№ 14753
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110126022 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ...., ЕГН ********** oбективно и субективно
съединени установителни искове срещу ....., със седалище и адрес на управление: .......
представлявано от ......, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №.... от
28.06.2023 г., поради накърняване на добрите нрави и евентуално поради заобикаляне на
закона; при условията на евентуалност ако не бъде уважен първия иск, за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за №.... от 28.06.2023 г., съгласно която
кредитополучателят се задължава да представи обезпечение под формата на поръчителство,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, поради заобикаляне
закона и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.
Отделно от горното наред с него е предявен и иск за установяване нищожност на договор за
парична гаранция № .... поради това, че противоречи на добрите нрави на основание чл.
26,ал. 1, пр. 3 ЗЗД, , при условията на евентуалност, като заобикалящ закона на основния чл.
26,ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Ответниците в срок не оспорват да са сключени процесните договор, с посоченото в ИМ
съдържание, нито оспорват сумата да е получена от ответника. Не оспорват договорите да са
с посочено в искова молба съдържание. Оспорва се иска по основание, като се оспорват
всички твърдения на ищеца за нищожност и това договорите да страдат от описаните
пороци. Оспорват твърденията, че договорът е нищожен на всички, посочени от ищеца,
основания. Оспорват размерът на ГПР да е над установения максимум.
Ищецът по иск по чл. 26,ал. 1, пр. 2 ЗЗД по отношение на Договор за паричен заем №.... от
28.06.2023 г .
1
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно отношение между страните
- което не се спори по делото, както и да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че договорите страдат от посочените пороци. ОТДЕЛЕНО на осн. чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, както и
не се оспров от страните, поради което съдът приема за установено, че ищецът и
ответниците са страни по процесните договори за паричен заем, с получена сума в
заем - 1500 лв. при срок 15 вноски , определено възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем, в
размер на 890лв. , с обща вноска по кредита и договора за гаранция 166 лв., като
определения в погасителен план и договор процент ГПР не включва възнаграждение
за поръчителство, със съдържание на договорите изложено в искова та молба.
Спорът не е по фактите, спорът е по правото.
По иска за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № .... от 28.06.2023
г.:
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклда по делото е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти:
Ищецът и ответниците са страни по процесните договори за паричен заем.
Получената сума в заем е 1500 лв., при срок от 15 вноски.
Определено е възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с договор за паричен заем, в размер на 890 лв..
общата вноска по кредита и договора за гаранция е 166 лв..
Определеният в погасителния план и договор процент ГПР не включва
възнаграждение за поръчителство.
Съдържанието на договорите е изложено в исковата молба.
Спорът по делото не е по фактите, а по правото.
Съдът намира, че този договор е нищожен. От събраните доказателства се установява, че в
договора за паричен заем липсва ясно и разбираемо разписана методика за формиране на
Годишния процент на разходите (ГПР). Не е посочено кои компоненти точно са включени в
ГПР, което създава неяснота за потребителя относно действителното оскъпяване на заема.
Законът за потребителския кредит императивно изисква в договора да е посочен ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
като се посочат взетите предвид допускания.
Установено е също, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство (890
лв.) е пряко свързано с договора за потребителски кредит и е било условие за неговото
усвояване. Възнгараждението за поръчителство в размер от 890 лв. видно надхвърля повече
2
от 50 % размерът на кредитираната сума.
Двете дружества, ...... и ......., са свързани лица, като ...... е едноличен собственик на капитала
на ........ Това води до извод, че възнаграждението за поръчителство всъщност представлява
допълнителен разход, целящ оскъпяване на кредита. Този разход, съгласно дефиницията за
"общ разход по кредита за потребителя" , е следвало да бъде включен в ГПР. Неговото
невключване води до невярно изчисляване на ГПР, което е в нарушение на Закона за
потребителския кредит. Когато се установи, че ГПР надвишава законоустановения
максимум, клаузите, водещи до това надвишаване, са нищожни. В конкретния случай,
невключването на значително възнаграждение за поръчителство, което е част от общия
разход по кредита за потребителя, води до недействителност на договора за паричен заем.
По иска за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № ....
от 28.06.2023 г.:
Съдът намира, че и този договор е нищожен. Договорът за поръчителство, сключен между
ищеца и ......., е в пряка връзка с договора за потребителски кредит и е сключен с цел
печалба. Установената свързаност между ...... (кредитодател) и ....... (поръчител), при която
печалбата на поръчителя се разпределя в полза на кредитодателя , показва обща
икономическа цел за допълнително облагодетелстване извън законовите ограничения.
Сключването на договора за поръчителство с възнаграждение от 890 лв. за заем от 1500 лв. е
явно нееквивалентно и противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност. Това
възнаграждение представлява над 50% от усвоената сума по кредита , без да има адекватна
насрещна престация за потребителя, освен формалното обезпечаване на заема, което в
крайна сметка облагодетелства свързания кредитодател. Подобно оскъпяване е в ущърб на
потребителя и създава неравновесие в правата на страните , което е основание за нищожност
съгласно Закона за защита на потребителите.
При определяне на заблуждаващия характер на търговска практика, свързана с ГПР,
съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), например по дело С-453/10,
приема, че неточното посочване на ГПР може да повлияе съществено върху икономическото
поведение на потребителя. В българската съдебна практика, многократно е застъпено
становището, че прозрачността на информацията за потребителя е ключова и всяка клауза,
която не е индивидуално уговорена и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на страните в ущръб на потребителя, е неравноправна и съответно нищожна.
Съгласно константна практика на ВКС, например Решение №4/2009 г. по т.д.№395/2008 г.,
накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може
и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби. Такива принципи са справедливостта и добросъвестността, които
целят предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Софийски градски съд също поддържа тази практика, като прилага тези принципи при
3
преценка на конкретни казуси, свързани с потребителски договори и неравноправни клаузи.
По разноските:
С оглед уважаването на предявените искове, ответниците следва да заплатят направените от
ищеца разноски по делото. Държавната такса в размер на 114.00 лева е заплатена от ищеца.
По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът, съобразявайки се с представения
Договор за правна защита и съдействие , намира, че определеното възнаграждение от 250.00
лева с включен ДДС за всеки иск е справедливо и съответства на положения труд. Тъй като
ищецът е представляван от адвокат, и всеки от исковете е уважен, всеки ответник следва да
заплати адвокатско възнаграждение директно на адвоката, съответно по 250.00 лева с
включен ДДС за всеки иск, което е съобразено с принципа на справедливост и разпоредбите
на Гражданския процесуален кодекс.
Мотиворан от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № .... от 28.06.2023 г., сключен
между М. А. Ч. и ......, ЕИК ...., на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № .... от 28.06.2023
г., сключен между М. А. Ч. и ......., ЕИК ....., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във
връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ...., ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Ч., с ЕГН **********, сумата от 64 лева,
представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Ч., с ЕГН **********, сумата от 50лв.,,
представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ...., ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., с адрес на кантора .... сумата от
250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство за безплатна правна помощ, включително ДДС.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., с адрес на кантора .... сумата
от 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство за безплатна правна помощ , включително ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4