№ 319
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1.
Въззивна жалба вх. № 50629/09.08.2022 г. от Г. А. Ч., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Ч., ЕГН
**********, двете с местожителство в гр. ***, кв. „***“, бл. *, ет. *, ап. **
срещу Решение № 2070/27.07.2022 г., по гр.д. № 12614/202021 г., на СГС, I-
23-ти с., в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А
да заплати, разликата над присъденият размер от 20000.00 лв., до
предявения частичен иск от 26000.00 лв. от общо 100000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки,
страдания и телесни увреждания, получени като пешеходец, в резултат на
ПТП, настъпило на 16.05.2021 г., около 19:00 ч., в гр. София, на пешеходна
пътека на ул. „Никола Габровски“, непосредствено след кръстовището между
ул. „Н„ Габровски“ и ул. „Проф. Хр. Данов“, по вина на водача на л.а. „Ауди
А3“, ДК № ******** – О. К., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционния съд е определил
обезщетението в занижен размер, в резултат на неправилно приложение на
критерия за справедливост и без да отчете неблагоприятното отражение на
нанесените травматични увреждания върху общото състояние на ищцата и
1
върху нейното ежедневие. Излага теоретични доводи досежно съдържанието
на понятието „неимуществени вреди“ и досежно съдържанието на критерия
„справедливост“. Настоява, че обезщетението било определено без да бъдат
съобразени установените лимити по застрахователния договор. По същество
отправя искане за отмяна на атакуваната отменителна част от съдебния акт и
уважаване на предявения частичен иск в пълния му заявен размер.
Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В с.з., не изпраща
представител, поддържа въззивната жалба чрез писмено становище.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********,
депозира писмен отговор вх. № 71219/28.10.2022 г., в който счита
оплакванията във въззивната жалба за неподкрепени от събраните
доказателства. Излага анализ на обстоятелствата, които се установяват от
събраните в хода на производството доказателства, както и от своя страна
излага доводи досежно съдържанието на критерия „справедливост“ и счита,
че и в определения размер застрахователното обезщетение било
изключително завишено, поради което депозира насрещна въззивна жалба в
тази част. По същество моли за оставяне без уважение на въззивната жалба.
Претендира разноски за две инстанции. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 71228/28.10.2022 г. от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********
срещу Решение № 2070/27.07.2022 г., по гр.д. № 12614/202021 г., на СГС, I-
23-ти с., в частта, с която е осъдено да заплати на Г. А. Ч., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Ч., ЕГН
**********, разликата над 12000.00 лв. до присъдената сума 20000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки,
страдания и телесни увреждания, получени като пешеходец, в резултат на
ПТП, настъпило на 16.05.2021 г., около 19:00 ч., в гр. София, на пешеходна
пътека на ул. „Никола Габровски“, непосредствено след кръстовището между
ул. „Н„ Габровски“ и ул. „Проф. Хр. Данов“, по вина на водача на л.а. „Ауди
А3“, ДК № ******** – О. К., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В границите на срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, въззиваемата депозира
писмен отговор вх. № 83756/06.12.2022 г., в който оспорва насрещната
въззивна жалба и от своя страна счита, че е неоснователна, тъй като
определеното обезщетение е в занижен размер по съображения изложени във
въззивната жалба. По същество моли за оставянето й без уважение.
Претендира разноски.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
насрещната жалба и отговорите, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не е било спорно наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
досежно л.а. „Ауди А3", ДК № ********, към датата на произшествието –
16.05.2021 г.
Пред първоистанционния съд е представена молба, изходяща от ищцата
2
и отправена до ответника, с която последният надлежно е уведомен за
настъпилото ПТП, при което е пострадала ищцата, както и е отправена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за понесените
неимуществени вреди. Видно от поставения върху нея входящ печат, молбата
е надлежно достигнала до ответника на 09.07.2021 г. Видно е още, че с
последваща молба, получена от ответника на 19.10.2021 г. на ответника е
съобщена банкова сметка, за изплащане на обезщетението. От страна на
ответника е признато обстоятелството, че по претенцията е образувана
преписка по щета № 0000-1000-03-21-7443, по която са били изискани
допълнителни доказателства от ищцата досежно установяване на механизма
на произшествието, които не са били представени.
От страна на ищцата е представена медицинска документация за
установяване на твърдяните телесни увреждания.
Пред СГС са представени писмени доказателства, от които се
установява, че за настъпило събитие на 16.05.2021 г. срещу лицето О. К., в
качеството му на водач на л.а. „Ауди А3“, ДК № ******** са предприети
действия за ангажиране на административно-наказателната му отговорност,
изразяващи се в съставен АУАН № 189395/16.05.2021 г. и издадено НП № 21-
4332-011730/14.06.2021 г., по силата на което му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лв., за виновно нарушение
на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 16.05.2021 г. в гр. София, ул. „Н.
Габровски“, управлявайки личния си л.а. „Ауди А3“, ДК № ********, с
посока на движение от ул. „Баку“ към бул. „Г.М. Димитров“ като на
пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Хр. Данов“, обозначена с пътна
маркировка и пътен знак „Д-17“, не пропуска стъпилата и преминаващата по
пешеходната пътека пешеходка. Видно от отбелязването върху НП същото е
влязло в сила на 04.08.2021 г.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, посредством
разпит на свидетел – З. Т. Т., без родство, дела и служебна зависимост със
страните по делото, чиито показания съдът кредитира като последователни и
непротиворечащи на останалите приети за установени обстоятелства по
делото.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение неоспорено от страните е
приобщено към доказателствата и е ценено от СГС. Заключението се цени и
от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. От него се
установява, че на 16.05.2021 г., около 18:45 ч., в гр. София, л.а. „Ауди А3", ДК
№ ******** се е движил по ул. „Н. Габровски“, в посока ул. „Баку“ към бул.
„Г.М. Димитров“, със скорост около 45 км./ч. и в района на кръстовището с
ул. „Проф. Хр. Данов“, приближавайки към сигнализираната с пътни знаци
пешеходна пътека не се е съобразил с пътни знаци „А18“ и „Д17“ от ЗДвП,
както и с поведението на водача на лек автомобил - св. Т., който бил спрял на
пешеходната пътека, за да пропусне пешеходката Г. Ч., която е пресичала по
пешеходната пътека от дясна на ляво спрямо посоката на движение на л.а.
„Ауди А3“, със скорост от около 6 км./ч., при което е настъпил удар между
предна средна част на л.а. „Ауди А3“ и лявата страна на пешеходката. При
удара, който бил под масовия център на тялото на пешеходката, същото се е
наклонило към предния капак и е било качено върху него. Вследствие на
предприетото спиране от страна на водача на автомобила, тялото на
3
пострадалата е паднало на пътната настилка. Експертът сочи, че причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а.
„Ауди А3“, който е възприел движещата се по пешеходната пътека пешеходка
със закъснение от 0.73 сек. Експертът сочи още, че към момента на навлизане
на пешеходката на пътното платно автомобила се е намирал на 36.40 м. от
мястото на удара. Установява се още, че пътния участък е прав и пешеходката
е имала видимост към движещия се в лявата лента л.а. „Ауди А3“.
Пешеходката е пресичала с бърз ход като от навлизането си на пътното
платно до мястото на удара е изминала 5.40 м., за време от 3.19 сек.
Експертът сочи още, че от момента на навлизането си на платното
пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и при
своевременна реакция водачът е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране.
Пред СГС е изслушано и заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което неоспорено от страните е възприето като компетентно и
безпристрастно дадено. Заключението се цени и от въззивната инстанция. От
него се установява, че в резултат на произшествието и в причинна връзка с
него ищцата е получила счупване на долното рамо на дясна срамна кост на
таза, охлузване н алява предмишница, кръвонасядане на дясна подбедрица и
охлузване на десен глезен като счупването е причинило затруднение в
движението на десния долен крайник за около 45-60 дни. Експертите сочат,
че ищцата е провела болнично лечение за периода 16.05.2021 г. – 20.05.2021
г., през време на което под венозна анестезия е направено закрито наместване
на счупването на срамната кост. Проведено било и домашно-амбулаторно
лечение от 20.05.2021 г. до около 45-60 дни, през време на което е провеждала
раздвижване. От заключението се установява още, че ищцата е претърпяла
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието
за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 20-25 дни, след което
интензитетът е намалявал за около 2 месеца. Към момента експертите сочат,
че състоянието на ищцата е стабилизирано, самостоятелната й походка е
възстановена и не се установяват оплаквания. Не са налице невъзстановени
увреждания. Експертите сочат, че счупването не може да бъде причина за
бъдещи репродуктивни проблеми и опасност от затруднения при бъдещо
раждане.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 138/10.01.2023 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане искова
претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, както бе посочено във фактическата
4
установеност по делото, ищцата е отправила застрахователна претенция на
09.07.2021 г. към ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновното за произшествието лице. От страна
на ответника окончателно произнасяне по претенцията не е налице като към
момента на предявяване на иска срокът за това е изтекъл. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че е спазена административната
процедура предхождаща предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както бе посочено, въпросът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на л.а. „Ауди А3", ДК №
********, по договор за застраховка "Гражданска отговорност", към датата на
процесното събитие – 16.05.2021 г., не е бил предмет на спор между страните
пред първата, така и пред въззивната инстанция.
В хода на първоинстанционното производство посредством събраните
писмени, гласни доказателства, и събрани специални знания, посредством
изслушаното експертно заключение, безспорно се установява механизма на
произшествието като първоинстанционният съд е приел, че е настъпило ПТП
на дата 16.05.2021 г., че виновен за пътния инцидент е водача на л.а. „Ауди
А3", ДК № ******** - К., както и че получените травматични увреждания от
ищцата Ч., са в резултат на произшествието. Не е установено поведение на
ищцата, което да бъде квалифицирано като съпричиняващо такова във
вредоносния резултат. Въззивния състав намира, че събраните в хода на
производството доказателства не водят до правни изводи различни от
изложените от първоинстанционния съд.
Единственият спорен между страните въпрос, пренесен пред въззивния
съд е по размера на присъденото обезщетение. Относими към размера на
обезщетението за неимуществени вреди са събраните специални знания,
обсъдени по-горе във възприетото за установено по фактите.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
5
Безспорно е, че самото произшествие неминуемо се е отразило
изключително стресиращо за ищцата, която към момента на произшествието
е била на 11 години, т.е. в съвсем млада възраст и е предприела пресичане на
обозначено за целта място - пешеходна пътека, възприемана от обществото
като един от най-сигурните начини за пресичане на пътното платно, където
именно е настъпило и произшествието. Претърпяните травми са нарушили
ежедневието й и са затруднили нормалното й функциониране. Както сочат
експертите по СМЕ, предвид естеството на счупването ищцата е изпитвала
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието и
през първите 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 20-25 дни, които
постепенно са затихвали за периода до 2 месеца. Макар и да не се е наложило
открито наместване на счупването, извършеното закрито такова е било под
венозна анестезия. Счупването е довело до затрудняване движението на
долния десен крайник, което пък се е отразило на възможността ищцата да се
обслужва и движи самостоятелно. Принудителното обездвижване на дете на
11 години, възраст в която децата изпитват нужда от движение, се е отразило
и на качеството й на живот, същата не е могла да посещава учебни занятия и
да осъществява социални контакти с деца на нейната възраст, както и
пълноценно да участва в учебния процес. Предвид младата й възраст и
събраните доказателства досежно продължителността на възстановяването,
съдът намира, че макар и да се касае за период на възстановяване, който
следва да бъде охарактеризиран като непродължителен, преживяното
травмиращо събитие е било съпроводено със стрес, оплаквания и последици,
които са били актуални през периода на възстановяването й, преживяното
немиуемо е оставило и следа в съзнанието на ищцата, както и е засегнало
фундаментални аспекти от ежедневието й.
Макар и искът да е заявен за разглеждане като частичен, съдът дължи
произнасяне по размера на дължимото обезщетение в цялост. Така при
съобразяване на търпяните от ищцата болки, страдания, телесни увреждания
и житейски неудобства и при съобразяване от друга страна на лимитите на
застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към момента на
произшествието, съставът на въззивния съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение в размер на 26000.00 лв., който се преценява като
справедлив. Доколкото спорът за съпричиняване на вредоносния резултат не е
поддържан във въззивната жалба, то не стои и въпросът за редуциране на
определеното обезщетение.
По изложените съображения заявения за разглеждане като частичен иск
за сумата 26000.00 лв., подлежи на уважаване изцяло като основателен и
доказан. Изложеното обосновава извод, за основателност на въззивната жалба
и неоснователност на насрещната такава. Атакуваното съдебно решение ще
следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо него
постановено ново, с което искът в тази му част следва да бъде уважен. В
останалата атакувана част решението като правилно и законосъобразно ще
следва да бъде потвърдено.
Ищцата е отправила искане за присъждане на лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на
иска – 19.10.2021 г., както ще следва да бъде и уважено.
По разноските. Този изход от спора налага ревизиране на разноските за
първоинстанционното разглеждане на делото. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищцата се следват разноски, които съобразно представените доказателства и
6
списък по чл. 80 ГПК, възлизат на 1560.00 лв., представляват държавна такса,
депозит за вещи лица, такса за удостоверения и депозит за призоваване на
свидетел, които подлежат на присъждане изцяло.
На ищцата се следват разноски и за въззивното производство, които
съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК и доказателства, възлизат на
сумата 120.00 лв., държавна такса.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство пред
първата и въззивна инстанции на ищцата от страна на адв. В. О., при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, съобразно представения Договор за
правна помощ от 10.01.2022 г., то на адв. О. се следва възнаграждение
изчислено служебно от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция
ДВ бр. 68/2020 г.). Така минималния размер на възнаграждението възлиза на
сумата 1310.00 лв., която подлежи на присъждане за първоинстанционното
разглеждане на делото. За въззивната инстанция, съобразно обжалваемия
интерес, минималния размер на дължимото възнаграждение възлиза на сумата
630.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 2070/27.07.2022 г., по гр.д. № 12614/202021
г., на СГС, I-23-ти с., в частта, с която е отхвърлен иска на Г. А. Ч., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Ч.,
ЕГН ********** за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС““ АД, ЕИК *********, да заплати, разликата над присъденият размер
от 20000.00 лв., до предявения частичен иск от 26000.00 лв. от общо
100000.00 лв., както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А ДА ЗАПЛАТИ НА Г. А. Ч., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Ч., ЕГН
**********, двете с местожителство в гр. ***, кв. „***“, бл. *, ет. *, ап. **,
разликата над присъденият размер от 20000.00 лв., до предявения като
частичен иск размер 26000.00 лв. (двадесет и шест хиляди лева) от общо
100000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди – болки, страдания и телесни увреждания, получени като пешеходец, в
резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2021 г., около 19:00 ч., в гр. София, на
пешеходна пътека на ул. „Никола Габровски“, непосредствено след
кръстовището между ул. „Н„ Габровски“ и ул. „Проф. Хр. Данов“, по вина на
водача на л.а. „Ауди А3“, ДК № ******** – О. К., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2070/27.07.2022 г., по гр.д. №
12614/202021 г., на СГС, I-23-ти с., в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД,
7
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А да заплати на Г. А. Ч., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Ч., ЕГН
**********, двете с местожителство в гр. ***, кв. „***“, бл. *, ет. *, ап. **,
сумата 1680.00 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), разноски за две
инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А да заплати на адв. В. В. О., със служебен адрес
гр. София, ул. „Цар Самуил“, № 38, ап. 2, сумата 1940.00 лв. (хиляда
деветстотин и четирдесет лева), възнаграждение за процесуално
представителство за две инстанции, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8