Р Е Ш
Е Н И Е
№ /20.08.2020 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
883 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано
по жалба от Е.П.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.Н.С. ***,
против Решение № 2153/03.04.2020г. на Директора на ТП-Варна на НОИ – София, с
което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №РВ-3-03-00706293/20.01.2020г
на началник отдел „КПК“, с което жалбоподателката е задължена да възстанови
недобросъвестно получени суми в общ размер от 5 738.44лв. за периода 15.05.2015
г. – 15.08.2016 г.
В жалбата се прави оплакване за материална
незаконосъобразност и необоснованост на така постановеното решение. Жалбоподателката
счита, че са нарушени и административнопроцесуалните правила, тъй като не е
била уведомена за започналото административно производство от органите на ТД на
НАП и ТП на НОИ и не е участвала в него, както и че административният орган не
е изяснил напълно и вярно фактическата обстановка, неправилно е ценил събраните
в хода на производството доказателства. Основното възражение на жалбоподателката
е, че при получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност
през процесния период е действала добросъвестно, като тежестта за доказване на
твърдяната от административния орган недобросъвестност е именно негова. Твърди
също, че в оспорения ИАА липсват каквито и да е мотиви относно нейната
недобросъвестност при получаване на обезщетенията, което според
жалбоподателката представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е
самостоятелно основание за отмяна на акта. С тези аргументи от съда се иска да
отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез адв.С.
поддържа изцяло така подадената жалба, като претендира присъждането на разноски
в производството.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП
на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Е.Л., счита жалбата за
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е започнало
по инициатива на контролния орган в ТП - Варна на НОИ, във връзка с писма с
изх.№ВхК-13382-31/16.01.2018г, изх.№13382-32/16.01.2018г и
изх.№13382-33/16.01.2018г на ТД - Варна на НАП, вх.№1029-03-9880#1/19.01.2018г,
№1029-03-10003#1/19.01.2018г. и №1029-03-123#1/19.01.2018г на ТП -
Варна на НОИ, за извършени проверки по спазване на осигурителното
законодателство, и писма изх.№1029-03-9880#8/13.03.2019г, изх.№
1029-03-10003#3/13.03.2019г и изх.№1029-03-122#2/13.03.2019г на ТП - Варна на
НОИ.
Видно от представения Протокол №
П-03000317095851-073-001/06.11.2017г по описа на ТД на НАП-Варна, в хода на
извършвана през периода 09.06.2017г – 06.11.2017г проверка на осигурителя
„Регистър 2014“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М А Я, е констатирано
следното: дружеството не е декларирало каква е основната му икономическа
дейност; липсва информация за търговски обекти, в които дружеството упражнява
дейност; дружеството не е регистрирано по ЗДДС; за 2014г и 2015г дружеството е
подало ГДД с нулев резултат, а за 2016г не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО;
дружеството има сключени трудови договори със шест лица (сред които
жалбоподателката) на длъжност „търговски представител“, всички с основна
заплата в размер на 2600 лв.; от името на дружеството е подавана информация за
сключени трудови договори с лица за осигуряване с декларация обр.1 и обр.6 за
дължими осигурителни вноски за положен труд с висок размер на осигурителен
доход – около и близо до максималния, като декларираните осигурителни
задължения не се внасят от „Регистър 2014“ ЕООД. В тази връзка от осигурителя е
изискано представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и
упражняване на трудова дейност от лицата. ИПДПОЗЛ не могло да бъде връчено, тъй
като нито на адреса за кореспонденция на дружеството, който съвпада и с този по
чл.8 от ДОПК – гр. В, ул. „///“ № ///, не е открит управителя на дружеството
(на адреса се строи жилищна сграда на етап „груб строеж“), нито на настоящия
адрес на М Я– управител на дружеството – ж.к. „///“ № ///, ет./ ап.//, като до
датата на съставяне на протокола управителя на дружеството или упълномощено от
него лице не са се явили в ТД на НАП за връчване на ИПДПОЗЛ и представяне на
изисканите документи - счетоводни документи, както и договори и други
доказателства за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици. При
проверката на Е.П.Д. е установено, че лицето не е полагало труд в „Регистър
2014“ – лицето не посочва на какво работно време е работило за дружеството,
като твърди, че работата й се е състояла в търсене на зърно, вземане на проби
за качество и количество; няма сключвани сделки; не е командирована; посочила
е, че за транспорт е използвала личния си автомобил, но не е посочила с кои
зърнопроизводители се е срещала.
Видно от Протокол №
П-03000317095890-073-001/26.10.2017г по описа на ТД на НАП-Варна, в хода на
извършвана през периода 15.06.2017г – 26.10.2017г проверка на осигурителя „Сана
Тон 2004“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А К Фи М А Я, е констатирано следното: по
данни от ТР дейността на дружеството е покупка и продажба на собствени
недвижими имоти, като при проверката не е установено извършването на независима
икономическа дейност за периода 2016г – 2017г; не са установени търговски
обекти, в които дружеството упражнява дейност; дружеството не е било
регистрирано по ЗДДС. При проверката на Е.П.Д. е установено, че лицето не е
полагало труд в „Сана Тон 2004“ – няма изплатено трудово възнаграждение, не е
било командировано, не е имало работно място в гр. Варна.
Видно от Протокол №
П-03000317095941-073-001/15.11.2017г по описа на ТД на НАП-Варна, в хода на
извършвана през периода 09.06.2017г – 14.11.2017г проверка на осигурителя „А Ем
Джи 65“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М И П, е констатирано следното:
по данни от ТР, представляващият М П е свързано лице с много фирми; дружеството
няма регистрация по ЗДДС; за 2015г и 2016г няма подадени декларации по чл.92 от ЗКПО, но има задължения за ДДФЛ и ЗОВ по изп. дело в общ размер на
166 774,68 лв.; от страна на управителя на дружеството не са представени
никакви доказателства, удостоверяващи достоверността на представените от него
пред ТД на НАП писмени обяснения, в това число – счетоводни или търговски
документи, доказващи реалност на осъществяваната от дружеството търговска
дейност. При проверката на Е.П.Д. е установено, че лицето не е полагало труд в
„А Ем Джи 65“ - няма изплатено трудово възнаграждение, не е било командировано,
не е имало работно място в гр. Варна и очевидно не е изпълнявало посочената в
договора длъжност „Експерт връзки с обществеността“.
В хода на административното производство е
извършена с оглед изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради
общо заболяване на Е.П.Д., ЕГН **********, за периода 15.05.2015г - 15.08.2016г,
по представени данни за издадени болнични листи от осигурителя „А Ем Джи 65“ ЕООД,
ЕИК *********, и „Регистър 2014“ ЕООД, ЕИК *********. Проверката е завършила с
издаване на Констативен протокол №КВ-5-03-00706262/20.01.2020г на контролния
орган в ТП - Варна на НОИ. Установено е, че в информационната система на НОИ
има данни за подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключен на 04.09.2014г
трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 от КТ между Е.П.Д. и „А Ем Джи 65“ ЕООД, за
длъжност „Експерт връзки с обществеността“, с основно трудово възнаграждение 2100,00
лв.; на 08.06.2015г са постъпили данни за уведомление за прекратяване на
трудовия договор, считано от същата дата. Подавани са данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода 05.09.2014г – 07.05.2015г. вкл., като за времето от 12.05.2015г.
до 10.06.2015г. вкл. на лицето е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност общо в размер на 807,05 лв. по представен чрез „А Ем Джи 65“
ЕООД болничен лист. На 12.04.2016г са постъпили данни за подадено уведомление
по чл.62 ал.5 от КТ за сключен на 11.04.2016г срочен трудов договор до
12.04.2017г между Е.П.Д. и „Регистър 2014“ ЕООД, ЕИК *********, за длъжност „Търговски
представител“ с основно трудово възнаграждение 2600,00 лв., и заличаване на
10.06.2016г. На 16.06.2016г е подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за
сключен на 13.06.2016г срочен трудов договор между Е.П.Д. и „Регистър 2014“ ЕООД,
за длъжност „Търговски представител” с основно трудово възнаграждение 2600,00
лв. за срок до 12.04.2017г. Същият е прекратен от 17.08.2016г. Подавани са
данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода от 12.04.2016г до месец юни 2016г вкл.,
и месец август 2016г. За периода 18.04.2016г - 17.05.2016г вкл., 18.05.2016г -
16.06.2016г вкл., 17.06.2016г - 16.07.2016г вкл., и 17.07.2016г - 15.08.2016г
вкл., на Е.П.Д. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност
по представени чрез „Регистър 2014“ ЕООД удостоверения приложение № 9 към чл.8
ал.1 и чл.11 ал.1 от НПОПДОО, общо в размер на 3341,63 лв. На 17.08.2016г, съгл.
подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, е сключен безсрочен трудов договор от
същата дата между Е.П.Д. и „Сана тон 2004“ ЕООД, ЕИК *********, за длъжност
„Агент снабдяване“, с основно трудово възнаграждение 2600,00 лв., за който на
08.09.2016г са постъпили данни за прекратяване, считано от 01.09.2016г. Не са
подавани данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО чрез „Сана тон 2004“ ЕООД. На
02.05.2019г. са заличени подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО чрез „А Ем
Джи 65“ ЕООД за периода от месец септември 2014г до месец юни 2015г вкл.; на
27.03.2019г са заличени подадените данни
по чл.5 ал.4 т.1 от КСО чрез „Регистър 2014“ ЕООД за периода от месец април
2016г до месец юни 2016г вкл. и за месец август 2016г. Видно от писмата-отговор
от директора на ТД на НАП-Варна до директора на ТП на НОИ – Варна стр.48-50 и
стр.53-54 по делото), предвид установената роля на „А Ем Джи65“ ЕООД и на
„Регистър 2014“ ЕООД на фиктивни осигурители, на осн.чл.3 ал.1 т.5 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, органите по приходите служебно са
заличили всички подадени от тях декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ и
съответно са коригирани декларации обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по
чл.42 от ЗДДФЛ“.
С Разпореждане №РВ-3-03-00706293/20.01.2020г
на Началник отдел „КПК“, като Ръководител по контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в ТП - Варна на НОИ (съгл. Заповед
№256/21.02.202г на директора на ТП на НОИ и длъжностна характеристика на
стр.41-46 по делото), на осн.чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО жалбоподателката е
задължена да възстанови недобросъвестно подучените суми, представляващи парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 15.05.2015г
- 15.08.2016г в размер общо на 5 738,44 лева, от които 4 148,68 лева (главница)
и 1 589,76 лева (дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение
до датата на разпореждането).
С жалба вх.№ 1042-03-78#1/05.03.2020г Е.Д. е оспорила по административен ред
Разпореждане № РВ-3-03-00706293/20.01.2020г на Ръководителя по контрола на
разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Варна, като е поискала отмяната му,
позовавайки се на добросъвестност при получаване на паричните обезщетения. Горестоящият
административен орган се произнесъл по така подадената жалба с Решение № 2153-03-31/03.04.2020
г., (връчено чрез пълномощник – адв. Н.С., на 14.04.2020 г. – л.7 от делото),
като приел същата за допустима, но по същество – за неоснователна, по подробно
изложени в акта съображения. Директорът на ТП на НОИ оставил без уважение
жалбата на Д. като приел, че в случая сумите подлежат на възстановяване поради
наличие на предпоставките за връщане на получени от лицето осигурителни
плащания, а именно – неправилното им изплащане и недобросъвестност при
получаването им. Този извод е обоснован с обстоятелството, че в случая Д. реално
не е полагала труд по възникналото между нея и дружеството-осигурител трудово
правоотношение, както и че това обстоятелство е известно на оспорващата и сочи
на недобросъвестност у нея.
Недоволна от така постановеното решение,
на 23.04.2020 г. Е.Д. е подала жалба, въз основа на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
Установените по делото факти налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимиран субект – адресат на оспорените актове, и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Решение № Решение № 2153-03-31/03.04.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ, гр. Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Е.П.Д. против
Разпореждане № РВ-3-03-00706293 от 20.01.2020 г. на Началник отдел „КПК“, като Ръководител
по контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Варна. Съгласно разпоредбата на
чл.117 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване по чл.98 ал.2 и чл.114 ал.3 и ал.4,
и за прихващане по чл.114 ал.5, като ал.3 от същия текст регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ–Варна, с оглед на което съдът намира, че то е постановено
от компетентен орган по чл.117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е
издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съдът в настоящия си състав намира, че при
издаване на оспореното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и същото е съобразено с материалния закон и неговата цел предвид
следното:
Съобразно разписаното в чл.40 ал.1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Легално определение на понятието
„осигурено лице“ се съдържа в §1 т.3 от ДР на КСО, където е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски, съгласно чл.10 ал.1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за които
са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Жалбоподателката Е.Д. има сключени трудови
договори с „Регистър 2014“ ЕООД, „А Ем Джи 65“ ЕООД и „Сана Тон 2004“ ЕООД за
съответните гореописани периоди, които към момента на получаване на паричното
обезщетение по чл.40 ал.1 от КСО не са били прекратени. Съгласно трайната
практика на ВАС на РБ обаче (обективирана напр. в Решение №211/08.01.2016г по
адм.д. №3681/2015г, Решение № 292/11.01.2017г по адм.д.№14312/2015г и др.),
наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното
и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово или
служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но това не е достатъчно – изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да
упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност в
изпълнение на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в §1 т.3 изречение второ от ДР на КСО, съобразно който
осигуряването на лицето, започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и
през периодите по чл.9 ал.2 т.1-3 и т.5 (този текст предвижда, че за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; времето, през което самоосигуряващите се лица,
които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за
общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.); настоящата жалбоподателка не попада в попада в
никоя от тези категории.
От друга страна съобразно регламентацията
на чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата
по чл.113. Ал.2 на същия текст предвижда, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: по чл.40 ал.7, чл.54е и чл.54м
ал.2 т.2; когато след изплащането им са представени нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; на
изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства
при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република
България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност.
От анализа на цитираната нормативна уредба
се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО при
получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, принципно погасяващо
задължението за връщането им (с изключение на предвидените в закона случаи).
Легална дефиниция за нея обаче в разпоредбите на КСО липсва, поради което
според общите принципи на правото следва да се приеме, че такава е налице,
когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се
дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо
отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото
незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна
преценка както на фактите, така и на правото (което обаче е без значение за
наличието на добросъвестност). В тази връзка кумулативните предпоставки, даващи
основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни
плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при
получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган съгл.чл.35 и чл.36 от АПК трябва да изясни, преди да
пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт.
Това негово задължение е изпълнено в
случая.
От една страна получените от жалбоподателката
суми са изплатени неправилно – трудовите й договори, действали към момента на
възникване на осигурителните събития и послужили като основание за изплащане на
осигурителните суми, са заличени служебно от органите по приходите, т.е.
изплащането им е на отпаднало основание.
От друга страна в конкретния казус Е.Д.
твърди, че е получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на
трудови правоотношения, по които обаче – видно и от горецитираните писмени доказателства,
събрани от компетентни органи, реално труд не е полаган – предвид липсата на
определено работно място, липсата на получавано трудово възнаграждение, липсата
на заповеди за командировки, за изплащане на пътни, дневни и други разноски,
необходими и присъщи за осъществяване на трудовите функции, липсата на отчетени
резултати от дейността й и пр., и пр., обективиращи липсата на реално
извършвана трудова дейност като иманентно присъща част на възникналото трудово
правоотношение със съответните осигурители. Обстоятелството, че реално не е
полагала труд по никой от трите сключени трудови договори, е обективно
невъзможно да не е известно на жалбоподателката, поради което съдът споделя
като доказателствено обвързан и правилен извода на административния орган, че Д.
е действала недобросъвестно при получаване на паричното си обезщетение за
временна неработоспособност в процесните периоди.
С оглед гореизложеното съдът счита намира,
че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Варна и потвърденото с него
разпореждане са законосъобразни, правилни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски се явява
неоснователна, а от страна на ответника такива не са претендирани.
Мотивиран от изложеното и съобразно
компетенциите си чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВРЪРЛЯ
жалбата
на Е.П.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 2153/03.04.2020г на Директора
на ТП-Варна на НОИ – София, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане
№РВ-3-03-00706293/20.01.2020г на началник отдел „КПК“, с което жалбоподателката
е задължена да възстанови недобросъвестно получени суми в общ размер на 5
738.44лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: