№ 14110
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110138349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. А. Й. против „А...“ ЕООД, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ за възстановяване на предишната
работа, както и за заплащане на обезщетение в размер на 11 958,24 лв. за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението в периода 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане, както и за заплащане на сумата от 1900 лв., представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.10.2021 г. – м.февруари.2022 г.
Ищецът К. А. Й. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор №
096/18.10.2021 г. при ответника на длъжност „Монтажник, дограма“. Заявява, че на
01.03.2022 г. му е връчена Заповед № 076/28.02.2022 г., с която на основание чл.187, т.8 и
т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.2 и т.7, във връзка с чл.188, т.3 му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, във връзка с което му било прекратено трудовото правоотношение
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. С влязло в сила Решение № 14519/07.06.2023 г. по гр.д.
№ 24808/22 г. на СРС, 52 състав уволнението било признато за незаконно и било отменено.
Посочва, че страните уговорили размер на нетно трудово възнаграждение 1500 лева или
1933,04 лева бруто, като били предвидени допълнителни възнаграждения за трудов стаж и
опит в размер на 0,6 % за всяка една пълна година трудов стаж. Екземпляр от трудовия
договори длъжностна характеристика не му били връчени при започване на работа. Трудов
договор за подпис му бил представен едва на 01.03.2022 г., но с различно от договореното
съдържание. За тези нарушения сезирал Инспекцията по труда и приходната администрация,
като в потвърждение представя Писмо изх. № 22069525/29.07.2022 г. на Директора на ДИТ –
гр. София. Работодателят не изпълнил задължението си по чл.124, т.1 и т.2 КТ като не
начислил и не изплатил на ищеца трудовия възнаграждения в размер на 1900 лв. за периода
м.10.2021 г. – м.февруари.2022 г. При тези твърдения моли да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, да му бъде присъдено обезщетение на основание чл.344, ал.1,
1
т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 11 958,24 лева, считано от датата на уволнението
01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и ответникът да му заплати на основание
чл.128, т.2 КТ сумата от 1900 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода м.10.2021 г. – м.февруари.2022 г.
Ответникът „А...“ ЕООД редовно уведомен на основание чл.50, ал.4, във връзка с
чл.47 ГПК е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е представил
писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото трудов договор № 096/18.10.2021 г. и заповед №
076/28.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово
правоотношение № 096/18.10.2021 г. се установява, че в периода 18.10.2021 г. – 01.03.2022 г.
страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало на основание трудов
договор № 096/18.10.2021 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник,
дограма“ при ответника, като правоотношението е било прекратено със заповед на
работодателя № 076/28.02.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. В сключения между страните трудов договор е
уговорено месечно трудово възнаграждение на работника в размер на 1 000 лв., както и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за
всяка година трудов стаж при настоящия работодател /за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Уговорено е още, че
трудовото правоотношение между страните е безсрочно.
Установява се, че с влязло в сила протоколно решение от 07.06.2023 г. по гр.д. №
24808/2022 г. по описа на СРС, 52 с-в, постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК, е признато
за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на К. А. Й.,
извършено със Заповед № 076/28.02.2022 г.
Представена е справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от
декларации от Наредба Н-13 към КСО за периода от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г., от която се
установява осигурителния доход и начисления месечен облагаем доход на ищеца за периода
м.10.2021 г. – м.02.2022 г. Съгласно справката на ищеца е начислен месечен облагаем доход
за м.10.2021 г. в размер на 476,19 лв., за м.11.2021 г. – в размер на 1201,70 лв., за м.12.2021 г.
за 20 работни дни - в размер на 1000 лв., за м.01.2022 г. – в размер на 617,50 лв. и за
м.02.2022 г. – в размер на 325 лв.
На 13.06.2022 г. ищецът е сигнализирал Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София с искане с вх. № 22066692 за
извършване на проверка относно нарушаване на трудовото законодателство от страна на
ответника при начисляване и изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ.
Такъв сигнал ищецът е подал и до ТД на НАП – гр. София. Със становище с изх. №
22069525 от 29.07.2022 г. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. София, уведомява ищеца, че е била извършена проверка при
работодателя относно спазване на трудовото законодателство във връзка с подадения от
ищеца сигнал, като от работодателя са изискани документите относно трудовото
правоотношение на К. Й., които следва да представи в срок до 01.08.2022 г. Посочено е, че
след изтичане на срока, ако не бъдат представени поисканите документи, на работодателя
ще бъде наложена административно-наказателна отговорност, с което се изчерпвали
правомощията на инспекцията.
В проведено по делото на 29.04.2025 г. открито съдебно заседание е представена в
оригинал трудовата книжка на ищеца, като при извършена от съда констатация се
установява, че след датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение, ищецът
не е започвал работа при друг работодател и няма такова отбелязване в трудовата му
2
книжка.
Представена е справка за актуално състояние на действащите трудови договори на
ищеца за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022 г., издадена от НАП на 12.05.2025 г., от която се
установява, че на 11.04.2022 г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател,
непрекратен към 12.05.2025 г.
Представена е и разчетно-платежна ведомост на ответника за м. януари 2022 г., видно
от която брутната заплата на ищеца възлиза на 617,50 лв., като К. Й. е отработил 19 работни
дни през този месец.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
Установи се, че с влязло в сила протоколно решение от 07.06.2023 г. по гр.д. №
24808/2022 г. по описа на СРС, 52 с-в, постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК, е признато
за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на К. А. Й.,
извършено със Заповед № 076/28.02.2022 г. От трудовия договор, сключен между страните,
се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради което ищецът
следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник,
дограма“.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се
явява основателен.
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането му без работа в резултат от
уволнението за процесния период. В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за
сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено
за последния пълен отработен месец преди уволнението.
При незаконно уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от шест месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди,
защото не е получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е в причинна връзка с него.
От извършената констатация в открито съдебно заседание в представения оригинал
от трудовата книжка на ищеца се установява, че след датата на прекратяване на процесното
трудово правоотношение, ищецът не е започвал работа при друг работодател и няма такова
отбелязване в трудовата му книжка. В същото време от представената справка за актуално
състояние на действащите трудови договори на ищеца за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022
г., издадена от НАП на 12.05.2025 г., се установява, че на 11.04.2022 г. ищецът е сключил
трудов договор с друг работодател, непрекратен към 12.05.2025 г. Следва да се посочи, че
тези два документа представляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Те
обвързват съда да приеме, че удостоверените в тях факти и обстоятелства са се осъществили.
Противоречието между двата документа с еднаква доказателствена сила следва да се
отстрани чрез правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/ и
доколкото ищецът носи доказателствена тежест за установяване факта на оставането си без
работа за процесния период, то съдът следва да приеме за недоказан този факт за периода
след 10.04.2022 г., доколкото се установява, че на 11.04.2022 г. ищецът е започнал работа при
нов работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ размерът на обезщетението за
3
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се определя съобразно брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за последния пълен отработен месец.
В случая, не се оспорва от ответника и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че размерът на получаваното от ищеца брутно трудно възнаграждение за
последния пълен отработен месец, а именно за м.12.2021 г., преди прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответника възлиза на 1000 лв., или общият размер на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 01.03.2022 г. до 10.04.2022 г. се равнява на сумата от
1526,32 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК. Следва да се посочи, че съдът намира за
недоказано обстоятелството, че страните са уговорили размер на трудовото възнаграждение
от 1500 лв. В представения трудов договор е посочено, че месечното трудово
възнаграждение на работника възлиза в размер на 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ задължителна форма за сключването на трудовия договор е писмената, което
изискване се отнася включително и относно размера на трудовото възнаграждение. Не се
установява страните да са сключили писмено споразумение за размер на трудовото
възнаграждение, различен от посочения в трудовия договор, като не се събраха
доказателства и за устно постигане на такава договорка между страните. Не се установи и
твърдението на ищеца за нарушаване на трудовото законодателство от страна на ответника,
доколкото видно от становището на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, е била извършена проверка при работодателя,
като са били изискани документите относно трудовото правоотношение на К. Й., които
работодателят е следвало да представи в срок до 01.08.2022 г. Посочено е, че след изтичане
на срока, ако не бъдат представени поисканите документи, на работодателя ще бъде
наложена административно-наказателна отговорност, но липсват доказателства по делото
дали работодателят не е изпълнил предписанията на инспекцията, съответно дали му е
наложена административно-наказателна отговорност.
Не се установява размера на получаваното трудово възнаграждение на новата
длъжност, като иск за разликата между получаваните възнаграждения не е предявен.
Следователно ищецът доказва да е бил без работа в периода 01.03.2022 г. - 10.04.2022 г., като
обезщетението по чл. 225 от КТ за този период е в размер на 1526,32 лева. Ето защо
предявеният иск следва да бъде уважен до посочения размер от 1526,32 лева и за периода
01.03.2022 г. - 10.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 11 958,24 лева и
за периода 11.04.2022 г. - 01.09.2022 г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Върху уважената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата от 1900
лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.10.2021 г. –
м.февруари.2022 г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било
уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение
и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Следва да се посочи, че по гореизложените съображения съдът намира че размерът на
уговореното между страните месечно трудовото възнаграждение възлиза на 1000 лв.
От представената по делото справка за осигурителния доход за социално осигуряване
по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО за периода от 01.10.2021 г. до 31.03.2022
г., се установява, че за м.10.2021 г. ищецът е отработил 10 работни дни и му е било
начислено възнаграждение в размер на 476,19 лв., за м. 11.2021 г. му е било начислено
възнаграждение в размер на 1201,70 лв. с вкл. възнаграждение за положен извънреден труд,
за м.12.2021 г. му е начислено възнаграждение в размер на 1000 лв., за м. 01.2022 г. – в
4
размер на 617,50 лв., а за месец 02.2022 г. – в размер на 325 лв. Съдът намира, че на ищеца
правилно са начислени трудовите възнаграждение за месеците октомври – декември 2021 г.
За месец януари 2022 г. ищецът е отработил 20 работни дни, поради което и дължимото му
възнаграждение възлиза на сумата от 1000 лв., като доколкото ответникът му е начислил
само сумата от 617,50 лв., то дължима остава сумата в размер на 382,50 лв. За месец
февруари 2022 г. ищецът е отработил 14 работни дни, поради което и дължимото му
възнаграждение възлиза на сумата от 700 лв., като доколкото ответникът му е начислил само
сумата от 325 лв., то дължима остава сумата в размер на 375 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ се явява
основателен за сумата от 757,50 лв. и за периода м.01.2022 г. – м.02.2022 г. и неоснователен
за разликата до пълно предявения размер от 1900 лв. и за периода м.10.2021 г. – м.12.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
И. Н. сумата в размер на 1460,77 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца К. Й., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 80 лв., представляваща държавна такса по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата в размер на 61,05 лв. – държавна такса по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и сумата от 30,30 лв. – държавна
такса по иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ, или общо сумата в размер на 171,35 лв.
съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. А. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. Костенец, ул. „Ш... на заеманата преди уволнението, извършено със Заповед №
076/28.02.2022 г., длъжност „монтажник дограма“ при "А..." ЕООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул."Ц....
ОСЪЖДА "А..." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул."Ц..., да заплати на К. А. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Костенец, ул.
„Ш..., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на 1526,32 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода 01.03.2022 г. - 10.04.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 10.07.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане, като ОХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от 1526,32 лева до пълния
предявен размер от 11 958,24 лева и за периода 11.04.2022 г. - 01.09.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА "А..." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул."Ц..., да заплати на К. А. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Костенец, ул.
„Ш..., на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 757,50 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода м.01.2022 г. – м.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от уважения размер от 757,50 лв. до пълно предявения размер от 1900 лв. и за
периода м.10.2021 г. – м.12.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА "А..." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул."Ц..., да заплати на адв. И. Ч. Н., с адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“
№ 15, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 1460,77 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца К.
Й., съобразно уважената част от исковете.
5
ОСЪЖДА "А..." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул."Ц..., да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
в размер на 171,35 лв., представляваща държавна такса в производството, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6