраховка на гражданска отговорност се касае за отговорност на застрахованите физически лица за причинени от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторното превозно средство, за които застрахованите отговарят-чл. 257 от ЗК/отм./.В кръга на застрахованите лица попадат, както собственика на моторното превозно средство, така и всяко лице, което ползва моторното-превозно средство на законно основание. Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите” се сключва чрез застрахователна полица каквато в случая е била налице и няма спор за това обстоятелство между страните. В казуса застрахователното събитие е настъпило в срока на застраховката-13.04.2014 г. и с оглед на това обстоятелство ищците са предявили пряк иск срещу застрахователя по реда на член 226,ал.1 от КЗ/отм./ заплащане на обезщетение за причинените вреди. Съдът приема, че предявените активно субективно съединени искове от Р.Д., Д.В., Р.С. и М.С. са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Ищците имат качеството на  съребрени роднини на починалия В..Заплащането на обезщетението за претърпени  неимуществени вреди  е свързано с установяване на елементите на фактическия състав на член 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител на щетата, а имуществената отговорност на затрахователя е вторична. По делото от значение за основателността на претенциите е обсъждане на материалната легитимация на ищците като брат и сестри на Ал.В.. Предвид установеното с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвет и Тълкувателно № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък имат право да получат лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в справедливо да бъдат обезщетени. Обсъжда се и подлежи на доказване особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Ловешки окръжен съд намира, че дължимостта на обезщетението в хипотезата на чл. 226,ал.1 от КЗ  по отношение на братята и сестрите на починалото лице не се презюмира, а следва да бъде установена за всеки конкретен случай.

          В процесния казус настоящата инстанция намира, че ищците не установиха по безспорен начин съществуването на изключително близки отношения с А. В., надвишаващи нормално установените, които произтичат от родството им със брат им. Р.Д. е значително по-възрастна от А. В., напуснала е България преди много години-12 години, заедно със семейството си и се установила да живее в Б.. Съдът преценява,че поддържаните от нея контакти при завръщането в България и едногодишното пребиваване при нея на брат и Ал.В. не представляват установяване на  близки отношения между тях над интензитета на нормалните родствените връзка и водещи до особено висока степен на страдание и болка от загубата на брат и . Действително смъртта на Ал.В. е тежко житейско събитие, което неминуемо Р.Д. преживява и се е отразила негативно на нейните изживявания. Не са представени обаче доказателства за срив в психичното и състояние,потърсена медицинска помощ, не са вложени писмени документи или изслушвана съдебно-психиатрична експертиза в такава насока и тезата на ищцата Д. е недоказана. Съдът преценява,че по отношение на Д.В. липсват доказателства, че е поддържала лични и близки контакти с А. В., както предвид невъзможността и да посочи годината му на раждане,  така и предвид факта, че не са живели заедно и са се срещали рядко. Св.показания на майката на Д.В. остават изолирани,неподкрепени от други доказателства,тя е заинтересовано лице и не следва да се кредитират от съда нейните твърдения. По отношение на М.С. и Р.С., които са еднокръвни брат и сестра на Ал.В., съдът приема, че не са установява,че са живели с пострадалия. Епизодичните срещи на М.С. с Ал.В., за които свидетелства св. Л., не могат да се обсъждат като особено трайни и близки отношения между двамата.Още повече, че М.С. е работил в чужбина. За контактите на Р.С. и Ал.В. свидетелските показания на Д.Л. са съвсем оскъдни, липсва конкретика ,период и от тях не може да се приеме,че е имало извънредно топли и дълбоки връзки . Не се доказва от гласните доказателства и писмени такива, Ал.В. да е получавал финансова или друга подкрепа до степен на зависимост от ищците или той да им е давал такава. По делото са изслушани само двама свидетели Б.Д. и Д.Л. за конкретните отношения на ищците с Ал.В. и за търпените болки и страдания от тях. Следователно от съвкупната преценка на данните по делото и събраните доказателства не се доказват по безспорен начин предявените искове по основание и по размер.

При тези съображения съдът намира, че активно субективно и обективно съединени искове  с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД,предявени от ищците в качеството на увредени лица срещу застрахователя за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди против ответника Застрахователно Дружество "***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.заедно, чрез процесуалния му представител Адвокат В. В. А., от Адвокатска колегия - гр. София, със съдебен адрес:***, а именно:

от Р.М.Д., ЕГН **********,***, за сума в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта – 13.04.2014г. до окончателното плащане.

от Р.А.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, за сумата 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва, начиная от датата на деликта 13.04.2014 г. до окончателно изплащане.

от М.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата  30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева,ведно със законна лихва, начиная от датата на деликта 13.04.2014 г. до окончателно изплащане.

от Д.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** със съгласието на своя баща А.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, за сумите за сумата  30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва, начиная от датата на деликта 13.04.2014 г. до окончателно изплащане, като неоснователни недоказани следва да бъдат отхвърлени.

Предвид този изход от процеса ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК съдебно-деловодни разноски на ответника в размер на сумата 2806 лева , от които-300 лева възнаграждение за вещи лица,20 лева депозит за свидетел,2436 лева- адв.възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от изложеното съдът

 

 

 

                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани активно субективно и обективно съединени искове  с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД,предявени от Р.М.Д., ЕГН **********; С адрес: ***, представлявана от адв. И.Й., съдебен адрес: ***, офис 4, Д.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** със съгласието на своя баща А.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.А.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, М.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,последните трима чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***. четвърти полуетаж, офис № 4, против Застрахователно Дружество „***"АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. В., починал на 13.04.2014 г. при пътно-транспортно произшествие, причинено в района на КК”Б.” и с. Б., Ловешка област между л.а.”м.”***”,м.***”, рег.№***, управляван от Б.В.Д. и мотоциклет „***”,м.”**,управляван от Ал.В., а именно:

от Р.М.Д., ЕГН **********,***, за сума в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното пътнотранспортно , заедно със законната лихва от датата на деликта – 13.04.2014г. до окончателното плащане.

от Р.А.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, за сумата 30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва, начиная от датата на деликта 13.04.2014 г. до окончателно изплащане.

от М.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата  30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева,ведно със законна лихва, начиная от датата на деликта 13.04.2014 г. до окончателно изплащане.

от Д.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** със съгласието на своя баща А.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, за сумата  30 000,00 (тридесет хиляди) лева предявени частично от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законна лихва, начиная от датата на деликта 13.04.2014 г. до окончателно изплащане, като неоснователни недоказани следва да бъдат отхвърлени.

ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********; С адрес: ***, представлявана от адв. И.Й., съдебен адрес: ***, офис * срещу „ЗД"***""АД, ЕИК ***, гр. София 1407, бул ."***, Д.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** със съгласието на своя баща А.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.А.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, М.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, последните трима чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***. четвърти полуетаж, офис № * да заплатят на  Застрахователно Дружество „***"АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 2806 лева-/две хиляди осемстотин и шест лева/.

Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение, че е изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико Търново.

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: