№ 2174
гр. София, 19.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000502325 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.407, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца П. П. С. срещу разпореждане №
9375/13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 11777/2021 г. на Софийски
Градски съд, с което е оставена без уважение молбата му с вх.
№35456/08.06.2022 г. за издаване на два отделни изпълнителни листа за
присъдените му суми от по 150 лв. срещу ответниците В. С. И. и Д. С. И.,
ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г. до окончателното
изплащане.
В срок е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Предявени са искове за реално изпълнение с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 36 от ЗАдв вр. чл. 286 от ЗЗД. Производството
пред първоинстанционния съд е приключило с Решение №561/18.03.2022 г., с
1
което ответниците В. С. И. и Д. С. И. са осъдени за заплатят на ищеца П. П. С.
сумите от по 16 000 лева всяка една от тях, представляващи неизплатено
адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна помощ от
07.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете
на 14.11.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълните им
предявени размери до 26 000 лева всеки от исковете е отхвърлен, като
неоснователен.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу решението са постъпили въззивни
жалби и от двете страни, по които е образувано и настоящето въззивно
производство, като ищецът С. с жалба вх. № 21238/ 08.04.2022 г. обжалва
решението в неговата отхвърлителна част, а ответниците В. С. И. и Д. С. И.
чрез процесуалния си представител адв. Д. с жалба вх.№22773/15.04.2022 г.
обжалват решението в частта, в която всяка една от тях е осъдена да заплати
сумите над 150 лева до уважените 16 000 лева. Следователно, решението на
Софийски Градски съд в частта, в която исковете срещу всяка от ответниците
са били уважени за сумите от по 150 лв., като необжалвано от тях, е влязло в
сила.
За да отхвърли молбата на ищеца с вх. № 35456/08.06.2022 г. за
издаване на изпълнителни листа за присъдените му суми от по 150 лв., за
които решението не е било обжалвано, първоинстанционният съд е приел, че
молбата е преждевременна, тъй като изпълнителен лист за част от спорното
право можел да се издаде само въз основа на съдебна спогодба или невлязъл в
сила осъдителен въззивен съдебен акт, а и той не можел да прецени за коя
част от присъдената сума е налице въззивна жалба.
Определението е неправилно.
Проверката, дали надлежно е възникнало право на принудително
изпълнение в полза на молителя в производството по издаване на
изпълнителен лист, включва освен външната преценка по редовността на
молбата, с която съдът е сезиран, вкл. компетентността му да се произнесе по
нея, още и изследване на активната материално-правна легитимация на
молителя, която изисква от съда да се произнесе по въпроса, има ли
подлежащ на изпълнение, т.е. снабден с изпълнителна сила, акт, и може ли
въз основа на него именно молителят да пристъпи към принудително
изпълнение, т.е. по същество - налице ли е изпълнително основание. В случая
2
правилно съдът е счел, че е сезиран надлежно от ищеца с молба за издаване
на изпълнителен лист (по един срещу всяка от ответниците), както и че
поначало е компетентен да се произнесе по така отправеното прошение.
Неправилно, обаче, съдът е приел, че липсва изпълнително основание за
сумите, за които се претендира снабдяване на молителя с двата листа,
изключвайки основната хипотеза на чл. 404, т.1 от ГПК - влязло в сила
решение. Процесуалният закон в посочената разпоредба на чл. 404 от ГПК
определя кои актове, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане,
могат да служат като основание за принудително изпълнение, като същите
най-общо се подразделят на съдебни изпълнителни основания, несъдебни
изпълнителни основания и междинни такива (включващи и невлезлите в сила
въззивни съдебни актове). В конкретния случай е налице съдебно
изпълнително основание от първия род – влязло в сила осъдително съдебно
решение, с което всяка от ответничките е осъдена да заплати на ищеца суми
от по 150 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете
на 14.11.2019 г. до окончателното плащане. За тези суми решението е влязло в
сила. Следователно, на молителя-ищец следва да се издадат исканите
изпълнителни листове до тези размери.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено и делото – върнато на компетентния
съд за издаване на двата листа.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 9375/13.06.2022 г., с което е оставена без
уважение молба с вх.№35456/08.06.2022 г.
ВРЪЩА делото на СГС за издаване на два изпълнителни листа по
молба с вх.№35456/08.06.2022 г., след което делото да се върне на 2-ри състав
на САС за разглеждане по същество на въззивните жалби.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4