№ 1146
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 86/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 31/2021 г. по описа на ОС-гр.
Монтана, частично са уважени предявените от М. Н. Б. и Н. Ц. П. срещу ЗД „Евроинс” АД
активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за следните суми по ищци: 1) за М. Н. Б. - 130000 лв. (този иск е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв., след допуснатото на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 09.09.2021 г. изменение на иска чрез увеличение на
неговия размер от 150000 лв. на 200000 лв.) и 2) за Н. Ц. П. - 15000 лв. (този иск е отхвърлен
за разликата до пълния му предявен размер от 30000 лв.), представляващи застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
13.09.2020 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на
главните парични притезания.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 130000 лв. за М. Н. Б. и 15000 лв. за Н. Ц. П., като то не трябва да бъде намалено
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като чрез своето противоправно поведение (пътници без
правилно поставен предпазен колан) не са допринесли в съвкупния съпричинителен процес
за настъпване на вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищците в
частта, в която частично са охвърлени осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумите, както следва: за М. Н. Б. над присъдената сума от 130000
1
лв. до пълния предявен размер от 200000 лв. и за Н. Ц. П. над присъдената сума от 15000 лв.
до пълния предявен размер от 30000 лв. Въззивниците поддържат, че решението е
неправилно, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно
критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет на
претърпените неимуществени вреди.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, в която изразява становище за нейната неоснователност.
Така постановеното решение е обжалвано и от ответника в частта, в която е уважен
предявеният от М. Н. Б. иск над сумата от 90000 лв. до присъдения размер от 130000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.01.2021г. до окончателното й заплащане, твърдейки, че
първоинстанционният съд не е анализирал съвкупно всички събрани по делото
доказателства. Нито във въззивната жалба, нито в отговора на въззивната жалба поддържа
своевременно релевираното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите (пътници без правилно поставен
предпазен колан), поради което въззивният съд не следва да обсъжда това частично
правонамаляващо материалноправно възражение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази
въззивна жалба, в който развива правни доводи за нейната неоснователност.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът
за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Н. Ц. П. неимуществени вреди
е уважен до сумата от 15000 лв., респ. в частта, в която искът, предявен от М. Н. Б., е уважен
до сумата от 90000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Монтана, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
2
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 13.09.2020 г. – за М. Н. Б. до
сумата от 90000 лв., респ. за Н. Ц. П. до сумата от 15000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със
сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не поддържа релевираното
материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
противоправното поведение на ответниците (пътници в автомобил без правилно поставен
предпазен колан), поради което е недопустимо въззивният съд да се произнася по неговата
основателност (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания
вследствие на причинените им травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, тяхната възраст, причинените им неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – средата на 2020 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер
до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в
релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца М. Н. Б. е причинена 1) травма в областта
на гръдния кош със счупване от 3-то до 10-то ребро в лява гръдна половина, с развитие на
левостранен излив на кръв и наличие на въздух в лява гръдна половина, наложила
оперативна интервенция - левостранна торакоцентеза и 2) травма в областта на корема с
разкъсване на слезката (далака) и кръвоизливи в областта на задстомашната жлеза
(панкреаса) и с кръвоизлив в коремната кухина, като разкъсването на слезката (далака) е
наложило оперативното и отстраняване (спленектомия).
При тази тежка гръдно-коремна травма с кръвоизливите в гръдната и коремната
кухини се е развил и травматичен шок, а като усложнение на тежката коремна травма и на
проведеното по този повод оперативно лечение на по-късен етап се е развила и частична
чревна непроходимост (субилеус), като тези увреждания в съвкупност са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсването на слезката (далака) е
наложило оперативното й отстраняване. От получените травми (както и от проведеното
оперативно лечение) пострадалият е имал значителни затруднения в самообслужването и
дейностите от ежедневния живот. От проведеното оперативно лечение са останали трайни
видими белези (постоперативни цикатрикси) в областта на гръдния кош и на корема, които
обективно загрозяват тялото.
3
Оздравителният период на тези травми е продължило около една година, след което
е било необходимо да се извършат допълнителни прегледи и изследвания с оглед отчитане
на остатъчните явления и на евентуално настъпили други усложнения. Изяснява се, че на
пострадалия е провеждано стационарно (болнично) лечение, включващо оперативни
интервенции - оперативно отваряне на гръдната кухина и лапаротомия (оперативно
отваряне на коремната кухина), медикаментозна терапия, вливания (вкл. и на кръв). Към
момента на изготвяне на експертизата възстановителният период на получените травми
продължава, като не може категорично да се прогнозира какъв ще е крайният резултат и
какви ще бъдат крайните усложнения, но със сигурност не може да се очаква пълно
възстановяване на функционалното състояние на пострадалия отпреди настъпване на
процесното ПТП. Вещото лице установява, че към настоящия момент пострадалият е в
задоволително общо състояние, но като остатъчни явления съобщава за болки и ограничени
движения в областта на дясната раменна става, както и болки при опипване и дихателни
движения в лявата гръдна половина, както и от задух и лесно уморяемост при физическо
натоварване.
Налице е загуба на орган - слезка (далак), чиято липса не може да бъда възстановена
(слезката е най-големият лимфоиден орган в човешкото тяло, произвежда лимфоцити и
играе основна роля в изграждане на имунитета, осъществява роля на кръвно депо).
При изслушване на СМЕ в проведеното пред ОС-гр. Монтана на 09.09.2021 г. о. с. з.
вещото лице пояснява, че при осъществената оперативна интервенция е отворена гръдната
кухина, за да се източи и да се възстанови обемът на белия дроб, макар че липсват данни за
травматична увреда на белия дроб, т.е. за разкъсване. Кръвта е в гръдната кухина, а не в
белия дроб. За да се възстанови обемът на дроба, се прави аспирация и се зашива. Но това
свиване на дроба, по принцип, може да се приравни към контузия на дроба, защото дробът
не функционира правилно и след това му трябва доста време за възстановяване пълния
обем на дихателните функции. Може да настъпи смърт от това увреждане. Когато се отвори
гръдната и коремната кухина обикновено се получават сраствания. В коремната кухина
проблемът е такъв, че променя моториката на червата – „При него наистина може само да се
каже, че няма как да се възстанови напълно. Травмата на гръдния кош с увредата на белия
дроб продължително ще се налага да се възстановя”.
От показанията на свидетелката В. Б., майка на М., се установява, че след
приключване на оперативната манипулация бил поставен в медикаментозна кома – 2
седмици останал в реанимация, след което бил приведен в Хирургично отделение, където
останал около 1,5 месеца – през това време и майка му се грижела за него („Беше в тежко
състояние, не можеше да се обслужва сам. Аз съм го обслужвала на памперси, с катетри,
постоянно беше на системи, на лекарства. Аз съм му сменяла памперсите на мъж, който е на
43 години”). Спомня си, че 2-3 дни след изписването започнал да уринира кръв със
съсиреци. Това наложило да бъде отново върнат в болничното заведение, където престоели
още 2-3 седмици. Свидетелства, че макар и да се е възстановявал в домашни условия, и до
момента не е напълно оздравял. Изпаднал в депресия – „Стои или легне, седи и започва да
гледа в една точка. Ако го питам нещо, той след време вече ми отговаря, ако асимилира
това, което съм го питала и ми отговаря. Коренно се промени след това нещо”.
Преустановил работа. Трябвало да се върне в Италия при съпругата и дъщеря му, където
работил, но неговото здравословно състояние не му позволявало да полага труд. Свидетелят
изяснява, че синът й бързо се уморява.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от
него болки и страдания са непосредствени.
4
При така изяснените правнорелевантни факти и въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца М. Н. Б. за причинените му от противоправното
поведение на делинквента Р. Н. И. неимуществени вреди е в размер на 130000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2020 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (тежка травма в областта на
гръдния кош със счупване от 3-то до 10-то ребро в лява гръдна половина, с развитие на
левостранен излив на кръв и наличие на въздух в лява гръдна половина, като това състояние
е било животозастрашаващо и е наложило оперативна интервенция - левостранна
торакоцентеза и 2) травма в областта на корема с разкъсване на слезката (далака) и
кръвоизливи в областта на задстомашната жлеза (панкреаса) и с кръвоизлив в коремната
кухина, като разкъсването на слезката (далака) е наложило оперативното й отстраняване
(спленектомия), при общ лечебен и възстановителен период около 1 година на пострадал на
43 годишна възраст при настъпване на процесното застрахователно събитие), настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 130000 лв. При определяне
размера на обезщетението следва да се отчете и фактът, че пострадалият до края на живота
си трябва да търпи ограничения в хранителния си режим и да се подлага на периодични
медицински прегледи (поради отстраняването на най-големия лимфоиден орган на
кръвоносната система, изпълняващ множество функции в организма - играе роля при
изграждането на имунитета), както и че нарушаването на телесната неприкосновеност на
пострадалия е предизвикало комплекс от отрицателни емоции у последния, породени от
физическите болки и душевния дискомфорт. Наистина, съобразно естеството и
интензивността на тежката гръдно-коремна травма, макар и към настоящия момент ищецът
да е в общо задоволително състояние, в бъдеще може да се очаква влошаване в неговия
здравословен статус, но това обстоятелство би породило ново парично вземане за заплащане
на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от ексцес. Както се изясни
от заключението на СМЕ, към настоящия момент точният вид и степен на тези бъдещи
неблагоприятни последици не може да се прогнозира. От друга страна, от представените
пред САС нови медицински документи не се установяват съществени изменения в неговия
здравословен статус и към настоящия момент.
При определяне на заместващото обезщетение за причинените от процесното ПТП на
ищеца Н. Ц. П. неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че той е преживял травма
в областта на десния горен крайник с изкълчване (луксация) в областта на лакътната става,
което е довело до трайно затруднение на движенията на десният горен крайник за срок над
един месец, като пострадалият несъмнено е търпял и значителни болки и страдания - имал е
и затруднения в самообслужването и дейностите от ежедневния живот. Оздравителният
период на такава травма (при правилно проведено лечение и липса на настъпили
усложнения - за каквито няма данни по делото) е около 3-4 месеца. Първоначално е
5
провеждано стационарно (болнично) лечение - гипсова имобилизация и медикаментозна
терапия, с последващи балнео-санаториално лечение и физиопроцедури, като към
настоящия момент пострадалият е в добро общо състояние, няма невъзстановени увреди,
като остатъчни явления има болки и леко ограничение на движенията в областта на дясната
лакетна стави при по-продължително натоварване на ръката.
При изслушване на СМЕ в проведеното на 09.09.2021 г. о. с. з. вещото лице пояснява,
че към момента увреденият крайник е със запазен пълен обем на движения – не се
установяват травми на костите. Изяснява, че в анамнезата, удостоверена в амбулаторния
лист, е удостоверено, че изпитва силна болка в дясна ръка, и ограничени активни и пасивни
движения, но вещото лице е категорично, че това състояние не може да бъде постоянно –
„Това може да се получи при натоварване на крайника. Това е констатирано към 03.08.2021
г., след проведения преглед”.
От показанията на свидетелката В. Б., живееща на съпружески начала с Н., се
установява, че този ищец е получил от процесното ПТП травма на дясната ръка, която,
според нейните възприятия, все още не е напълно излекувана – „Страшно го боли, не може
да я изпъне, пречи му на работата”. Изяснява, че бил в отпуск при временна
неработоспособност в продължение на 4 месеца (3-4 пъти бил на рехабилитация във Вършец
- по една седмица), върнал се на работа, но поради травмата не се справял добре с
възложените му задачи, поради което била променена длъжността му.
От представените пред САС епикризи, болнични и амбулаторни листа се установява,
че пострадалият все още не е напълно възстановен, като дясната лакетна става „прещраква”
и се наблюдава ограничена екстензия, а болките в нея продължават.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца Н. Ц. П. за причинените му от противоправното
поведение на делинквента Р. Н. И. неимуществени вреди е в размер на 20000 лв., като са
взети предвид обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие – средата на 2020 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съдебната практика. Макар и травмата в ръката да не е довела до
значителни функционални ограничения, болката не е отшумяла, поради което лечението
продължава, вкл. и чрез съответна терапия (съобразно новопредставените доказателства
пред САС).
Следователно, предявените осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважени, както следва: за М. Н. Б. - до сумата от
130000 лв., а за Н. Ц. П. - до сумата от 20000 лв., като първоинстанционното решение трябва
да бъде отменено в частта, в която предявеният от Н. Ц. П. осъдителен иск е отхвърлен над
присъдената сума от 15000 лв. до размера от 20000 лв.
При този изход на спора първоинстанционното решение, което в тази част по своето
правно естество представлява определение, трябва да се отмени и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на М. Н. Б. и Н. Ц. П. са присъдени разноски над
сумата от 338,54 лв. до 358,90 лв.
6
Съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищците адв. Я. В. С. от САК трябва да се
присъди допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
СГС в размер на сумата общо от 429 лв. с ДДС (над присъдената сума от 715 лв. до
дължимия размер от 1144 лв. – за представителството на Н. Ц. П., при приложението на
правната норма, уредена в чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения), а за безплатното процесуално представителство пред
САС сумата от 588 лв. с ДДС - на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (при обжалваем материален интерес
по иска на Н. Ц. П. от 15000 лв.). В полза на този ищец трябва да се присъди допълнително
сумата от 14,89 лв. – съдебни разноски пред ОС-гр. Монтана.
Съобразно отхвърлената част от въззивните жалби на ищците на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в
полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата общо от 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС (вкл. и
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото).
Тъй като ищецът Н. Ц. П. е бил освободен от процесуалното задължение за
заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът трябва да бъде
осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати допълнително
държавна такса за разглеждане на исковете пред ОС-гр. Монтана в размер на 400 лв., а в
полза на бюджета на САС сумата от 200 лв., представляваща дължимата държава такса за
разглеждане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 86/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 31/2021 г. по описа
на ОС-гр. Монтана, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Ц. П. срещу ЗД
„ЕВРОИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над
сумата от 15000 лв. до размера от 20000 лв., представляващи заместващо обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на застрахователно събитие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, настъпило на
13.09.2020 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното й заплащане, в
частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Н. Б. и Н. Ц. П. са осъдени да заплатят на
ЗД „ЕВРОИНС” АД сумата над 338,54 лв. до присъдения размер от 358,90 лв. - разноски по
делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 да заплати на Н. Ц. П., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, ул. „***” № 14 допълнително сумата от 5000 лв. (общо за 20000 лв.),
представляващи заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, настъпило на 13.09.2020 г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „ЕВРОИНС” АД да заплати на Н. Ц.
П. допълнително сумата от 14,89 лв. – съдебни разноски пред ОС-гр. Монтана.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „ЕВРОИНС” АД да заплати на адв. Я. В.
С. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***, вх. „Б”, ет. 1, ап. 2 допълнително сумата от 429
лв. с ДДС (общо за сумата от 1144 лв.) - адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред ОС-гр. Монтана на Н. Ц. П., както и сумата
от 588 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП М. Н. Б. и Н. Ц. П. да заплатят на ЗД „ЕВРОИНС”
АД сумата общо от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗД „ЕВРОИНС” АД
да заплати допълнително сумата от 400 държавна такса в полза на бюджета на ОС-гр.
Монтана, а в полза на бюджета на САС – сумата от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8