Решение по дело №716/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 35
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20223630100716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Шумен, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630100716 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, от „Водоснабдяване и
канализация-Шумен“ ООД гр. Шумен, чрез пълномощника юриск. Зекериев,
против Д. З. М., в която са предявени, по реда на чл. 422 вр.чл. 415 ГПК, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца – ВиК оператор, съществува изискуемо
парично вземане, произтичащо от Договор за ВиК услуги с ответника,
сключен при Общи условия на доставчика, за което има образувано
заповедно производство – ЧГД № 3007/2021 г., по описа на ШPC, като по реда
на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № № 1101/15.11.2021
г., за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва:
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 360.13 лева - сбор от неплатени суми за
предоставени ВиК услуги по издадени фактури, за периода от 01.03.2019 г. до
30.07.2021 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
задължението, от датата на исковата молба до окончателно плащане; по чл. 86
ЗЗД и цена 54.07 лева – мораторна лихва върху вземането за периода от
01.03.2019 г. до 30.07.2021 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът
бил потребител на ВиК услуги на адрес: гр. Шумен, ул. *** и като такъв му се
1
водила партида под № 130010. За времето от 01.03.2019 г. до 30.07.2021 г.
ответникът получил ВиК услуги, при публично извести Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца,,
обвързващи страните по делото, изразяващи се в ползване на вода за питейни
и битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът
извършвал своевременно засичане на измервателните уреди на ответника,
определял стойността на потребените ВиК услуги и издавал месечна фактура
за всяка отделна доставка, като за процесния период била начислена обща
стойност 414.20 лева, в това число и мораторна лихва, тъй като потребителят
бил длъжен да плати дължимите суми за ползвани ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането им - чл. 33, ал. 2 от Общите условия, а
след изтичането на този срок, върху сумата по всяка една издадена фактура,
потребителят дължал плащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер
на законовата лихва. На длъжника била връчена лично Покана за доброволно
изпълнение. Тъй като ответникът не платил потребените ВиК услуги, ищецът
подал Заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена
Заповед № 1101 за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3007/2021
г., по описа на PC Шумен, връчена по реда на чл. 417, ал. 5 ГПК. Ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че по партида № 130010 ответникът дължи: 360.13 лева - сбор от неплатени
суми за предоставени ВиК услуги по издадени фактури, за периода от
01.03.2019 г. до 30.07.2021 г., както и сумата 54.07 лева - мораторна лихва
върху задължението за периода от 01.03.2019 г. до 30.07.2021 г., ведно с
искане за присъждане на законова лихва върху сумата от 360.13 лева, считано
от исковата молба до окончателно плащане. Претендира разноски в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, намира исковете за неоснователни. Не претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания ищецът, поддържа
предявените искове. Назначеният на ответника особен представител
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
2
Представени и приети по делото са: Удостоверение от Община Шумен
/л. 141/, от което се установява, че ответникът е собственик на имот в гр.
Шумен, ул. ***, Общи условия на дружеството - ищец, действащи през
процесния период, както и Решения на регулационния орган - Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране. По делото са представени и общо
27 броя фактури (стр. 31 - 57), издадени от ищеца за отчетен период
01.03.2019 г. – 30.07.2021 г. за доставена питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за имот, находящ се в гр.
Шумен, ул. ***, като фактурите са описани и в справка за консумация на
абонат 130010, както и в справка-извлечение /л. 9/ На 26.08.2021 г. на
ответника е връчена лично Покана за доброволно плащане /л. 11/.
В производство по реда на чл. 193 ГПК, открито по искане от ответната
страна, е допусната съдебно-техническа експертиза относно положения
подпис в „Покана за доброволно плащане до Д. М.“ находящ се на л. 11 по
делото. Съгласно Заключението на вещото лице /л. 128/, което съдът намира
за обективно, почеркът с който е положен подписа срещу текста „настоящата
покана е връчена лично на лицето: лично“ в Покана за доброволно плащане,
изх. № 1465/09.08.2021 г. на „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ООД
принадлежи на ответника.
От приложеното ЧГД № 3007/2021 г., по описа на ШРС се установява,
че по подадено от „ВиК Шумен“ ООД Заявление по чл. 410 ГПК е издадена
Заповед № 1101/15.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено длъжникът Д. З. М. да плати на заявителя: 360.13 лв. - за
консумирана и неплатена вода по партида № 130010 за имот, находящ се в гр.
Шумен, ул. ***; 54.07 лв. – лихва за периода от 01.03.2019 г. до 10.11.2021 г.,
ведно със законна лихва върху вземането от 12.11.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 79 лв. разноски по делото, от които 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е
бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в
срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма
регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по
месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
3
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са
специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването
на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на
приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По
принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно
да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от
него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални,
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване
на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай правния
интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД №
3007/2021 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се
установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 9881/12.11.2021 г.,
по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство; че в негова полза е издадена Заповед № 1101/15.11.2021 г., по
описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение по неплатени фактури.
Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е намерен на своя
4
постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи
книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена
360.13 лева - сбор от неплатени суми за предоставени ВиК услуги по
издадени фактури, за периода от 01.03.2019 г. до 30.07.2021 г., е
предпоставено от установяване от ищеца наличието на облигационна връзка
между ответника и „ВиК Шумен“ ООД, по силата на договор между страните,
както и че на потребителя е открита партида при ищеца, а ответникът да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
вземане.
По отношение наличието на валидна облигационна връзка между
страните, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството
„потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или
ползватели на съответните имоти, на който се предоставят ВиК услуги или са
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото
легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като аналогична е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ОУ на
ВиК оператора - ищец.
Предвид приетото и неоспорено в настоящото производство
Удостоверение от Община Шумен, от което се установява, че ответникът е
собственик на имот в гр. Шумен, ул. ***, следва извода, че той е потребител
на ВиК услуги по смисъла на законовите и подзаконовите нормативни актове,
тъй като е собственик на имот, присъединен към ВиК мрежата, в който се
ползват ВиК услуги за питейно-битови нужди. Допустимостта на приемането
на това доказателство произтича от разпоредбата на чл. 192 ГПК, където е
уреден реда, по който страна по делото може да задължи трето неучастващо
по делото лице (в случая Община Шумен) да представи документ, находящ се
5
у него. ВиК операторът е открил служебно партидата на името на ответника,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Общите условия В и К
операторът може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ
собствеността на имота. Ответникът не оспорва, че, през процесния период
жилището на адреса е било водоснабдено, както и че в имота, е имало
монтиран измервателен уред. Фактът, че ответникът е ползвал вода за
питейно-битови нужди, установен с приетите по делото фактури, отнесен към
нормите на представените Общи условия за получаване на услугите "ВиК" от
ищеца, налага извода, че между страните е създадено облигационно
правоотношение. За действителността на това правоотношение не се изисква
писмена форма - според Общите условия, ВиК операторът не е задължен да
предлага писмен договор на потребителите, при което за потребителя
съществува основното задължение да плаща консумираната вода.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът доказа
основателност на иска в размер на 360.13 лева - сбор от неплатени суми за
предоставени ВиК услуги: доставена питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води, за имот, находящ се в гр. Шумен, ул.
***, по партида № 130010 въз основа на издадени фактури, за периода от
01.03.2019 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане.
Предвид основателността на обуславящия иск основателен се явява и
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД и цена 54.07 лева – сбор от мораторни лихви
върху всяко от вземанията по всяка от издадените фактури за периода от
датата следваща изтичането на 30 календарни дни от издаване до 12.11.2021
г..
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в общ размер 754.50 лв., от които: 79 лева
в заповедното производство /50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25
лв. - държавна такса и 4 лв. - такса превод/ и 675.50 лева в исковото
производство /75 лв. - държавна такса; 300 лв. - възнаграждение за особен
представител на ответника, 150 лв. – депозит за вещо лице, както и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение/, като за последните има представен списък
по чл. 80 ГПК /л. 142/. При този изход на спора, предвид основателността на
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата 754.50 лв.,
6
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС с
IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14 при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, сумата 100 лева платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице, на основание чл. 77 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, в
отношенията между страните, че в полза на “Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1,
съществува вземане от ответника Д. З. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Шумен, ул. ***А, в размер на 360.13 (триста и шестдесет лева и тринадесет
стотинки) лева, представляваща сбор от неплатени суми за консумирана и
неплатена вода по партида № 130010 за имот, находящ се в гр. Шумен, ул.
***, въз основа на фактури за периода от 01.03.2019 г. до 30.07.2021 г., за
което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1101/15.11.2021 г., по ЧГД № 3007/2021 г., по описа
на РС Шумен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, платима
по банкова сметка в ТБ „Общинска банка“ АД, с IBAN:
BG47SOMB91301020523901 BIC: SOMBBGSF, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, в
отношенията между страните, че в полза на “Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1,
съществува вземане от ответника Д. З. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Шумен, ул. ***А, в размер на 54.07 (петдесет и четири лева и седем стотинки)
лева представляваща сбор от мораторни лихви, върху сумата по всяка
фактура, считано от датата следваща изтичането на 30 календарни дни от
издаване до 10.11.2021 г., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1101/15.11.2021 г., по ЧГД
№ 3007/2021 г., по описа на РС Шумен, платима по банкова сметка в ТБ
„Общинска банка“ АД, с IBAN: BG47SOMB91301020523901 BIC:
SOMBBGSF, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
7
Осъжда Д. З. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. ***А, да
плати на “Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК *** седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, сумата от 754.50 (седемстотин
петдесет и четири лева и петдесет стотинки лева - разноски, съразмерно
уважената част от исковете, платима по банкова сметка в ТБ „Общинска
банка“ АД, с IBAN: BG47SOMB91301020523901 BIC: SOMBBGSF, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Д. З. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. ***А, да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 100 (сто) лв. разноски в производството, на
основание чл. 77 ГПК, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3007/2021 г.,
по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8