Р Е Ш Е Н И Е
№ 337 27.09.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 317 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, против Решение № 23/
21.05.2021г., постановено по АНД № 20205510200958/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 23 – 059 от 20.08.2020г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че са нарушени законово регламентираните
процесуални правила и изисквания за съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и неговото предявяване на нарушителя. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено извършеното от
санкционираното лице нарушение по повдигнатото административно наказателно
обвинение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 23 – 059/ 20.08.2020г.
Ответникът по касационната жалба
– Д.В.Д., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли съдебното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че
касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено,
като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на Д.В.Д. ***, срещу Наказателно постановление № 23 – 059 от
20.08.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“
Пловдив към ГД „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № В0015519 от 05.05.2020г., на Д.Д., на основание
чл.73, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1 000лв., за нарушение на чл.35,
ал.1, т.5 от ЗРА и на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА в полза на държавата са
отнети един бр. харпун и 11бр. риба от вида сребриста каракуда, прободена с
харпун.
Казанлъшкият районен съд
е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че не е спазена
процедурата по чл. 43, ал.4 от ЗАНН за връчване на съставения АУАН, с оглед на
което е обосновал извод за допуснато съществено нарушение на регламентираните в
ЗАНН процесуалните правила, като абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Решението на Казанлъшкия районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя, като изключенията от този принцип са
регламентирани в ал.2 на посочената норма - когато нарушителят не може да бъде
намерен или когато след покана нарушителят не се яви за съставянето на акта. В
случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
АУАН № В0015519 от 05.05.2020г. е съставен в отсъствието на нарушителя Д.Д. в
хипотезата на чл.40, ал.2, предл. второ от ЗАНН – след като двукратно Д. надлежно
е бил поканен за съставяне на АУАН, при изрично съдържащо се в поканите
уведомление, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие.
Противно на твърдяното от
касационния жалбоподател, Казанлъшкият районен съд не е формирал извод, че е
допуснато нарушение на регламентираната в ЗАНН процедура за съставянето на АУАН.
В съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че АУАН е
съставен в отсъствието на нарушителя при наличие на законово установена
предпоставка и при спазване на нормативно въведените изисквания за това.
В
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН по императивен начин е регламентирано, че
след съставянето АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му
бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В случая безспорно АУАН
№ В0015519 от 05.05.2020г. е съставен в отсъствието на нарушителя, но липсват
каквито и да е било писмени данни актът да е изпращан за предявяване и връчване
на санкционираното лице по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Съставянето и
връчването на АУАН представляват самостоятелни и отделни процесуални действия в
хода на провежданото административнонаказателно производство и е недопустимо
съставянето на акта в отсъствието на нарушителя да се приема и презюмира като
отказ за подписване и/или получаване на АУАН. Не случайно ЗАНН с императивната
норма на чл.43, ал.4 регламентира изрично реда и начина за връчване на АУАН,
съставен в отсъствието на нарушителя. В случая очевидно изискванията на закона
не са спазени. Няма данни актът да е изпратен на съответната служба или на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Противно на соченото от касатора, изпращането на покана за
предявяването на АУАН нито изпълнява изискванията по чл.43, ал.4 от ЗАНН, нито
неявяването на санкционираното лице да получи съставения АУАН релевира отказ на
нарушителя да подпише акта по см. на чл.43, ал.2 от ЗАНН, съотв. не може да се
приеме, че АУАН № В0015519 от 05.05.2020г. следва да се счита за редовно връчен
на Д.Д. при условията на отказ да бъде получен от лицето. В изпълнение на чл.
52, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да констатира, че
АУАН не е връчен, респ. предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя
за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване.
Невръчването на акта за установяване на
административно нарушение е от категорията нарушения, които не могат да бъдат
санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. То представлява съществено
процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на
защита на санкционираното лице. Смисълът на нормативно установените изисквания
за съставяне и връчване на АУАН е да гарантират и обезпечат правото на защита
на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство
в т.ч правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и
предявеното с него административно обвинение; да направи възражения; да поиска
събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН и т.н. Ето защо извода на
Казанлъшкия районен съд, че допуснатото съществено процесуално нарушение опорочава изцяло процедурата по реализиране на административно наказателната
отговорност и като такива са абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, е доказателствено и правно обоснован и съответен на закона.
Неоснователно е и въведеното като
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от
въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348,
ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Противно на твърденията
на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и
проверка на доказателствения материал. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на закона
и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/ 21.05.2021г., постановено по АНД № 20205510200958/ 2020г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 23 –
059/ 20.08.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.