Р Е
Ш Е Н
И Е №.......
гр.Казанлък, ..............2014 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря..........................Х.К............................................................като разгледа докладваното от съдията .............................гр.дело №2901 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за делба на недвижим имот
с правно основание чл.34 от ЗС.
Ищецът
твърди, че по силата на нотариален
акт №134, том IV, н.д.№1205/30.12.1958
г. на КРС, съдебна спогодба постигната по гр.д.№4/1978г. на КРС вх. рег. №6636, Акт № 144, том 21, дело №
4354 /2012г. на ИР - Служба по вписванията гр.Казанлък, с ответниците са
съсобственици на следния недвижим имот:
поземлен имот №XXIX с планоснимачен
№3214 в кв. 421, в кад. район №506, с неприложена регулация, с площ 492 кв.м.,
а по ПУП от 1992г. с площ 448 кв.м., при
съседи: от изток- ПИ ХХХ-3213 ,от юг ПИ ХХХІ-3210 и ПИ ХХХІІ-3211, от север -
ПИ XXVIII- 3215 и от запад –
ул.”Люлякова градина” /ул.”Люляк”/, заедно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда с гараж и друг масивен гараж, построен в същото дворно
място. Тъй като не успели да се поделят доброволно и извънсъдебно моли съда, да
извърши делба на подробно описания по-горе недвижим имот между него и първите
двама ответници при квоти: 2/8 ид. части за него и по 3/8 ид. части за ответниците
Д.С.В. и М.С.Д.. На основание чл.344, ал.2 от ГПК тъй като не му се позволявало
да ползва никаква част от сънаследствения недвижим имот съобразно правата му
моли съда, с решението си по допускане на делбата да постанови да ползва южната
самостоятелна стая на първия етаж, заедно с отделен вход към нея, през южната
тераса, тъй като живее в с.Бяло поле, община Опан, обл.Стара Загора. За да
участва в делбеното производство се налагало да понася неудобства- да пътува в
лоши климатични условия, да нощува по познати в гр.Казанлък и пр. По силата на
нотариален акт за дарение дарителят Д.С.В. запазил за себе си, до края на живота си
„безвъзмездното право на ползване и обитаване на имота”. В тази му част
нотариалният акт не бил задължителен и не пораждал правни последици относно
отнемане на правото му на ползване върху подлежащия на делба недвижим имот,
защото не е участвал и не е давал съгласие за извършване на сделката дарение по
вх. рег. №6636, акт №144, том 21, дело № 4354/2012г. на ИР - Служба по
вписванията гр. Казанлък, не се е съгласявал и „не знаел за скритото отнемане
на правото му на ползване, като част
от неговата ¼ ид.ч. запазена част от правото на собственост
върху подлежащия на делба недвижим имот”. Сочи, че „съгласно чл.343 от ГПК, в
съответствие и в изпълнение на приетото от ОСГК на ВКС задължително становище в
ТР №1/19.05.2004г. т.1 и с константната съдебна практика, оспорва дарственото
разпореждане на неговия сънаследник и прехвърлител на вещни права по договора,
скрепен с вх.рег. №6636/17.10.12г., акт №144, том 21, д.№4354 /2012г. на ИР,
Служба по вписванията гр. Казанлък - Д.С.В.. Правото му като сънаследник да
осъществи правото си на искане за прогласяване на относителната недействителност
по чл.76 от ЗН, можел да се упражни само в първата фаза на делбеното производство
и то под формата на инцидентен установителен иск. Заявява, че Д.С.В. (дядо) е
дарил на първите двама ответници и негови внуци -М. Ст. Д. и Д. Ст. В. освен
своите ¾ ид.ч. от описания подробно недвижим имот, но и „реално ползване
на първия етаж, състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, кухня, дневна и
спалня” и освен това този дарител „си запазва безвъзмездното право на ползване
и обитаване на имота до края на живота му”. Недопустимо било дарението на
наследство каквото в случая било вещното право на ползване, дарено на първите
двама ответници с посочения нотариален акт. При наличието на тези разпореждания
с вещното право на ползване, както върху първия етаж от къщата в полза на
първите двама ответници, така и запазвайки без основание за себе си правото на
ползване върху целия имот от страна на Д.С.В. /дядо/ се пораждал правния му
интерес да предяви установителен иск, с който да се обяви относителната
недействителност до 1/4 ид. ч. на дарственото разпореждане. Моли съда да обяви
по отношение на него за относително недействителен сключения на 17.12.2012г.
договор за дарение и правото на ползване на над ¾ ид. ч. от поземлен
имот № XXIX с планоснимачен №
3214, в кв. 421, в кад. район № 506, с неприложена регулация, с площ 492 кв.м.,
а по ПУП от 1992г. - 448 кв.м., при съседи: от изток- ПИ ХХХ-3213, от юг ПИ
ХХХ1-3210 и ПИ ХХХИ-3211, от север - ПИ XXVIII- 3215 и от запад –ул.”Люлякова
градина” /ул.”Люляк”/, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда
с гараж и друг масивен гараж, построен в същото дворно място.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК ответниците не оспорват иска за делба, не
оспорват и квотите. Оспорват иска по чл.76 от ЗН. Твърдят, че през м.10.2012г.
подготвяли документите относно прехвърлянето на процесния имот, като ищецът дал
съгласието си първият етаж да бъде прехвърлен на неговият син и дъщеря, от
първия му брак, а вторият етаж да бъде прехвърлен на него. На
22.10.2012г.-денят на сделката, в кантората на Нотариус Б., се явили тримата и
в продължение на три часа изчаквали ищеца, който в началото заявил, че пътува
за гр.Казанлък, но след няколко поредни телефонни обаждания, заявил, че не
желае да му се прехвърли вторият етаж от жилищната сграда. Във връзка със
записаното в исковата молба, че ползването на ищеца върху неговата ¼
ид.ч. била неправомерно отнета по скрит начин от дарителя, както и
обстоятелството, че той узнал едва на 19.06.2013г. не отговаряло на
фактическата действителност. Една седмица преди изповядването на сделката на
22.10.2012г. Д.В. уведомил и приканил ищеца да му прехвърли вторият етаж от
имота, а ищецът заявил категорично в деня на сделката, че не желае да му бъде
прехвърлено нищо. Молят съда, да се допусне до делба процесният имот подробно
описан в исковата молба и да се отхвърли предявеният иск по чл.76 от ЗН като
неоснователен.
В с.з. третият ответник Д.С.В.
заявява, че освен процесния имот по време на брака си с наследодателката М. Х.
В. са придобили и друг недвижим имот.
От събраните по делото писмени
доказателства съдът намира за установено следното:
Съгласно заверено копие на нотариален акт
за покупко-продажба №134, том ІV, д.№1205/58 г. на Казанлъшки районен съдия Д.С.В.
придобил в съсобственост със С.К.Х. нива от 500 кв.м., находяща се в землището
на гр.Казанлък при посочени съседи. На основание влязла в сила съдебна спогодба
по гр.д.№4/1978 г. по описа на РС-Казанлък Д.С.В. и съпругата му М. Х.В.
станали собственици на дворно място от 430 кв.м., в гр.Казанлък, съставляващо
по плана на града имот пл.№3214, с построената в него жилищна сграда при
посочени граници. От удостоверение №1576/13.08.2013 г. е видно, че М. Х.В. е
починала на 27.04.2008 г. като е оставила следните наследници по закон: Д.С.В.-преживял
съпруг и С.Д.В.-син. На 22.10.2012 г. с договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №189, том ІІ, рег.№2155, д.№338/2012 г. на Нотариус Н.Б., Д.С.В.
дарил на внуците си М.С.Д. и Д.С.В. своите ¾ ид.части от придобития чрез
покупко-продажба, делба и наследство недвижим имот: дворно място с площ от 492
кв.м., съставляващо имот пл.№3214, за което по плана на гр.Казанлък, ул.”Люляк”
№12 е отреден УПИ ХХІХ-3214, кв.421, с площ на УПИ-448 кв.м. с неприложена
улична регулация, при граници на УПИ: УПИ ХХVІІІ-3215, УПИ ХХХ-3213, УПИ
ХХХІІ-3211, УПИ ХХХІ-3210 и улица „Люляк”, ведно с находящата се в имота
двуетажна масивна жилищна сграда и гараж със застроена площ от
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Процесният недвижим
имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена на
27.04.2008 г. със смъртта на наследодателя М. Христова Василева- чл.26, ал.1,
предл.първо от СК /отм./. Като преживял съпруг третият ответник Д.С.В. е придобил
1/2 ид.част по силата на чл.27 от СК
/отм./ и 1/4 ид.част съгласно чл.9, ал.1 от ЗН или общо 3/4 ид.части, а ищецът С.Д.В.
е придобил 1/4 ид.части по наследство съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. Не е спорно,
че наследството на наследодателя не се изчерпва с процесния имот. С
прехвърлителната сделка /дарение от 22.10.2012 г./, обективирана в нотариален акт №189, том ІІ, рег.№2155,
д.№338/2012 г. на Нотариус Н.Б., третият ответник Д.С.В. е отчуждил безвъзмездно
своите ¾ ид.части от имота с реално ползване на първия етаж от масивната
жилищна сграда в полза на ответниците М.С.Д. и Д.С.В.. Освен дарението като
правна сделка с този нотариален акт е удостоверена още една сделка, представляваща
конститутивна сукцесия, при която дарителят Д.В. е запазил за себе си част от
правомощията на правото на собственост, а именно: владение и ползване. По
делото няма наведени доводи, а и представени писмени доказателства за
постигнато към 22.10.2012 г. писмено съгласие на съсобствениците Д.С.В. и С.Д.В.
за разпределение ползването на двуетажната масивна жилищна сграда, поради което
удостовереното в нотариален акт №189, том ІІ, рег.№2155, д.№338/2012 г. на Нотариус
Н.Б., реално ползване на част от жилищната сградата не е породило действие и
третият ответник Д.С.В. не е изключителен притежател на правото на ползване на първия
етаж, състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, кухня, дневна и спалня.
Разпоредителна сделка с недвижима вещ не е нищожна, ако прехвърлителят не
притежава в пълен обем вещни права, но сделката в тази част не е проявила
действие и приобретателят не е придобил валидно повече права от правата на своя
праводател.
Съгласно чл.76 от ЗН
„Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са
недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата”.
Разпоредбата на чл.76 от ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени
с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на
съсобственост, възникнала на други основания. Ако наследодателят е бил
съсобственик с трето лице или вещта /имотът/ е била обект на съпружеска
имуществена общност, чл.76 от ЗН не създава ограничение нито за съсобственика,
нито за преживелия съпруг при извършване на актове на разпореждане от тяхна
страна с притежаваните права на собственост на лично основание. Затова нищожен
по смисъла на чл.76 от ЗН ще е актът на разпореждане само със сънаследствения
дял- т.2 на Тълкувателно решение №72/09.04.1986 г. по гр.д.№36/85 г. на ОСГК.
Според т.1 и т.2 на Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, което
по арг. на ТР№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер правото да се
иска прогласяване на относителната недействителност по чл.76 от ЗН може се
упражни под формата на установителен иск или правоизключващо възражение. По
аргумент на чл.342 от ГПК това правото по чл.76 от ЗН следва да бъде направено
от наследник само в първата фаза на делбения процес, когато се разрешават
въпросите относно между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата- чл.344,
ал.1 от ГПК. В настоящият случай- ищецът е предявил установителен иск по чл.76
от ЗН. Придобитите от Д.С.В. 2/4 ид.части от процесния имот са по силата на
чл.27 от СК вр. с чл.26, ал.1, предл.първо от СК/отм./, поради което
разпореждането по отношение на тези ид.части не намира приложение чл.76 от ЗН. Актът
на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена
вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Разпоредителната
сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и
целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. С оглед защитната
функция на чл.76 от ЗН, актът на разпореждане със сънаследствената вещ е
непротивопоставим по отношение на останалите наследници, освен в случаите,
когато с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае за
хипотеза на разпореждане по чл.212 от ЗЗД или е налице хипотеза на
разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял или
разпореждането е между тях. В настоящия случай с делбения имот не се изчерпва
наследството, поради което актът на разпореждане- дарение с нотариален акт
№189, том ІІ, рег.№2155, д.№338/2012 г. на Нотариус Н.Бранчева, на придобитите
от Д.С.В. по наследство ¼ ид.части, в полза на първите двама ответници
като трети лица е непротивопоставим по отношение на другия сънаследник- ищецът.
Съдът намира, че следва да намери приложение чл.76 от ЗН и да бъде прогласена
относителната недействителност на разпореждането с договора за дарение за ¼
ид. части от процесния имот по отношение на сънаследника С.Д.В.- арг.на чл.216,
ал.2 от ГПК. Тази недействителност не се проявява в отношенията между страните
по сделката-между тях сделката е валидна и поражда действие от момента на
сключването й – арг. т.2 от ТР №1/2004 на ВКС. Последиците на акта на
разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не
приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е
носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да
се извърши с неговото участие. По изложените съображения съдът намира, че делбата
на процесния недвижим имот следва да бъде допусната между С.Д.В., Д.С.В.
/внук/, М.С.Д. и Д.С.В. при следните дялове: ¼ ид.част за С.Д.В.;
¼ ид.част за Д.С.В. /внук/ и ¼ ид.част за М.С.Д. – по арг. на
чл.30, ал.2 от ЗС и ¼ ид.част за Д.С.В..
Съгласно разпоредбата на
чл.355 от ГПК ”страните заплащат разноски в делбеното производство съобразно
стойността на дяловете си. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл.78 ГПК. Следователно в първата фаза на делбеното
производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се извършва
с решението по извършване на делбата във втората и фаза/ в т.см. определение
№203/17.05.2011 г. по гр.д.№205/2011 г. на ВКС, I г. о., определение №24/15.01.2013г.,
определение №144/24.04.2012 г. по гр.д.№70/2011 г. на ВКС, решение №3/6.02.2012
г. по гр.д.№189/2011 г. на ВКС/. По изложените съображения, съдът не следва да
се произнася по искането на страните за присъждане на разноски в първа фаза на
делбеното производство.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействително спрямо С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора дарението
от 22.10.2012 г. в частта за ¼ ид.част на основание чл.76 от ЗН,
обективирано в нотариален акт №189, том ІІ, рег.№2155, д.№338/2012 г. на
Нотариус Н.Б., с район РС-Казанлък, с което Д.С.В. дарява на внуците си М.С.Д.
и Д.С.В. своите ¾ ид.части от следния недвижим имот, придобит чрез
покупко-продажба, делба и наследство: дворно място с площ от 492 кв.м., съставляващо
имот пл.№3214, за което по плана на гр.Казанлък, ул.”Люляк” №12 е отреден УПИ XXIX-3214, кв.421, с
площ на УПИ-448 кв.м. с неприложена улична регулация, при граници на УПИ: УПИ XXVIII- 3215, УПИ ХХХ-3213,
УПИ ХХХІІ-3211 и УПИ ХХХІ-3210 и улица ”Люляк”, ведно с находящата се в имота
двуетажна масивна жилищна сграда и гараж
със застроена площ от 88 кв.м., с реално ползване на първия етаж, състоящ се от
входно антре, баня с тоалетна, кухня, дневна и спалня, като дарителя Д.С.В. си
запазил безвъзмездно правото на ползване и обитаване на имота до края на
живота.
ДОПУСКА съдебна делба между С.Д.В., с ЕГН-********** *** Загора, Д.С.В.,***, М.С.Д., с ЕГН-********** *** и Д.С.В., с ЕГН-********** *** по отношение на следния недвижим имот: дворно място с площ от 492 кв.м., съставляващо имот пл.№3214, за което по плана на гр.Казанлък е отреден УПИ XXIX-3214, кв.421, кад.район 506 с площ на УПИ-448 кв.м. с неприложена улична регулация, при граници на УПИ: УПИ XXVIII- 3215, УПИ ХХХ-3213, УПИ ХХХІІ-3211 и УПИ ХХХІ-3210 и улица ”Люлякова градина”, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и масивен гараж, при запазено право на ползване и обитаване на Д.С.В. върху 2/4 ид.части до края на живота му, при дялове: ¼ ид.част за С.Д.В., с ЕГН-**********; ¼ ид.част за Д.С.В., с ЕГН-**********; ¼ ид.част за М.С.Д., с ЕГН-********** и ¼ ид.част за Д.С.В., с ЕГН-**********.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд -Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: